Не съм сигурен
колко български граждани са забелязали настъпването на едно епохално събитие на
газовия пазар в България – за пръв път в най-новата ни история Газпром предложи
цени на Булгаргаз, които са относително съпоставими с пазарните в Европа, т.е.
цените на които руската газова компания предлага газ на първокласни клиенти в
Европа. Не е трудно да се намерят репери, но в индустрията се приема за репер
при доставките на тръбопроводен газ – цените на доставките на Газпром на
границата на Германия. Допълнително улеснение в сравнението е и факта, че благодарение
на включването на спот референции в традиционните договори на Газпром –
сравненията могат да се правят и с борсовите цени. За нас най-добрия бенчмарк е
австрийската борса – CEGH.
За да се
изчистят други счетоводни фактори – при ценообразуването Булгаргаз и често КЕВР
приема да се използват различни счетоводни техники за прехвърляне на разходи с
цел буфериране срещу резки скокове или спадове в цени.
За последното
тримесечие цената на Булгаргаз е в зоната 216 долара за хиляда кубически метра,
при 202 долара на Исакча. За сравнение цените
в Германия – там също има бленд между различните видове спот и
нефтеноиндексирани цени – е под 200 долара за хиляда кубически метра. Малко
по-високо е равнището на цените на австрийската газова борса, която е
определяща за цените в Югоизточна и Източна Европа – около 18 евро за
мегаватчас, което преведено в разбираемите за българския читател ценови формати
е около 200 долара за хиляда кубически метра.
Вероятно ще си
помислите, че този спад в цената се дължи на формулата в дългосрочните договори
с Газпром. Суровият нефт паднал, и ние се радваме на ниски цени. Със сигурност
основният фактор, който движи цените на природния газ у нас, дори и в отношение
с монополист са договорите и ценовите формули. Със сигурност има и място за
преговорни техники и позиции, които приложено в нужното време и от нужните хора
могат да повлияят в низходяща посока.
Както знаете
ценовите формули и другите ключови условия в договорите на Булгаргаз с
Газпромекспорт са по-секретни от най-голямата държавна тайна. Слава богу, това
вече е смешно, защото договорите на Булгаргаз са стандартни за Източна Европа,
знаят се в детайли в Европейската комисия, пък и в Газпром вече са достатъчно
отворени в споделянето на информация.
Няма да навлизам
в детайлите на самата ценова формула, в избора на репери по отношение на цената
на сорта нефт и на нефтените деривати към които е привързана цената на
природния газ. Само ще посоча, че място за свободна интерпретация има – ще посоча
и аналог. Цената по която Нефтохим Лукойл осчетоводява суровия нефт в рафинерията
е формула Брент минус дисконт. Размерът на този дисконт не е напълно произволен
– средно за последните години се прилага дисконт от един долар, а всеки в
бизнеса знае, че отстъпката е по-голяма, т.е. цените на които Нефтохим трябва
да осчетоводява внесения от друго дружество на Лукойл на по ниски цени. Изобщо
място за креативност има.
Но аз ще избера
по-лесния и по-трудно оборим начин. Това е практиката, използвана от
вносителите на руски природен газ при доказателства на твърденията им за
надвзети суми от по-високи от пазарните цени в арбитражни производства срещу
Газпром. И тук нещата се „железни“, тъй като са потвърдени в достатъчно
устойчива съдебна практика. Ерго трябва да бъдат приети от Булгаргаз без
възражения. За целия период след 2012 година, който обхваща и разследването на
Европейската комисия срещу Газпром за злоупотреба с монополно положение, и
досега разликите между цените на границата в Германия и цените по които
Булгаргаз купува са се движили в диапазона 25-45 долара за хиляда кубически
метра. Не е трудно дас е сметне и размера на възможна претенция, по аналогия на
това което другите вносители вече са предявили към Газпром и са получили като
решения, която Булгаргаз може да има.
Което доказва,
че няма гарантиран и пълноценен обективен автоматизъм в ценовата формула, а тя
зависи от интерпретацията и от Газпромекспорт, който калкулира и предоставя
цената преди договаряне.
Както е видно в
момента разликата между цената на която българските потребители и техните
германски колеги получават природен газ е на невиждани в миналото ниски равнища
– някакви десет – петнадесет долара!?
На какво може да
се дължи това?
Първа логическа възможност е – нови аргументи и изключителни преговорни умения на преговарящите от страна на Булгаргаз. Макар и възможно е твърде малко вероятно – почти същите хора, същите преговори, същите резултати и то в продължение на години. Тоест не това е отговора.
Втората,
възможност е промяна в политиката на Газпром в усилията да запази пазарните си
дялове пред вид непосредствената и грозяща опасност от съчетаване на по-ниски
обеми и по-ниски цени. И тъй като това е по-логичното обяснение – остава да
допуснем, че Газпром е получил информация, вероятно от Булгаргаз или от свои
източници, че на границите на България вече има конкуренти, които могат да
доставят природен газ на съпоставими цени. В същност тук няма никаква интрига –
това е официалното обяснение от мои източници в Русия, които цитират, че това
не е специално поведение спрямо България, а стандартна политика навсякъде където
руската газова компания е оценила рисковете за своите пазарни дялове – така беше
в Гърция, така беше в Германия, в Австрия и т.н.
В същност има
повече от една прилики между случващото се на пазара на горива у нас. Тъй като българската КЗК е бъззъба както по
отношение на Газпром, така и по отношение на играчите на нефтения пазар,
единствената надежда е навлизането на конкуренти. Само с една бензиностанцията
господин Марешки свали цената, макар и само в един район на Варна.
Тази седмица в
София конкуренти на Газпром ще дадат още веднъж доказателства, че имат
готовност, имат количества и желание да доставят природен газ на българките
потребители на конкурентни условия.
Но
диверсфикацията в България ще се случи само:
Ако
Булгартрансгаз осигури възможност за вход в българската транспортна система,
включително през възможните точти от север и от юг.
Ако Булгаргаз
иска са наруши комфортната си зона да зависи на 100% от един единствен
доставчик.
Или българските
консуматори решат, че трябва да се действат сами и не очакват, че горните две
условия ще се случат по подразбиране.
Много ясно казано и право в десетката. За съжаление съзнателно или манталитетно, нашенския политик разчита на договаряния и пазърлъци, а не на неотменимите инструменти на пазарно-икономическото развитие.
ОтговорИзтриванеТочно и навреме, следва продължение. Чакайте по-ниски цени - на топло, ток и т.н., убеден съм!
ОтговорИзтриване