4.2 милиарда "дупка" - поредния манипулативен прочит на казуса КТБ

Признавам, че когато прочетох прес съобщението на УС на БНБ за "одитния" доклад, който се оказа, че не е никак одитен и ангажиращ, се стреснах. Виждам, че не съм единствения, защото това е огромна и немислима за мащабите на нащето мислене сума.

Нормално и логично много колеги вдигнаха ръце от тезата за възможното спасяване чрез преструктуриране на банката и обявиха фалита като единствен и логичен завършек на нейното съществуване.

Няма съмнение, че има дупка и че има злоупотреби и изчезнала "стойност" по кредити свързани с непазарни и небизнес цели. Достатъчно е да погледнем към черните дупки - проекта Бареков, към медийните инвестиции, към вероятните версии за кредитиране без "кръчмар" на видни представители на политическия елит, съдебна система, и всякакви други немислими за нормалните банкови практики операции.

Цветан Василев е в ролята на съвременен Фауст, който е посегнал към съюз с Дявола за да реализира свръхамбициите си. Те не винаги са били добри и премерени, но той е възприемал сделктата като изгодна. Трудно е българска банка да реализира значим ръст или да се конкурира с западните си конкуренти у нас за достъп до евтин и неограничен паричен ресурс. Българските банки могат да растат в рамките на привлечената си депозитна база. Ако искаш повече - правиш съюз с Дявола.

При тази липса на инвестиции в българската икономика да правиш инвестиционно банкиране не е грях.  Знае се, че то е по-рисково, но при тази стагнация без риск не може да има възстановяване на икономиката. Повечето търговски банки тотално са се откъснали от икономиката и не инвестират, а когато го правят го правят при забранителни за бизнеса лихви. Именно поради тази причина тоталното отричане на практиката на инвестиции чрез специални дружества с инвестиционна цел и още повече чрез проектно финансиране е не само опасно, но и престъпно. Спирам до тук - темата за самодостатъчността на банковата ни система по отношение на икономическото ни развитие е гореща и се надявам да бъде продължена.

Да се върнем на шокиращата сума от 4.2 милиарда лева - не бе трудно да фиксирам в съобщението на УС на БНБ конкретните свободни интерпретации върху скрития доклад на "одиторите" и присъствието на подчертан пиар елемент. Търси се ефекта на шоковата терапия, на защеметения читател и зрител, който да снеме всички възражения срещу дейността на БНБ и предлагания от нея вариант за изход. Посочената сума е толкова голяма, че дори най-изпечените банкови мошеници ще се затруднят да я откраднат за времето в което се подозира, че това е станало. Помислих си, че има нещо гнило, особено при внушенията, че сумата е "изчезнала" по сметки и джобове и че това е цената на спасяване на банката от външен инвеститор.

Цялото поведение на УС на БНБ издава желание да блокира всякакви опити за различен от неговия прочит на състоянието на КТБ, извън постановката от преди четири месеца, че има огромна дупка от над 3.5 милиарда лева, което задължава БНБ да я обяви в несъстоятелност.

Нека се спрем на версията, че над 80% от кредитния портфейл е раздаден на свързани "кухи"- както се твърди дружества. Практиката на дружествата със специална инвестиционана цел е нормална в целия свят. Това което е ненормално, без да е протизаконно, е че те в дадения случай принадлежат на свързани със собственика и управителя на банката лица, което е не само конфликт на интереси, но поставя банката в невъзможен за управление кредитен риск между едно и също лице - акционер, управител и кредитен получател. Но това още не означа, че кредитите са невъзвращаеми.

При проектното финансиране основното обезпечение са бъдещите приходи от дейността на тези дружества. Ако нямаше проектно финансиране огромна част от бизнес проектите нямаше да могат да бъдат реализирани, особено старт ъповете, големите проекти в инфраструктура с дълъг период на възвръщаемост. Като правило кредитите с проектно финансиране са с по-висок риск от кредитите по които имаме свърхобезпечение с други активи и собственост, но са много по-значими и полезни за икономиката защото изискват от банката да сподели значителна част от предприемаческия риск. Затова и търговските банки у нас не го предпочитат, а сега БНБ чрез новата методолияга го определя като рискова практика. Къде по-лесно е да отпуснеш кредит при 120% обезпечение с ликвидни активи - тогава кредитния инспектор може да управлява кредита от дистанция без да влиза в подробностите и да разбира тежненията на предприемача.Част от неразпознатия от банката риск се прехвърля във високите рискови премии, респективно във високите лихви по заемите.

Затова от ключово значение за оценка на кредитния риск при проектно финансиране е размера на дяловия капитал и съотношението /гиъринг/ с търсения заемен капитал или кредита. Обикновено съотношенията собствен/заемен капитал при проектното финансиране варират между 30/70 или 40/60, но не са изключение и други схеми. Пак при проектното финансиране от ключово значение е дълбокото навлизане в същината на бизнеса, детайлния анализ на рисковете и на възможните неблагоприятни или небазисни сценарии. Ето защо е на първо място стои доверието в мениджърския екип и способностите му да реализира предначертаното и да реагира на непредвиденото. За тези които си мислят, че проектното финансиране е нова измишльотина ще препратя към големия български банкер Атанас Буров, който е карал кредитните инспектори от банката постоянно да бъдат близо до земеделеца или промишленика, на полето или в завода, за да следят как вървят нещата от отпуснатите средства. В този смисъл, само по себе си, това, че кредитите за раздадени при схема на проектно финансиране няма проблем, особено ако кредитния риск се управлява надлежно и ако прогнозираните приходи от кредитирания бизнес съвпадат с реалните. Поради това и в първите дни след въвеждането на специалния надзор не се наблюдава спиране на обслужването на заеми от тези дружества.

За да бъдем коректни - в случая на КТБ - има допълнителен риск от прекъсване на правната свързаност между кредитор и краен ползвател през дружествата посредник - но това не предпоставя невъзможност за търсене на връщане на кредити чрез продажба на закупените с кредити активи или контрол върху приходите.

И тук стигаме до разковничето - как така преди четири месеца тези кредити се обслужват, а сега не се обслужват и се категоризират като лоши или безнадеждни.  От няколко десетки милиона те изведнъж скочиха на много милиарди.

Отговорът сам дойде - сменяте методологията за оценка и блокирате достъпа на кредитополучателите до сметките им в КТБ.

За методологията - тя е дадена от БНБ и основните позиции не предполагат равновесен анализ на кредити раздадени за проектно финансиране, тъй като наблягат на свръхобезпеченията с реални активи, а не с бъдещи приходи. В известен смисъл тази методолия наказва отклоненията на всяка банка като КТБ от нормалните "консервативни" практики на търговски банки у нас, които не желаят да кредитират по-високо рискови операции чрез инвестиционни кредити и проектно финансиране.

Ключов момент в отпускането на кредити по схемата проектно финансиране е, че кредитополучателя се задължава да оперира само или приемуществено чрез разкрити в същата банка /КТБ/ сметки, т.е. огромната част от получателите на тези кредити държат средствата си в тази банката. Това е част от рисковото покритие, когато самата банка следи паричните потоци и може да се осведоми в достатъчен ранен стадий за настъпването на проблеми. И тук е ключът към разкриването на схемата на атакуващите КТБ - те много добре разбират, че това е слабото звено при схемите за проектно финансиране. Именно затова им е било нужно да блокират средствата на компаниите, които са получили финансиране от КТБ и то за достатъчно дълго време - поне два-три месеца. Още на 20 или 21 юни стана ясно, че чрез натиск на институции извън БНБ е внушено на другите банки и на БНБ, че не трябва да се осигурява ликвидна подкрепа на КТБ за да бъде принудена тя да развее "бяло" знаме. При кредити обезпечени с приходи от дейност и там където те не са предприятия със значителни кешови потоци - като примерно Виваком - и с по-дълъг инвестиционен хоризонт - е от ключово значение достъпа до оборотни, и инвестиционни средства в режим на развиващо се инвестиционно усилие и негативни кешови потоци.

По същия начин, по който на КТБ е отказана помощ от БНБ, и кредитираните от нея таргетирани за атака компании не получават рефинансиране от други банки, а сметките им са блокирани. Квесторите дори не издават депозитни сертификати или ако го правят, то е само на "правилните".

Колкото и умело да управлявате бизнес в подобни условия, рано или късно, идва денят Х при който просто потъвате и преставате да обслужвате кредитите си. При проектно финансиране, приходите са строго разчетени и обикновено няма значителни буфери между това което дължите на банката и свободния ресурс от приходите, които генерирарате, особено в началните години на проекта, докато стигнете до позитивни финансови потоци.

Логично и буквално за месец - два рязко се влошават финансовите показатели на посочените дружества и настъпва удобния момент за правене на моментна снимка от ангажирани "одитори" на финансовото им състояние и анализ, който да докаже тезата на БНБ. Забележете, никой не иска цялостна оценка и контекст, нито анализ на бизнеса и способността на предприятията да обслужват кредитите си, а само анализ за съответствие с предварително зададена преднамерено консервативна и най-вече различна методология. Акцентът е върху "кухите" посредници - дружествата със специална цел и "прекъснатата" връзка между кредити и краен ползвател, а кресчендото е умопомрачителната сума от 4.2 милиарда лева. "Одиторите" очаквано изпълняват мисията си и "осчетоводяват" внушението на БНБ , че такъв финансов кратер е отвъд възможностите и желанието на дори най-оптимистично настроения спасител на банката. В същност всички интерпретации са изцяло с източник БНБ - секретния доклад е изпратен в прокуратурата. Други няма достъп.

Стойността на неоперативни активи драстично пада, при това с негативна прогнозна тенденция поради неясно и несигурно бъдеще. Предприятията минават в групата нефункциониращи единици и очакванията за бъдещи приходи, върху които лежи цялата схема на проектното финансира се сриват.

Завесата пада. Всички са в ужас и фалитът е неизбежен. Още по неизбежно, според замисъла, е гласуването на закона за КТБ.

Остават заключителните акорди - наливане на държавни пари, за да се неутрализира недоволството на дребните депозанти и някои "свои", които са станали "съпътъстваща жертва" на основния удар и които е трябвало да чакат пет месеца за да стигнат до парите си. 

И разбира се - финалният акорд в схемата - активите се разпродават на стойности далеч под пазарните. Фауст е наказан за непремерените си амбиции и за флирта с Дявола. Чрез цесии на кредити се скриват кредитите на "недосегаемите" лица и фирми, които преминават в следващата банка, която изпълнява ролята на КТБ. Така получените евтини активи от правилните хора като по чудо възстановяват своята предкризисна стойност, благодарение на кредити от "правилните" банки.

Битката за КТБ е приключила с наказание на собственика и потално прехвърляне на богатството в ръцете на Кой?


Народът плаща сметката.

Горният анализ в някои части може и да не отразява точно събитията и последователността на случилото си, нито пълния обем от възможни характеристики на действия на участниците. В едно съм сигурен обаче, плашещата сума от 4.2 милиарда при по-детайлен бизнес анализ на активите и на способността им да покрият "дупки" и генерират приходи може да се окаже в пъти по-малка и в границите на много повече и разнообразни варианти за действие на българските институции.

Вместо да решава спешно закона за КТБ, Парламентът трябва незабавно да смени ръководството на УС, защото то е замесено в реализацията на горния сценарий и е дестабилизиращ фактор. Не трябва да се допуска този УС на БНБ да обяви фалита на КТБ преди институциите да имат реалната картина на рисковете и опциите по този казуса за държавата и данъкоплатеца.