Посланик в Русия - русофоб - или за недоизказаните неща

• 

  Среща с Патриарх Алексей Втори

  По принцип не отговарям на обвинения в русофобство, особено когато са грубо вшити в собствено невежество и целят да избегнат отговор по същество. Но доколкото в българското общество все още битува разбирането, че нашите посланици в Русия, както и другите висши дипломати работещи по тази тема, нямат право на критично мнение спрямо официалната политика в Кремъл реших да напиша тези няколко реда.

  Задължението да не се ангажира в публични изяви и коментари, които косвено или пряко касаят политиката на страната в която е акредитиран касае само действащи посланици. Но и това задължение не е абсолютно, доколкото е напълно логично в отношенията между страните да има моменти на разминаване в интереси и политики, които задължават всеки посланик да изразява и защитава позицията на своята страна. Такава каквато е. Погледнете на реакцията на европейски посланици спрямо съгрешения на българските власти за да разберете, че новите стандарти за поведение на висши дипломати са решително променени. Това, което е задължително за действащите посланици е казаното от тях да бъде с уважителен тон и поднесено с такт.

  
  

  Подобни ограничения отпадат след края на всеки мандат. Остава общата професионална морална норма да се избягват нападки и крайни оценки. Една от причините за сдържано поведение е, че всеки посланик по силата на своите служебни задължения получава огромно количество чуствителна информация, особено във връзка с неотразявани в медиите срещи и кореспонденция между висши държавници. Само дистанцията на времето може да смъкне тези самоограничения, а за някои това време никога не идва.

  За съжаление у нас няма стандарти за публична мяра или оценка на поведението на дипломати или политици в европейския контекст, а собствената ни история не дава добри или полезни репери. 
  
  За мнозина казаното от мен се интерпертира през изкуствената дихотомия фили и фоби. Обективният контекст отсъства. Ето защо у нас всяка критика на Кремъл се възприема от прокремълските среди като русофобство. Така етикетирана, в техните очи тя вече няма нужда от отговор. Вчера в един от форумите прочетох, че съм "ненавиждал" Русия. На този фон класификацията ми като русофоб е направо повишение. Добре, че не е имало нужда да доказвам абсурдността на подобни тези в най-важния - семеен и роднински често българо-руски кръг.

  Удобно не се прави разлика между интересите и политика на Путин и тези на Русия. Да, руският президент е легитимен лидер, който се ползва с подкрепата на мнозинството руснаци, но това още не го прави априорно прав и имунизиран срещу критика, особено когато неговата политика разделя и противопоставя руснаци на руснаци, руснаци на останалия свят, и най-вече Русия на тази Европа, към която принадлежим.  

  
  

  Обвиняват ме, че мразя Русия, но забравят, че много от партньорите с които работих в руското правителство и бяха по върховете на руската политика днес са в опозиция - поне значителна част. Михаил Касянов, Алексей Кудрин, Владимир Милов, Михаил Ходорковский, Генадий Гудков - те не са ли Русия?  Прочетете това интервю на екс премиера Касянов тук за да разберете колко е лесно днес да бъдеш опозиция на Путин.

  Пвсевдопартиотите тръбят за правата на етническите българи в Украйна, но мълчат гръмовно колчем стане реч за правата на етническите българи в Русия и за тези на наследниците на волжските българи. Именно те са били цел на едни от най-големите репресии и депортации на Сталин по време на Втората Световна война. Издигането им в руското общество и правенето на кариера и днес не е безпроблемно. Оцеляват само онези, които тотално се интегрират и слеят със средата. 
  
  Кой ще разкаже историята на тези българи, които и до ден днешен се снишават? Може би хард русофилите?

  Убиха ексвицепремиер, който се опълчи срещу новия силен в Кремъл. Борис беше сред кръга руски политици от опозицията, които също бяха поканени да дойдат у нас и да разкажат другата, некремълска версия за Русия. За нашите русофили важат само актуално заемащите властови позиции в Москва, защото те са източник на привилегии и финансови изгоди. Канил съм много от моите руски партньори и те са идвали в България за да поддържат жива неофициалната свързаност между нашите два народа и за да отнемат монопола на казионните русофили върху симпатията ни към Русия. В същност термина русофили у нас е изроден в привърженици на актуалния владетел в Кремъл, без грам загриженост за българо-руските отношения в целия им спектър.

  
  Не ги търсете когато стане реч да защитим икономическите си интереси - да получим отговор защо нямаме равностоен достъп до руския пазар или получаваме природния газ на по-високи цени. Защото ако разровите ще видите, че мнозина от тези русофили са закачени за финансовите потоци при посредничеството на руски бизнес и икономически интереси у нас. Те се финансират и от по-високите цени които плащаме за нефт и газ, от това, че забавят навлизането на конкуренти на българския пазар.

  
  Вярвам на Русия на протоиерей Дмитрий Климов от казашкия град Калач-на-Дон, който призова властта в Кремъл и всички да се опомнят. Чуйте неговите думи - "включвайки телевизора си в последно време, виждам, с каква лекота мнозина започнаха да говорят за война, в това число и за ядрена война. И изпадам в ужас... От месец на месец градуса на тази агресивност, непонятно от кого насърчавана ненавист расте ли расте. Някому като, че ли в последно време много му се иска да воюва".
  
  Именно тази агресивност уби Немцов и заплашва да убие още много хора. 

  
  Къде пише, че посланикът на България в Русия след края на мандата си трябва по подразбиране да възприема безкритично позицията на Кремъл, независимо каква е? 
  
  Това простете издава комплекс за малоценност. Аз самият поисках да не ми бъде продължаван мандата през 2006, тъй като виждах пагубната еволюция на режима на Путин, разминаването между интересите на България и това, което Русия искаше и успяваше да наложи на българското правителство, въпреки мнението ми. Енергийният шлем и предоговарянето на договора за доставките на природен газ бяха червената линия, която бе премината. Не защото отделните проекти бяха априорно невъзможни или непотребни, а защото Русия започна да налага агресивно своята визия за това как трябва да изглеждат българско руските отношения. В резултат на тоталната доминанта на руските енергийни интереси България де факто се отказа от защита на своите икономически и други интереси в Русия. Да сте чували последните почти десет години да сме реализира някакъв драматичен ръст в износа или наши фирми да са получавали бизнес в Русия?

  До този момент геостратегическите флиртове с Москва по енергийната тема ни струват над 6 милиарда лева - не виртуални, а реални, в това число и Ваши пари. Само човек, който не е бил в Москва по онова време - 2000 година - не може лесно да направи разликата между ранния и сегашния Путин. Не зная - много мои руски приятели твърдят, че най-големия русофоб е самият Путин защото води страната си към катастрофа. Дори да приемем, че те грешат, остават висящи въпроси. Съдете сами - над 3 трилиона долара се изсипаха върху Русия - сума която никой руски или съветски владетел не е имал за толкова кратък период за да може да осъществи модернизацията на страната. 
  
  Какво имаме днес - модернизирана и конкурентноспособна икономика, намалена зависимост от енергийно-суровинната игла, процъфтяваща или европейска Русия? 

  Констатацията на този факт може би също е русофобство? 

  
  Аз просто споделям тревогата на моите руски приятели, защото ме е грижа за тях и за Русия. 

  Съжалявам, че не оправдам нечии очаквания и не мога да се вместя в представата за български посланик в Русия - това само говори за това колко далеч са българските хард русофили от стандартите на съвременната дипломация. Аз съм бил и си оставам със съзнанието и нагласата на посланик на европейска България в Русия. Когата тази Русия заплашва Европа и моята България - реагирам остро, и то не за друго, а защото познавам много добре за какво иде реч и на какво е способен Путин. Признавам, че моето поведение вероятно не се вмества в поредицата от български посланици, които са изградили живота и кариератата си след Москва върху някакъв бизнес или наместване в проекти с руско участие. Това за мен винаги е било въпрос на професионална хигиена, защото всяко ангажиране с подобни бизнес интереси по време или непосредствено след  мандата ми би могло да ме постави в положение на конфликт на интерес или зависимости. Факт е, че гъмжи от български политици или бизнесмени, които се изживяват като посланици на Русия в България - но това е друга тема на разговор.

  
  Това, което правя днес в България, във всяка друга нормална страна в Европейския съюз ще бъде като също толкова нормална дейност - посланик с експертиза, която споделя в тесен или по-широк кръг. Знанието не винаги поражда оптимизъм - но това е класическото терзание на всеки анализатор.

  
  Много хора ценят мнението ми защото дава поглед към разбирането на ставащото около нас - и често дава нужния контекст за оценка на текущата политика и бъдещи действия на Кремъл. 

  
  Това е работата на посланиците и експертите - другото е поле за изява на хора като господин Сидеров и госпожа Ташева. 
  
  Вчера тя приветства убийството на Немцов, защото бил "най-омразния" руски политик. Друг русофил беше окуражил Русия да продължи похода си в Новороссия и да стигне до нас.

  Именно тази омраза уби Борис. Днес или утре тя ще убие и у нас.
  
  Нота Бене - в деня на погребението на Немцов бившия посланик на РФ във Франция академик Юрий Рижов заяви "Властта губи контрол върху насърчените от нея реакционни сили, хунвейбини в ново изпълнение". Изглежда все по задължително за нормален човек е да бъде "русофоб".
  

  Власть теряет управление над раскрученными ею реакционными силами, хунвэйбинами в новом исполнении», – говорил академик Юрий Рыжов, бывший посол России во Франции.
  
  Подробнее на РБК:
  http://top.rbc.ru/politics/03/03/2015/54f58ef39a794705788c9388