Целият енергиен шлем на Кремъл се провали Не можем да се застъпваме за Русия само защото зависим от газа й. Интервю пред Economic.bg с Николай Марченко

Г-н Василев, има една информационна и дипломатическа война – дали Украйна и САЩ, от една страна, или Донбас и РФ, от друга, изглеждат по-убедителни в нея? Това, че в Русия не могат да проумеят какво страната загуби със свалянето на самолета в Украйна, е трагично, защото разкрива пропастта на принципите с Европа и Запада, каквато не е имала дори при царско време. Най-лошото, както казват моите приятели в Москва, е, че зорлем правят Русия враг на Запада. В момента е най-интересно да следим вътрешния дебат в Русия. Другото я явно - санкции, и то тежки, са неизбежни. Никой не изпитва радост от налагането им, още повече, че Путин си е в Кремъл - добре защитен и добре гарантиран от всякъде. По-убедителен е Вашингтон или Москва относно причините за падането на Боинга? Защо Путин е толкова притеснен - защото знае, че под ръководство на неговите офицери сепаратистите са свалили самолета или защото, както се твърди от руската пропаганда, му е обидно, че Русия е набедена? По-скоро първото - проблемът на Путин е, че "опълченците", което е пропагандно клише, нямат капацитет да оперират тези ЗРК "Бук" и няма как да се измъкне, че има "временно в отпуск" офицери от руската армия. Всъщност цялата хибридна концепция е един пиар и нищо повече. Притеснението му е, че настъпи мотиката. И от тук нататък е въпрос на време да разбере, че трябва да си ходи. А още по-голямата му трагедия е, че именно неговите боляри ще го свалят. Направи ги богати и те имат какво да губят. Как гледате на тези геополитически спорове като дипломат? При царска Русия не е имало такова разминаване в ценности с Европа, колкото при Путинова Русия. Той фактически връща Русия от пътя, който Петър Първи избра. Знаете, че той се решава да строи Петербург, защото е отчаян от невъзможността да европеизира Русия от Москва. Сега Путин заменя европейското направление, което е същностно за много руски интелектуалци, бизнесмени и обикновени руснаци с неясното понятие евразийци. Той съзнава тази пропаст и сега се мъчи да надгради претенцията на руската църква към Третия Рим с претенцията за рестарт на европейската идея от Москва. Трябваше ли да се чака трагедията с полета в Украйна, за да бъдат въведени реалните санкции за различни сектори на икономиката на Русия? Дали е трябвало да се чака - очевидно да. Твърде висока е степента на свързаност между Русия и Европа в икономическата област и твърде реална е хипотезата от загуба на пазари и доходи за Европа. На второ място, големите европейски страни имат свои писти в отношенията си с Русия, които смятат за привилегировани и перспективни и които не могат да жертват в името на неясна обща кауза като европейската. Англичаните имат Вritish Petroleum (BP) и Лондоското Сити - там има над 200 млрд. долара на руски компании и олигарси. Французите също имат Тоtal, но имат и вертолетоносач Mistral, платен и чакащ доставка и още един чакащ одобрение. Германците пък имат своя икономически хинтерланд и Източната политика на Брандт, която не е променена. Ако ЕС беше по-смел, нямаше ли да бъде вече спрян конфликтът и избегнати жертвите от този полет? Що се отнася дали е могло да се спре конфликта при по-остра реакция - контравъпросът е дали изобщо Путин щеше да стигне до анексирането на Крим. Очевидно не. Как си представяте, че при Тачър или Рейгън Путин би могъл да си позволи подобно нещо. Не забравяйте, че той дълго вървя към този момент - това бяха години на срещи, разговори и търпеливо изграждане на зависимости, преди да се реши на радикални стъпки в неговия план. Направи генерална репетиция в Грузия, като на практика излъга Саакашвили да атакува. Западът остана пас. Но сега нещата са различни - той удари европейци и това няма как да се размине. Холандците са важна нация в ЕС, те са играли и особена роля при Петър Първи за европеизацията на Русия. Тази седмица ЕС въведе и банкови санкции, какъв е рискът за Общността и особено зависимите от руските инвестиции страни като България? Това за отражението на санкциите върху руските инвестиции е дълга тема и доста интересна. Само ще кажа, че тази тема крие освен рискове и възможности, защото санкциите са плод на прецизен политически инжинеринг. Те вече не таргетират само индивиди, а цели групи - компании и кръгове. Едно от следствията ще бъде, че ще нарасне оттокът на капитали от Русия и много руснаци ще потърсят убежище от предстоящата дестабилизация в самата Русия. Идеята, че Путин ще може да сплоти всички олигарси под лозунга "Родината в опасност", е наивна през 2014 г. Той ги направи богати и ще страда от това. Най-голямата опасност за Европа е вълната от масова руска емиграция - това е скритото оръжие на Путин. Вълната на емиграцията тръгна вече, но това са все богаташи и семейства на чиновници, от една страна, или интелигенцията и бизнес елитът, който не желае да живее в подобна Русия, от друга. В България можем ли да привлечем подобни хора? Като начало хората, които имат собственост тук ще започнат да си пренасят бизнеса, особено онези, които работят със Запада. Държавните чиновници ще бъдат, от една страна, най-затруднени, защото Путин ги държи, но и най-заинтересовани, защото те ща бъдат предмет на санкциите. Моделът на Путин беше държавния капитализъм като даваше на топ чиновниците си възможност за заработват настрани. С времето това "настрани" стана основен източник на доход. ЕС въвежда нов пакет от санкции срещу Русия. България повече ще загуби или ще спечели от тях, тъй като наравно с Латвия, Гърция, Кипър или Чехия икономиката ни e доста зависима от стокообмена с РФ и инвестициите оттам? Няма еднозначен отговор, защото зависи от характера и продължителността на санкциите. Колкото и странно да Ви прозвучи, но България именно поради високата степен на своята зависимост от руски доставки на енергоресурси няма да пострада извънредно - т.е. извън среднопретеглената матрица на въздействие. Най-засегнати ще бъдат страни, които или са големи износители за Русия - като Германия, Италия, Франция, или големи вносители на руски капитали като Лондон. Нямаме и големи енергийни компании инвестирали в Русия. Нашият износ е символичен. А вносът на енергосуровини е потенциално диверсифицируем и то в близък план. Може да има някакво слабо влияние върху обема на инвестиции в недвижими имоти, но е добре за България да не се русицифира прекомерно на имотния пазар. Не очаквам никакво отражение върху туристите. Крим не е алтернатива на българското Черноморие и турските курорти. Разкажете за личните си впечатления от общуването с руския президент Владимир Путин. Още повече за амбициите му сега около Крим, Украйна, БРИКС и Евразийския съюз. За личните си общувания не бих искал да говоря, това е част от задължителната професионална етика на всеки дипломат, още повече посланик. Сегашните му амбиции около БРИКС, в това число и създаването на алтернативни структури, са прекалено прозрачни като намерение и също толкова слаби като алтернативи. Путин стана заложник на своите страхове, комплекси и провали, въпреки че формално е на гребена на вълната си на популярност в самата Русия. Първо, по негово време много хора станаха много богати и те има какво да губят в тази конфронтация със Запада. Не е ясно колко дълбока е лоялността им към руския президент, още повече, че мнозинството от тях реализират личното, семейно и групово благоденствие именно на Запад. Именно от най-близкото му обкръжение е най-вероятно да дойде смяната му, а не от улицата, от която толкова много се бои. Питаме за личните впечатления, защото не са много политиците и дипломатите, които имат изобщо такива. Преди много години в един анализ бях писал, че за Путин вече не съществува мирен вариант за слизане от властта и за доживяване на мирни старини. Неговият край ще бъде трагичен, въпреки всичко което направи за Русия, защото не й даде мир, а предпочете да замазва политическите си провали като нахрани недоволните с ура-патриотизъм и ресъветизация. Това е като наркотика - действието му все някога преминава. Но Путин се провали в модернизацията на икономиката и нейната диверсификация навън от енерго-суровинната зависимост. Сега се вижда, че това е основната зона на уязвимост на руската икономиката. Западът, дори ние в Източна Европа, по-лесно ще решим въпроса с алтернативните на руските газови или нефтени доставки, отколкото Русия да реши проблема с "нефтената си игла". Няма как при вертикала на властта, при потискане на децентрализацията, на свободите и инициативността да постигнете модернизацията на икономиката. Ранният Путин беше много сериозен и отворен президент. След "Норд-Ост" като че ли нещо се пречупи. Затова не искам да говоря в дефинитивни термини - Русия е изключително трудна страна за управление особено след Елцин и кашата в Чечня. Затова от дистанцията на 2014 г. и комфорта на европейските столици да се предписват оценки за неговото управление като минимум е некоректно. Но той допусна съдбоносна грешка - недооцени подаръка, който САЩ му направиха с високите петролни цени след войната в Ирак и надцени възможностите да влияе и диктува условия на Европа. Рискува ли ЕС отново да остане без доставки през идния отоплителен сезон заради спрения диалог между Киев и Москва по газовия дълг и новите транзитни такси? Да, има такъв риск, още повече, че Русия по традиция разчита на "Генерал Зима" като допълнителен аргумент. Не изключвам, дори бих посочил с голяма вероятност, прекъсването в газовите доставки по една или друга причина, включително и поради терористични действия. Но това няма да има ефекта на предишните прекъсвания, защото се знае, че дълго прекъсванията не могат да продължат и второ, бяха взети достатъчно мерки за запасяване и за алтернативни доставки. Това, че България не направи нищо за пет години, си е наш проблем - не можем да се вайкаме и да се застъпваме за Русия, защото сме на същата, ако не по-висока кота на зависимост. Имат ли участие "руски сили" в оставката на кабинета и може ли да се търси генезисът за оставка в "Южен поток" и събитията в Украйна? Вижте "Южен поток" - перфектно разиграни карти от Путин - на всеки елит в отделно взета страна по трасето са обещани милиарди долари. Дори да приемем, че шансовете на "Южен поток" практически изчезват и там няма нищо специфично спрямо България, това са процеси, които са образно казано над нас - не зависят от нашите действия. Все пак става дума за виртуални ползи - поне за мен сигурността и обема на тези ползи са под въпрос. След като правителството е в оставка, а нов парламент не е избран, се очаква още 6-12 мес. забавяне по "Южен поток". ЕК забранява на София и Белград да движат проекта. Това провал ли е на политиката на Кремъл на Балканите? Целият енергиен шлем е провал на кремълската политика, защото той заложи не на бизнес аргументите, а на политическата целесъобразност. В Москва не отчетоха новите реалности в България и необходимостта от отчитане пред ЕС относно стандартите на проектоуправление и развитие. Не само защото България е част от ЕС и НАТО, което на практика лишава Русия от възможност да реализира чисто стратегически проекти на европейска територия, а защото дори тогава когато проектите могат да има бизнес смисъл, тя предпочита да налага своите разбирания и практики, вместо да се съобрази с европейските. Можем да използваме и по-меки оценки, но е факт, че целият Енергиен шлем се провали с всички произтичащи от това негативни последствия за българо-руските отношения. Именно срещу това предупреждавах когато си тръгвах от Москва - без балансираност и взаимна изгода, без отчитане на българските интереси в Русия няма как да надградим историята им с нова европейска страница. Вместо това всички се съсредоточиха върху енергийните проекти и играта само на територията на България. Затова резултатите са печални.