За Мениджър: Стрес тестовете и фалшивото чуство на сигурност

Стрес тестовете отдавна се предмет на критичен анализ. Те стават все по-строги, базират се на все по-високи стандарти - Базел -2 , Базел - 3, очаква се следващия стандарт по Базел, но от това изглежда има все по-малко успокоени.

Стрес тестовете и одитите дават разбира се много полезна информация за състоянието на банките и банковата система, но както каза професор Дауд в една много силна лекция пред Софийското бизнес училище, могат вместо да бъдат полезни, да създадат измамно чуство на информираност и сигурност, ако не си отговорим на въпрос как са направени тези стрес тестове, какви рискове покриват и какви изводи можем да направим.

Аргументите на професора бяха в различни области, повечето от които професионални и технически, но си зададох въпрос какво в същност ще ни кажат стрес тестовете, които ще направим до края на годината за рисковете в българската банкова система?

Обикновени "стрес сценариите" включват различни хипотези за състоянието на ключови макроикономически показатели - инфлация, дълг, ръст, безработица и т.н. в тяхно екстремно положение - примерно инфлация от 6 процента, спад в БВП от 3 процента, безработица над 12 процента и т.н.

Това обаче се линеарни сценарии, които нямат отношение към конкретния рисков, респективно стресов профил, които тревожат българските банки.

Къде е гаранцията, че заплахите и силите, които предизвикаха фалита на КТБ са идентифицирани и овладяне като въздействие и управляеми като риск? А това е което стресира банките.

Не се надявайте тези рискове да бъдат покрити от стрес теста.

Питам кой ще изготви действителен тестов профил, който да отговаря на действителните политически и институционални рискове? ЕЦБ и ЕК могат да има прекрасни средностатистически рискови матрици, но българските банки трудно могат да се стресират при положение, че капиталовата им адекватност е много над средните равнища в ЕС и по редица други показатели са в цветущо положение.

В същото време у нас реално фалират банки при ситуация на свръхликвидност по средноевропейските статистически стандарти заради политическа намеса комбинирана с бездействие на централната банка.

Рискът от поредна намеса на овластена структура, която  може да се постави в услуга на заинтересовани лица или групи, и да изпрати камери и следователи, да съучаства в медийна кампания срещу отделна банка или отделна партия /костинбродския опит за държавен преврат/ ще си остане неразпознат при този стресов тест?

Как точно стрес тест би разпознал или покрил риск, свързан с външна намеса, която изолира централната банка от надзорните и контролни функции, осигуряващи стабилността на системата?

Писах още в началото на кризата, че докато не бъдат разкрити и изолирани силите, които доведоха КТБ до фалит - никакъв стрес тест не може да даде сигурност, че нашите банки и банковата ни система като цяло ще могат да се справят с идентични и подобни деструктивни въздействия. Важно е това да си го повторим преди избора на нов управител и нов Управителен съвет.

Стрес тестовете са полезна процедура, особено когато са част от вътрешни процедури, допълващи системите за вътрешен контрол, счетоводна отчетност и водещи управленски практики. Но те са безсилни срещу несистемни външни въздействия, срещу "пленено" от интереси ръководство на централната и другите банки, в това число и вътрешни системни бъгове, усилени от специфични за българската среда корупционни практики и политически въздействия.

Най-добрата рецепта за добро банкиране е в трите препоръки на Кевин Дауд, водещ световен авторитет в управлението на финансови рискове и банкови кризи - добросъвестна и строга счетоводна отчетност и ефективни контролни системи, читави и прилагани най-добри управленски стандарти и най-вече - това което винаги работи - лична, включителна наказателна отговорност на банкерите.

Ето и текущ пример. Много е важно да не допуснем размиване на индивидуалната в колективна отговорност - при която всички в УС на БНБ осъществуват надзорни функции, защото тогава никой няма да носи персонална наказателна отговорност за несвършена или лошо свършена работа.

Завършвам с една фраза на професор Дауд, която чух преди години - банкерството е проста работа, ако стане сложна, значи някои не я върши както трябва.

Така и със стрес тестовете - в този си вид и рисков профил те няма да дадат нова информация, а по-скоро могат да създадат фалшиво чувство за сигурност  - до следващия фалит на банка.                      

Специално за сайта "Faktor": Новите геополитически "мрежи" и разкритията на Уикилийкс и Сноудън

След поредните разкрития за подслушване на американската национална агенция по сигурността на телефоните на поредния западен ръководител, и аналогични подслушвания на Хилъри Клинтън и други американски лидери от европейски спецслужби, се налага странно усещане, че значително присъствие в разкритията играят Уикилийкс. 

И си задавам въпроса защо досега Уикилийкс не са извадили нито един документ за китайски или руски висш политически представител или специални служби, която подслушва западни ръководители, няма нито една грама на други дипломатически представителства!!? Ей, така за кумова срама, за да докажат някаква равнодистанцираност.

Има две дежурни обяснения - няма търсене или няма финансиране, което обикновено е производно от първото. Но винаги зад кадър има някой който финансира и някой който ползва подобни разкрития.

Версията за преобладаващи високи морални подбуди е достойна за уважение, но уви с тясно приложимо материално поле в свят с остра конфронтация и високи рискове в сферата на сигурността, в това число и кибер сигурността.

Като дипломат зная, че "пийп шоуто" на Асандж нанесе непоправими вреди на доверието в дипломатическите среди, защото вече никой не е "пределно откровен". А това е същността на работата на дипломатите - когато всички други спорят или не се разбират, именно дипломатите да могат да градят мостове в условията на лична информационна и поведенческа защитеност.

Новият пропаганден "монстер" на Асандж и Уикилийкс е Трансатлантическото споразумение - дава се награда от 100 000 долара за разкриването на "секретен" протокол, който да помогне на кампанията, който се разгръща срещу Споразумението в Европейския съюз на всички равнища - медийно, национално и европейско. Именно тази стъпка усилва впечатлението, че работата на Уикилийкс обслужва конкретни текущи политически кампании.

Целта е ни повече, ни по-малко ТТИП  да бъде блокиран, защото неговия успех предполага нов мащаб на възможностите и на функциониране, на интегрираност в трансатлантическата общност. Споразумението ще доведе до изграждането на глобален политически, икономически и финансов център с безпрецедентно влияние в света. Подобен тип партньорство се договаря в Азия и в комбинация двете биха били естествен бъдещ формат и за отношения на Русия /след Путин/ и Китай, без по никакъв начин да ограничават свободата на която и да е страна да води самостоятелна политика.

По своята същност това не са съюзи "против" някого, а "за". 

Има две хипотези, в които се вмества дейността на Уикилийкс.

Първата е благородна - високо морална - чрез разкрития се лекуват недъзи на западното общество, хората получават информация, която бюрокрацията крие и по-този начин се претятсват пъклени планове. Със сигурност тази функция не трябва да се изключва като мотив за включване в кампаниите на Уикилийкс на сериозни западни политици, общественици, медии и т.н. отделни хора. Бюрокрацията във всички страни не се слави с естествени инстинкти към прозрачност и защита на обществени интереси, а при всички случаи нейните системи за самоконтрол имат нужда от "външна" помощ и стимули.

Втората - те са част от проект на чужди служби, базиран на съществуващите и дълго неизползвани левичарски и антиимпериалистически, в по-ново време антиглобалистки движения.

Набива се на очите сходството със стила и методите на действие на мрежите, които се изграждаха на Запад за влияние на западните общества по времето на Съветския съюз, разбира се надградени с новите технологични и комуникационни възможности.

Не и изключено, както и в миналото тези движения да имат и благородни цели, но е вън от съмнение, че те се използват безогледно в геополитически процеси.

Едуард Сноудън "кънти" с разкритията си, които продължиха години след като вече нямаше никакъв достъп до секретни данни. Последната информационна "партенка" беше, че китайските и руски служби са "успели да разкодират" данните, които Сноудън е имал, като, че ли някой се е съмнявал, че убежището което му е предоставено не е без плата. В медиите топ експерти по темата приемат Сноудън като озвучител на активни мероприятия на китайски и руски служби.

Иска или не иска Асандж дава поводи да бъде причислен към тази група. 

Моят съвет - четейки поредните разкрития на Уикилийкс, винаги си давайте сметка чии интереси се обслужват. Не казвам да не вярвате - просто винаги търсете контекста и контратезата, за да постигнете вътрешна балансираност на източниците.

Примаков - патриархът на руската политика

Познавах Примаков и го уважавах защото в него имаше чест и достойнство. Никой не можеше да го заподозре в "сделки" за пари - които след това станаха норма в политическия елит на Русия. По своему отстояваше съветските "традиции" в руската политика.

Нека не звучи голословно - но светът беше по-сигурен с Примаков - беше сигурно, че няма да допусне война и разрива, който сега съществува между Русия и Запада.

Беше предсказуем в добрите традиции на класическия баланс на силите и теорията за многополярността, която отстояваше. Сега нещата на върха в Русия не са толкова сигурни, още по-малко предсказуеми. Той открито се обяви против авантюрата в Украйна и макар с премерен и дипломатичен тон, но се опита да вкара разум в поведението на Путин. За съжаление мнението на руския "мъдрец", както го наричаха, че аферата в Крим и Украйна изолира Русия, беше пренебрегнато - много малко медии му дадоха гласност. Представяте ли си - цензурираха дори Примаков!?.

Вероятно доста хора няма да разберат защо говоря с уважение - но на това винаги съм държал през живота си.

Той принадлежеше към това поколение съветски държавници - след това руски - за които беше немислимо да бъдат "олигарси" - било то икономически, било то политически. Имаше пост шеф на руската търговско промишлена палата и това му беше достатъчно. Бил съм му домакин в посолството, което беше висока чест, заедно дипломати и политици от неговия кръг и трябва да Ви кажа, че въпреки че бяха закърмени в тоталитарна съветска доктрина - Примаков умееше да слуша аргументи и да се съгласява - дори, когато другите около него повтаряха мантрите.

Той приемаше членството в НАТО и ЕС като логично и нормално развитие за страни като България и не го приемаше като беда за Русия,. Просто си беше извоювал правото да не се съобразява с общоприетото и да работи за Историята.

Не случайно Степашин, когото също уважавам, и за когото малцина знаят, но беше другият вариант на Елцин за наследник, освен Путин, казва, че Примаков е последния от поколението големи лидери на Русия които са останали пример за честност, почтеност и държавничество подход.

Сп. Мениджър: Гърция - в търсене на друг виновник за собствените си грешки

Гърция смята, че за нея Брюксел не е достатъчен притегателен център, защото не е глобален лидер и няма перспектива. Така смята премиерът Ципрас, поне на думи. Забележете, това е твърдение на премиер на страна, заради която в значителна степен позициите на Европейския съюз са отслабени. От тази позиция, лидерът на Сириза вероятно очаква да "стресне" Европейската комисия и канцлера Меркел.

Подтекстът изглежда е, че правителството на южната ни съседка се ориентира към членство в друга икономическа групировка, след като ЕС не е достатъчно щедър. Предполагаемият нов ориентир е евразийска Русия, Китай или направо БРИКС.

Кризата в гръцкият дълг ще бъде разрешена, а Гърция ще се върне към растеж - твърди Ципрас, докато уверява "своите", че за избирателите на Сириза няма особен проблем ако затворят банките -те нямали депозити?!.

Кой ще мигне пръв? Отговорът не е сложен, защото двете страни излизат от съвършенно различни и най-вече неравностойни позиции.

Гръцката икономика не може да генерира достатъно приходи за да се балансира гръцкия бюджет, дори без да споменаваме темата за обслужване на външните и задължения. Без външно финансиране не може да се поддържа сегашното равнище на пенсии и заплати, на публичните разходи и като цяло на жизненият стандарт на средния грък. Да не говорим за инвестиции в преструктуриране на икономика и цялостни реформи.

Докато не се намери равновесната точка на по-ниско равнище на благосъстоянието, т.е. на собствени приходи и разходи, гръцкото финансово уравнение ще бъде изцяло зависимо на външни финансови благодетели. Вътрешният катарзис е невъзможен в плавен режим, особено с методите на изборната демокрация, защото няма народ, който да избере да бъде понижено благосъстоянието му чрез избори.

И тук е разковничето на проблема.

Външният свят изисква и очаква гръцкото правителство да убеди гръцката общественост в неотменимостта на нуждата да се свият "според чергата", като увеличат данъчните постъпления за сметка на доходите на гръцките домакинства и бизнес.

Тъй като всички отговори минават през затягане на колани, правителството в Атина се стреми максимално да усили натиска върху западноевропейския елит по двете основни линии - обръщението към съвестта и към инстинкта за самосъхранение - като принуди ключовите лидери - Оланд и Меркел - да се съгласят да продължат да финансират гръцките дефицити.

На българите аргументите със социалните последствия и тежест не звучат убедително - все пак минахме през чистилището на "ада" със заплати от 5 долара месечно. И тогава никой от сега участващите в гръцката драма не протегна ръка, а тези които го направиха нямаха и помен от сегашната мекост към Гърция.

Задължението на гръцкото правителство да напълни държавната хазна, да започне най-накрая да събира данъци, да увеличи приходи, включително чрез приватизация, да преструктурира икономиката и увеличи производителността на труда си остава неотменимо предварително условие за каквото и доверие на кредитори и нови заеми. Не е изключено да се намери някакъв временен палиатив за да се спечели време, но цялостното решение е немислимо без шокова терапия и временен срив в жизнения стандарт.

Пълна илюзия е, че Русия или Китай ще заместят ЕС или МВФ като кредитор от последна инстанция на Атина.

Първо защото никой не финансира генериращо все по-големи загуби предприятия, освен срещу собственост в активи. Но това не е кредитиране, а придобиване на "семейното сребро". Да се смята, че Русия, особено в сегашното си състояние ще извади десетки милиарди долара за да се притече на помощ на Ципрас е заблуда от най-висока проба. Не случайно, германският финансов министър, без никаква ирония, насърчи гръцкото правителство да търси подобни "благородни" донори, като вземе всеки долар от всеки свой приятел за да се стабилизира публичните финанси. С това Германия изтри илюзиите, че има надпревара между големите глобални центрове кой да окаже първи помощ на Гърция.

Второ, няма кой, освен "тройката" и най-вече ЕЦБ, чрез механизма на извънредната ликвидна помощ (ELA), който достигна рекордните 87 милиарда евро експозиция към Гърция, да осигури директно финансиране на гръцките банки за да спаси влоговете на гръцките граждани. Това, което най-вероятно ще стане в понеделник нататък, без значение дали ще бъдем свидетели на банкова ваканция или не, е ЕЦБ ще налее извънредна ликвидност в гръцките банки за да спре паниката и масовото теглене. Но и този спасителен пояс може да е временна мярка - никой няма да хвърля добри пари подир лоши продължително време без системно решение. Да не говорим, че гърците ще продължат масовите тегления от гръцки банки, макар успоредно други гръцки граждани в своето мнозинство да подкрепят правителството на Ципрас.

Стратегията на ЕЦБ и ЕК е да работят за промяната чрез централната банка и гръцките банки. Макар и логична стъпка, това не е политика без своите рискове. Най-малкото защото отказът от пряко кредитиране на гръцкото правителство, може лесно да бъде заобиколен, ако хората на Ципрас могат да заемат от гръцките банки. Операцията по спасяване на обикновените гръцки вложители лесно може да се превърне в индиректен начин за финансиране на бюджетните дефицити. Това е и дилемата на "тройката":  как да принуди правителството, без да накаже обикновените гърци.


Ако там действително вярват, че имат право да живеят назаем, без да връщат кредити, няма лесен и най-вече мек изход от ситуацията.Тогава развръзката ще бъде силова и на улицата.

Вероятно за мнозина у нас благоденствието на съседите изглежда "незаслужено", защото никога България и българските граждани, пък и която и да е друга страна в ЕС няма да има възможност да получи близо 200% от брутния си вътрешен продукт в необезпечени кредити.

Класиката звучи малкият дълг е проблем на длъжника, големия - на кредитора. Можем само да си мечтаем за стандарт базиран на дълг от 40 000 долара на глава от населението, които няма да платим, при положение, че в момента имаме брутен вътрешен продукт от около 6,000 долара като БВП на човек.

Но както се казва всяко зло за добро - у нас доходите ще вървят по възходяща тенденция, а у съседите ще трябва да падат до точката на новото си равновесие.

Перспективите за Гърция не са благоприятни, най-вече в краткосрочен план, но в никакъв случай не са катастрофични.

Възстановяването на драхмата изглежда неизбежно като по-безболезнен начин за възстановяване на балансите и икономическия растеж. Това ще изолира еврозоната от гръцката криза, като остави уравнението за решение изключително и само в национални граници - между гръцките избиратели и правителство. Пътят ще бъде изключително болезнен, особено ако няма помощ отвън и най-вече от ЕК, защото лечението на МВФ е по-радикално.

Факт е, че никой не търси умишлено банкрута на Гърция, но има червена линия на търпение и най-вече на здрав разум, от страна на ЕЦБ и ЕК, която не може да бъде премината. Именно защото тогава съдбата на Европейския съюз и на еврозоната ще бъде бъдат поставени на карта с прецедентите на безкрайни и необвързани с реформи в бюджета и икономиката финансови вливания в гръцкия бюджет и икономика.

Какви са рисковете за нас?

Неизбежно, но не безусловно негативни, особено в средносрочен план. Най-отрицателните ефекти са свързани с общите възприятия на пазарите и инвеститорите за нестабилност в региона. За мнозина доскоро Гърция беше входна точка за региона, но това бе валидно преди влизането ни в ЕС. Все още не е сигурно, че при оттеглянето си от Гърция подобни инвеститори няма да се оттеглят от региона - изобщо. По-силен интерес ще има към активи, които гръцкото правителство ще предложи при форсирана приватизация. Съседите ни, обаче, едва ли ще допуснат грешката, която направихме ние - да не балансират предлагане и търсене. Но това е опция, която ще се следи с интерес и у нас и в Румъния.

Общите възприятия за нестабилност в региона трудно ще се компенсират от крехките и несистемни предимства, които страни като България могат да предложат. Тревога будят и възприятията на пазарите за Западните Балкани, които останаха да "висят" в пространството с неопределения си статут по пътя към ЕС и НАТО.

При равни други условия излизането на Гърция от еврозоната ще означава по-малко ЕС в региона и повишена податливост към външни влияния..

Рисковите премии при кредитиране на страните от региона ще се повишат, а заедно с тях и лихвените равнища за суверенни и корпоративни кредити. Регионът е нестабилен, малцина могат да отделят България от Югоизточна Европа.

Заради Гърция вероятно целият регион да "светне" на инвеститорската карта като проблемен и рисков, с всички произтичащи от това негативни последици за влизане на страните от региона в по-високите етажи на интеграцията - Еврозона, Шенген, банков съюз, ЕС, НАТО.

Възстановяването на доверието трудно ще се случи без оздравителен процес в Гърция. В същност обявяването на дефолт - което е неизбежно независимо от това колко се съкрати дълга на страната - едва ли ще предизвика тектонични трусове, макар и да не се изключват отделни прояви на паника или истерични реакции, особено ако се забави или разфокусира реакцията на ЕС, ЕЦБ и МВФ.

В същност най-лошите сценарии за Гърция няма да бъдат изненада за пазарите, особено след избора за Сириза и устойчиво високите равнища на подкрепа за нея. Гърците са убедени, че могат да не се съобразяват с реалностите. Затова и играта на Ципрас и Варуфакис, макар и да се радва на вътрешна подкрепа, в по-дългосрочен план не може да успее, защото се спекулира със страховете на Европа от свръхреакция на пазарите и разпад на Еврозоната и на Евросъюза.

В същност е по-вероятно евентуално излизане на Гърция от еврозоната да предизвика обратен на очаквания, т.е. положителен ефект, като дисциплинира членовете на клуба на еврото като усили неговите глобални позиции. Защото кой ще иска да влезне в еврозона, в която се генерира постоянна и възходяща турбулентност и се очаква незабавна солидарност по гръцкия дълг.  

Последствията от форсирано излизане от еврото с голяма вероятност ще предизвика вълна от консолидации в банковия сектор на южната ни съседка, което ще принуди гръцките "майки" да продават активи зад граница за да стабилизират позициите си на местния пазар. Но това не е новост, редица банкови активи зад граница вече бяха продадени. На други се търси купувач, а това съвсем не е лесна работа. В момента пазарът на банкови сливания и придобивания в ЕС е изключително свит, и е много вероятно предлагането на филиалите на гръцките банки в Югоизточна Европа да не срещне очакваното търсене, което ще прехвърли задачата по оздравяване на местните филиали на гръцките банки в страните от региона върху съответните правителства, в това число и българското. Това предполага извънредно финансиране и натоварване върху държавния бюджет.

Друг възможен негативен ефект от излизането на Гърция от еврозоната и прекомерен натиск върху финансите и, ще бъдат трудностите при изпълнение на ангажиментите и по международните проекти на нейна територия или с нейно участие, сред които са и такива, които пряко касаят България - интерконектора, терминала за ВПГ, ТАП, реверсна връзка, както и приватизацията на ДЕСФА и ДЕПА.

Най-голямата опасност е тоталното разминаване между обществените нагласи в южната ни съседка и средно претеглената оптималност при изхода от ситуацията, което може да пропилее време и средства на Европейския съюз и Еврозоната, критично нужни за рестартирането на европейските институции на по-конкурентна глобална орбита.

В този смисъл управлението на Сириза може да бъде изтълкувано не само като загубено време за Гърция, но и за Европа.

Играта на сплашване на Кремъл или кой ще мигне пръв?

Разгадаването на заплашителните послания на Кремъл напоследък не представлява особена трудност. Изглежда способностите за иноваторство и модерност се изчерпват, паралелно със свиващата се ресурсна база и рестарта на тоталитарната държава. Говори се за изтегляне на изборите за президент напред, за да се изпревари вълната от недоволство, която неминуемо ще се надигне при съхранение на негативните тенденции от последните месеци.

С интерес се очакваше речта на президента Владимир Путин пред Петербургския икономически форум, но посланието беше изтълкувано от руската преса като "знак да се бяга от Русия". На форума присъстваха няколко български министри. Това е добре, защото връзките трябва да бъдат поддържани, дори в условията на конфронтация и санкции, защото никой не е вечен. Но се съмнявам, че като "полза" може да бъде интерпретирано озвученото желание от руската страна за възобновяване на проекта Бургас - Александруполис. По-скоро издава раздразнението на Кремъл от отказа на Турция да даде зелена светлина на Турски поток.

Няма никакви изгледи руският президент да предпочете икономиката и търговията, борбата с корупцията или възраждането на регионите, като ограничи военните си амбиции.  Напротив - първо военните разходи, а всичко останало след това. Никой не вярва на Путин, че е в състояние да направи реформи - доказателство е допитването до участниците във Петербургския икономически форум, в която отговорът, който дадоха почти половината отговорили бе "не вярваме, че ще има реформи, липса политическа воля".

"Русия в обсада" и "НАТО се придвижва към нашите граници" са ключови матрици, чрез които руското обществено мнение се държи в милитаристична мобилизация. Страхът и омразата са двата психологически стълба на тази политика. Подобни инфощампи лесно се продават, защото в руската история има висока чуствителност към външния и особено към вътрешния враг. Кремъл удобно спестява собствения си принос и съучастието на съветските лидери за Втората световна война. Реанимира се Сталин, оправдава се сътрудничеството с Хитлер, възхвалява се величието на Съветския съюз и инвазията в Чехословакия от 1968, но това е неизменна част от съвременната интерпретация за непогрешимостта на Вождовете.

Проблемът в тази интерпретация не е, че е трудно НАТО да бъде представен като враг - инстинктите от времето на Съветския съюз не са си отишли, а това, че Русия действително сама ще влезне в коловозите на надпреварата във въоръжаването, която ще я отведе до познатия края на Съветския съюз. Нещо повече, Путин даде неочаквана мисия и смисъл за НАТО в съвременния свят след близо 25 годишна летаргия.

Североатлантическият пакт няма никакво отношение към процесите в обществата в съседните на Русия страни - атлантическият Брюксел нито е предлагал, нито е насърчавал която и да страна от ОНД да стане член на Алианса. На известната среща на върха на НАТО в Букурещ, молбата на Украйна за членство дори не беше разгледана пълноценно. Обратно на внушенията, чрез политиката си на агресивност и сплашване Кремъл радикализира своите съседи, които масово търсят външен контрапункт и закрила, защото се чустват обект на агресия. Достатъчно е да погледнем регистъра на конфликти с руско военно участие само през последните 10 години.  Да сте чули НАТО някъде да се намесвало пряко или косвено? В Грузия - Абхазия и Южна Осетия, в Крим, в Приднестровието?

Заплахите, които се сипят от Москва, че тя "ще насочи ударните си сили към територии, от които произтича заплаха за Русия" са виртуални "заплахи" и нищо повече. В Кремъл трябва да разберат, че трудно ще стреснат гражданите на страните в Централна и Източна Европа при избора между това да има присъствие на НАТО структури на своите територии от една страна и да се окажат сами срещу "непредсказуeмостта" на Кремъл. Колкото и значими да са ресурсите на Кремъл за влияние върху страните от ЦИЕ, те няма алтернатива освен да се съгласят да използват военни активи на своите съюзници за да гарантират националното си развитие. Още повече, че присъствието на тези контингенти само ще фиксира и закрепи автоматичността на гаранциите на член 5, защото е едно Конгресът на САЩ да решава да активира този член в отсъствието на пряка застрашеност на американски военни части, а е друго когато натовски контингенти са обект на заплаха.

Новият кръг в ескалацията на предупредителния и застрашителен тон на Москва е не толкова към Украйна, а към страните и Централна и Източна Европа във връзка с плановете на НАТО за разположение на въоръжения и мобилни сили, способни да отразят от хибриден тип руска агресия.


Реалната стойност на тези заплахи не е особено висока защото силовият елит в Русия много добре съзнава, че не разполага с икономическите и военни ресурси да води война с НАТО извън Русия. Затова прибягва до хибридни въздействие и селективни атаки от информационно-пропаганден тип, които са способни да постигнат резултати близки до тези на военно-политическите въздействия.

В тезата на Кремъл тревожното е, че той дефинира защитата на своите интереси на чужди територии като свое право, дори задължение, което предполага изпреварващи удари. Сега си представете, че всяка една страна от ЕС и НАТО реши да защитава националните си интереси на територията на своите съседки - какво ще остане от мира и сигурността в Европа? Именно за това и процесите след Хелзинки и договореностите след 1989 година имаха свой основополагащ принцип - ненакърнимостта на границите.

Въпросът опира и до това, че между Русия и Запада изчезна доверието. Уверенията на руския президент, че няма да напада НАТО, не топлят никой. Щом атакува Крим, щом атакува Източна Украйна, щом отвлече гражданин на страна членка на НАТО от нейна територия - значи, посланията от Кремъл не струват много - Западът не вярва на Путин. На този етап изглежда, че доверието е невъзстановимо.

Темата за възможни изпреварващи действия от руска страна в Украйна и спрямо страни от НАТО /хибридни/ не може да не стои в дневния ред на военното планиране и защитата на националната сигурност и суверенитет на всяка една държава, в това число и на България.

И тук въпросът е за оценка на заплахата и ситуацията не от гледна точка на чисто националните възприятия на руската заплаха, а от гледна точка на рисковете за колективната система за сигурност на НАТО. А те очевидно растат. Вероятностите от внезапна ескалация и открит военен конфликт е на незапомнено високо равнище след Студената война.  Руските самолети постоянно изпробват готовността на противовъздушната отбрана и на авиацията на страните от НАТО, при това често с провокативни действия, които винаги могат да преминат границата на необратимостта.

Този тип политика разчита на свръхреакция или на играта на "първия мигнал" при повишаване на залозите. Но все пак основният акцент не е пряката конфронтация със стара Европа или САЩ, а битката в междинното поле на Централна и Източна Европа и постсъветското пространство. Търси се нагнетяване на вътрешно напрежение в страните от НАТО и стресиране на реакцията на политическия елит изправен пред хиперболизираните и неуточнени "последствия" от руски силов отговор и от липсата на гаранции за защита в случай на превръщането им в територия на геополитическа конфронтация със стратегически последствия.

Страните от НАТО могат да избират - дали да се ползват от и да допринесат за колективната система за сигурност или да играят самостоятелно някаква неясна игра на "междинност", в която да загубят доверие както на Запад, така и на Изток. 

Пропагандата на страха "да не раздразним Москва" има своите рупори и у нас и то на високи места. Вместо да представяме действията си в изпълнението на задълженията към колективната сигурност на НАТО срещу което получаваме гаранция за националната си сигурност, хибридните войници разгръщат постоянна антиамериканска и антинатовска кампания, гарнирана с форсиран евроскептицизъм. В началото бе атаката срещу ГМО, след това фокусът бе преместен срещу "мръсните" американски технологии за добив на шистов газ,  на дневен ред днес е дискредитацията на Трансатлантическото споразумение за инвестиции и търговия, както и на разполагането на въоръжения и войски на НАТО /представено само като американска инициатива/и т.н. Антиамериканизмът е вероятно най-устойчив рецидив на тоталитаризма и неговите носители  - използват се същите информационни и пропаганди щампи, а често и същите канали за въздействие.


Едно е ясно - България не може да продължава с щраусовата си политика - едновременно да не влага средства в собствената си отбрана и заедно с това постоянно да се колебае дали на ангажира съюзнически ресурс за да компенсира дефицити в усещането за сигурност и в отбраната си.

Прекалено скъп данък се плаща на илюзията, че ако се снишим няма да ни забележат от Москва и някой ще ни спести от хибридните въздействия.

Затова да си припомним базисните истини.

Първо, подобни терзания "дали не реагираме прекомерно" или "снишена позиция не се забелязва" вероятно имат стойност единствено в условията на полу- или горещия мир, в който живеем. Снишаване при остра конфронатция, свързано с неизпълнение на съюзнически задължения е  престъпление и се третира като предателство. Като минимум никой няма да ни защити.

Второ, в условията на ескалация на противоречията и заплахи за колективната сигурност няма място за нюансирана национална междинност. Без да е необходимо да бъдем прекомерно войнствени или да реагираме огледално на руската агресивност, трябва да се придържаме към колективната оценка за рисковете за сигурността и да участваме в тяхното неутрализираме.

Трето, не трябва да храним илюзии, че ще продължават да ни сплашват, - било то чрез насочване на ядрени ракети, или хибридни войници, или друг тип подривна дейност. Ако някой си въобразява, че с междинна политика ще извоюваме милост, значи живее в паралелна реалност.

Както много пъти съм казвал, ядрената заплаха е "куха", освен в режим на взаимно унищожение. Западът процъфтя и надделя над Съветския съюз именно по времето когато целия ядрен арсенал на Съветския съюз беше насочем към американски и европейски столици

Играта днес е на такова равнище, че или играеш "отборно" или оставаш сам.

Четвърто, тъй като сами не можем да покрием рисковете за сигурността си, в това число и вътрешни, имаме нужда от споделяне на ресурсите с нашите партньори - с разузнавателните и контраразузнавателни служби, военните структури - особено в частта ВВС, мобилни звена и интегрирани командвания, системи за ранно предупреждение, информационно-медийни ресурси за противодействия, в това число и при отразяване и контраигра в киберпространството. Трябва да приемем, че тази съюзническа солидарност ще бъде първостепенна ударна цел за въздействие в контра информационно-пропагандна и хибридна война на Москва. Ние имаме нужда от партньорите си за да съхраним суверенитета и способностите да реализираме оптимално развитие в националните си граници.

Затова, когато следващия път четете как американската армия ще изнесе и разположи в Източна Европа танкове и самолети, включително най-новите F-22 за демонстрация на сила /това е единственият в света самолет пето поколение/, и най-вече на готовност за отразяване на заплахи, молете се да не подминат България. Защото е сигурно, както стана в Западна Европа - когато няма заплахи, американските бази се затварят и си тръгват.

За другите не е сигурно.

Повече експерименти с геополитическия избор просто не можем да си позволим.

Eнергореформаторска

На енергийният фронт се търси пресечната точка между спасяването на енергетиката, разбрано като спасяване на НЕК и други недосегаеми, лавирането между отделните групи потребители и придаването на контекс на случващото се като реформа. Така поставена дилемата - кого да спасим - енергетиката или потребителите - е подвеждаща, защото спасението на потребителите не е тъждествено със спасението на цялата енергийна система, а на само на онези нейни звена, които са системно и структурно определящи и които нямат алтернатива. Но всичко друго, като генерация и разпределение е заменимо. Потребителите вече имат възможност да бъдат задоволени чрез внос. Не, че това е най-доброто за националните интереси - просто давам контекст.

Реформите и преструктурирането в енергийните дружества са работа на правителството, нуждата от нова и адаптация на съществуващата регулаторна рамка - на законодателя докато оптималната навигация между интересите на потребителите и на производителите е  работа на регулатора, т.е. КВЕР.

Без мастър план и синхронизация на реформата във всичките и части между отделните стълбове на промяната - изпълнителна, законодателна власт и регулатор, само с идеята да налучкаме с проба и грешка звеното с най-висок праг на реакция за да поеме непропорционално висок част от "щетите", ще изчерпим и без това ниските равнища на търпимост на обществото. Да гоним нагоре и надолу по веригата на стойността дефицитите, докато те се самовъзбуждат и ескалират отвъд предела на контролируемост трудно ще спечели "умове и сърца" за реформите.

Колкото е умел регулатор да имате, ако той трябва да се съобразява с политкоректност, при това като определя разходите в балансите на едно търговско дружество, т.е. да решава дали да съществува и то при либерализиращ се пазар, резултатът ще бъде предизвестено негативен.

Да започнем с това, че има два принципни подхода при реформите - единият е да увеличим приходите на входа на системата чрез увеличение на цените, като покрием дефицитите по веригата, подреждайки терапираните звена по важност - било то системна, било то политическа. Другият е да се ангажираме в съзнателен процес на управление на трансформацията, така че да съхраним системната устойчивост, като дадем равен шанс на всички участници да се подготвят за студения душ на свободния пазар и за конкуренция от близки и по-далечни съседи. Повтарям, не да дръпнем шалтера рязко, а да управляваме промяната, като направим прехода кратък и относително поносим, както за обществото, така и за компанните в енергетиката.

Опитваме се да увеличим приходите на вхора на енергийната система, но не се получава нещо със "справедливостта" - защото никой от участниците не отъждествява решенията на регулатора като "справедливи", защото са взети от хора. Справедливостта може да дойде само  от пазара, но и там има доста условности пред вид на многото "свещенни крави", които правят това понятие условно, ако не подвеждащо.

Прогнозираното увеличение на приходите от увеличението на цените, включително чрез таксата "задължения към обществото" няма да се състои, поне не в тези размери, тъй като от уравнението ще излезнат големите консуматори, които плащат най-много.

Тоест още на старта няма да получим увеличение на приходите за системата.

Остава втората възможност - да преразпределим тежестта между участниците от горната до долната част на веригата, така, че системно значимите звена да останат с повече кеш. Но тъй като допълнителните финансова вливания няма да бъдат достатъчни за всички - недоволството ще бъде тотално, макар и неравномерно разпределно.

Загубите на дружества като НЕК за пореден и последен път ще се трансформират в изяден собствен капитал. Компанията на практика не може самостоятелно да взема значителни кредити. Нетната текуща оценка на капитала се срива експоненциално при свиващ се хоризонт на продажби, липсата на стратегическа визия за развитие на отрасъла, за БЕХ и за конкретното дружество. При това по-бързо отколкото произтича от  реалното състояние на текущите приходи от продажби. Не случайно НЕК има по-нисък от суверенния рейтинг. Основната неустойчивост идва от непредсказуем политически и отраслов риск.

Намираме се в класическа предприватизационна ситуация, при която приходите намаляват по веригата, а решенията се отлагат и идва неизбежната и единствена опция - шоковата приватизация. Възможно и да нямаме какво да продаваме или да правим сделки за 1 долар. След време това ще се спряга за престъпление, когато в същност продажбите са форсирано следствие на минал, т.е. текущ, престъпен процес.

За да избегнем сривът в сектора спешно трябва да привлечем външни инвеститори и дългосрочни купувачи на електрическа енергия в схема с опция за купуване на дялове или лизинг на мощности. Всеки дългосрочен договор за изкупуване на енергия освобождава място за реформата, като намалява тежестта върху българския купувач и данъкоплатец. Стабилизацията на НЕК не е само и основно въпрос на текущи баланси, а на дългосрочна перспектива и политика.

Реформата в енергетиката изисква решително разделяне с митове и устойчиви логически фиксации.

Казват НЕК не може да фалира, защото върху него се крепи енергийната сигурност на страната. Именно възприятието, че е "прекалено голям за да фалира" прави така, че кървящо във всяко отношение предприятие продължава да трупа дългове и се източва, защото всички играчи възприемат, че то "не може да фалира" и държавата ще го спаси.

А защо в същност НЕК да не може да фалира? Няма да можем да генерираме или пренасяме ток до крайни потребители, или ще затворим енергетиката си?

Отсъствието на пазарната принуда и постоянно високите вътрешни загуби възпроизвеждат кръга на добавената или по-скоро на изчезващата стойност. Още докато на времето се правеше стратегията на БЕХ, зад която продължавам да стоя, защото имаше визия и дългосрочна цел, - имаше изрично изискване за преструктуриране на съставляващите го компании и извеждането им с нови стратегии по пътя на либерализиращия се пазар. До ден днешен нито една компания не е била преструктурирана, нито изчистени управленските структури, няма и помен от най-високи управленски и контролни стандарти или подготвеност за конкурентна битка в условията на либерализиран пазар.

Отдавна БЕХ и всички неговите структури трябваше да оперират на борсата, но не би. Големият шлем като че ли изконсумира цялата енергията за промяна в енергетиката.

Отлагането на реформите в този смисъл не бе само лоша управленска практика, но е престъпление в реално време, защото вместо да синергизира ползите, мултиплицира загубите не само от сектора, но и на всички свързани с него системи. Да, Вие можете да направите така, че големите консуматори да пострадат по-слабо, но от това няма да добавите симпатии в средния и малкия бизнес, а те са гръбнак на икономиката. Нито пък ще получите желания допълнителен приход, чрез който да стабилизирате веригата на стойността в енергетиката.

Затова нека да се върнем към концептуалната база и философията на реформата в енергетиката, защото както сме я подкарали може и да не изплуваме в усилията за спасяване по единично.

Няма и не трябва да има свещени крави или компании, които да са прекалено "важни или големи за да фалират". За НЕК, за Мариците, за Бобов дол, за ВЕИ, когенерациите и други привилегировани това също трябва да се отнася. Бъдете сигурни - няма да настъпи Апокалипсис, ако анализите и съпоставката на "желано" и "постижимо" покажат, че не си струва по-нататъшните усилия.

Не е честна политика да казваш на миньорите, че няма да им пипат работни места, а корабът на енергетиката да "потъва". Достойното е да се организира плавен преход и да се излезне от губещи позиции навреме, като междувременно се намери алтернативна и устойчива заетост, компенсирайки по възможност междинни загуби.

Ако цената на въглищата на световния пазар пада, а у нас се увеличава, значи се опитваме да създадем някакъв илюзорен паралелен свят, който неизбежно ще избухне в ръцете ни. Комплексът "Марица-Изток" беше стратегически важен за страната в условията на неинтегриран и несвързан пазар. Днес, а най-вече след десет - двадесет години, той ще бъде просто един от "трудните" енергийни центрове в системата, който или трябва да се затвори или да намери своята нова пътека към бъдещето - примерно като паралелно се развият на неговата територия соларни или индустриални паркове.

Ако НЕК не се оздрави, не намери своята нова конкурентноспособност, ако допълнителните разходите по намиране на новото равнище на равновесие и оптималност са забранително високи, без да могат да бъдат балансирани с нови приходи, то трябва да спрем кислорода навреме. Ако националната ни енергийна компания в този вид /можем да стартираме нова НЕК/ не покаже или по-скоро не успее да затвори кранчето през което ползите изтичат навън /включително при износа на електрическа енергия/, да увеличи приходите и стабилизираме кешовия си поток - няма смисъл да продължаваме агонията.

Да, зная, че това може  да бъде несправедливо за хората, които сега управляват НЕК, защото ние никога не сме имали професионално и независимо управление на най-голямата ни енергийна компания. Имали сме назначени губернатори за ръчно управление от властта. Именно ръчното управление ни вкара в спиралата на милиардните дългове, защото "губернаторите" никога не бяха оставени насаме да реализират своята политика, а трябваше да препускат след шлемовите амбиции на политически лидери и да създават олигарси.

Повтарям, ако няма стратегия за оцеляване и преструктуриране на компаниите в рамките на БЕХ или на НЕК - всяко действие по индивидуална програма за спасяване на която и да е от тях ще бъде обречено на провал. Не само защото по каналите на взаимозависимостта между отделните компании се преливат ефекти - при негативните процесът процесът е по-ускорен, - но и защото без холистичен подход, и най-вече без мастър план на реформата в енергетиката и стратегическа визия какво правят тези компании в условията на либерализиран регионален пазар днешните действия на КВЕР или министерството на енергетиката могат да се окажат удар във въздуха в средно и дългосрочен план.

Всяко увеличение на цени извън пазарните баланси на търсенето и предлагането,  отнема мотивация и отслабва натиска върху системата да се самореформира и саморегулира.

Да вземем и друга свещенна крава - топлофикациите. Те също плашат, че щели да фалират. Ами да фалират, щом се страхуват или не искат да работят на свободен пазар. Бъдете сигурни, че ще се намерят купувачи. Няма как да искаш повишение на цената на топлинната енергия, при спаднали с повече от 30% цени на природния газ, който формира над 70% от себестойността на услугата. Имали натрупани загуби за минали периоди - извинете, но това не е наш проблем като потребители, още по-малко дълг да оправяме минали чужди грешки. Ако имат дългове към някой, нека кредиторът да бъде така добър да си ги конвертира в собственост или да обяви за продан активите или компании и да си оправи сметките.

Обществото не е длъжно да толерира маскирано като социална солидарност  неумение да се управляват корпорации в пазарна среда и да създават илюзията, че са "успешно" бизнесмени-олигарси, на които държавата пречи, защото не дава достатъчно гратис привилегии. Фалитът в тези условия е много оздравителна процедура защото след нея не изчезва услугата, а се сменя собственността и вкарва по-добро пазарно решение. В този смисъл фалитите са задължителна част от оздравяването на всяка икономическа структура, в това число и в енергетиката.

Заключението е - без фалити в енергетиката няма да има реформа.

Правителството има две шапки - едната, която го задължава да прави политики и да бъде равнодистанцирано от субектите на управление - независимо от собственост - в това число и от собствените си дружества, а другата да се грижи за държавните дружества. Първата функция има приоритет, тъй като пазарите могат да минат и без държавните енергийни дружества в този им вид. Значителна част от бедите - ако не всички - са се случили по вина на правителствата и техните политикит чрез държавните дружества - недоглеждане, свръхамбиции и лошо управление. Ето защо пак през правителството трябва да се търси решението за състоятелността на държавните енергийни дружества, а не през КВЕР и цените.

Ако държавата иска да стабилизира своите дружества и да направи по-мека като последствия реформа, тя трябва да си тегли реформаторски заем за енергетика (целеви облигационен заем - Power Bond), да налее инвестиции в критично уязвимите места, да покрие загуби при преструкрурирането и трансформацията. Но да инвестира само в системно-укрепващи мерки, които оставят след себе си функционираща система, подготвени за конкурентна борба участници и балансиран пазар.

Защо потребителите през цените на КВЕР трябва да плащат дегизираните като "задължения към обществото"!?! грешки на конкретни политици и правителства за Цанков Камък, за Белене, за ВЕИ и т.н. Тази такса е неприемлива форма на обществена индулгенция и зле поискана и още по-зле комуникирана "солидарност".

Правителството и КВЕР вместо да замитат следи и прикриват минали грешки е по-добре да изчистят балансите на НЕК и другите дружества, като отпишат съответните загуби. След това да изготвят искове срещу съответните политици, управленци и компании за лошо управление и причинени вреди, и чак тогава да помислят да призовават към солидарност потребителите.

Проблемът е не само в абсолютния размер на нанесените многомилиардни щети, а в  порочния модел на управление, който пренасочва приходи и ползите навън, докато затваря в дружествата само загубите и дълговете.

Националният интерес се дефинира на равнище потребители и данъкоплатци, а не заинтересовани олигархични групи. С други думи нашата с Вас държава трябва да си върне своето, като отнеме неправомерно полученото или присвоено чрез действие, съд или данъци и го насочи към възстановяване на балансите в енергетиката и "справедливостта". Това не е нито десен нито ляв, а единствено възможен вариант за освобождаване от плена на егоистични групови интереси, които потопиха най-здравия наследен отрасъл в икономиката - енергетиката.

С нищоправене в продължение на години, в очакване на "големия удар с големия шлем", пропуснахме златна възможност да подготвим държавните дружества за новите възможности и рискове на либерализирания и интегриран регионален пазар. Сега се опитваме да забавяме и пречим на либерализацията, като отлагаме срещата с реалността. Така само повишаваме разходите по реформата, като намаляваме шансовете за преструктуриране и оцеляване на енергийните ни дружества. Няма как да запазим българския енергиен пазар само за българските енергийни дружества, колкото и да търсим оправдания, че няма технически капацитети за конкурентите им от Север, Изток и Юг.

Или НЕК и другите ни дружества излизат на регионалния пазар и оцеляват или неизбежно свиват пазарните си дялове у нас под натиска на други регионални играчи. И накрая изчезват.

Или нашите дружества ще оцелеят като се регионализират или у нас ще навлезат  по-стабилните компании от региона, които ще изместят нашите от българския пазар.

Хората се вдигат на енергийни бунтове като потребители, а като данъкплатци (не) гласуват.  Но и двата случая обществото няма да бъде спечелено за Реформата, защото не вижда моралната база на решения с "къс хоризонт", които оправдават виновните..

Ако тенденциите за ускорено превръщане на потребителите в производители на енергия се окажат устойчиви, то това ще промени изцяло парадигмата на голямата генерация - голям пренос и уж обречения да купува отвън потребител. Бъдещият, в това число и български, потребител ще се откъсне от Системата и всичките ни текущи терзания ще се окажат ненавреме, не на място и не в целта.

Вместо да предполагаме от името на потребителя неговите решения, трябва да се съсредоточим върху облекчаване на интерфейса между енергия и потребление в контекста на интегрирания регионален пазар и най-вече на добри управленски практики и технологии в света.

Затова трябва да спрем със самозаблудата, че помагаме на топлофикациите, като спираме навлизането на газификацията или ВЕИ-тата в топлофицираните региони. Трябва да осигурим и уважаваме правото на всеки индивидуален или индустриален потребител да си прави енергийното уравнение както сам пожелае, а не както някой в кабинетите в София реши.

Завършвам с класическата теза, че опитите да се прави социална политика за сметка на икономическата логика обикновено завършва зле и за икономиката и за социалната сфера.

Сп. Мениджър: Защо се увеличава капацитета на интерконектора с Гърция?

Вероятно за мнозина новината от Баку, че по време на срещата си с президента Алиев премиерът Борисов е потвърдил увеличение на капацитета на интерконектора до 30 и повече милиарди кубически метра, е била изненада. Но за да разберем логиката на тази новина трябва да съберем всички части от информационния пъзел. В различни столици се активираха по темата, а в Баку се проведоха и други срещи като закритата за медии среща между президента Ердоган и президента Путин. Нейна основна тема е бил проекта Турски поток, защото договореностите между двата президента от 6 декември 2014 година не се изпълняват. Класическа революционна ситуация - Русия иска, но не може, Турция може, не е уверена че иска.
Действително на пръв поглед няма търсене от прогнозни газови потоци, които да оправдаят рязък скок от 5 на 30 милиарда кубически метра. Нито азерски, нито ирански, нито ВПГ газ?
В същност при подобни обеми вече няма да бъде уместно да говорим за интерконектор, а за част от някакъв стратегически газопровод, тъй като очевидно нито потреблението, нито системите на Гърция и България оправдават подобен капацитет..
Има няколко обяснение на случилото се, но основното е свързано със събитията и преговори около Турски поток и последните преговори между президентите на Русия и Турция. Изглежда България се стреми да се позиционира максимално оптимално и да предложи страната си като транзитна възможност са всеки газ, който се появи на границата и с Турция и Гърция. Технически Русия може да реализира морското трасе в различни варианти - за Турция, отклонение и за България, но сухоземното през Турция не изяснено, макар предпочитанията до този момент на Кремъл са брокерът на руския природен газ да бъде Гърция - това което оправдава решителното вдигане на капацитета на интерконетктора. Количествата, за които се говори надвишават възможностите на ТАП да задоволи потреблението в Италия и в страинте през които преминава. С думите си премиерът Борисов прави опит България отново да бъде забелязана в Москва и в други столици, които разпределят потоци природен газ, както в случай, че се реализира възкресението на Набуко през Турция, така и ако Гърция остане разпределителен център - имаме участие.
При всички случаи, позиционирането ни за транзитиране изключително или предимно на руски природен газ остава предпочитан вариант за мнозина активни  привърженици на "потоците" на Газпром, а тези хоразаемат високи позиции в йерархията на енергийните дружества.
Не е изключено някой да съзрат в новината за шесткратното увеличение на капацитета и "двойно дъно" - т.е. това да е идея, чрез де факто да се блокира работата по текущия интерконектор, особено ако говорим за нов проект, а не за следваща фаза или за паралелен такъв.
Подобен анализ не е лишен от логика, тъй като всякакви усилия за диверсфикицаия на газовите доставки и маршрути до този момент са били успешно блокирани. Вече шест години. Отначало с мълчание, след това с нищо правене, после дойде фазата на техническите бъгове /съзнателно недоглеждане/- Сега сме на фаза свръхентусиазъм - вместо да се противопоставяте - изваждате проектите от равновесие чрез вкарването на свърхамбиции или свръхмащаб.
Няма съмнение, че във варианта при който увеличаването на мащаба доведе до поредно отлагане на интерконектора Гърция - България от това ще печели Газпром. Но още по вярно е, че основната част от неговата игра се реализира не пряко, а чрез мрежа от посредници у нас, а не от Москва.
Едва ли  идеята за ново кардинално увеличение на капацитета на интерконектора ще спре подписването на окончателното инвестиционно решение в началото на месец юли. Защото това би означавало загуба на доверие и на европейски средства. По-скоро става въпрос за следващ етап или отделен паралелен проект.
ОМВ също се опита да преосмисли Набуко, като го представи като европейския отговор връзка на газпромовския Турски поток. Да не забравяме, че този проект разполага и с дерогация от Третия пакет.
Едно е сигурно - в момента се играят много виртуални партии - много малка част от които имат приложима стойност и бъдеще. Важното е ние да реализираме предначертаното и да си държим отворени възможности. Но има огромна опасност - зад думите ни да не последват дела, както е било досега.
Ако Булгаргаз не може да купи, а Булгартрансгаз не може да транзитира друг, освен руски газ през следващите години, всички приказки за България като газов хъб ще увиснат във въздуха.
А предстои горещо лято, в което ще стане дума и за сигурността на газовите доставки.

Faktor.bg: Енергийни терзания - ще строим Белене или ще реформираме енергетика?

Терзанията по повод АЕЦ "Белене" не спират, включително с поредната информационна бомба, че тази година е последната година в която можем да рестартираме проекта за втора ядрена централа. Нямаше изобщо да обръщам внимание, ако не беше крайната степен на арогантността и конгинивния дисонанс, контрастиращи с реалния дневен ред на реформата в  енергийния сектор.

Затова и вместо да се занимаваме с конкретни, практични стъпки като интерконектори, газохранилища, проучване и добив, алтернативен внос от време на време избухваме информационно с гранд проекти за милиарди евро. А това е най-добрия и хитър начин да не правиш нищо и да реално да тъпчем на място. Точно в момента в който нещо може да се случи пускаш мюре - някаква свръхамбиция или мечта, които на практика "убива" реалното и постижимото.Едно е да растеш органично от малкото към голямото, към една мощност да добавиш друга, към една тръба нова, а съвсем друго е да убиваш нежно надеждите като си поставяш свръхзадачи и да влизаш в риск, който не може да се управлява. А междувременно да губиш доверието на партньори и на съюзници. Все пак да не забравяме - диверсифицираме от шест години, и нямаме нищо. А това не е плод на случайност, а на преднамереност. Да не се залъгваме.

В газовата сфера подобна гравитация раждат руските газови "потоци" - мобилизират всички минали и текущи посредници.

Класическият пример обаче е проекта Белене, но по неговия път вървят и проектите Бургас-Алекснадруполис, а в най-ново време и Южен поток

По темата АЕЦ "Белене" препоръчвам на постоянните генератор на инвеститиционни запъртъци, пък и на читателите следния набор от възможни обяснения - по избор.

Тезата е "времето изтича за АЕЦ "Белене". "Догодина ще бъде късно". Питам за кого времето изтича?

Ето Ви следните възможни обяснения - по Ваш избор

а. ще излезне решението на арбитража и ще бъде безпредметно за всякакво посредничество.
б. ще изтече срока на годността на проучванията, разрешението за площадката
в. ще се срине някакъв ключов индикатор за осъществимост, или до края на тази година ще се съхрани уникална пазарна ниша за реализация на енергията от втора ядрена централа
г.  ще лъсне "дупката" в НЕК и преди да бъде попълнена с нов държавен дълг ще се потърси отговорност, наказателна от инициаторите на АЕЦ "Белене"
д. ще се блокира или затрудни възможността за използване на руски ядрени технологии пред вид на ескалация на конфронтацията между Русия и Запада
е. ще загубите възможност за лобиране пред правителството във връзка с челния сблъсък с реалностите в енергетиката - излишъка на мощности, спад на потребление, обусловен от ръста на цените и тоталната битка за оцеляване. На български език това означава, че ще закриваме мощности, ако не можем да им намерим външно търсене. Щом АЕЦ "Козлодуй" работи на минимална мощност и потреблението пада до товар от 2000 МВт, което поставя на ръба балансирането на системата.
ж. правителството ще откаже да поеме крайната гаранция на ядрения риск след края на годината или ще приеме само до края. Кого заблуждават, че има такова чудо като споделен ядрен риск между държавата и частния инвеститор?  Какви са границите на застрахователните премии и каква отговорността на часника и на държавата в случай на ядерна авария, особено спрямо трети лица? И дилетантството си има праг.
з. има опасност правителството да откаже да финансира свързващата инфраструктура, за което се е съгласило тази година да го направи? Или някой друг ще стори същото вместо него?
и. ядрените централи ще поскъпнат през 2016 и затова трябва да бързаме.
к. внезапно ще ни сполети загуба на способност да разсъждаваме трезво или ще сменим правителството?
л. ще загубим възможността за кредитиране, свързано с наличието на уникален за годината "прозорец на възможност" - инвеститорът, като момчето от филма, ще си отиде. Имало готов инвеститор за 20 милиарда лева - е това вече си е диагноза? Да сте чували някога, някъде някой да говори за кредитиране на целия масраф срещу 51% дял на държавата и покриване на всички нейни разходи? Стига с дъвката Катар? Ако не знаете фондовете на тази страна се управляват изключително професионално от випусници на топ университети в САЩ и Западна Европа и там няма "политически" залитания - има пари - проект - пари прим. 

Изберете комбинацията която ще отговори на терзанията на главния частен ядрен енергетик на републиката, който досега ни докара милиард и половина евро загуби.

Ще строим АЕЦ "Белене" или ще рефорираме енергетиката? Време е за фокус.

The Manager: Behind the 'sudden' increase of the IGB capacity - rationale and risks

The news from Baku, that during his meeting with President Aliev Prime Minister Borisov confirmed the expansion of the capacity of the interconnector between Greece and Bulgaria to and possibly above 30 BCM came to many as surprise. It seems an ex prompt induced by latest developments, including other meetings Borisov held in Baku.

The Bulgarian leader was one of the very few if not the sole leader of an EU country present in Baku.

There are good reasons why EU leaders did not show up in the Azeri capital and even greater ones for the usually conservative and keeping the EU foreign policy mainstream Bulgarian PM to show up.

The important meeting however was the one held between President Putin and President Erdogan dedicated mostly to the Turkish Stream. Whatever has been discussed between the two leaders - the consequences will be felt shortly or not at all. The only invariable in the equation will remain the reluctance of the EU to play ball and accept the terms of play offered by Gazprom on the Turkish Stream.

Judged against this background the seemingly improvised move of the Bulgarian PM to upscale the transit capacity aims at enhancing his bargaining chips in anticipation of diverse and often competing gas flows potentially reaching the interconnector between Greece and Bulgaria. He could have either responded to concerns shared by the Azeri President (which given the volumes of Azeri gas seems unlikely) or trying to position Bulgaria as transit route for volumes of Russian gas via Turkish Stream. Meeting Russian gas in Turkey or in Greece has stirred politician and businessmen minds recently with OMV not wasting time to position themselves as the prime partner to Gazrpom in a revived Nabucco.

It sounds that the Austrians are playing solo and have not cleared their initiative neither with Brussels, nor with their co-shareholders in the Nabucco pipeline consortium or with Turkey. The pipeline epitomised efforts of the CEE and the EC to diversify away from Russian gas - hence the granted exemption. OMV are now playing the Third party exemption to attract Gazprrom and to present the pipeline as the best match to to Gazprom's demand for corresponding infrastructure as stated by President Putin and Alexei Miller.

With such dramatic increase in quantities the IGB should pre-qualify into a separate transit cross border pipeline.The same applies to the ITB should the Nabucco project is revived.

The Kremlin has decided to go all out and push in all directions in order to make the Turkish stream happen in one form or another - either through off shore segments to Bulgaria and Turkey (this has never ceased to be part of ongoing exchange) or to Turkey with an onshore segment.

President Putin is short on time and can hardly afford the standard time for all necessary permits and procedures in Turkey.

Bulgaria is now simply playing to preempt the option of Russian gas bypassing it.

Such moves come at a price and at a risk. The rationale is clear but the law of unintended consequences might bring unexpected results. Therefore it is still unclear whether the idea that emerged in Baku of a radical interconnector capacity increase should be treated as a second phase of the current project or as a parallel project.

It will be too obvious a move counter to diversification efforts if all the play around the Turkish stream and its follow on routes is allowed to negatively impact the schedule of the IGB and the signing of the final investment decision at the beginning of July.

The fact of the matter is that after six years of professed diversification not a single project has been implemented. Deeds are what matter at the end.

No doubt - Gazprom has a vested interest in blocking Bulgaria diversification projects and the use of its territory for alternative gas transit. The lobbying power at hand can hardly be underestimated - all the local intermediaries of Russian gas and their political off shoots.

The stakes are getting higher and the Bulgarian side might be risking too much if it bets too strongly on the alternative routes for Russian gas instead of alternative gas suppliers and seekers of transit services through Bulgaria.

One thing is certain as Capital Weekly article put it in its latest issue - if Bulgargas is unable or unwilling to buy gas from new suppliers and Bulgartransgaz is unable to transit new quantities from new suppliers the whole talk of Bulgaria as a transit hub will sound hollow.

История пред очите ни: За първи път от 40 години САЩ изпревариха Саудитска Арабия и Русия в добива на нефт

Голямата новина от вчера в света на енергетиката е, че за първи път от 40 години САЩ изпревариха Саудитска Арабия и Русия в добива на суров нефт!?!

Благодарение на шистовия нефт и газ и фракинга. Който отрекохме у нас преди дори да имаме обективна информация. Това се ролите в историята - едните, които развиват технологии и иновации и стават все по-развити и все по-богати и други, които се возят на задната скамейка на Историята маскирайки своята посредственост и нерешителност в тревога за абстрактни идеали - Чисто Небе, Чиста Земя, Чисти Води. Да сте чули Армагедон да е настъпил в САЩ?
Няма и да чуете.

Както би казал "другаря Живков" : "Да ни е честито, другари и другарки, последното място".

И да не забравямe да благодарим на хората които развиват новите технологии в сферата на проучването и добива за сполетялото ни и споделено благоденствие

а. по-ниските цени на бензина и парното  - само с български условности може да се обясни защо вътрешните цени не падат колкото би трябвало

б. за това, че Газпром няма монопол и започна дасе държи по-пазарно и адекватно, включително и да се бори за пазарните си ниши. Още го прави както може - по традиция  силово и често тромаво, но има хоризонт за промяна. Призна спот търговията и започна "доброволно" да намалява цените.

в. затова, че и България бе включена в картата на перспективните за добив райони - както он шор така и оф шор. .Но това е само възможност, никой не ни задължава. Ако искаме. Ако не, никой няма да ни насилва.

г. затова, че прередиха геополитическите карти и позволиха на държавите вносители на енергосуровини да се преборят с едностранните зависимости и диктата на добиващите страни.

Да не си мислите, че Газпром или който и да било друг производител щеше да намали цените на природния газ или нефтените компании на бензина и дизела, ако не беше пресинга върху цените на природния газ и излишъка от суров нефт в глобален мащаб. Тази тенденция най-осезаемо се усеща в Азия, но и всеки българин може да направи за себе си сравнението като отиде на бензиноколонката или отиде да си плаща сметката за газ и парно. И ножицата с цените на електрическата енергия ще става все по-голяма в полза на отопляващите се парно и на газ.

Още две цифри - от намалението на цената на нефтените деривативи със средно 10% /защо не е повече вече казах/ в бюджета на българските домакинства и промишленост са останали най-малкото милиард евро в повече - пари, които можем да спестим или да изразходваме по наше усмотрение. Сумата би била значително по-голяма, ако можехме да изчистим излишните транзакционни разходи, които не ни позволяват да се възползваме в пълен размер от намалението на цените на енергосуровините на международния пазар.

И втората цифра -САЩ станаха първи не днес, а преди две години - днес само отчитаме историята. Те задържат тази позиция и днес в условията на намалена цена на суровния нефт, в допълнение най-масово търгувания бренд в САЩ WTI e значително под котировките на европейския Брент. Не се сбъднаха прогнозите за срив на шистовия добив, дори при затваряне на близо половината от сондажните платформи за последната година и половина. Това е вероятно най-яркото доказателство, че в света на нефта и газа тенденциите се определят от технологиите и иновациите.

Очаква се до края на годината или най-късно в началото на следващата година да започне износ на суров нефт и природен газ от САЩ, което ще подобри икономиката на добива на нефта в страната - още една предпоставка за устойчивост на първенството като производител, дори при по-ниски ценовите равнища на борсите.

Икономиките, които базират развитието си на технологии и иновации имат много по-устойчива, адаптивна и в последна сметка конкурентна структура, отколкото екстензивните базирани на копирането, подражателството и на монополните ренти.

И накрая добрата новина - най-хубавото тепърва предстои. От края на годината на глобалния пазар започват да навлизат огромни количества ВПГ газ, който ще пренасити пазарите и ще направи продавачите по-благосклонни към потребителите.

Ние ще регистрираме чуждите успехи.

Историята ни дели на две групи хора - тези които я правят и тези които я консумират. Последните плащат големите общи сметки, в това число и премиите за първопроходство на първите.

Познайте ние от коя група сме?

Ukraine - Europe's natural gas hub

For years Ukraine's image has been tarnished with the adage - gas swindler, unreliable and insecure transit  partner, amplified by Gazprom and Kremlin propaganda. Calls and plans to bypass it against such background seemed an almost legitimate pursuit. 

This perception has been widely shared by a number of European leaders that helped generate used an almost automatic sympathy for Russia's energy projects bypassing Ukraine. 

I have always preached that ultimately it is not the politicians but consumers and the market that decide where gas flows and when projects happen. Yet the gravity of geopolitics seemed to omnipresent to ignore in the Ukranian saga. 

In this game of geopolitical circumvention and outwitting, that Bulgarians seemed trapped into. Yet we were missing the most natural and logical outcome from the tug war over possible rerouting of Russian gas - the "Streams" of Gazprom. Ukraine could become Europe's natural gas hub for Russian gas, notably if and when EU companies, possibly with Russian partners, take operational and management control over Ukraine's gas transit system and the storage capacity. They do not need asset ownership just control to secure free and uninterrupted gas flows. 

Then the next logical step could naturally follow - Russian gas destined to Europe via Ukraine could be bought and traded at Russian-Ukrainian border. Henceforth not only Gazprom, but independent gas producers in Russia could benefit and solve Gazprom perceived transit risk in Ukraine. 

EU buyers and Ukrainian international TSO could then take care of follow on transit or use of the gas storage volumes and payments needed to meet peak demand in winter. Ukraine's developed gas transit system and storage facilities are unmatched in Europe. Their replacement or circumventing will cost tens of billions of dollars to EU consumers. It will also make Russian gas shipped over already great distances uncompetitive to alternatives. Russia will loose market share unless and until it lets independents compete on the EU gas market and take niches left in the geopolitical power play that Gazprom is currently giving up.

Such considerations are becoming more relevant and timely with regard to the ongoing exchange of threats and strong verbiage between UkrTransGas and Gazprom on who needs to pay for the usual buffer gas stock - some 12 billion cubic meters in Ukrainian gas storage needed to secure peak demand and smooth transit of Russian gas in winter.

Emotions run high after the interconnection agreement signed between the Ukrainian and Hungarian TSOs at the beginning of this week. Following it the Ukrainians submitted a request asking Gazprom Export to share the shipping codes of all gas deliveries through the transit system of Ukraine. Under the current contract the Ukrainian TSO transfers title of gas at the Western border back to Gazrprom Export and thereafter it is passes on to the respective TSOs in Slovakia, Hungary and Romania.  

The Ukrainian TSO has no idea on the end user as it is deliberately kept in the dark on the specific shipper codes that identify buyers. The details of this scheme are explained at length by Kommersant Daily in an article of last week, that sheds light on the upcoming crucial decisions of the EU Energy Union with regard to its role and involvement with Ukraine's transit system. A hands on approach is the better option when it comes to mitigation of transit risk through Ukraine and far better and economically sensible when compared with the billions the EU would have to spent to connect to Gazprom's bypass projects half way in Turkey. 

Turning Ukraine into Europe's major Eastern Gas hub will lease new life and meaning to the the EU Energy Union as it will naturally resolve the perceived challenge of single pricing for Gazprom gas and the must of common contracts. The price will be market referenced to a perfectly legitimate border benchmark at the Russian-Ukrainian transfer point. To consumers the cost thereafter will be a transparent blend of hub price plus legitimate transportation costs.

There is little doubt that this side of the story is just a fragment in the larger topic of virtual reverse gas, that once made possible will substantially boost liquidity and balancing capacities in East European gas market. Such an exit from the current impasse will be further influenced by the concurrent procedures in the anti-trust investigation against Gazprom by the European Commission and the precedents set by a number of arbitration cases against the Russian gas monopoly in EU courts.

The case for Ukraine as the natural gas hub of Europe in the East is transpiring. This will in no way compromise the aspirations of individual countries to host essential transit or storage projects. After all this is the logic behind gas hubs' reason to exist - they are not vertical hierarchical systems, but complex integrated networks. Greater interconnectivity enhances the options for each player in the respective national gas markets.

 The gas interconnection agreement signed last week between EU countries signals the entry of the gas game over Ukraine in the endspiel phase. Circumventing Ukraine might prove far more difficult than using it to do what it has done well for decades - safely transiting and storing gas.

По повод на делението на "фили" и "фоби" от посланик Исаков

Прочетох внимателно интервюто на посланик Исаков. Всичко което казва е очаквано и се вмества в редицата прояви на руските посланици в страни от ЕС, след медийната офанзива и интервюто на президента Путин преди посещението му в Италия. Може и да не сме съгласни, но сме длъжни да се отнасяме с уважение към изложените позиции от руския посланик.

Но според мен той допусна груба грешка, която не може и не трябва да остава без внимание от българските институции.

Ние, като български граждани, помежду си можем да спорим как и дали се делим на русофоби и русофили. Това не е коректно, нито приемлимо, но е допустимо. Това са си наши вътрешни работи.

Но за посланик на чужда държава е абсолютно непремливо да борави с тези условно разграничаващи нацията ни понятия в публични изяви. Не, че е нещо ново - всеки запознат с историята знае, че понятията "фили" и "фоби" са пуснати в употреба от руската имперска дипломация малко след Освобождението като средство за натиск срещу български политици, които днес считаме за символ на народолюбие.

Но в 21 век посланик Исаков просто няма право да използва тези понятия, като дели народа на такива, които симпатизират и тези които не симпатизират.

Първо, защото представлява Русия пред българската държава, а тя е съвокупност от всички български граждани и "фили" и "фоби". Акредитацията му не е само за "филите". С изказването си изразява публично предпочитания към една, произволно избрана и определена от него част от българския народ. Това той няма право да прави или ако го прави трябва да има незабавна реакция.

Второ, не е уместно да дели нацията на "фили" и "фоби", защото това е предоставена манипулация. Има доста хора, които естествено симпатизират на руската култура, на руската история и природа, но те са много повече от тези които възприемат властта в Кремъл като естествен ориентир на собственото си поведение и ценностна база. Да се поставят несъгласните с днешната политика на Кремъл в разреда на "фоби" е елементарна пропагандна схема, но тогава в тези редици ще трябва да поставят и значитална част от руския народ, а това не е по силите и правата на един посланик.

За мен казаното от господин Исаков не е изненада, защото предложението за включването ми в "черния списък" на МИД заради "фобията" ми е излязло от посолството тук с неговия подпис. Няма да коментирам участието на мои сънародници в процеса.

Но решително и категорично трябва да се реагира срещу използването от руския посланик на "Фили" и "фоби" и свободните съчинения "кои били повече". 

Българофилите в Русия повече ли са от българофобите? 

Това дори не е добър дипломатически език, да не говорим за такт.

Жалко, че дори стандартите вече не са същите.

Редута.бг: Ромските "гета" в съзнанието ни

Докато работих по темата за нов национален проект отделих значително място за темата за лепилото на нацията и за вътрешните ни интеграция, защото никой не е успял да стане глобален гражданин, ако не се помири и сближи със съседа си. Сред множеството проблеми около миграционните и етнически баланси винаги се е откроявал проблема с интеграцията на ромите. Това бе далеч преди Гърмен.

Ще маркирам само част от проблема - но твърде съществена, която провокира тези редове. Ако не реагираме незабавно рискуваме гетата да се откъснат и обособят в центрове на устойчив и ескалиращ риск за националната сигурност, който се самоусилва от радикалните ответни действия, без значение откъде те идват.

Демографската бомба може да взриви България, ако ромите продължават да считат образованието на децата си за ненужен лукс, а новите поколения остават без квалификация и мотивация за социална реализация. Няма никакво съмнение, някои млади ромки раждат деца и заради детските надбавки, чрез което възпроизвеждат своята и на децата си верига на социалната несъстоятелност. Те имат право на своята ценностна система, но преди да правим дълбоките заключение за системната им непригодност за интеграция в обществото, трябва да знаем, че ще имаме право на подобна оценка едва след като им предложим равностойна алтернатива. Те не завършват образование, защото не виждат хоризонт, а образованието изисква допълнителни средства. Ходенето на училище изисква и време, в което те могат да работят за препитанието на семействата си. Без квалификация остават обречени на доживотна маргинализация, т.е. да бъдат окончателен социален пасив - без работа, на дотации.

Ние се вторачваме във фактите на детската престъпност сред ромската общност, това че крадат продукция от полето, от домовете на стари хора, но не си даваме труда да вникнем в подробностите - кои са извършителите и каква част от ромското малцинство са те. Но присъдите си ги издаваме за всички роми.

Казвам това защото помня времето когато в града на липите, в който живеех ромите живееха в най-добрата част на града, имаха работа и пълна заетост и никой не си спомняше те да създават проблем извън средната статистика за престъпността на града. Идваха и ни режеха дървата за зимата, калайдисваха съдове, работеха като строители, защото строителни войски им даваха занаят. И всички си спомнят, че бяха добри майстори, макар и да остана приказката за "циганска работа" като символ на недоискусурена работа.

След това закрихме строителни войски, спряхме да ги търсим за съдовете си и за друга работа, затворихме по-голяма част от работните места в чистотата и .... останали без работа те започнаха да прескачат "червените линии" и не след дълго - хълмовете над квартал Лозенец /така се нарича ромския квартал в Стара Загора/ бяха изсечени. Пред очите на всички институции, които вкупом мълчаха.  Хълмовете, които поколения зааралии бяха залесявали по примера на великия митрополит Методий Кусев - Аязмото изчезнаха като след природно бедствие.

Да, преходът за всички беше труден, мнозина загубиха работа, но повечето български граждани имаха квалификация и образование, а новите поколения също получиха своите шансове. А за ромите жизнените пространства у нас се затвориха, а Европа не може да поеме цялата бедност на света, в това число и нашата.

Тезисът, че всички други български граждани се учат и плащат данъци, а само ромите са изключение, е привидно вярно, но само привидно. Отсъства знаменателя на сравнението - равенството на възможностите и на достъпа на ресурс - за да може присъдата - ромите са други - да бъде истина. Със сигурност не само ромите са в подобно положение, но нито една друга етническа група няма този системен проблем.


Пост-индустриалната икономика не е в състояние да поеме значителни бройки хора без конкретна квалификация, нито да ги изведе на пазара на труда чрез съкратени курсове за получаване на необходимите минимални умения за получаване на възнаграждение, достатъчно за нормален живот. Следователно, още в ранна възраст, тези хора следва да бъдат изваждани от групата, включително чрез административни подходи, и поставяни в структурирана среда, в която те ще могат да получават знания и да развиват умения, които биха били реализуеми на пазара на труда

Задължението за изработването и прилагането на политики по дефиниция остава в разполагащите с власт, не само в обекта на властта, макар, че се предполага негово съучастие.

Ромският проблем се разгръща и ескалира на фона на постоянно висок емиграционен поток и бягство на квалификация. Дори при относително високи равнища на безработица, бягството на квалифицинарана работна ръка поставя цели сектори пред ексистенциална криза. Да не говорим за привличането на чуждестранни и особено високо технологични инвестиции, които са единствения път към подобряване на трансграничните баланси на добавената стойност.

И други страни имат проблем с интерацията на ромите, но само у нас има съчетание на вътрешен колапс на системите на социална интеграция и професионална квалификация с неудовлетворителни като структура и обеми имиграционните потоци. Нещо повече, вместо да гледаме на имиграцията като средство за решаване на вътрешните проблеми на заетостта, регионалните и демографските дисбаланси ние получаваме вътрешни и външни имигранти без квалификация, които натежават допълнително върху и без тънката ресурсна база на икономиката и обществото като цяло.

Не съм сигурен, че изобщо има някакво бързо решение, след толкова проспани години, но със сигурност има няколко неотложни действия, които и без оценка за въздействие, ще имат ефект. Това е съчетанието на задължителното с професионално образование и извеждането на младите роми и ромки от този кръг на обреченост и паралелни ценности - това което наричат религията на гетото. Трябва решително да се преодолее и сегрегацията, защото в 21 век не може да приемаме за нормално българчетата да не искат да учат заедно с ромските деца.

Трудно може да се постигне промяна в сегашния режим на образование, който дава общи знания и информираност без житейски приложими знания и квалификация. Не съм далеч от мисълта за обществени програми, които да възпроизвеждат в по-цивилизовани форми "трудовите войски", още повече, че те не са инвенция на социализма.

Не работят схемите за обвързването на детските надбавки с посещаемостта на учебните занятия, тъй като опцията да не се получат надбавките реално не съществува. Но училища с пълен или полупансион биха могли да дадат стимул за реализация и по-нататъшно развитие на онази част от поставените в неизгодна социална позиция независимо от техния етнос. Ако имат шанс да се изучат, чрез откъсване от рисковата среда, и получат квалификация ромите могат да се откъснат от своята предопределеност и да променят заложения при рождението си житейски код.

В най-ранна възраст те още нямат предразсъдъци и се отворени за всяка информация или знания. Важното е обаче те да бъдат поставени в дневни или седмични интернати или пансионати, което да не позволява "изтриване" наученото и придобитото като знание при ежедневен контакт със средата.

В тези пансионати трябва да има възможност за получаване на допълнителна квалификация.  

Зная, че за това трябват значителни инвестиции, време и разход на дефицитни ресурси, не на последно място хора с капацитет и такт. Но алтернатива реално няма, защото утре ще ни трябва многократно по-голям ресурс за да потушаваме пожари, ако въобще не е късно.

Не можем да си позволим етническата група с най-силен демографски приръст да бъде изолирана и алиенирана, възпроизвеждаща хранителна среда за всякакви деструктивни практики и постоянна уязвима и "мека" цел за всякакви вътрешни и външни деструктивни сили.

Със сигурност новите политики спрямо ромското малцинство трябва да включват и усилване на контрола и правоприлагането, в това число разширяване на присъствието на малцинствата в полицията и специалните служби.  Вместо да се пълнят затворите за малки провинения и не само за провинените сред ромското малцинство, а за всички, трябва да се засилят наказания с принудително полагане на обществено полезен труд, включително за по-дълги срокове. Достатъчо е да се спомним, че дори бившия италиански премиер Силвио Берлускони бе осъден да положи продължителен принудителен труд в полза на лечебно заведение за болни от Алцхаймер. Примерът го давам само за да посоча, че прилагането на общесвено полезен труд като възмездие за незначителни провинение е не само логично, но и по-ефективно в "зоната на здрача" между арест и затвор от една страна и условните присъди.

Изобщо не става въпрос, че ще успеем напълно или поне достатъчно защото шансовете за успех не са големи, нито се подразбират.

Но нямаме право да не забелязваме наддаващато се цунами. Още по-лошо е да свръхреагираме, като отказваме правото на избор и шанс на всеки, който може да се откъсне от културата и битието на гетото.

Колкото и пари да са наливат по различни програми за справяне с бедността и за алтернативни програми на заетост и развитие сред ромското население, те винаги ще опират до желанието и възможността на семействата на подрастващите поколения роми да използват тези шансове и да дадат път на децата си да получат повече от това, което те са имали. Не случайно в повечето случаи по-възрастните гледат на повечето деца като работна ръка и по-голям шанс за изкарване на препитание.

Трябва да имаме повече роми в полицията, силите за сигурност, в това число и армията, дори това да означава, че държавата трябва да поеме и допълнителни ангажименти по покриване на дефицити в образованието им.

И най-накрая да се разработим и приложим имиграционна политика, като съзнателно насърчаваме навлизането в страната на имигранти, които могат да допринесат за управление на демографските, етническите, религиозни и квалификационни дефицити.

Ето какво предлага като подход моя добър познат и партньор Людмил, с когото работя:

1. Установяването на минимални стандарти за живот и местообитаване.

При установяване на недостиг или липса на местообитание и "нормален" жизнен стандарт, уязвимите членове на семействата - деца, инвалиди, възрастни - следва да бъдат извеждани и настанявани в местообитания отговарящи на стандартите - включително чрез субсидиране на тези местообиталища. 

2. За членовете на семействата в икономически активна възраст, упоменатите по-горе подсилени държавни структури следва да разработят програми за догонващо обучение - професионално и академично - съвместено със насочена или даже субсидирана заетост. 

3. Залагане на условност за получаване на социални добавки (детски и пр.) - в случаите, в които икономически активните субекти не са в състояние самостоятелно да осигурят нормален жизнен стандарт и местообитание - свързана с изпълнение на програмите за догонващо обучение и квалификация, както за тях, така и за техните деца, т.е. преминаване от раздаване на помощи на родители към общинско потребление, като с тези средства в полза на самите деца.

4. Засилване на социалната роля на учебните заведения - чрез предоставяне на субсидиран и здравословен хранителен режим, както и на социални умения. За малолетните те следва да бъдат предоставяни целодневно. 

5. В случайте, когато е по-ефективно - т.е. вече има желание и усилия от страна на засегнатите, както и ефективен подход за местообитанията - то подпомагането може да бъде осъществявано и без елемента на "извеждане и настаняване".

Крайната цел на подобна програма - вероятно продължаваща две години за "средния" субект - би била тези хора постепенно да излизат от програмата и подпомагането в натура (субсидирана квартира, храна в училище и пр.) да бъде заменено с плащания в брой или целеви ваучери, при изпълнение на условията за нормален стандарт и местообитание. Ако имат читав дом, децата са облечени, нахранени и ходят на училище, няма нужда да им търсим друг дом.

Нещо като модифицирана Болса Фамилия.

Програмата следва да е заложена и да се изпълнява на общинско ниво - т.е. най-близо до засегнатите и с най-голяма възможност за текущ и периодичен контрол - със специално делегирани бюджети, като конкретните решения за подпомагане следва да бъдат вземани от кметове и общински съвети. 

Докато пишех тези редове се запитах дали сред приятелите и добрите си познати имам и ром. Запитайте си и Вие и отговорът няма да Ви хареса. Както и на мен. А как ще градим единно и интегрирано обществото ако между нас има стени?

Ако не искаме един ден до осъмнем с барикади и гражданска война трябва да действаме. Това е по-важно от магистралите.

 Линк към статията в Редута.бг тук