България под атака - външни сили, човешки пороци и природни бедствия

Започнах този анализ с идеята на утрешния последен ден на българския парламент, в който той трябва да вземе важни, дори съдбоносни решения относно актуализациятата на бюджета. Новинарската емисия обаче показа за пореден път показа цялата суетност и абсурдност на политическите терзания на фона на човешката беда. Може да се спори до зори дали и доколко трябва да се актуализира бюджета на здравната каса при неформиран сектор, дали да се наливат милиарди в банка за да покрие или прикрие нечия политическа заинтересованост или корист.

Но когато хора умират, когато изчезват домове и покъщнина, когато това не е за пръв, а за пореден път и нищо не се променя, когато всички по веригата са си свършили работата и никой няма отговорен, тогава и на мен, като на повече хора ми идва да крещя? Ако беше само въпрос до пари, нямаше да се тревожа толкова много. Но тук става дума за системни пороци, които и президент и правителство и партии отказват да назоват. Всеки се бори за своята правда - един за смяна на морала, друг за лустрация, трети за Истината, четвърти за избори - а отговорът е в отсъствието на елементарна човешка порядъчност и професионална добросъветност.

От близо петнадесет години на теория ни управляват все по-млади и все по-неопетнени, чисти от зависимости /поне така влизат във властта/ политици, супер експерти - а резултатите са все по плачевни.

България, при служебното правителство, има действителна нужда от средства за управление на кризи - всякакви - индуцирани от човек, пазари и природа. Този буфер е необходим за отразяване на възможни извънредни събития и обстоятелства от вътрешен и външен произход именно в периода на служебното правителство. Но едва ли ще ги получи.

По долу ще се аргументирам.

При отсъствието на парламент е нормално и логично в ролята на допълнителен обществен контрол да влезне нарочно сфомиран Обществен съвет към правителството, в който да влезнат изявени авторитети без ярки предизборни ангажименти и партийна оцветеност. Президентът сам по себе си очевидно не е достатъчна гаранция при създавалата се поляризация на мнения и междуинституционално напражение.

Три месеца, при текущата ситуация, са много време за развитието на доста процеси, особено ако дестабилизиращите България сили усятят, че правителството няма ресурс да реагира и свръхузявимо.

Финансовите буферите за служебното и следващите правителства сами по себе си не са решения. Трябват политики и реформаторски радикални действия, срещу течението, за да се промени Системата.

Банките

Изкуственото поддържане на КТБ в увиснало състояние - нито неплатежоспособност, нито ликвидна подкрепа, нито оздравяване е преднамерено действие. Бързото разплащане на влоговете е рецепта за бедствие и максимални щети за всички страни, ангажирани по случая. Имаше коментар, че БНБ и държавата задържат изкуствено подкрепата, защото трябвало "бекстоп" за финансовата подкрепа - т.е. граница на ангажираните ресурси, която не трябва да се преминава.

Оставям настрана аналогичния въпрос за ПИБ. Самата теза за бекстоп при успокояване на паника или недоверие, е абсурдна, тъй като предварително определената граница, особено ако бъде възприета като недостатъчна или ниска, може вместо да успокои напражението да изостри апетитите на спекулантите. Затова обикновено подкрепата е без условие или в достатъчн обтекаеми и широки граници - за да има щоково действие и да ограничи тегленето на пари от банката, а заедно с това и размера на ликвидната подкрепа. Иначе условните подкрепи, могат да обезсмислят всякакви подкрепи и да направят спасяването на банката в в ирационално действие. Избирателната подкрепа на една банка за сметка на друга, само усилва тезата за дискриминационно отношения на БНБ към акционерите, но и към вложителите в КТБ.  Най-лошото е, че в БНБ изглежда не разбират, че терапията на системни рискове е възможна само чрез системни, холистични и принципни решения.

Неопределеността около КТБ кани следващата криза. Текушите преоценки на кредити и прогнозите за балансовите числа на неоперираща банка няма как да бъдат с положителна тенденция. Свръхфокусираме се върху предварително натоварени с нереалистични надежди одити, които не могат да дадат еднозначен отговор и готови решения. Текущата оценка на пасиви и активи е "подвижна" във времето цел, с нарастващи условности и зависимости извън контрола на банката. Отлагането на решенията ще увеличи загубите, размера на дупката и средствата нужни за докапитализация - изобщо  сметката по "спасяването" на банката, като я доведе до степен на абсурдност, което направи неизбежен нейния фалит. Тогава вече и акционерите няма да искат да я спасяват поради алогичността на упражението. Всичко ще завърши в съда с още по-големи загуби. Това е елементарно за прозрение.

Академичен тук е спорът за разликите в методиките за оценка на кредитния риск, и в много отношение ненужен, тъй като отклонява дискусията от първичността на материалата заинтересованост и последствия към абстрактни сфери. Тъй като наложителната смяна на УС на БНБ е невъзможна, трябва ролята на обществен гарант на промяната и разходването на средства да бъде поета от новосформиран Експертен Обществен Съвет, избран от утвърдени авторитети , който да допълни "празнината" в доверие и възприятия за балансираност в оценките и подходите.

До избора на нов Парламент.

Атаката

За тези които не са разбрали още : България се намира под координирана атака от вътре и отвън, която се провежда в условия и се усилва от последствията на природни бедствия. От една страна са дестабилизарищите ефекти от разпадащия се модел на прехода, в който определени социални, политически и бизнес групи търсят спасение чрез национализация или социализация на разходите по своето оцеляване. Такъв е и проблема в банковата сфера, който е функция и пресечна точка на политическата нестабилност и краха на последната надежда на държателите на преходното статукво - наемното правителство на Орешарски, по време на което бяха направени последните опити за съживяване на модела чрез инжекции от държавни поръчки и мега проекти като Южен поток.

Негативният фон се сгъстява и от кризата в Украйна и рязкото изостряне на напрежението между Запада и Русия, който възроди стари дилеми и конфликти за цивилизационния избор на България.

Всичко това се съчетава с управленски дефицит на всякакво равнище - защото вместо да търси формулата "най-добрия" за поста, в уравнението се включват всякакви "съображения" които свиват избор и конкуренцията до текуща на партийна и политическа целесъобразност.

Разградения двор

Най-трагичното в ситуацията е тоталната импотентност на защитните механизми на държавно и обществено равнище. На практика у нас не работят ефективно нито въшното, нито контра разузнаването, които трябва да идентифицират и неутрализират дори видими с просто око заплахи и рискове. И то на ранен етап, докато терапията е възможна и разходите са ниски.

България на практика е разграден двор. Системата арестува руски дисидент, но остава сляпа за откровени дестабилизаращи действия на руската агентура у нас.

Не работят ключови институции като прокуратура и следствие. Вместо стабилност и сигурност те излъчват  конюнктурност и разнопосочие, като сами се превръщат в източник на рискове и заплаха. Това са свръхполитизирани институции, които ги пленява и инвалидизира, правейки ги неспособни да играят своята роля и гарантират обществото срещу външни и вътрешни въздействия. Достатъчно е да споменем ролята на прокуратурата в аферата  Костинброд, която имаше характер на държавен преврат доколкото промени изборните резултати. Недопустима бе нейната роля и участие в атаката срещу КТБ.

МВР, от своя страна, се занивама с охрана на целесъобразността и укрепване на политическото статукво, а не с ранна диагностика и терапия на престъпността.

България се дестабилизира системно и целенасочено, като в редица отношения прилаганите техники напомнят за дестабилизацията на Украйна. Пикът на атаките тепърва предстои - не се заблуждавайте. Следете Атака и действията на профилирани в обслужване на чужди интереси местни бизнес среди. Националистите "мълчат", значи се прегрупират и подготвят за изпълнение на новите задачи. Те са новите български сепаратисти, след като не успя опита им за смяна на посоката на България от европейско към евразийско направление.

Шансовете за успех на дестабилизиращите сили се усилват, защото към техните усилия се прелива ефекта от хронични вътрешни политически и управленски дефицити, които стават все по-очевидни. Все по-видно ще бъде присъствието и на международните "предатори" - спекуланти, които търсят "меки цели" за своите атаки.

Задкулисието - новата номенклатура на Прехода

Основната зона на уязвимост на страната са действията на т.н. задкулисие, което не трябва да бъде етикетирано и обобщено под общ знаменател. Тук влизат представители на политическия елит - абонирани за властта, на бизнеса - който зависи изцяло от държавата за да оцелее в пазарна конкуренция -  и на държавната администрация, която се съпротивлява срещу всяка реформа и промяна. Тези хора успяха да укрепят своя личен, професионален и обществен статут, непропроционално високо на вложените от тях усилия, умения и поет риск. Определящият фактор за това бе груповата им принадлежност - към партии, към социални кръгове, неформални структури, - които пренесоха и надградиха бивши зависимости от времето на тоталитаризма. Тази нова свързаност контролира зад кулисно избори, назначения, бюджет, държавни поръчки, програми и субсидии. Тези личностни кластъри се обградиха и обслужват от удобни медийни групировки, удобни неправителствени организации, които основават съществуването си върху устойчивото отсъствие на  пазарна или обществена конкуренция. Това е новата номеклатурата на прехода, която роди новите зависимости - далеч по-силни от зависимостите от авторитарното време, защото в тях са интегрирани новите поколения политици, бизнесмени и държавни чиновници, определящи зависимостите на текущото ни развитие.

Този модел има устойчива и наследена външна свързаност, една от които бе ключова - тази с Русия - която се олицетворява във видимия и спектър от Енергийни шлем, вноса на енергоресурси, на корпоративни и индивидуални инвестиции на руски държавни чиновници. Не са безоснователни оценките, че най-малко една трета от активите в българската икономика се контролират или са зависими от свързани с Русия бизнес интереси. Част от тях се реализират през европейски или офшорни корпоративни структури. По-голяма част от шефовете на тези компании или обществени лидери днес са в първите редици на противниците на налагането на санкции срещу Русия и за политика на "бизнес като обичайно" след анексирането на Крим.

В понеделник, Народното Събрание може да реши или не да актуализира бюджета и да увеличи буфера за управление и реакция при кризи. Особено пред вид на предстоящите опити за дестабилизация на страната отвън.

Но смяната на модела и началото на реформи зависи от самите нас - българските избиратели и от умението ни да разпознаваме "новите пророци".