Сегашните дефицити на гъвкавост и оптималност в енергийната ни система са заложени в наследения и посттоталитарен централизиран и антипазарен дизайн и външна свързаност.
Те не предполагат много вариантност на решенията за търговци и потребители, а устойчиво възпроизводство на единственост на връзките с единствен доставчик.
Тези предопределеност не предполага силно развитие на конкуренцията на пазара на дребно и на дистрибутивните мрежи, защото биха се нарушили балансите на други звена - като електрогенерацията и централизирания характер на диадата - монополен доставчик - монополен пренос - крупен потребител. Типичен пример е София, която изкуствено задържа развитието на своята газопреносна и дистрибутивна мрежа, защото е заложен примат на топлофикационните мрежи.
Конкуренция между природния газ и електричеството и избор за потребителя не се предполага.Това което наричам "новото електроенергийно крепостно право" в България, защото балансирането на системата е самоусилващо се ограничение, а конкуренцията и правата на потребителя са вторични и несъществени.
Енергийната система в газовата част е изкуствено сдържана и дебалансирана както като посоки на основните газови потоци, като съразмерност, развитост и равнодостъпност на мрежа - газ - тръба или газохранилища, до търговски площадки, до терминали за втечнен газ и алтернативни източници.
На практика и в сегашния си вид основните държатели на статуквото в енергийната система не предполагат конкуренция от природния газ, което предполага както изкуствено задържане на диверсфикацията на газовите потоци и конкуренцията в сектора, така и задържане на възможностите за проучване и местен добив. Евентуален евтин местен природен газ допълнително ще дебалансира електроенергийната система и особено в ниските зони на потребление - през пролетта и есента - когато товарите могат да паднат под 2000 МВт ще направи системата небалансируема.
За сегашния енергиен истаблишмент всичко което нарушава сегашната затвореност и съществуваща матрица на зависимости се възприема като заплаха за сигурността на основните играчи в нея.
Това обяснява не само липсата на напредък в смяна на екстензивния модел на развитие на българската електроенергетика, но и защо на практика нищо не е направено и няма да се направи в обозримо бъдеще за усилване на конкуренцията на българския електроенергиен и газов пазар - като интерконектори, газохранилища и алтернативни доставки, в това число и местно проучавне и добив на нефт и газ, въпреки ангажирането на евросредство по програмата за възстановяване след 2009 година.
Скептик съм относно възможността ситуацията да се поправи и при следващото правителството, защото така проектирана системата изхвърля всяко друго чуждо мнение или външна намеса. Колко министри се смениха, колко изпълнителни директори на водещите енергийни компании у нас и .. нищо.
Шансовете единствено са в очертаващия се тотален колапс и очевидната перспектива за неконтролиран срив, при който ще падат и монополи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар