Мениджър: Празникът в Русия свърши

Лидерът на Справедлива Русия Сергей Миронов е внесъл законопроекта, който ще даде възможност на руското правителство да забранява пътуванията на руски граждани към определени по списък страни.
До тук новина няма. Има логика, има тенденции и тези които следят руската политическа сцена едва ли ще променят дневния си ритъм заради подобна вест..
Когато Кремъл разполагаше с повече пари, отколкото можеше да разходи, нямаше проблем да се поддържа висок стандарт и да се държи властта в комфорт. Дори опозицията можеше да бъде "купена", а малкото недоволни на улицата трудно можеха да спечелят симпатии. Растяха заплати, доходите бяха във възход, руснаците можеха да пътуват където си искат и да демонстрират новото си благоденствие.
Уви, парите секнаха. И въпреки четирите трилиона долара, които заляха Русия след 2003 година, те не родиха устойчив и най-вече независим растежен потенциал. Днес трябва да се режат разходи, да се ограничават доходи и привилегии. Празникът свърши.
Остана само оръжието и армията, в която бяха инвестирани последните значими средства. Проблемът е, че армията разходва, а не генерира доходи. Версията, че Русия влезе в Сирия за да вдигне цените на нефта и природния газ е възможна, но почива върху тотално непознаване на тенденциите и движещите сили в този пазар.
Другият вариант през който армиите правят богатство е чрез външни завоевания или силовите застраховки - точно като на времето групировките у нас изкарваха пари. Дестабилизираш правителство, показваш му сила и след това очакваш то да се застрахова при теб срещу съответните отстъпки и застрахователни "премии". Вероятно подобна е била идеята за силово присъствие в Украйна, за да се принуди правителството в Киев да се съобразява с първостепенния руски интерес от запазване на пазара на енергийни ресурси.
Как да не си спомниш за класиката на премиера Черномирдин, който бе и посланик на Русия в Украйна; "хотели как лучше, а получилось как всегда".
Украйна спря вноса на природен газ и Русия се лиши от най-големия си в миналото пазар, а между двете държави бе издълбан труден за преодоляване исторически ров, който рязко влоши външната геостратегическа среда не само на сегашното, но и на много бъдещи руски правителства.
Днес Русия е на път да си влоши рязко отношенията с втория по-значимост вносител на руски природен газ - Турция, което означава още по-несигурна перспектива за доходи.
Да не говорим, че тенденцията към задържане и дори понижаване на цените съвсем не е екзотика, още по-малко минало.
Заговори се за въвеждане на ограничителни мерки върху износа на капитал. Не мислете, че това ще засегне някой от олигарсите, които изнасят "законно" десетки милиарди долари зад граница и които живеят в блестяща изолация на Запад от проблемите на обикновените руснаци. На тях нищо не им коства да се кълнат във вярност на Президента Путин, но от безопасно разстояние и от комфортните си имения в сигурна Европа.
Става дума за трудната и незавидна съдба на обикновения руски гражданин, чийто доходи падат не само относително - спрямо нивата от минали години, но и абсолютно - конвертирани в долари и евро. Правителството търси начин за ограничаване на търсенето на чуждестранна валута и един от начините е руския турист да пътува по-малко, да купува по-малко стоки и услуги от чужбина. Нали си давате сметка, че близо 4 милиона руски туристи няма как да останат у дома, само защото правителството не иска да ги види в Турция. Не може и да се пренастрои руския пазар за толкова драматична загуба на основната си дестинация.
Въвеждането на капиталов контрол по подобие на съветските времена е прекалено видим и болезнен маркер за провала на управлението на Путин. Той трудно се обяснява, независимо от тоталния медиен монопол.
Кремъл заложи се на екстернализацията на Злото, паралелно с усилването на рисковите операции зад граница, които постоянно генерират вероятност от нови инциденти.
Руската външна политика стана много по-агресивна, като се заложи на военната сила. Който не иска да има врагове, просто внимава да не се държи като слон в стъкларски магазин и да не провокира кризи около себе си. То не бе Грузия, не бе Украйна, сега Сирия и всякакви хибридни въздействия. Ще разочаровам симпатизантите на Путин, но това в никакъв случай не е проруска политика, защото в края на уравнението Русия ще остане с по-малко приятели, с по-малко богатство и с никаква перспектива.
Инцидентът със сваления руски самолет вероятно е калкулиран риск, както от турска, но още повече от руска страна. Трябва изобщо да не познаваш системите за военно и политическо планиране, да пренебрегнеш тотално червените семафори по пътя към сблъсъка в небето над сирийско-турската граница, за да твърдиш, че си бил изненадан и някой ти и забил нож в гърба. Кремъл е съзнавал, че напрежението е високо и при отсъствие на аналогично споразумение на това което постигнаха САЩ и Русия, между Турция и Русия рискът от ситуация извън контрол е също висок. Обясненията не са много, но във всички присъства възможната оценка на ситуацията, че при дадените условия този сблъсък е бил неизбежен и двете страни са вървели съзнателно към него, пренебрегвайки много възможности за деескалация и решение.
Управляема конфронтация на Русия със САЩ и ЕС едва ли ще се получи, защото президентът Обама е тотален изолационист и отказва изобщо да реагира на руската игра. Не му и трябва. Москва не е в състояние да въвлече САЩ в конфронтация в Сирия или някъде другаде в Близкия изток, или да наложи насила сътрудничество. Суровия нефт не е повече автоматичен мотив за интервенция на Вашингтон. Европа няма нито интереси, нито ресурс за интервенция. Пък и има огромни вътрешни проблеми. Затова Русия остава сама в усилията си да предизвика някаква по-значителна динамика и да спечели уважение и респект към възможностите си за силови външни въздействия.
Тъй като подобни разсъждения са мейнстрийм дори и за анализаторите в Москва, остава самоналагащия се извод, че съзнателното изостряне на напрежението в отношенията с външния свят е единствения модел за оцеляване на режима на Владимир Путин.
Европейският съюз налага санкции срещу видни политици и определени стратегически компании, с минимален ефект върху обикновения руснак.
Кремъл налага контрасанкции, които удрят основно върху руския гражданин, като междувременно руските санкции ограничават плащанията навън за стоки и услуги и отслабват натиска върху курса на рублата.
Въпреки, че Турция не се присъедини към санкциите на Запада, тя сама стана обект на контрасанкции срещу ЕС. Но забележете, както посочи руското правителство - само за някои стоки и услуги, за да няма дефицит по празниците. Величието и гордостта са важни, но още по-важно е руските граждани да не протестират, че рафтовете в магазините са празни, а цените високи.
В този контекст няма новина, че Госдумата иска да забрани на руснаците да пътуват зад граница към "лоши"/по дефиницията на кабинета Медведев/ дестинации. Няма никаква причина да си мислим, че сред неблагонадежните страни един ден няма да се окаже и България. Никога не можете да бъдете сигурни какво ще бъде настроението на властимащите в Кремъл по отношение на едни или други стъпки на българското правителство.
Политическият риск от правенето на бизнес с Русия си остава невъзможен за прогнозиране и управление, което кара все повече българи, а и европейци, да предпочитат въздържанието - "ни меда, ни жилото". Всяка седмица идват новини, че поредния западен инвеститор, търговец или производител се изтегля от Русия поради срива в покупателната способност и неблагоприятните бизнес перспективи..
Така, че забраната за посещение в определени от Белия дом в Москва страни, която се обсъжда в Държавната Дума на Русия е логична и неизбежна стъпка по пътя към автархията в самоизолацията на режима в Кремъл.
Очаквайте следващите контрасанкции.
Пари няма, няма и да има.
Затова ще има зрелища и новини.

Фрогнюз - Моля премахнете връзката към моя блог

Преди може би година и нещо се обърнаха към мен от Фрогнюз с предложение да поместят линк към моя блог. Съгласих се, тъй като в голямата си част публикациите в сайта се вместваха в понятието алтернативна на медиите на Пеевски журналистика.
Изглежда обаче в битката за сензационни заглавия и за повече посетители, журналистите в този сайт правят все повече компромиси.
Моята работа, анализите които правя, са лишени от търговски смисъл. Целта им е да служат като информационна и аналитична котва в това море от хибридни въздействия, манипулации и корист.
Не е моя работа да казвам на журналистите във Фрогнюз как и какво да пишат. Никога не съм си мислил, че трябва да има съвпадение в мненията, защото аз също греша. Пък и другото мнение често е много по-полезно от съвпадащото.
Но има граници, червени линии, които не мога да допусна да бъдат преминати, дори ако приемем, че Фрогнюз има основания да критикува или поставя едно или друго лице от публичното пространство в негативна светлина.
Вчерашната публикация относно "лекуващата се в болницата на МВР майка на Румяна Бъчварова" е именно подобна червена линия. На българския медиен тепих има всякакви пехливани, но това е низост. Както стана ясно майката на Румяна е починала преди много години. Ако не можете да спрете с ударите "под кръста" поне уважавайте паметта на починалите, здравето на живите родителите и децата на политиците.
Това дали сте съгласни или не с министър Бъчварова няма нищо общо с това, че трябва да уважаваме човека в нея, който днес е министър, а утре не е. Елементарното хейтърство, на което често съм обект, тази липса на елементарно уважение към възможния опонент ме отвращава. Това е бавно действаща отрова, която разяжда тъканта на българското общество и ни лишава от способност да водим диалог и постигаме съгласие помежду си, да вземаме решения и вървим напред.
Вчера вечер помолих главния редактор и нейния заместник в емейл да оттеглят материала и поднесат извинение. Това нямаше да ги направи да изглеждат по-слаби или постави в глупаво положение. Винаги съм твърдял, че да умееш да намираш и признаваш грешката е висша форма на добродетел.
За съжаление и до този момент не виждат това да е станало.
Поради това публикувам моя призив, в който се съдържа и искането да бъде премахнат линка към моя блог.
Бих реагирал така и спрямо всеки друг човек, чийто интереси и права са нарушени и най-вече защото ми пука за стандартите в българската журналистика, в която все повече има информационни войни, а не критично мислещи и търсещи истината хора.
Моля критикувайте без да унизявате и да мразите и най-вече не забравяйте, че от другата страна стоят реални хора, който имат близки, деца, родители.
Простото : "извинявай" изглежда най-трудно за несвободните хора.

Дойче Веле: Балканските русофили и амбициите на Кремъл

Защо русофилството е неизменна част от реториката на най-кресливите екстремистки и популистки партии в Югоизточна Европа? В какво се състои скритият му "чар" и как величаенето на Русия се използва за политически цели?

Николай Цеков потърси мненията на политическия съветник на представителството на Европейската комисия в Гърция д-р Василис Пецинис и на бившия посланик на България в Москва Илиан Василев.

Eксперти по руска история твърдят, че истинска демокрация в най-голямата страна в света е имало през изключително кратки периоди от по седем-осем години – по време на мимолетното правителство на Керенски през 1917 г. и в началото на управлението на Елцин през 90-те години на миналия век. Защо обаче преобладаващо тираничният образ на Русия през по-голямата част от нейното съществуване продължава да бъде привлекателен за немалко избиратели в Европа и особено на Балканите? Къде се прицелва пропагандата на величаещите Русия популисти и радикали? В какво се състои скритият „чар“ на русофилството и как то се използва за политически и съпътстващи цели?

Туркофобията - предшественик на русофилството

Покойният историк проф. Пламен Цветков написа, че корените на русофилството в България са в комплексите на българите от Турция и всичко турско. Чувството им за малоценност се дължи на унаследените делюзии, че българите са били „роби“ на турците, е една от тезите на големия учен. Д-р Василис Пецинис също вижда в туркофобията сред гърците един от факторите за възникването на русофилството в страната му. То обаче не е характерно за онези слоеве в гръцкото общество, които в миналото са подкрепяли идеята за „Велика Гърция”, защото Русия също се е стремяла да стане приемник на Византийската империя.

Друга причина за разпространението на русофилството, според Пецинис, е вкоренилият се в масовото съзнание на гърците синдром на вечно губеща нация, която няма „братя“ сред другите народи и затова към нея по правило постъпват несправедливо. За разлика от България и Сърбия обаче, нагласите за константна обич към Русия и всичко руско не са повсеместно разпространени в гръцкото общество. „При нас липсва „инфраструктурата на русофилството“ – мрежата от проруски организации и медии, която координирано работи непосредствено с гражданите. Знанията на болшинството от гърците за Русия, нейния език, история и култура са повърхностни и не може да става и дума за сравнение със ситуацията в България и Сърбия“, твърди изследователят от Атина.

Бившият посланик на България в Москва Илиян Василев също вижда в туркофобията и създадените сред българите комплекси спрямо Османската империя първопричината за възникване на русофилството в България. „Руската империя е била „вечният заподозрян“ в делото по освобождението на балканските народи от османското владичество. Покрай сантиментите от освобождението Русия винаги се е опитвала да изгради монопол върху българския политически, духовен и икономически живот и така да укрепи влиянието си в страната. А когато е налице монопол, няма избор“ изтъква Василев.

Кадър от протеста на "Атака" след свалянето на руския самолет от Турция

Каналите на афинитета към Русия

Д-р Пецинис е на мнение, че автентичните и най-искрени русофили в страната му са хората, закърмени с комунистически идеи. Но след разгрома на комунистите в гражданската война в Гърция в края на 40-те години компартията се преориентира към идеите на еврокомунизма и подкрепя заедно с ПАСОК примера на по-либералната от Съветския лагер Титова Югославия. По време на текущата руска експанзия в Украйна комунистите критикуват не само циментирания от Путин олигархичен модел на развитие в Русия, но и „интервенцията“ на Европейския съюз в полза на киевските „фашисти“, напомня за преображенията на компартията д-р Пецинис.

По думите му, типичната за гръцкия политически модел хамелеонщина, която води до безогледни партньорства заради идването на власт, е накарала двете крайни крила на левия и десния политически сектор в страната да се обединят пред перспективата да получат спасителен за фалиралите гръцки финанси заем от Москва. „Скоро обаче и леви, и десни се убедиха, че самата Русия е затънала в дълбока криза и шансовете за помощ от изток са равни на нула“, изтъква гръцкият изследовател.

Той посочва православието като важен канал за руско влияние в страната и изтъква ролята на главния идеолог на Кремъл Алексадър Дугин в това отношение. Свързаните с русофилството антиевропейски веяния в Гърция са подгрявани и от традиционния антиамериканизъм в страната, който вече е позамръкнал покрай охулването на набедената за всички гръцки злини „стисната и нагла“ Германия. Гръцките русофили от ляво и от крайно дясно привиждат в Русия страната, която може да държи отвън баланса в Европейския съюз между богатите, от една страна, и “слабите” и вечно “ощетени” страни, от друга“, резюмира наблюденията си д-р Пецинис.

Илиян Василев има обяснение защо режимът в Русия и неговите специални служби търсят и намират начини да оказва влияние върху най-одиозните и кресливи актьори на политическата сцена в Европейския югоизток. „На партийно равнище политическата система в Русия няма как да намери съмишленици в лицето на партиите от консервативната, либералната или социалистическата фракция в Европейския парламент. Доминиращият в Кремъл краен национализъм и популизъм открива своите партньори единствено в лицето на също толкова крайни радикални формирования в Европа, които са естествени носители на замисъла в цялата игра – посяването и разпространяването на съмнения за смисъла, ползите и перспективите на европейското и атлантическото обединение. В българското публично пространство се губи адски много време да се разобличават и неутрализират подобни идеи. А това води до размиване на фокуса върху основните проблеми на страната, което всъщност е и целта на занятието“, посочва Василев.

Илиан Василев: Целта на русофилството е да превърне слаби звена като България в провалени членки на Обединена Европа

Според него, неслучайно всички попаднали под подозрения за финансиране от Москва крайно десни и леви политически формати в Европа изповядват антиевропейски идеи и пледират за излизане от “разпадащите” се евро-атлантически структури. „Ленин наричаше подобни помощници „полезните идиоти“. Всъщност съвременното русофилство има съпричастност с една друга идея на управляващите в Кремъл – стратегията на „хибридната война“, която се води с пълна сила за сърцата и умовете на европейците. Понастоящем русофилството се превърна в хранителна среда за всевъзможни конспирации и съмнения по отношение на смисъла и целите на европейското единение. Крайната му цел е да блокира националните консенсуси в Обединена Европа по въпроса за общото демократично бъдеще на континента. Водената от Кремъл хибридна война несъмнено преследва целта да превърне слаби звена като България в провалени, несъстояли се членки на Обединена Европа“, убеден е Илиан Василев.

Цената на русофилството

Енергийните картели в България, в които водещо място имат инвестициите от Русия, са източникът за изхранване на проруските партии и движения в страната. Илиян Василев твърди, че не Москва, а свързаният с руски капитали бизнес в България е финансовото рамо на проруската политическа активност. И дава актуален пример с успешния опит на бензиностанция във Варна, която макар и да е намалила цените на продаваните горивата с една четвърт, е успяла да излезе на добра печалба. „Ако се пресметнат оборотите в търговията с горива, в която основни доставчици са „Лукойл“ и „Газпром“, излиза, че свърхпечалбата в този бизнес е на стойност поне 700 - 800 млн. лева годишно. В една развита и конкурентна бизнес-среда тези пари щяха да останат в джобовете на българските потребители“, изтъква Василев.

Василис Пецинис посочва, че в Гърция не са открити сериозни доказателства за директно финансиране от Кремъл на проводниците на руското влияние в страната. „Ако се изключат твърденията за „спонсориране“ на сегашния гръцки външен министър Никос Коцияс, както и за възможно финансиране на фашистката „Златна зора“ през 2009 - 2012 г. от руски бизнесмени с гръцки произход, на практика няма друга информация по темата“, свидетелства д-р Пецинис. „За разлика от България, в днешна Гърция едва ли дори е възможно пряко или непряко финансиране на носителите на проруски сантименти в политиката посредством установил се в страната бизнес с преобладаващо участие на руски капитали. Гръцкият бизнес има балансирани контакти с партньори от цял свят и подобно вмешателство би изхвърлило начаса провинилите се и от бизнеса, и от политиката“, обобщава Илиян Василев.

Линк към оригинала в Дойче Веле 

Ще спрат ли доставките на природен газ през Украйна?

При други обстоятелства бих оценил размяната на словесни фойерверки между Милер и Андри Коболев, шеф на Нафтогаз, като ритуални за този сезон - водят се преговори за годишните доставки, за цени и условия и играта с прекъсвания на доставките срещу прекъсване на покупките не е нова.
Но нещата като оценка на риск трудно могат да бъдат сравними в контекста на случващото в отношенията между Украйна и Русия и най-вече геополитическата рамка, в която Русия осъществява своята политика.
Вчера премиерът Борисов каза, че има спад в налягането - което само по себе си е сигурен знак, че има проблем. От друга от Булгаргаз твърдят, че няма повод за безпокойство. Както винаги всеки има своето основание, но дали рисковете за България от това са по-малки.
Първо, действително Украйна няма интерес да предплаща и купува руски газ при тези цени. Както и България в миналото и в по-малка степен сега, "братските" партньори плащат най-високи цени за газпромовски газ. В момента "политическата" цена за Нафтогаз е 227 долара, което е близо 30 долара над цената на газовата платформа CEGH във Виена. Естествено няма логика украинците да купува много по-скъп газ при това при условия на предплащане, още повече при оскъдните средства, които имат.
До тук нещата са ясни и няма да се променят.
Проблемът е, че западните партньори, които са в състояние да покрият значителна част от нуждите на потреблението /но не цялата/ и най-вече задължителните количества буферен газ, който да обезпечи транзита в газохранилищата на Украйна, не виждат финансовото обезпечение на сделките.
Украйна все още работи по осигуряването на средства от Европейската банка за развитие - 300 милиона револвиращ кредит, и 200 милиона долара от Световната банка. Напълно е възможна хипотеза при която налягането по транзитните тръби след Украйна пада не защото Киев "несанкционирано отбира" /отклонява/ /по любимия израз на Газпром/ газ, а защото няма достатъчно буферни количества в подземните газохранилища, които при условията на повишено пиково търсене особено след средата на февруари могат да се окажат проблемни.
Напомням, че за нормалното функциониране на транзитната система на Украйна са необходими минимум 20 милиарда кубически метра. Такива количества няма, поне такива, които да бъдат точно определени за обслужване на транзита.
Шефът на Булгаргаз каза, че вече могат да теглят природен газ от Чирен, но трябваше да уточни, че дебитния капацитет е до 4,7 кубически метра на ден, защото нищо не бе направено за последните 6 години за увеличаване на капацитет за съхранение и дебит чрез нови сондажи в хранилището Чирен. А консумацията обичайно силно надвишава 12-13 милиона кубически метра и това не са най-високите дневни равнища на консумацията през зимата.
Да, има природен газ в тръбите, които благодарение на компресорните станции, могат да служат за газосъхранение, но проблемът с липсата на количества буферен газ в Украйна е нерешим в условията на студена зима и повишено потребление и за Булгартрансгаз. Няма откъде да дойдат допълнителните количества - т.е. считаната за сега екстремна, но все още вероятна прогноза за спад на налягането и прекъсването на доставките, е, че евентуално прекъсване няма да бъде кратко, защото по средата на студена зима няма откъде да се покрият дефицитите по транзита в Украйна.
В този смисъл нито лайнпакът /компресирания в тръбите газ/, нито Чирен ще ни решат проблема.
Освен това при анализите на риска - в контекста на взривените електропроводи за Крим, вече влизат и повишен риск от "удари под кръста". Никой не може да бъде сигурен дали ситуацията няма да излезе извън контрол - "случайни" взривове на газопроводи и то магистрални в Украйна са се случвали. Това, че не са отразени широко в медиите не е утеха. Макар, че именно благодарение на изключително разгърната си система и дублиращи капацитети, и много трудно да се прекъсне транзита за Европа през тази страна, което я прави незаменима. Риск има и често възприятията за наличието му е по-силно от реалността за пазара и консуматорите.
В същото време в Прегледа за състоянието на Енергийния съюз, който бе направен миналата седмица от Европейската комисия, България отново блести с тоталната си зависимост от една тръба и един източник и липсата на действащи договори за алтернативни доставки, включително при извънредни кризи.
Да договаряш доставки на извънредни количества или отново да разчиташ, че Газпром ще ги покрие чрез доставки на терминала за втечнен газ при Ревитуса за негова сметка е откровена недалновидност. Веднъж с Газпром, докрай с Газпром е теза на обречените или на тотално зависимите.
Ако случайно тогава се сетим да купим газ от други източници - то това ще бъде при съвършено различни условия, най-вече като цени. Което отново ще послужи на адептите на монополната зависимост за да потвърдят отново текущите си пристрастия.
Как да продадеш на търговци на природен газ капацитетите на бъдещите интерконектори, като до този момент няма, а и не се очертава вероятността от продажба на един кубически метър природен газ в България от друга компания освен от Газпром и като няма шанс да изкараш извън страната природен газ, който вкараш?
И така до окончателната победа на здравите сили над здравия разум.

500 милиона евро възможна загуба от "сделката" с Виваком.

Всичко, което се разигра около казуса Виваком, включително прословутия "търг" на който се явиха предварително обявен фаворит и участник, чиято единствена задача бе да легитимира търга, вероятно не е достатъчно ярко и ясно за да разбере българската общественост за какъв мащаб става дума.

Все повече се убеждавам, че примерите на почтен бизнес и почтена държава стават все по-редки. Не, че ги няма - слава богу се развиваме, дори растем скромно. Но това става въпреки държавата и нейните усилия да изградят аналог на руския държавен капитализъм, при който жизнените и професионални перспективи на хората и компании не се определят от техните качества, поет и управляван риск, ако щете дързост и иновативност, а от това колко близо си до държавата за да си присъединиш към някой публичен финансов поток, за да се издигнеш благодарение на някой партиен асансьор или да получиш "благословия", т.е. гаранции за ненамеса на държавните институции в някоя откровена далавера. Както в случая с Виваком

Вместо държавата да контролира процеса от А до Я, включително като реализира правата на акционерите при осребряване на масата на несъстоятелността и не позволи дребни игри за нейна сметка, тя се оттегли в блестяща изолация. Някои изглежда се стреснаха, че току виж придобитите чрез кредити от КТБ активи като Виваком не са въздух, а струват много пари.
На български език това означаваше смъртен удар върху цялата теза, че всички сделки на банката били Понзи схеми.

Най-силната и висока оферта на Марк Шнайдер за Виваком не стига до финала, тя е за ЕБИТДА по мултипликатор от 5, т.е. за 473 милиона евро. Инвеститорът отказва да участва с обвързваща оферта, защото не е допуснат да направи дю дилиджънс - т.е. котка в чувал. Затова пък печели предопределения Спас Русев с оферта от 4.1 по ЕБИТДА, т-е- 330 милиона евро - който няма нужда от проверката на актуалното състояние, защото подкрепящия го ВТБ Капитал знаят прекрасно какво се случва. Нещо повече те едновременно продават и купуват през него едни и същи активи - т.е. рискът за господин Русев е нулев.

В същото време в съседна Сърбия се продава техния Телеком. И сърбите, които иначе постоянно ги подозират във всякакви крайни проруски сентименти действат на принципи - като стане дума за пари, чувствата си чувства - бизнесът бизнес. И получават за компания с приблизително същите финансови параметри като Виваком, но при много по-ясна и прозрачна процедура и остра конкуренция цена, която е 7.4 пъти ЕБИТДА.

Сега можем да дадем задачката, колко държавата и ние загубихме спрямо сценарий, че имаше прозрачен търг с максимална конкуренция под контрола на държавата. Резултатът е над 500 милиона евро!? или над милиард лева само от актива Виваком. Ами от Петрол, от Дунарит, от Булгартабак и т.н.

Ясно ли Ви е къде отиде "изчезналата" стойност от КТБ - онези 4.2 милиарда лева, които изчезнаха за една вечер при преоценката на активите?

Следва санкцията на КЗК, но нещата са повече от предопределени.

Някой да има съмнение какво ще каже КЗК след всичко случило се до тук и след като близо 500 милиона евро могат да мотивират видни представители на българския елит за сметка на националния интерес?

Аз илюзии нямам. А Вие?

Потъваме бавно. Неусетно почти.

Новак - Русия ще спре доставките на природен газ за Украйна

Не бива да се изключва възможността в отговор на спирането на подаване на електрическа енергия Русия да спре и природния газ за Украйна, в допълнение към спрените въглища. Конфликтът там изобщо не е деескалиран. Прекалено много "горещи" станаха точките на възможен конфликт на Русия с различни противници. 
За съжаление българското правителство не е направило нищо за да диверсифицира риска от единствен доставчик по единствен маршрут. Дори сме на 100 процента зависими, а след последния анонс на Новак, че ще спрат доставките на природен газ за Украйна - нещата могат и да загрубеят за нас. 
Питам кой ще поеме политическата отговорност за това, че България няма алтернативен газ по алтернативни маршрути?
Не искам да бъда на мястото на ръководителите на Булгаргаз. Не мисля, обаче че транзитът през Украйна е застрашен. 
Но това са нормални очаквания в нормална обстановка. 
Утрешната може и да не бъде такава.

За сваления руски самолет - последици

Радарна карта на полета на турския самолет

ТАСС «Също така се изясняват обстоятелствата около падането на руския самолет. Министерството на отбраната на РФ отбелязва, че по време на полета самолетът се е намирал изключително на територията на Сирия. Това е зафиксирано от обективни средства на контрол"

Този път Русия няма как да скрие падането на самолета, най-вече защото пилотите са катапултирали и са в плен на местни племена, респективно на турските власти. Въпрос е на време и на желание да бъдт показани по турската телевизия и по международните канали. Тази част от информационната битка вече е загубена за Москва.
Сега остава битката за интерпретацията къде точно са се намирали. Но и това е малка част от цялостния контекст и възможни последици.
Турция беше предупредила, че следващия път ще стреля за да сваля самолети и изпълни заканата си. Доказа, че може. НАТО ще я подкрепи - друг вариант няма, освен ако се докаже, че битката е над зона на Сирия - тогава настават трудни времена и за Брюксел..
Проблемът за НАТО ще бъде ако районът над който е свален руския самолет е действително сирийски, особено в контекста на виковете "Аллах Акбар" на видеото, които няма как не накарат западната публика да настръхне. Възможно е и това да бъде опит на Турция да маркира пък свои "неприкосновени" зони на контрол в Сирия.
Тоест информационната битка ще бъде жестока - след турската ще последва руска и международна. ИДИЛ със сигурност ще приветстват свалянето на руския самолет, което пък ще усложни тотално интерпретацията и реакциите на ЕС и НАТО.
Тази битка ще се пренесе и у нас - проруските среди ще наблегнат на Аллаху Акбар виковете и на ИДИЛ.
По-интересна е реакцията на Москва. От една страна за нея ще бъде пагубно да се кара със Запада заради свалянето на нейния самолет, ако реши да "върне жеста" на Турция. Особено след толкова много мирни увертюри към Запад след атентатите в Париж и в епицентъра на офанзивата на Москва по очароване на западните си партньори.  
Ответна реакция на Москва едва ли е възможна спрямо цели на турска територия, но Русия може да засили натиска върху чувствителните зони в Сирия, които са под закрила на Анкара - сирийските туркмени като минимум, над които самолетът е свален. Да не забравяме и логистичните линии по които Анкара оказва подкрепа на сирийската опозиция, особено в района около Алеппо. 
Путин трудно приема да го ударят, без той да върне. Но в този случай си мисля, че след първоначална остра реакция - неизбежен период на напрежение - накрая ще потулят проблема - той много бързо смята шансовете си, особено когато не са в негова полза. За Кремъл не е проблем да намери подходящия пиар за да обясни нелицеприятната новина на своите съграждани - има тотален и безусловен медиен контрол. 
Проблемът му е, че ще пострада международния му имидж на силен и непоколебим лидер, с който другите се съобразяват - дори най-големите. Нали това "продава" у дома и зад граница, че е равен на Обама. А се оказва, че има проблеми със стратегически "по-лекия" Ердоган..
По-сложното е какво ще прави с антитерористическата коалиция със Запада, след като е ясно, че с Турция не могат да "мелят" брашно заедно, а тезата за коалиция между партньори които си свалят самолети е най-малкото странна и абсурдна.
Франция търси вариант за взаимодействия с Русия извън рамките на НАТО, но това е невъзможно.
Какъв "турски поток", какви АЕЦ-ове? От днешна гледна точка - забравете.
Путин вероятно ще намери начин за деескалира конфликта - като получи обратно своите летци и ще заеме публично поза, че руските летци са били инструктирани да се защитават и да свалят чужди самолети. И може да се опита да изравни резултата с Турция, но без значителна ескалация - както те обичат да казват с асиметрични действия.
Бих препоръчал България да ограничи реакциите си до тези съгласувани позиции в рамките на НАТО. 

Мениджър: Защо Газпром намали цените за България?

Не съм сигурен колко български граждани са забелязали настъпването на едно епохално събитие на газовия пазар в България – за пръв път в най-новата ни история Газпром предложи цени на Булгаргаз, които са относително съпоставими с пазарните в Европа, т.е. цените на които руската газова компания предлага газ на първокласни клиенти в Европа. Не е трудно да се намерят репери, но в индустрията се приема за репер при доставките на тръбопроводен газ – цените на доставките на Газпром на границата на Германия. Допълнително улеснение в сравнението е и факта, че благодарение на включването на спот референции в традиционните договори на Газпром – сравненията могат да се правят и с борсовите цени. За нас най-добрия бенчмарк е австрийската борса – CEGH.

За да се изчистят други счетоводни фактори – при ценообразуването Булгаргаз и често КЕВР приема да се използват различни счетоводни техники за прехвърляне на разходи с цел буфериране срещу резки скокове или спадове в цени.

За последното тримесечие цената на Булгаргаз е в зоната 216 долара за хиляда кубически метра, при 202 долара на Исакча. За сравнение цените  в Германия – там също има бленд между различните видове спот и нефтеноиндексирани цени – е под 200 долара за хиляда кубически метра. Малко по-високо е равнището на цените на австрийската газова борса, която е определяща за цените в Югоизточна и Източна Европа – около 18 евро за мегаватчас, което преведено в разбираемите за българския читател ценови формати е около 200 долара за хиляда кубически метра.

Вероятно ще си помислите, че този спад в цената се дължи на формулата в дългосрочните договори с Газпром. Суровият нефт паднал, и ние се радваме на ниски цени. Със сигурност основният фактор, който движи цените на природния газ у нас, дори и в отношение с монополист са договорите и ценовите формули. Със сигурност има и място за преговорни техники и позиции, които приложено в нужното време и от нужните хора могат да повлияят в низходяща посока.

Както знаете ценовите формули и другите ключови условия в договорите на Булгаргаз с Газпромекспорт са по-секретни от най-голямата държавна тайна. Слава богу, това вече е смешно, защото договорите на Булгаргаз са стандартни за Източна Европа, знаят се в детайли в Европейската комисия, пък и в Газпром вече са достатъчно отворени в споделянето на информация. 

Няма да навлизам в детайлите на самата ценова формула, в избора на репери по отношение на цената на сорта нефт и на нефтените деривати към които е привързана цената на природния газ. Само ще посоча, че място за свободна интерпретация има – ще посоча и аналог. Цената по която Нефтохим Лукойл осчетоводява суровия нефт в рафинерията е формула Брент минус дисконт. Размерът на този дисконт не е напълно произволен – средно за последните години се прилага дисконт от един долар, а всеки в бизнеса знае, че отстъпката е по-голяма, т.е. цените на които Нефтохим трябва да осчетоводява внесения от друго дружество на Лукойл на по ниски цени. Изобщо място за креативност има.

Но аз ще избера по-лесния и по-трудно оборим начин. Това е практиката, използвана от вносителите на руски природен газ при доказателства на твърденията им за надвзети суми от по-високи от пазарните цени в арбитражни производства срещу Газпром. И тук нещата се „железни“, тъй като са потвърдени в достатъчно устойчива съдебна практика. Ерго трябва да бъдат приети от Булгаргаз без възражения. За целия период след 2012 година, който обхваща и разследването на Европейската комисия срещу Газпром за злоупотреба с монополно положение, и досега разликите между цените на границата в Германия и цените по които Булгаргаз купува са се движили в диапазона 25-45 долара за хиляда кубически метра. Не е трудно дас е сметне и размера на възможна претенция, по аналогия на това което другите вносители вече са предявили към Газпром и са получили като решения, която Булгаргаз може да има.

Което доказва, че няма гарантиран и пълноценен обективен автоматизъм в ценовата формула, а тя зависи от интерпретацията и от Газпромекспорт, който калкулира и предоставя цената преди договаряне.

Както е видно в момента разликата между цената на която българските потребители и техните германски колеги получават природен газ е на невиждани в миналото ниски равнища – някакви десет – петнадесет долара!?

На какво може да се дължи това?

Първа логическа възможност е – нови аргументи и изключителни преговорни умения на преговарящите от страна на Булгаргаз. Макар и възможно е твърде малко вероятно – почти същите хора, същите преговори, същите резултати и то в продължение на години. Тоест не това е отговора.

Втората, възможност е промяна в политиката на Газпром в усилията да запази пазарните си дялове пред вид непосредствената и грозяща опасност от съчетаване на по-ниски обеми и по-ниски цени. И тъй като това е по-логичното обяснение – остава да допуснем, че Газпром е получил информация, вероятно от Булгаргаз или от свои източници, че на границите на България вече има конкуренти, които могат да доставят природен газ на съпоставими цени. В същност тук няма никаква интрига – това е официалното обяснение от мои източници в Русия, които цитират, че това не е специално поведение спрямо България, а стандартна политика навсякъде където руската газова компания е оценила рисковете за своите пазарни дялове – така беше в Гърция, така беше в Германия, в Австрия и т.н.

В същност има повече от една прилики между случващото се на пазара на горива у нас.  Тъй като българската КЗК е бъззъба както по отношение на Газпром, така и по отношение на играчите на нефтения пазар, единствената надежда е навлизането на конкуренти. Само с една бензиностанцията господин Марешки свали цената, макар и само в един район на Варна.

Тази седмица в София конкуренти на Газпром ще дадат още веднъж доказателства, че имат готовност, имат количества и желание да доставят природен газ на българките потребители на конкурентни условия.

Но диверсфикацията в България ще се случи само:

Ако Булгартрансгаз осигури възможност за вход в българската транспортна система, включително през възможните точти от север и от юг.

Ако Булгаргаз иска са наруши комфортната си зона да зависи на 100% от един единствен доставчик.

Или българските консуматори решат, че трябва да се действат сами и не очакват, че горните две условия ще се случат по подразбиране.

Забележете, промяната в политиката на Газпром стана не на фона на енергийни шлемове или други енергийни инвестиционни апетайзъри, а на фона на обективни промени на европейския пазар на природен газ. Това е урок и на политиците - по-ниски цени не се постигат с "политически" договорки, а с осигуряване на конкуренция, диверсификация и либерализация на националния пазар.

From Viva to Vovacom? - trying to read into the underlying context

The news is out and our team has been able to confirm earliest predictions and analyses. 
What is less known is the role of the Greek Olympia group in the whole drama.
Media reports on the deal in the Bulgarian press close to the Peevski media group reflect more a PR stunt aimed at creating a perception of a genuine "competition" and a tough battle between the consortium Olympia Group/Third point leading to a fair market price. 
The nature of the involvement of Third point is less known and our experts express legitimate doubt as to their role in the whole process.

We believe that the presence of Olympia group in the final auction has legitimized the whole process as an withdrawal would have exposed the whole scheme.
Mark Schneider's bid was substantially higher but he missed the final auction. Sources in the industry refer to a great interest by financial investors that have been consistently and deliberately turned down by the VTB and the appointed sales advisers - Ernst&Young.
We are aware of the close relationship between a key player behind the scenes - Mrs. Iren Krasteva, mother of the notorious Delyan Peevski and the Greek telecom tycoon Panos Germanos - majority owner of Olympia group with a long track record of business with and in Bulgaria.
Our experts believe the trio - Velchev brothers and Spas Roussev on their own would have been unable to secure the benign neglect to the deal of the Bulgarian Prime Minister. This could have been made possible only through Mr. Peevski's taking a key role in distributing the proceeds from the resale of the assets to the ultimate owner.
Hereinbelow are preliminary estimates of the potential losses to the budget, the minority shareholders and the bankruptcy estate - as in the case of a Vivacom transparent sale the price could have reached ceteris paribus the expected levels of 5 times the EBITDA. 

Vivacom EBITDA 2014, EUR m	171.0
ЕUR million	Spas Rusev	Мark Schneider Bid	Telekom Serbia Low	Тelekom Serbia High
ЕV / EBITDA	4.1x	5.0x	5.2x	5.8x
Price of 100% Vivacom shares achieved in the "auction"	330.0	473.0	512.2	614.8
Net debt at BTC	377.0	377.0	377.0	377.0
Enterprise Value Total	707.0	850.0	889.2	991.8
VTB loan plus interest	176.0	176.0	176.0	176.0
For distribution to shareholders	154.0	297.0	336.2	438.8
76.6% of it due to KTB / the government	118.0	227.5	257.5	336.1
Loss for KTB / the government from the rigged sale	-	109.5	139.6	218.2

Source: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5125001

Note: This short analysis is based on public information.

България пред разлом

Вече е ясно, че България е пред разлом. Да посочим основните лагери - Кой? зад който застават силите "Орешарски", след това силите, които бяха зад електронното гласуване и по средата "балансиращ" Борисов. Изобщо не става дума само за президентския пост, макар, че там става въпрос за прилагане encore на схемата Първанов-Стоянов за да се свали СДС (сега РБ) от власт и синия президент (сега Плевнелиев). В случая най-вероятно обаче ще играят или през самия Борисов или през негов кандидат - изразител на мнозинството, което гласува поправката за военното разузнаване. Това вероятно е мотива да се налее ресурс и на Велчев брос, респективно на Царя.
Но ролята на Русия у нас ще става все по-значителна и видима, защото само в нейната сянка ще оцелеят олигарсите на прехода. Путин мина в настъпление навсякъде защото в базата му - неговата страна - нещата се развиват с главоломна бързина. Той живее в ПиАр свят, и нарисуваните рейтинги не могат да спрат разпада. Каквото и да прави, ако ще Франция да излезе от НАТО и да атакуват заедно в Сирия - ясни са харчовете за руския бюджет - приходите ги няма. Евразийският съюз не самодостатъчен за да остане заедно. 
Както изглежда санкциите ще продължат, но дори да паднат - Русия няма пари за да привлече западен капитал и технологии, да управлява вътрешния си политически риск, свързан с формата на управление и личността на Путин. 
Основната идея на руския президент чрез намеси навън е да стресира Близкия изток и целия свят, като превърне страха, напрежението и несигурността във фактор, блокиращ или разединяващ съпротивата срещу него, повишаващ цените на нефта и природния газ. 
Проблемът на неговите съветници е, че са чели от стария буквар на международните отношения. Пазарът на нефт и газ вече не зависи от шейховете и режимите в Близкия изток, които можеха или да сплашат или да купят. Нещата изобщо не са в техен контрол. Спадът на потреблението и устойчивото превишение на предлагането няма как да се отмени, освен ако Путин не нанесе ядрени удари. А това и той разбира, че няма как да стане. 
В същност между много аналогии между ИДИЛ и Русия /освен тези за които говори Белковский/ има още една базисна прилика - и ИДИЛ и Русия нямат никакъв друг коз за да тежат в международната среда освен насилието и страха. Те нямат равностоен и конкурентен модел на икономическо и социално развитие. Затова след като не могат да споделят благоденствието на Запада искат да го разрушат.
Силите, които симпатизират на Путин у нас трябва да си дават сметка, че те съучастват в плана му за сплашване и дестабилизиране на Европа - това което всички в ЕС и НАТО наричат хибридна война.
Ние постоянно се кланяме на валутния борд и на ниските равнища на външния ни дълг, но това е фалшив идол. 
Не се утешавайте, че можем да вземаме още заеми, както правим и бюджета за 2016. Това правителство изобщо няма идея да мине към балансиран бюджет. Няма и ясен хоризонт на реформите. 
Колкото може счетоводната печалба на НЕК да ни успокоява, че нещата в енергетиката вървят към оправяне, толкова е и със сигурността на валутния борд. 
Така е и при банките - ако приложат методите за оценка на активите, които приложиха към КТБ, особено във форсиран режим, не вярвам и половината банки да останат над вода. Затова ползват проверени и свои за работата за да бъдат сигурни, че няма да има гаф. Както при доклада на Аликс Партнърс  Но със счетоводни и други трикове фундаменталните факти няма да станат по-солидни.
Забелязвате ли, че все повече неща стават все по-секретни. А това е сигурен признак, че нещата вървят на зле..
Ще регистрираме все по-големи равнища на дефицити, все високи дългове,  все повече недоволство в нереформирани сектори, все по-голяма невъзможност в текущата политическа конфигурация изобщо да се правят реформи, все повече "далавери" като Виваком - изобщо спасяване по единично. 
Запомнете, Гърция може и да не фалира при 180 процента дълг към БВП, защото тя е свързана с еврозоната и се ползва с политически привилегии, които ние само може да сънуваме. Ние можем да изпаднем в финансов ступор и при петдесет процента дълг към БВП, радикално да ни свалят рейтинга и да бъдем изолирани от капиталовите пазари, най-вече защото не можем да си контролираме ескалиращите разходи при стагниращи приходи. Отсъства ясната и позитивна перспектива в развитието ни - както индивидуално, така и групово - като нация. А сме и сами - само МВФ е с нас.
И тогава дори пиар гения на Борисов няма да бъде достатъчен дори за организиран изход от кризата.
Реформаторите остават в правителството за да крепят позициите му и надеждата, че нещата ще се оправят. Но само с компромиси и без да могат да правят реформи - оставането им в правителството е самоубийствено.
В същност целта на Кой? не е само и толкова да изгони реформаторите от храма на властта, а да управлява Борисов чрез зависимости.
Затова затегнете коланите - зимата ще бъде тежка и страстна. Кой? ще загуби - но преди това ще потопи България в поредната историческа дупка.
Но основната причина не е Кой?, а обществената апатия, отсъствието на противодействаща енергия на улицата и на силите, на които им пука за бъдещето на страната.

Фактор: Виваком - бурята предстои

Двете публикации в руските медии на спорещите в България страни и стоящите зад тях кръгове в Москва - съответно в Лента.ру и вестник Комерсант показват една важна особеност на българо-руските отношения. Важни решения за България често се вземат в Кремъл, който арбитрира между спорещи чрез своите проксита в България руски олигарси - политици или бизнесмени. Не е за пръв път - спомнете си сагата на Петрол преди години.
Българската държава обикновено нехае - или защото водещи хора "на върха" са заинтересовани - така беше по проекта Белене и Южен поток, или са достатъчно сплашени, че срещу тях могат да се предприемат действия. Не търсете идеология, търсете пари, власт, влияние. Още по-малко братски чувства или славянска солидарност.
Не твърдя, че и руската страна не е страдала често при опитите си да изгради частни политико-икономически схеми за реализация на определени проекти под егидата на национални интереси.
Възприеманата като задължителната намеса на президента Путин във всяка една от тези битки между неговите боляри не е абстракция, но в повечето случаи е мит, с който спорещите страни се замерят. Нещата обикновено се договарят на по-ниско равнище. След това, ако все още има нужда, се търси благословия в Кремъл за победата на вече спечелилия. Само в редки случаи - когато са престъпени по-висши интереси - картите се пренареждат след "заповед от горе".
Това, че някой иска да изкара пари от препродажбата на силно подценен актив, за наша с Вас сметка, не е новост за българския бизнес. Това е бърза и лесна печалба - няма сила на този свят,която да попречи на родни "бизнесмени", особено на онези, които могат да осигурят и политическа подкрепа за подобни сделки.
Общото правило в случая е да се "прецака" държавата, този път с близо 200 милиона евро, като вместо към държавния бюджет тези средства се пренасочат към конкретно частно благоденствие. Трябва да отчитаме факта, че след краха на Белене и Южен поток пресъхнаха финансовите потоци към задкулисието. За това кръговете около Кой? и Ко имат остра нужда от генератор на кеш, който да им поддържа жизнените системи. Те просто ще източат Виваком и след време ще го захвърлят като непотребна вещ. Точно както направиха с КТБ и вероятно скоро с една банка. Хищници.
Държавата нехае, макар, че може да спре процеса, да го рестартира по свои правила и да го контролира отблизо така, че да създаде максимална прозрачност и конкуренция, за да извлече максимални ползи. Така ще се подобри и имиджа ни като страна в която има правила и процедури.
Пак държавата, чрез Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите има интерес от максимална капитализация на активите в масата на несъстоятелността на КТБ за да може да си върне кредита. Иначе той ще мине към графата "несъбираем" изцяло или частично и сметката ще се окаже в нашата пощенска кутия.
Още по странно е мълчанието на държавата пред вид на последствията от преминаването на един от ключовите активи, финансирани с кредит от КТБ в ръцете на спорни инвеститори. Дори с невъоръжено око се вижда, че ще има негативни последствия за националната сигурност. Все пак през БТК, сега Виваком, и НУРТС преминава не само радио и ТВ комуникационната инфраструктура, но и основната част от интернет трафика и обмена на метаданни.

Да не говорим за зависимостта на армията и службите на сигурност.
Мълчанието на правителството е силно притеснително, а разграничаването на премиера от президента по линията на "ястребите" и хибридната война - от чийто контекст е сделката за Виваком - е още по-опасно. Защото именно договорената зад кадър и при бездействието на българското правителство смяна на собственост при лесно доказуеми щети за бюджета и националната сигурност си е перфектен израз на хибридно въздействие - държавата е блокирана без видимо усилия отвън, а от вътре. Институциите не действат.
Но бурята тепърва предстои. 
Всяка смяна на собственост ще мине през санкция на ЕК. Да не говорим за НАТО. 

Спорът между Пеевски, вече със съюзници от "дясно", и Цветан Василев, като местни проксита на ВТБ и на Константин Малофеев никога не е било спор между частни акционери, защото и преди и сега зад тях стои друга държава.

И Малофеев и ВТБ се намират под санкционен режим. Държавата България носи отговорност за прилагането на тези санкции спрямо ВТБ /тя де факто се опитва да рефинансира сделка/, така и спрямо Константин Малофеев и негови представители.

Държавата има какво да прави по темата. Нещо повече, тя вече е направила нужното за обезпечаване на своите интереси, като е блокирала разпореждането с акции вън Виваком. 

Въпросът е дали ще опровергае досегашните си действия по блокирането на акции като приемем играта на частните интереси като правомерна и допустима.
Няма съмнение, че сме свидетели на умишлено лоша процедура по продажба, организирана от ВТБ. Компаниите не са допуснати да направят обичайните проверки на състоянието /дю дилижънс/ поради което офертите на сегашните участници са под условие или индикативни.
В момента тече продажба на сръбския телеком, където мултипликатора по ЕБИТДА е значително по-висок.

​Пасивната позиция на България по очевидно непрозрачна сделка е не само удар върху репутацията ни, но и усилва усещането за лоша инвестиционна среда, което не само вече отблъсна първокласни инвеститори, но изпраща лош сигнал към нови инвеститори.​

За сведение при аналогични ситуации, европейските правителства са блокирали придобиванията на важни компании от руски инвеститори, когато има опасения за неблагоприятни последствия върху националните интереси, така и върху колективната сигурност - ЕС и НАТО.
Например, Великобритания в края на 2014 отказа на LetterOne (от групата на Михаил Фридман) да придобие от немската RWE стратегически активи - нефтени полета в Северно Море.  ЕС през март 2015 блокира строежа в Унгария на нови атомни мощности от Росатом. Да не говорим за хилядите замразени или блокирани сделки с участието на санкционирани лица.
Най-нерадостното в случая, че унищожителните битки вътре в българския политически и бизнес елит водят до усилване на уязвимостта ни спрямо хибридни въздействия и обезценяване на активите ни, от което се възползват всякакви инвеститори - предатори /хищници/ и други неприятели.
И това е така, само защото държавата отсъства като самостоятелен фактор, а в повечето случаи се явява на страната на една от спорещите страни.
Времена, нрави.  

Мениджър: За силните думи, силната ръка и реалните рискове

Случайно подочух разговор между ученици от началното училище до нас - едно момче каза на групата около себе си: "Сега ще видите като дойдат джихадистите"!? Пример за това как възприятията могат да изместят реалността.
Гледах и „Нова“ тази сутрин. Всички екзалтирани, ура патриотизмът в изобилие. Същото е и по другите телевизии. Гостите държат пламенни речи, призовават за "твърда ръка", за здраво държане кормилото на държавата и нито един, който да направи балансиран анализ или поне разумен прочит. 

Да се чудиш, как сме се оказали в тази ситуация на несигурност след като всички сме знаели, как е трябвало да постъпим.

А в същност нещата са много по-сложни, защото много от идеалните решения не са достъпни, а тези които са достъпни не са идеални.

За това е добре дебатът - който е задължителен и нужен - да се освободи от политици, оратори и заинтересовани страни, за да помислим и обсъдим внимателно вариантите, рисковете и ползите. Занимавам се с анализ и оценка на рискове - в това число стратегически и политически и тяхното въздействие върху бизнес средата и върху конкретни проекти на бизнеса.

Опитът ме е научил, във времена на високо говорене да бъда особено нащрек, защото изплува посредствеността и неудовлетвореността от всякакъв тип. В подобни "разломни" времена е изключително лесно да се подхлъзнем по „ура политиката“ и да си нанесем дългосрочни щети, включително като се бомбардираме с окончателни съждения в динамично време и оставяме след себе си само врагове и унизени хора. Без при това да се защитим ефективно.

Изглежда, за мнозина президентът Плевнелиев е удобна круша за упражнение на собствената си "храброст в кутия". Той бил виновен, че изтъква, че Русия води хибридна война срещу нас, защото сега били "други времена" и трябвало всички да се обединим. Но само сляп човек може да твърди, че срещу нас не се води действителна хибридна война, която отслабва съпротивителните ни сили срещу всички заплахи, включително спрямо ислямския радикализъм. Кремъл и днес потвърди, че Хамас и Хизбула не са терористични организации, и че ще защитава Асад до последно. Прочетете руските медии и ще видите, откъде българският глас на Москва - Волен Сидеров черпи вдъхновение да отрича солидарността с жертвите от Париж и изобщо наличието на атентати в Париж!?

Тази хибридна война не идва само от Изток, но и от Ислямска държава и от други радикални групировки. Тя прониква през уязвимите зони и среди, през които проникват всякакви вируси, в това число и терористични. Да не мислите, че в Москва не знаят за това, че когато открито атакуват българските институции и лидери не ни правят по-уязвими към заплахи от ислямския радикализъм. Или, че намесата им в Сирия в този формат и при този режим ражда нови бежанци и нов радикализъм. Никой не ни спестява нищо, а ни третират като врагове и изменници, защото имаме различна от желаната в Москва евроатлантическата ориентация. Дори Ангел Найденов и Михаил Миков изразиха тревога от този антиевропейски крен в политиката на Москва.

Хибридната заплаха не е въпрос само на собствена национална диагностика - това е оценката на всички системи за сигурност и съюзи, в които членуваме. Дали някой у нас признава или не - НАТО и ЕС вече признаха, че се води подобна хибридна война. Не случайно се активираха и специални програми за защита от външни деструктивни информационни въздействия в рамките на целия Европейски съюз и НАТО. Информационната война е в ход и ние сме обект на тази война - не търсете информационни войници около себе си,те са в мрежата, най-често под формата ретранслатори на чужди мнения. Въздействието е в медиите, които четете и мнението, което формирате. Само погледнете форумите - изчезна толерантността, изобилстват крайни епитети и оценки. Ние не се изслушваме и не споделяме мнения, най-често отричаме и критикуваме без нула толерантност. Същата, за която обвиняват днес българския президент.

Горе, долу. Осанна, разпни го. Като на мач.

Ако ни лишат от способността да разсъждаме с хладен ум, под стрес и въздействие на провокирани отвън емоции, без мисъл за оптималните решения, без оценка за ефекта от нашите действия, значи сме загубили битката, още преди да я започнем. 

По форумите гъмжи от тролове, чрез които външни сили се опитват да ни насочват в определена посока - в това число и към авторитарно управление. Призовават ни да се превърнем в нови кръстоносци и да поведем нови войни за Вярата. Но същите сили ще изчезнат в своята виртуална анонимност, колчем стане въпрос за жертви и за реални щети. Същите хора ще бъдат първите, които ще приветстват "освободителите", независимо от коя посока ще дойдат. Достатъчно е да прочетете историята на падането на България под отоманско владичество. Ако ни отнемат разума, ще ни отнемат солидарността и всеки в Европа ще се опита да оцелява по единично.

Преди да атакувате "на едро" президента Плевнелиев, който е една от най-ярките цели в хибридната война, помислете, че все пак, за да говори това сигурно има информация, която обикновените хора нямат. Какво очакваме - да стоим пасивно, докато ни атакуват хибридно и киберно, като демонстрират арогантност и всепозволеност, блокират сайтове и системи на ключови институции,  а ние се правим, че момчета от квартала си играят на хакери!?

Дори лидерът на социалистите изглежда разбра от Консултативния съвет за национална сигурност, че нещата са сериозни. Остана само Атака, но тя е в програмирана политическа орбита, т.е. в блестяща изолация от проблемите на страната.

Терористичният акт във френската столица по никакъв начин не отменя дневния ред на битката ни като европейци за оцеляване и победа в хибридната война. Нито отменя нещата, които трябва да свършим не утре, а днес, за да останем с функционираща икономика, със стабилен бюджет, с работещи и защитени системи на националната сигурност и развитие.

Агитката срещу Плевнелиев да беше поне прочела интервюто на Президента преди да се изказват в "ура"  режим. Там той критикува Запада, че не прави достатъчно за сигурността на Централна и Югоизточна Европа. Макар, че спестява собствената ни отговорност за несвършената работа, отсъстващите реформи и т.н., той е безспорно прав, че в унеса на своето благоденствие Европа напълно игнорира собствената си сигурност и забрави да воюва за своите интереси и да защитава външните си граници. Трудно се спори с тази констатация.

Да прочетем и реалния контекст на думите на президента, че тероризмът се побеждава с толерантност. Това не са думи, отправени към терористите, а към нас самите, към съгражданите ни, към хората от друг етнос, от друга вяра, от друга раса. За тази толерантност, между самите нас става реч.

Най-трудно е, в такива времена да си запазим разума и рационалната преценка. Нали към това именно се стремят терористите - да ни извадят от релси, да ни направят гневни до степен да загубим разсъдъка си и така да си нанесем щети, които те никога не биха могли и да мечтаят да причинят.

Президентът може и да не е винаги най-блестящият оратор, но има една принципна почтеност в него, която предполага поне балансирано и справедливо отношение. В трудни мигове до сега се оказвал с верните позиции - когато другите са отсъствали от ефира.

То и без това доста хора изказват опасения от реалното ни движение към авторитаризъм, остава твърде малко, за да преминем червената линия и да се окажем в страна с предизвестено управление, орязани граждански права и тотално контролирана медийна среда - управляема демокрация "a la russe". Само си представете, колко близко сме до това състояние като прегледате сутрешните вестници, блокове, реалити формати и т.н.

Кой изобщо може да посочи като пример за подражание руския президент, който докара страната си до тотална изолация и до неминуем крах. Каквото и да бъде развитието в Сирия, той няма полезен ход - нито може да води, нито да спечели войната в изолация. Единствената му надежда за достоен изход е коалицията - която не е изключена, дори желателна пред общия враг. Но това по никакъв начин няма да промени ситуацията в самата Русия, нито ще повиши цената на нефта, на природния газ, нито ще обърне икономическите тенденции.

И колкото по-зле е ситуацията вътре в Русия, толкова по-остра ще бъде необходимостта от външен отдушник на социалното напрежение чрез нова агресия, битки и хибридни операции. Запомнете - дори да бъдат снети санкциите - никой не може да задължи западните компании и инвеститори да пренебрегнат политическите рискове на Русия и да преобърнат негативните тенденции в икономиката и финансите, да инвестират и да продават технологии.

Другият рефрен от сутрешните блокове бе, че Орбан бил супер, оградите били решението. Източна Европа била център на мъдростта, а лидерите на Западна Европа не били в час. И защо - защото Юнкер бил казал, че истинските бежанци бягат именно от този терор, който е в техните страни. Меркел, Оланд, Ренци били слаби, Путин бил силен. Орбан тоже.

Екстрадицията на чужденците били задължителна.

Не, това вече не е обикновен популизъм и режисирана екзалтация, достойна само за футболна агитка - това е анонс към сляп авторитаризъм, призив към примитивни чувства и инстинкти, не към повече сигурност. Тя, сигурността изисква системна и последователна работа в координация с нашите партньори, а не в изолация един от друг. Вероятно така, покрай приказките за "силната ръка", изказващите "силните" думи търсят да се уредят.

Така ще реализират и базисния сценарий на хибридните войници - президентът Плевнелиев аут, Бойко президент, а Кой? управлява.

Бежанците са следствие, а не коренният проблем. Само си представете какво ще стане, ако се вържем дори на един призивите прозвучали днес от медийните юнаци - примерно да екстрадираме всички бежанци или имигранти.

Къде точно и как ще ги върнем в Сирия?

Нищо няма да постигнем, освен радикализация дори на нормалните хора сред тях - защото идеята да направим всички християни е не само отчайващо глупава, но и престъпна.

Какво искаме - война на цивилизациите? Или едно стратегическо мачле, или реалити форматче през уикенда, предавано на живо, в което някой ще загине, друг ще пострада, а ние в удобството на дома си ще чоплим семки, пием бира и ще гледаме сутрешни блокове.

Мултикултурализмът не е проблем. В България си имаме различни култури, етноси, религии и това не само не ражда проблеми, но и прави добра спойката на нацията. Защото, за да нямаме ислямски радикализъм - за това трябва да признаем заслугата на нашите мюсюлмани. Но липсата на инклузивност в развитието, на работеща интеграция са на път да разрушат обществото ни. Да не мислите, че има огромна разлика между гетата във Франция с неинтегрираните арабски младежи и нашите ромски гета!? Какво предлагате - да екстрадираме всичките си проблеми!?

Наша привилегия е, че нашите роми не са /все още/ ислямизирани и радикализирани, но колко време ще трае тази ситуация, преди да станат повече от нас и по-гневни, че са изолирани и без перспектива.

Ще екстрадираме нашите проблемни хора, след това Западна Европа ще екстрадира нашите българи от своите страни, след това ще се оградим с високи огради - ще изберем националисти и "патриоти" начело с байраци и ще забравим за какво живеем и какво ценим най-много – свободата - да бъдем това, което сме, да пътуваме свободно, да имаме благоденствие благодарение на труда си и да сме отворени един към друг в ЕС.

А госпожа Дончева решително да си понаучи урока за Либия - кой подпали Либия - Саркози беше основния подбудител на атаката срещу Кадафи, след като либийският лидер извади доказателства, че е финансирал неговата изборна кампания. А това го дискредитира силно - не случайно загуби изборите. Американците бяха принудени да се намесят, за да спасят честта на французи и британци, които заедно не можаха да сторят нищо значимо нито във въздуха, още по-малко по суша. Та Белият дом тогава спаси Саркози, който сега призовава за анти-ИДИЛ коалиция с Русия на Путин без условия. Нищо ново под слънцето - той дописва личната си история от компромиси с Русия от името на Европа - така беше в Грузия, сега иска същото и за Украйна.

Нормално е привържениците на руския президент и той самият да предпочитат да видят "приятеля" Саркози в Елисейския дворец.

Арабските пролети не са измислени като концепция в САЩ, а са продукт на сложна комбинация от автори - Ердоганова Турция, режимите в Катар и Саудитска Арабия и отново при активната намеса на Франция и Великобритания.

Винаги можем да заемем героична поза - по-сложно е да дефинираме, какво искаме и как да го постигнем.

Защото не е въпросът само и толкова дали и кога ще има наземна операция срещу ИДИЛ в Сирия. Въпросът е как да се неутрализира тази заплаха навсякъде и особено в Европа.

За това ни трябва умни, а не бързи решения.