Нефтът и природния газ в света падат - защо не печелим в България

В свой брой от тези дни влиятелният Уол Стрийт Джърнъл оцени позитивния ефект за българската икономика от срива в цените на суровния петрол на 1,23 млрд. долара, или 2,3% от БВП. Аз бих спорил с тази цифра, защото ефектът може да бъде и по-голям, ако се отчете общия размер на плащанията за внос на нефт и газ в страната - близо 5 милиарда долара всяка година и мащаба на свиване на цените на суровия нефт на международните пазари. При запазване на сегашните тенденции и стабилизация на цените на суровия нефт в диапазона 65-70 долара през 2015, ефектът за нас би бил близо два милиарда долара спестени на годишна база, съответно каталитичния ефект върху икономическия растеж може да бъде още по-голям !?
Не зная върху какво стъпва прогнозата за Министерството на финансите за цените на енергоресурсите и за ръста на БВП, но доминира усещането както при фирмите, така и при  правителството, че благоприятните тенденции в света за пореден път ще ни подминат.
Изглежда скептиците имат всички основания за това, защото позитивната динамика в икономиката и в социалния процес освен обективни икономически фактори има нужда и от благоприятна среда, от кауза и синхронност на цели, интереси  и действия на публични и корпоративни играчи, а не от надмощие на егоистични цели и на "играта с нулевата сума" - при която печалбата на един е възможна само като загуба на друг.
Да погледнем влиянието на цените на суровния нефт върху цените на горивата у нас - защото именно там се решава уравнението на енергийната конкурентноспособност на българската икономика. При спад на цените на суровия нефт от 40%,  у нас цените на дребно на основните видове бензин и дизел са се понижили с по-малко от 10%. Дори да приемем, че част от ефектът се изяжда от обезценката /около 10%/ на еврото, респективно на лева, спрямо долара въпросът остава - Кой?
Веригата на ценообразуването до крайния компонент включва цена на суровия нефт, цена на преработка, биокомпоненти, акзици, такси и данъци. При съществуващата структура, приносът на цената на суровия петрол за крайната цена бе около 50% преди да започне низходящия тренд в цената на суровия петрол. Другите компоненти остават или фиксирани като абсолютни измерения /акцизи и такси/, а ДДС се променя заедно с крайната цена. Днес тежестта на крайната цена на суровия петрол би трябвало да бъде около 37-39%.
Относително не сложни сметки показват, че при тази цена на суровия нефт, цените на бензина и дизела днес - трябва да бъдат с между 5 и 20 стотинки по-ниски на колонката от това което виждаме.
Широкият диапазон на цените на различните търговци вероятно е следствие и по-широкия диапазон отстъпки, които тръгват от рафинерията до крайния потребител.

При работа върху този кратък анализ забелязах, че е станало по-трудно да се открие информация за цените на едро, защото малкото сайтове, които публикаваха статистика не са много гостоприемни.

Въпросът Кой? тук може да получи лесен отговор - заинтересованите - а те са пределно известни. Въпросът Как? е по-многообразен, но и тук на челно място изниква ролята и мястото на Комисията за защита на конкуренцията, която е ключовия интегратор на порочните бизнес и админстративни практики. Ако контролният механизъм е пленен, то е пленена и самата държава.

КЗК се открои с изключително прозрение в борбата срещу монополните практики когато преди две години забрани !? на Лукойл Нефтохим да публикува цените на едро, по които продава.

Това бе върхът, увенчал усилията на Комисията в двете проверки през 2012 година 

първата бе за картел между "Лукойл България" ЕООД, "Ромпетрол България "АД, "Нафтекс Петрол" ЕООД, и "ОМВ България" ООД, а втората бе за злоупотреба от страна на двете дружества на “Лукойл”

.

След като установи липса дори и на помен от подобни практики, ръководството на КЗК съзря наличие на единствена непазарна практика в публичното обявяване на цените на едро от Лукойл България. Нищо, че публикуваните цени не дават пълна информация относно реалните цени на които се сключват сделки, защото е известно, че в зависимост от купувачите на едро, се правят и допълнителни отстъпки, които могат да стигнат и над 25%.

При отсъствието на регулация в този сектор, максималната прозрачност е задължително условие за балансиране на обществен и корпоративен интерес, поради което действията на ръководството на Комисията за защита на конкуренция чрез това решение могат да бъдат оценени като пряко накърняващи преобладаващия обществен интереси и в услуга на непазарни и монополни практики.
Подобна е картината и в сферата на природния газ, където Булгаргаз вместо да постигне "питомното" и намали цената с 6-8% /дори преди днешните ниски цени на нефта да са се отразили върху нефтено индексираните договори/, представи в ДКЕВР предложение за увеличаването на цените на природния газ от 1 януари!?.
Важният въпрос е не толкова, че 5 или 15 стотинки се крадат от потребителите, а че цитирания в началото ефект от глобалното намаляване на цените на енергоресурсите, няма да се трансформира в по-високи приходи за държавния бюджет, или по-ниски разходи за потребители и производители и накрая в по-висок растеж, а ще отиде по каналите за охраняваната от ключови институции като КЗК система от привилегии и зависимости, които ни обричат на бедност и устойчиви дефицити в развитието.
Така е в България - каквито и шансове да ни дава глобализацията и интеграцията в Европейския съюз - те винаги ще бъдат изпреварващо узурпирани от едно привилегировано и непроизводително малцинство, което превръща собствения си егоизъм и корумпираност в обществен стандарт - видим отвън, болезнен отвътре.
В света е в ход технологична революция в сферата на енергетиката - от шистовия бум /на когото не забравяйте да благодарите, когато пълните резервоарите на колите си с евтини горива/ до енергийния катализатор /студен синтез/ на Андреа Роси, който ще преобърне света.
И това революционно откритие има българска следа, но пак и отново става дума за емигрирали от българската посредственост хора.
Благодарение на ниските цени на енергоресурсите разполагаме с изключителен шанс да спестим милиарди долари, както и да стимулираме икономиката си повече от три пъти над предвиденото в сегашния бюджет, който се обсъжда в Народното събрание.
Но ние не участваме в никакви революции - само в контрареволюции.
Затова и контрата остава винаги у нас.