Eнергореформаторска

На енергийният фронт се търси пресечната точка между спасяването на енергетиката, разбрано като спасяване на НЕК и други недосегаеми, лавирането между отделните групи потребители и придаването на контекс на случващото се като реформа. Така поставена дилемата - кого да спасим - енергетиката или потребителите - е подвеждаща, защото спасението на потребителите не е тъждествено със спасението на цялата енергийна система, а на само на онези нейни звена, които са системно и структурно определящи и които нямат алтернатива. Но всичко друго, като генерация и разпределение е заменимо. Потребителите вече имат възможност да бъдат задоволени чрез внос. Не, че това е най-доброто за националните интереси - просто давам контекст.

Реформите и преструктурирането в енергийните дружества са работа на правителството, нуждата от нова и адаптация на съществуващата регулаторна рамка - на законодателя докато оптималната навигация между интересите на потребителите и на производителите е  работа на регулатора, т.е. КВЕР.

Без мастър план и синхронизация на реформата във всичките и части между отделните стълбове на промяната - изпълнителна, законодателна власт и регулатор, само с идеята да налучкаме с проба и грешка звеното с най-висок праг на реакция за да поеме непропорционално висок част от "щетите", ще изчерпим и без това ниските равнища на търпимост на обществото. Да гоним нагоре и надолу по веригата на стойността дефицитите, докато те се самовъзбуждат и ескалират отвъд предела на контролируемост трудно ще спечели "умове и сърца" за реформите.

Колкото е умел регулатор да имате, ако той трябва да се съобразява с политкоректност, при това като определя разходите в балансите на едно търговско дружество, т.е. да решава дали да съществува и то при либерализиращ се пазар, резултатът ще бъде предизвестено негативен.

Да започнем с това, че има два принципни подхода при реформите - единият е да увеличим приходите на входа на системата чрез увеличение на цените, като покрием дефицитите по веригата, подреждайки терапираните звена по важност - било то системна, било то политическа. Другият е да се ангажираме в съзнателен процес на управление на трансформацията, така че да съхраним системната устойчивост, като дадем равен шанс на всички участници да се подготвят за студения душ на свободния пазар и за конкуренция от близки и по-далечни съседи. Повтарям, не да дръпнем шалтера рязко, а да управляваме промяната, като направим прехода кратък и относително поносим, както за обществото, така и за компанните в енергетиката.

Опитваме се да увеличим приходите на вхора на енергийната система, но не се получава нещо със "справедливостта" - защото никой от участниците не отъждествява решенията на регулатора като "справедливи", защото са взети от хора. Справедливостта може да дойде само  от пазара, но и там има доста условности пред вид на многото "свещенни крави", които правят това понятие условно, ако не подвеждащо.

Прогнозираното увеличение на приходите от увеличението на цените, включително чрез таксата "задължения към обществото" няма да се състои, поне не в тези размери, тъй като от уравнението ще излезнат големите консуматори, които плащат най-много.

Тоест още на старта няма да получим увеличение на приходите за системата.

Остава втората възможност - да преразпределим тежестта между участниците от горната до долната част на веригата, така, че системно значимите звена да останат с повече кеш. Но тъй като допълнителните финансова вливания няма да бъдат достатъчни за всички - недоволството ще бъде тотално, макар и неравномерно разпределно.

Загубите на дружества като НЕК за пореден и последен път ще се трансформират в изяден собствен капитал. Компанията на практика не може самостоятелно да взема значителни кредити. Нетната текуща оценка на капитала се срива експоненциално при свиващ се хоризонт на продажби, липсата на стратегическа визия за развитие на отрасъла, за БЕХ и за конкретното дружество. При това по-бързо отколкото произтича от  реалното състояние на текущите приходи от продажби. Не случайно НЕК има по-нисък от суверенния рейтинг. Основната неустойчивост идва от непредсказуем политически и отраслов риск.

Намираме се в класическа предприватизационна ситуация, при която приходите намаляват по веригата, а решенията се отлагат и идва неизбежната и единствена опция - шоковата приватизация. Възможно и да нямаме какво да продаваме или да правим сделки за 1 долар. След време това ще се спряга за престъпление, когато в същност продажбите са форсирано следствие на минал, т.е. текущ, престъпен процес.

За да избегнем сривът в сектора спешно трябва да привлечем външни инвеститори и дългосрочни купувачи на електрическа енергия в схема с опция за купуване на дялове или лизинг на мощности. Всеки дългосрочен договор за изкупуване на енергия освобождава място за реформата, като намалява тежестта върху българския купувач и данъкоплатец. Стабилизацията на НЕК не е само и основно въпрос на текущи баланси, а на дългосрочна перспектива и политика.

Реформата в енергетиката изисква решително разделяне с митове и устойчиви логически фиксации.

Казват НЕК не може да фалира, защото върху него се крепи енергийната сигурност на страната. Именно възприятието, че е "прекалено голям за да фалира" прави така, че кървящо във всяко отношение предприятие продължава да трупа дългове и се източва, защото всички играчи възприемат, че то "не може да фалира" и държавата ще го спаси.

А защо в същност НЕК да не може да фалира? Няма да можем да генерираме или пренасяме ток до крайни потребители, или ще затворим енергетиката си?

Отсъствието на пазарната принуда и постоянно високите вътрешни загуби възпроизвеждат кръга на добавената или по-скоро на изчезващата стойност. Още докато на времето се правеше стратегията на БЕХ, зад която продължавам да стоя, защото имаше визия и дългосрочна цел, - имаше изрично изискване за преструктуриране на съставляващите го компании и извеждането им с нови стратегии по пътя на либерализиращия се пазар. До ден днешен нито една компания не е била преструктурирана, нито изчистени управленските структури, няма и помен от най-високи управленски и контролни стандарти или подготвеност за конкурентна битка в условията на либерализиран пазар.

Отдавна БЕХ и всички неговите структури трябваше да оперират на борсата, но не би. Големият шлем като че ли изконсумира цялата енергията за промяна в енергетиката.

Отлагането на реформите в този смисъл не бе само лоша управленска практика, но е престъпление в реално време, защото вместо да синергизира ползите, мултиплицира загубите не само от сектора, но и на всички свързани с него системи. Да, Вие можете да направите така, че големите консуматори да пострадат по-слабо, но от това няма да добавите симпатии в средния и малкия бизнес, а те са гръбнак на икономиката. Нито пък ще получите желания допълнителен приход, чрез който да стабилизирате веригата на стойността в енергетиката.

Затова нека да се върнем към концептуалната база и философията на реформата в енергетиката, защото както сме я подкарали може и да не изплуваме в усилията за спасяване по единично.

Няма и не трябва да има свещени крави или компании, които да са прекалено "важни или големи за да фалират". За НЕК, за Мариците, за Бобов дол, за ВЕИ, когенерациите и други привилегировани това също трябва да се отнася. Бъдете сигурни - няма да настъпи Апокалипсис, ако анализите и съпоставката на "желано" и "постижимо" покажат, че не си струва по-нататъшните усилия.

Не е честна политика да казваш на миньорите, че няма да им пипат работни места, а корабът на енергетиката да "потъва". Достойното е да се организира плавен преход и да се излезне от губещи позиции навреме, като междувременно се намери алтернативна и устойчива заетост, компенсирайки по възможност междинни загуби.

Ако цената на въглищата на световния пазар пада, а у нас се увеличава, значи се опитваме да създадем някакъв илюзорен паралелен свят, който неизбежно ще избухне в ръцете ни. Комплексът "Марица-Изток" беше стратегически важен за страната в условията на неинтегриран и несвързан пазар. Днес, а най-вече след десет - двадесет години, той ще бъде просто един от "трудните" енергийни центрове в системата, който или трябва да се затвори или да намери своята нова пътека към бъдещето - примерно като паралелно се развият на неговата територия соларни или индустриални паркове.

Ако НЕК не се оздрави, не намери своята нова конкурентноспособност, ако допълнителните разходите по намиране на новото равнище на равновесие и оптималност са забранително високи, без да могат да бъдат балансирани с нови приходи, то трябва да спрем кислорода навреме. Ако националната ни енергийна компания в този вид /можем да стартираме нова НЕК/ не покаже или по-скоро не успее да затвори кранчето през което ползите изтичат навън /включително при износа на електрическа енергия/, да увеличи приходите и стабилизираме кешовия си поток - няма смисъл да продължаваме агонията.

Да, зная, че това може  да бъде несправедливо за хората, които сега управляват НЕК, защото ние никога не сме имали професионално и независимо управление на най-голямата ни енергийна компания. Имали сме назначени губернатори за ръчно управление от властта. Именно ръчното управление ни вкара в спиралата на милиардните дългове, защото "губернаторите" никога не бяха оставени насаме да реализират своята политика, а трябваше да препускат след шлемовите амбиции на политически лидери и да създават олигарси.

Повтарям, ако няма стратегия за оцеляване и преструктуриране на компаниите в рамките на БЕХ или на НЕК - всяко действие по индивидуална програма за спасяване на която и да е от тях ще бъде обречено на провал. Не само защото по каналите на взаимозависимостта между отделните компании се преливат ефекти - при негативните процесът процесът е по-ускорен, - но и защото без холистичен подход, и най-вече без мастър план на реформата в енергетиката и стратегическа визия какво правят тези компании в условията на либерализиран регионален пазар днешните действия на КВЕР или министерството на енергетиката могат да се окажат удар във въздуха в средно и дългосрочен план.

Всяко увеличение на цени извън пазарните баланси на търсенето и предлагането,  отнема мотивация и отслабва натиска върху системата да се самореформира и саморегулира.

Да вземем и друга свещенна крава - топлофикациите. Те също плашат, че щели да фалират. Ами да фалират, щом се страхуват или не искат да работят на свободен пазар. Бъдете сигурни, че ще се намерят купувачи. Няма как да искаш повишение на цената на топлинната енергия, при спаднали с повече от 30% цени на природния газ, който формира над 70% от себестойността на услугата. Имали натрупани загуби за минали периоди - извинете, но това не е наш проблем като потребители, още по-малко дълг да оправяме минали чужди грешки. Ако имат дългове към някой, нека кредиторът да бъде така добър да си ги конвертира в собственост или да обяви за продан активите или компании и да си оправи сметките.

Обществото не е длъжно да толерира маскирано като социална солидарност  неумение да се управляват корпорации в пазарна среда и да създават илюзията, че са "успешно" бизнесмени-олигарси, на които държавата пречи, защото не дава достатъчно гратис привилегии. Фалитът в тези условия е много оздравителна процедура защото след нея не изчезва услугата, а се сменя собственността и вкарва по-добро пазарно решение. В този смисъл фалитите са задължителна част от оздравяването на всяка икономическа структура, в това число и в енергетиката.

Заключението е - без фалити в енергетиката няма да има реформа.

Правителството има две шапки - едната, която го задължава да прави политики и да бъде равнодистанцирано от субектите на управление - независимо от собственост - в това число и от собствените си дружества, а другата да се грижи за държавните дружества. Първата функция има приоритет, тъй като пазарите могат да минат и без държавните енергийни дружества в този им вид. Значителна част от бедите - ако не всички - са се случили по вина на правителствата и техните политикит чрез държавните дружества - недоглеждане, свръхамбиции и лошо управление. Ето защо пак през правителството трябва да се търси решението за състоятелността на държавните енергийни дружества, а не през КВЕР и цените.

Ако държавата иска да стабилизира своите дружества и да направи по-мека като последствия реформа, тя трябва да си тегли реформаторски заем за енергетика (целеви облигационен заем - Power Bond), да налее инвестиции в критично уязвимите места, да покрие загуби при преструкрурирането и трансформацията. Но да инвестира само в системно-укрепващи мерки, които оставят след себе си функционираща система, подготвени за конкурентна борба участници и балансиран пазар.

Защо потребителите през цените на КВЕР трябва да плащат дегизираните като "задължения към обществото"!?! грешки на конкретни политици и правителства за Цанков Камък, за Белене, за ВЕИ и т.н. Тази такса е неприемлива форма на обществена индулгенция и зле поискана и още по-зле комуникирана "солидарност".

Правителството и КВЕР вместо да замитат следи и прикриват минали грешки е по-добре да изчистят балансите на НЕК и другите дружества, като отпишат съответните загуби. След това да изготвят искове срещу съответните политици, управленци и компании за лошо управление и причинени вреди, и чак тогава да помислят да призовават към солидарност потребителите.

Проблемът е не само в абсолютния размер на нанесените многомилиардни щети, а в  порочния модел на управление, който пренасочва приходи и ползите навън, докато затваря в дружествата само загубите и дълговете.

Националният интерес се дефинира на равнище потребители и данъкоплатци, а не заинтересовани олигархични групи. С други думи нашата с Вас държава трябва да си върне своето, като отнеме неправомерно полученото или присвоено чрез действие, съд или данъци и го насочи към възстановяване на балансите в енергетиката и "справедливостта". Това не е нито десен нито ляв, а единствено възможен вариант за освобождаване от плена на егоистични групови интереси, които потопиха най-здравия наследен отрасъл в икономиката - енергетиката.

С нищоправене в продължение на години, в очакване на "големия удар с големия шлем", пропуснахме златна възможност да подготвим държавните дружества за новите възможности и рискове на либерализирания и интегриран регионален пазар. Сега се опитваме да забавяме и пречим на либерализацията, като отлагаме срещата с реалността. Така само повишаваме разходите по реформата, като намаляваме шансовете за преструктуриране и оцеляване на енергийните ни дружества. Няма как да запазим българския енергиен пазар само за българските енергийни дружества, колкото и да търсим оправдания, че няма технически капацитети за конкурентите им от Север, Изток и Юг.

Или НЕК и другите ни дружества излизат на регионалния пазар и оцеляват или неизбежно свиват пазарните си дялове у нас под натиска на други регионални играчи. И накрая изчезват.

Или нашите дружества ще оцелеят като се регионализират или у нас ще навлезат  по-стабилните компании от региона, които ще изместят нашите от българския пазар.

Хората се вдигат на енергийни бунтове като потребители, а като данъкплатци (не) гласуват.  Но и двата случая обществото няма да бъде спечелено за Реформата, защото не вижда моралната база на решения с "къс хоризонт", които оправдават виновните..

Ако тенденциите за ускорено превръщане на потребителите в производители на енергия се окажат устойчиви, то това ще промени изцяло парадигмата на голямата генерация - голям пренос и уж обречения да купува отвън потребител. Бъдещият, в това число и български, потребител ще се откъсне от Системата и всичките ни текущи терзания ще се окажат ненавреме, не на място и не в целта.

Вместо да предполагаме от името на потребителя неговите решения, трябва да се съсредоточим върху облекчаване на интерфейса между енергия и потребление в контекста на интегрирания регионален пазар и най-вече на добри управленски практики и технологии в света.

Затова трябва да спрем със самозаблудата, че помагаме на топлофикациите, като спираме навлизането на газификацията или ВЕИ-тата в топлофицираните региони. Трябва да осигурим и уважаваме правото на всеки индивидуален или индустриален потребител да си прави енергийното уравнение както сам пожелае, а не както някой в кабинетите в София реши.

Завършвам с класическата теза, че опитите да се прави социална политика за сметка на икономическата логика обикновено завършва зле и за икономиката и за социалната сфера.