Импровизациите по Южен поток на Путин и Милер – началото на края

Ходът на Путин за пренасочване на Южен поток към Турция и разминаванията в комуникацията на основните послания за причините между него и шефа на Газпром маркират началото на края монопола на Газпром.

Светлина върху конкретните причини и контекст за „хазартния ход“ на президента Путин в Анкара хвърли бившия шеф на основния партньор по проекта Южен поток – италианската Ени – Паоло Скарони. Той не само бе една от живите връзки между Путин и Берлускони, но остана привилегирован посетител в Кремъл като един от най-приближените европейски бизнес лидери.

Според него точката на пречупване на Кремъл по темата Южен поток е настъпила след получения отказ от формирания за финансиране на 75% от проектните разходи банков консорциум, който е поставил по-нататъшните си действия в зависимост от изчиставне на откритите въпроси с Европейската комисия.

Изключително високият гиъринг в предвиденото проектно финансиране – 25 собствен към 75 заемен капитал – на практика обрича проекта на провал след подобна реакция на банките. Именно за това препоръчах от доста време България да се ориентира по реакцията на банките, ако не иска да прави собствените независими анализи. Алтернативата за финансиране от държавния бюджет на Русия и от вътрешния пазар не е никаква алтернатива. В този смисъл, президенът Путин се опитва да изпревари и ограничи медийните щети на медийния шамар на банките за проекта, като "препакетира" проекта и минимизира негативния ефект от краха на вероятно най-важния стратегически ход на Кремъл в сферата на енергетиката. На тази цел служи медийният експромпт с пренасочването на Южен поток към Турция.

Не случайно Алексей Милер заговори за смяна на стратегията на Газпром на европейския пазар – която макар и неясна и твърде обща – се свежда до това Газпром да се съобрази с изискванията на Третия либерализационен пакет и да излезне от собственост в инфаструктура и търговски дружества на територията на ЕС. Тепърва предстои тези стъпки да бъдат оценени като влияние върху пазарните позиции на руския газов монопол и най-вече върху собствеността му на десетки дъщерни дружества в Европейския съюз, които реализираха връзката с крайните потребители. Сред тях е и компанията Овергаз.

Освен понижаването на тоналността в самоувереността, че Газпром и Русия могат всичко, бяха лансирани нови условия за получаване на руски газ от европейците без изобщо да се отчита обстоятелството, че европейския газов пазар е все повече пазар на купувачите, а не на продавачите на природен газ. Акцията на Путин и Милер има много повече общо с пиар и кризисен мениджмънт, отколкото с дълбоко премислено и претеглено решение по смяната на приоритети и цели.

Освен всичко друго ходът на Путин в Анкара бе калкулиран опит да се изстискат геополитически изгоди при неминуем и очертаващ се провал на кремълската версия за Южен поток през България.

Развитата от Путин контратерапия цели

- да провокира обществено недововолство и окаже натиск върху властите в страните на първоначалния маршрут на Южен поток, а от тяхна страна върху Европейската комосия. Водещите послания на Кремъл бе загубата на "милиарди" в печалби и свързани ползи – работни места, инвестиции. Вместо това Газпром провокира реални анализи на ситуацията и в много страни на управляващите елити просветна дълго скривана истина – Южен поток няма гарантирани ползи за страните.

- да провокира напрежение между страните членки на ЕС, които се намират от страната на потенциално печелившите или потенциално губещите – България срещу Словакия, България срещу Гърция и т.н. Тази тактика дава известни резултати, но няма стратегически хоризонт, още повече в условията на всеобщо усещане, че Владимир Путин и Русия губят инициативата и най-вече перспективата да наложат свой вариант на решение на кризата.

- да провокира страх и напрегнато очакване във връзка с възможни и вероятни прекъсвания в подаването на природен газ през Украйна, в това число и поради обективни причини изцяло в полето на руския газов монополист – намален добив на газ в находищата в Западен Сибир, повишено вътрешно потребление и безпрецедентно ниски количества на нагнетен газ в газохранилищата в Украйна, които правят криза с газоподаването при силни студове в края на сезона много вероятна.

Изявлението на Путин от Анкара, посланието пред Федералното събрания на Русия и последвалата информационна кампания усилват усещането за предстояща динамика в конфронтацията между Запада и Русия по газовата тематика. Залогът, дори по декларациите на самото руско външно министерство, е оставането на власт на Путин. Оставен без изход, освен смяна на курса или напускане на властта, президентът Путин може да се превърне в още по-агресивен политик, включително като реактивира всички замразени конфликти на постсъветското пространство и особено онези от тях, които могат да повлияят върху диверсификацията на енергийните доставки за Европа от зоната на Каспийско море и Централна Азия. В подобно посока могат да бъдат оценявани и новините за изострено напрежение с участието на проруски сепаратисти или руски въоръжени сили на територията на Грузия – Южна Осетия и Абхазия, както и в Източна Украйна.

- да привлече и включи на своя страна в съперничеството Запада „новия стратегически съюзник“ недоволната от Европейския съюз Турция – като я превърне в посредник и диспечер на руски газ. Отдърпването на Газпром на заден план в отношенията с крайните потребители е до голяма степен привидно и цели прехвърляне на „горещия картоф“ на Турция. Играта на Москва се базира на схващането, че като член на НАТО и като купува и продава руския природен газ, Турция ще разполага с по-широк спектър от възможности за налагане на собствените си интереси в енергийните отношения с Европейския съюз – пред вид на зависимостта му от транзитните проекти през територията на Турция. Правилата на ЕС, които Газпром не можа да преглътне, важат с пълна сила за представян като турски руски природен газ. Не случайно президентът Ердоган остана пасивен докато Владимир Путин разгръщаше „медийно“ своята инициатива, а на следващия ден енергийният министър Танер Илдъз направо отрече, че между двете страни съществува разбирателство по въпроса за пренасочването ан Южен поток към Турция. Илдъз изрично подчерта: „сделка няма“, предстоят преговори..

Цялата теоретична база, върху която стъпват последните ходове на Кремъл, е изключително лабилна и дори повърхностна. Идеята, че Турция ще се вмести в предвидената и от президента Путин роля и ще тръгне да се конфронтира със Запада, само за да спечели от транзита на енергоресурси от Русия, при положение, че основната и геополитическа тежест произтича от посредничеството при доставка на алтернативни на руските доставки на природен газ, е повече от съмнителна.

И в този случай, Валдимир Путин, се показа „дълъг“ на тактиката и „къс“ в стратегическия план. Вместо да усили позициите на Газпром като я измъкне от конфронтацията от Запада /както се стреми да направи шефа на Росатом Кириенко/, той използва газовата компания като острие на атаката за текущи цели на руската външна политика. По този начин руският президент съзнателно нанесе непоправим, дори съкрушителен удар върху пазарните позиции в Европа на руския природен газ за години напред. Макар и с намаляващи пазарни дялове, Газпром успяваше в продължение на години да се възползва от ролята си на „заварен“ доставчик на природен газ, с широко разгърната мрежа от делови контакти и обществено присъствие, които правеха изместването му ако не трудно, то поне време и ресурсно емко за редица газови компании в Европа. Без извънредните обстоятелства  на битката за Украйна и при изпреварваща и адаптирана стратегия към новите условия на ЕС още дълги години Газпром можеше да се възползва за да поддържа високо равнище на приходи и цени. Диверсификацията и алтернативните доставки изискват от потребителите допълнителни разходи, които можеха да им бъдат спестени, ако Газпром не беше хвърлен в геостратегически битки, а се беше ориентирал по бизнес логиката в своето развитие. Непредсказуемостта и небалансираността в тези ходове на Кремъл на практиката форсираха всички възможни планове на ЕС и на отделните страни за откъсване от руския газ и от геополитическата зависимост от Русия по немислим доскоро начин.

Достатъчно е да споменем, че изказването на Путин активира изпълнението на следните проекти в ход  в региона:

-          Съвместния проект за изграждане на ВПГ терминал между Гърция, България, Румъния и Унгария, в това число и за синхронизирана експлоатация на транзитен капацитет на страните от ЮИЕ и ЦИЕ. Очаква се меморандум за разбирателство по изграждането на терминала в Гърция да се подпише тези дни. Вече е активирана и работата по другия ВПГ терминала в района в ЕС страна – в хърватското пристанище Крк.

-          Ще се ускори работата по интерконекторите с Гърция, Турция и Сърбия – която до този момент беше успешно торпилирана от свързания с Газпром местен енергиен истаблишмент. Това ще позволи достъп на неруски природен газ в страните от региона. Напълно логично и възможно е Украйна да се снабдява в реверсивен режим по сегашния Трансбалкански газопровод, което ще позволи пълноценното му натоварване. В рамките на Европейския енергиен съюз могат да се намерят и по-оптимални решения, като вместо на турската граница – руския природен газ се купува на руско-украинската граница – транзитният риск през Украйна съвсем не е неуправляем, а разходите са в пъти по-ниски.

-          Ще се ускори работата по разширяване на капацитета на газохранилището в Чирен и изграждането на ново такова на базата на изчерпаното находище в Галата. Това са стратегически активи, които съзнателно не бяха развивани от предишните българските правителства поради зависимостта от изграждането на Южен поток – ограничение, което сега отпада.

-          За да може изобщо да има смисъл от газовия хъб на нейна територия Турция ще трябва да промени пасивното си отношение към изграждането на интерконекторната връзка с България. В продължение на години Турция успешно търгуваше пасивността си по българо-турския интерконектор срещу по-ниски цени и отстъпки от Газпром. Това ограничение също ще отпадне.

Лансирането на идеята за Южен поток през Турция, без да дейтална оценка от страна на Кремъл на рискове, на въздействие – в това число финансово, както и за сходимост със съществуващите планове и проекти през турска територия, може да коства на Газпром  много, особено пред вид по-високата себестойност на добива и транспорта до Турция на руски природен газ в сравнение с аналогичния от Каспийския регион, Средния и Близък изток. Руски колеги посочват цената от $265 за 1000 кубически метра, която Путин предложи на своя съюзник Янукович за да отклони Киев от споразумението с Европейския съюз, като равновесна, под която Газпром започва да губи.  

Без драматично увеличение на буферните капацитети, в т.ч. и в газохранилища на турска територия до равнища, които да позволят устойчиво подаване към европейска територия над 200 милиона кубически метра на ден - а подобна хипотеза към днешна дата не съществува – Украйна ще си остане незаменим посредник не само по отношение безпрецедентно високия потенциал на подземните си газохранилища – над 32 милиарда кубически метра, но и като конкурентни цени на транзит.

Всяка свръхамбиция за пласиране на огромни количества нов газ в най-емкия газов пазар по Южния коридор – Италия остава с висок и потенциално неуправлявем риск, поради спадането на потреблението, навлизането на конкурентни спотови доставки и най-вече отказът на Ени и Едисън да се обвържат с дългосрочни договори за доставка с Газпром. Няма гарантирани количества ,нито гарантирани цени – което е неотменимо условие за изплащане на капиталово интензивна нова газова инфраструктура – като Южен поток. Тази нова гравитация на газовия пазар вече се усеща остро от проектните компании развиващи ТАНАП и ТАП, както и от инвеститорите във всеки друг скъп наземен тръбопровод.

Възможно е Газпром да се опитва да постигне договорка с някой от участниците в консорциума реализиращ ТАНАП и ТАП за да ангажира технти свободни капацитети и се възползва регулаторни предимства. Не трябва да се изключва и хипотезата силите, които торпилираха проекта Набуко, в момента да се стремят да вкарат Газпром в проекта ТАП за да покрият дефиците във финансовата състоятелност на проекта, като за пореден път изолират Централна и Източна Европа от алтернативни доставки на природен газ. Но при съществуващата геополитическа пропаст между ЕС и Запад, прекомерни флиртове с Москва, струват много на всеки, който излезне извън матрицата на общоевропейския подход.

Ценовата конкуренция при доставките на природен газ в хоризонт 2020 и отвъд се очертава да бъде жестока и търговците на газ ще зависят силно от достъпа до наличните транзитни капацитет през България, които ще осигурят газосъхранение и свободен транзит до изключително емките  и освободени от Газпром пазари на страните от Централна, Източна Европа и Западна Европа. В този смисъл ползите за България като транзитна страна ще зависят в много по-голяма степен от собствените и усилия на развитие и интеграция на преносната мрежа и капацитети за съхранение на природен газ, отколкото от действия на Газпром или от съдбата на Южен поток.

Остава да видим как точно Газпром ще реализира, без рискове и щети за себе си, обявените намерения за изключване на Трансбалканския транзит на руски газ, при съществуващите договори с Булгартрансгаз до 2030.

В края на краищата стратегическите последствия от играта на покер на президента Путин с проекта Южен поток могат да доведат до верига от свързани и взаимноусилващи се събития, които да маркират началото на края на управлението на президента Путин и на монополните позиции на Газпром.

По начина по, който анексирането на Крим възроди НАТО, тромавата и агресивна игра на Путин с пренасочването на Южен поток ще катализира дневния ред на европейската енергийна сигурност, изграждането на Европейския енергиен съюз и диверсификацията на газовите доставки извън контрола и влиянието на Русия по начин, който не можеше да случи преди кризата в Украйна.

Такъв е законът за непредвидените последствия.