Анализът не тенденциите на
световния нефтен пазар и на цените на природния газ в Европа показват, че у нас
не само не трябва да има повишаване на цените на природния газ и парното, а
обратно трябва да има съкращение.
Да погледнем цената на суровия нефт, която е репер по договорите ни за доставки с Газпром – от 1 юли – 1 октомври - цената е паднала от над 110 до малко над 93 долара (типа Брент към който е привързан руския тип Уралс – Средиземноморски Платс), а това е намаление от над 16%. За да бъдем коректни трябва да отчетем и валутния фактор. За същия период еврото – т.е. българския лев е поевтинял спрямо щатския долар от нива 1.36 долара за евро, до текущи нива от около 1.26, което е малко над 7% процента. Дори да отчетем, че има времеви лаг, тъй като се вземат пред вид шестмесечни периоди, няма никаква логика у нас цената на природния газ за потребителите да се повишава, а Булгаргаз да иска по-високи цени. Разбира се освен ако ДКЕВР и газовата ни компания търсят пътища за покриване на минали загуби и за натрупване на ликвидност, с която да се създадат буфери срещу бъдещи ценови трусове.
Да погледнем цената на суровия нефт, която е репер по договорите ни за доставки с Газпром – от 1 юли – 1 октомври - цената е паднала от над 110 до малко над 93 долара (типа Брент към който е привързан руския тип Уралс – Средиземноморски Платс), а това е намаление от над 16%. За да бъдем коректни трябва да отчетем и валутния фактор. За същия период еврото – т.е. българския лев е поевтинял спрямо щатския долар от нива 1.36 долара за евро, до текущи нива от около 1.26, което е малко над 7% процента. Дори да отчетем, че има времеви лаг, тъй като се вземат пред вид шестмесечни периоди, няма никаква логика у нас цената на природния газ за потребителите да се повишава, а Булгаргаз да иска по-високи цени. Разбира се освен ако ДКЕВР и газовата ни компания търсят пътища за покриване на минали загуби и за натрупване на ликвидност, с която да се създадат буфери срещу бъдещи ценови трусове.
В допълнение към основанията
за намаляване на цената на природния газ са и сравненията с реперни цени на
руския природен газ на германска граница или дори в Гърция, която е като
минимум с 10 долара по ниска от тази на която купуваме ние. За Германия
разликата е над 45 долара.
По-вероятното обяснение, че
Булгаргаз е поставило "на трупчета" всякакви опити за постигане на по-ниска и
справедлива цена на природния газ чрез преговори с Газпром поради политически
натиск да не „клати лодката“ на по-големия интерес с проекта Южен поток. Това
за сведение на онези, които говорят, че Южен поток ни е безплатна полза. За
пореден път българските политици си
играят с интересите на българските потребители на природен газ заради лични
сметки и изгоди.
Намаляването на цената на
природния газ с поне 10% - а това е приблизително 100 милиона долара - би дало
допълнителна глътка въздух на българската енергетика, като допринесе за
покриване на дефицитите и в електроенергийната система, включително като намали
сметките за отопление – респективно размера на субсидии за енергийна бедност и
преференциалните цени, по които се изкупува електрическата енергия на
топлоцентралите.
Ако прибавим към това и възможностите за усилване
на местния добив и алтернативни доставки, при активиране на пълните
възможностие за съхранение на газ у нас и капацитетите на интерконекторните
връзки именно природният газ може да изиграе ключовата роля при спасението и
възраждането на българската енергетика и на българските енергийни компании. Но
непременно условие за това е възвръщането на суверенитета върху енергийната
политика и извеждането на интересите на потребителите и икономиката пред
скобите на вътрешни и външни зависимости. Още по трагично е положението с цената на горивата, които много по-близко следват глобалната конюнктура . За периода 1 юли - 1 октомври 2014 при дизела и основния бензин А-95 е спаднала средно с 3 стотинки за литър /или един процент/ - справка от сайта caralyze.bg. Дори да приемем, че значителна част в ценовата структура е дела на акциза и има допълнителни разходи от съкратени обеми на преработка в Нефтохим няма логика при повишаване на цените на международния пазар да наблюдаваме почти мигновено и пропорционално отражение, а когато падат компаниите да се разсейват. Още повече, че има достатъчна конкуренция и възможност за внос.
Сред експертната общност е известен труизъм, че геополитиката определя цените на петрола. В България това е вярно с уточнението, че когато става въпрос за повишение е глобалната политика, а когато става въпроса за понижение е на местната "геополитика" - т.е. когато тя се използва за прикриване на местни зависимости и интереси.
Можете да намерите целия брой на cbbss.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар