Две новини, които говорят, че все още не сме Европа

Новината, че Николай Кобляков - известен руски предпримач и противник на режима на Путин е задържан по предполагаема европейска заповед със сигурност доказва свързаност на съдебно-правораздавателните ни органи с Русия извън стандартите на европейската практика. Самият факт, че обществено значимо действие от страна на прокуратурата веднага бе покрито със следствена тайна говори само за едно - отговорните за това лица знаят, че не могат да издържат теста на обществения надзор чрез прозрачност и информираност. Нека бъдем коректни, при получаване на европейска заповед по линия на Интерпол за задържане, съответната страна е задължена да я изпълни. Това е основа да функционирането на Интерпол - който вероятно не иска да дискриминира между криминални лица и гонени от режима на Путин противници. Тук идва съществената разлика в реакцията на българските правоохранителни органи и европейските. Казвам това, защото съм канил руски граждани, емигранти по неволя, които отказват да дойдат в моята "европейска" България, защото по техни канали имат информация, че у нас съществува реална опасност да бъдат задържани и екстрадирани в Русия, където ги чака саморазправа. Първият въпрос, ако има такава поръчка от Интерпол, е защо самият Интерпол не е отклонил искането на Русия да се задържи и предаде Кобляков. Не е тайна, че руското следствие и прокуратура издават огромно количество заповеди, които Интерпол оставя без последствия. Втория въпрос е защо българската прокуратура, преди да изпълни подобна поръчка не направи елементарно проучване по своите канали и тези на международните си връзки като се убеди, че Кобляков напълно покрива понятието политическо преследвано лице и за него има реална опасност, ако се изпълни съдебната поръчка от Русия. Правното основание се крие в Европейската конвенция за правата на човека и подчинения режим на Рамковото решение за приложение на споразумението за изпълнение на подобни съдебни поръчки. Защо в другите европейски столици Кобляков няма да бъде задържан, а у нас реалността е друга? Отговорът е прост - там преди да задържат, самите изпълнители на съдебната поръчка търсят политически мотиви, за да не допуснат нарушение на правата на конкретния човек и неволно да станат инструмент в политическата саморазправа на авторитарни режими. Задължението да се спазват правата на лицата срещу които чужди държавни следствени органи лансират преследване е неотменимо и абсолютно. Ако това важи за поръчки по линия на Европол за страните от ЕС, то с още по-голяма сила важи за поръчки по линия на Интерпол за страни извън ЕС. Трето, вместо да пишем петиции и да създаваме групи за обществен натиск за да призоваваче държавните институции да си свършат работата, което отнема наша енергия и време - по-добре да решим въпроса принципно, за да се чустват политически преследвани лица у нас с гарантирана лична сигурност и неприкосновеност. Преследваните от режима на Путин руски граждани, които без съмнение ще се увеличават в контекста на санкциите на ЕС и репресиите на режима, трябва да знаят, че у нас могат да се движат свободно и безпрепятствено - спокойни, че дългата ръка на московските служби няма да ги застигне. Това е не само българската традиция, която е приютила над 40,000 белогвардейци и гонени от съветския режим, но и в по-ново време даваше подслон и на дисидентите. Архиважно е за самите нас, защото не са един или два случаите, когато Москва се саморазправя със свои политически противници като им повдига обвинения и изпраща Интерпол заповед за арест под всякакви предлози - данъчни нарушения, обвинения в убийство и други тежки престъпления. Прочетете казуса Юкос и решението на абритражния съд в Хага. Нужна ни е тотална промяна в специалните служби и правораздавателните органи за да се европеизират практиките и реакциите им и да не се срамуваме. Другата новина е "храброто" решение на Комисията по защита на конкуренцията, по иск от местната структура на Газпром - Овергаз - да осъди Булгаргаз за "злоупотреба" с монополно положение. За да не изпаднете в шок - да, именно газовият монопол Газпром, договорите с които не оставят никакво или почти никакво място за маневриране на Булгаргаз на вътрешния пазар обвинява и получава присъда от Комисията по защита на конкуренцията!? Обвинението на КЗК, която иначе мълчи като риба по всякакви други крещяши случаи, е че „Булгаргаз“ е предлагал договори, в които контрагентите на дружеството е трябвало да декларират предварително какви количества природен газ ще използват през следващата година. Дружеството е задължавало клиентите си да заявяват количества природен газ за следващата година по едностранно наложени указания и таблици със заложени в тях формули. Та нали това е огледално отражение на условията по договора за доставка със същата тази Газпром. Как и за чия сметка Булгаргаз при монопол на вноса да бъде либерална по надолу по веригата? Именно затова Европейската комисия отклони искането на Газпромовата Овергаз по същия повод и го върна за решение на местна почва. На ЕС равнище се готви санкция за злоупотреба с монополно положение на Газпром в размер до 10 милиарда евро. У нас осъждаме местната национална компания. Другото обвинение е, че Булгаргаз е принуждавал клиентите си да продължат срока на сключения между тях договор без възможност за преговори и обсъждане на клаузите в него. Това безспорно е недопустима практика, но да не би Булгаргаз да се ползва с подобна свобода спрямо майката на Овергаз и да може да преговаря клаузи и условия извън минимални отклонения от заявените и потребени количества предната година и в рамките на ценови преговори, които по-скоро приличат на диктат. Да не би Булгаргаз да има свободата да не подпише договор с Газпром? Комисията за защита "от" конкуренцията, както сполучливо я наричат мои колеги, от дълги години спи здрав сън. Вместо да съди само Булгаргаз, Комисията по защита на конкуренцията отдавна трябваше да осъди Газпром и неговата местна структура за злоупотреба с монополно положение по примера на литовския Съвет за конкуренция, който осъди Газпром на 48 милиона долара за високи цени /над пазарните/ и препятствуване на навлизането на конкурентни доставки. И това ще стане, но не при тази "пленена" от интереси Комисия. Две новини с един корен - нашето слабоволие и зависимости.

Putin will go but not before he shatters the world

http://idvassilev.blog.com/2014/07/30/putin-will-go-but-not-before-he-shatters-the-world/ by idvassilev on July 30, 2014 in Analysis { Edit } In Bulgaria the talk of the day for most of July has been the ongoing CC Bank drama in Sofia which has been largely overshadowed be geopolitical seismics following the downing of the Malaysian airliner and the escalation of the Ukrainian crisis. The end of the month has seen a marked shift to the global [...]

За НПО истаблишмента - защо за последен път кандидатствах по европрограма за НПО сектора

Въпреки моят скепсис, колегите ми подадоха проект за участие по линия на "финансовата грамотност" за някаква много малка сума по Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България по ФМ на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Моят житейски принцип, кален в години борби с различни видове администрации е да не моля никого за субсидии или грантове - било то правителство, било то ЕС. Ако не мога да убедя бизнеса да участва в даден проект, значи не си струва - или не съм избрал времето или начина. Не може едновременно да защитавам принципите на пазарната икономика и либералната демокрация и да се редя на опашки за държавни помощи, субсидии и грантове - в това число и ЕС. В дългосрочен план те развращават и променят ценностната система - вместо да вземеш кредит да рискуваш и да останеш на крака при остра конкуренция, в ЕС все повече конкуренцията е въпрос на достъп до евросубсидии и помощи. В това е разковничето на срива в конкурентнопособността на европейската икономика и институции - прекалено много се разчита на памперсите на субсидиите и грантовете. Един е прекалено голям за да фалира, друг е прекалено социално чувствителен за трудностите на пазара, трети просто трябва да се издържа от грантове и субсидии и да не работи защото такива били човешките права в "социалната европейска държава". Но междувременно Европа потъва и изостава от Азия и САЩ, където работят повече и по-производително. В Европа никой не насърчава риска и умелото управление, иновацията и предприемчивостта. Младежката безработица е свръхвисока, защото все повече млади европейци предпочитат да се регистрират в бюрата за труда, а не започват свой бизнес и не рискуват. С времето у нас се роди цяла класа от посредници на подобни европрограми, които създадоха свой жаргон, нова лексика и нови правила - които само те разбират - кодове, индекси, мерки. НПО секторът у нас е огледално отражение на политическите и икономически зависимости на прехода. Свързаността на НПО и партийно-политическия истаблишмент е без прецедент - достатъчно е да видите партийните или партийно свързани НПО структури, чрез които се пренасочват държавните субсидии. Нито първия път - преди години когато съм кандидатствал, нито след това в различни формати - успях да разбера защо някои постоянно или относително постоянно печелят, а други често или винаги губят. Някои от "губещите" овреме разбраха, че рисковете на европрограмите /не всички разбира се/ не са оправдани от търговска или пазарна гледна точка. Дори да приемем, че нещата с ОП и администрането им е наред /което си е политически и институционален риск извън контрола на кандидастващия/ няма никаква гаранция, че съответните програмни директори или експертен съвет няма да заформят свой кръг от приятели, влияние и "правилни" печеливши. Приемам, че аз и моите колеги сме посредствени или европрограмно-неграмотни хора и нашите предложения за финансиране на неправителствена организация не са достатъчно развити или задълбочени. Но имам няколко въпроса. Тъй като съм един от хората, които не трябва вече да доказват своята експертност - някак ми е абсурдно да съизмерват това което аз оценявам, че е значимо за обществото - и е в рамките на зададените ограничители, с оценката на хора, които нямат моята експертност, нито познават нуждите на обществото. Единственото, в което със сигурност ни превъзхождат е, че умеят да внушават "по нагоре", че знаят къде и как да преразпределят и че ръчното управление на преразпределителния процес а уместен за да се избегнат преразходи и злоупотреби. Гарантирам Ви, че ако оценката се прави от автоматизирани системи въз основа на предварително зададени критерии или на случаен и сляп принцип нещата ще бъдат радикално различни. Но къде тогава ще остане "човешкия фактор" - читателят вероятно няма идея колко "десни","центристи" или "леви" са част от този истаблишмент - всеки със своя ручеи или финансово поточе. Не познавам, нито желая да познавам тези хора. Зная само със сигурност, че нямат европейската култура на общуването и комуникацията - целият процес е дехуманизиран - подаваш и получаваш по емейл или дистанционно. Няма нито обсъждане, нито разговор - само изпращате документи, те ги гледат и преценяват. Няма никатекъв публичен отчет, прозрачност - защо и кои са спечелили, кой е оценявал, въз основа на какви критерии? След време сухо съобщение и винаги дежурното "високо ценим", "участвайте пак". Така зоват да участваме в лотария, в понзи схема, в хазарт. Не вярвам, че могат да ме научат нещо повече, нито да променят ценностите ми. Само могат да отнемат от моята и на колегите ми инициативност, креативност и съзидателност - докато си губя времето да вкарвам мислите и си действията си в някаква измислена и чужда на реалността, на рационалността и на водещите глобални практики матрица, да чакам отговор и не дай си боже да завися от субсидия или грант и ако тя да не дойде. Всеки път когато избираме да разчитаме на другите, предаваме по-малко себе си, отронваме от своята увереност, че ще оцелеем след като рискуваме, защото така трябва - да искаме и да можем - и като инвидиди и като групи. Дори не винаги да успяваме да постигнем целите и мечтите си, поне ще знаем, че те са толкова близко колкото са усилията и куража ни, а не колкото пожелаят някакви чиновници,скрити зад параграфи, научни титли и интернет анонимност. Значителна част от средствата по посочената програма ще се разходват по нечия целесъобразност - можете да кликнете тук и да разберете, и най-вероятно ще се насочат към конкретни НПО с добър трек рекорд - близки до партии, политически организации или НПО истаблишмент. Затова Ви призовавам да вярвате повече в себе си и да не кандидатствате за грантове или помощи, преди да се уверите, че не можете сами - без ничии патерици или протекции. Партиите, партийните лидери, целесъобразността - отминават, а ние оставаме с послествията на нашите действия. Вече над 20 години у нас НПО сектора се финансира основно по разни външни и правителствени програми. Сега разбирам, че ще има и руско финансиране. А състоянието на нашия НПО сектор не с нищо по-добро от състоянието на политическия или икономически сектор, защото и там има истаблишмент и задкулисие. Ето защо мога да Ви уверя, че това беше последния път, когато дадох възможност на някой НПО чиновник да ми "откаже". Никога повече. За сведение, малкият ни проект бе в сферата на финансовата грамотност - в рамките на Софийското бизнес училище. Как мислите, в контекста на КТБ и финансовата криза - дали моята преценка за значимостта на темата е по състоятелна, или на отказалия финансиране чиновник или колективен орган? Така или иначе реализирахме проекта - не в този обем и не в този мащаб, който желаехме. Но не съжалявам, че макар и в бутик формат продължаваме да даваме уникална продукция за региона. Предпочитам да убедя някой бизнесмен, съмишленик или желаещи да участват, отколкото да застане с шапка пред някой еврофонд или НПО структура. Това е цената на независимостта. Струва си да се плати.

За енергетиката – решенията започват с диагнозата, визията и радикалността – аналитичен доклад на ЦИД по управлението в енергетиката и енергийната (не)сигурност

В петък ще бъде публикувана българската версия на доклад за състоянието на българската енергетика и енергийна сигурност на Центъра за изследавне на демокрация, който идва в изключително подходящ момент и може да послужи като изходна база за разбиране на процесите и тенденциите, които предопределят външните и вътрешни рамки и ограничители за работа на служебното и следващото правителство на България в този ключов сектор на икономиката. Докладът няма претенциите да играе ролята на поредната енергийна стратегия, защото в условията на криза „без дъно“, при това преливаща от енергийния към банковия и финансов сектор с потенциал за общосистемна криза, България има нужда от практичен документ, който да идентифицира критичните пунктове на нестабилност в системата. Там където е необходимо да предпише превантивна терапия, а там където за това вече е късно да насочи мерките към управление на кризата, така че сривът да бъде управляем във възможната степен. Както е посочено в доклада „енергийният сектор се характириза със системни проблеми, които водят до значителна загуба на национално богатство“. Следователно без решението на енергийните проблеми, страната ни не може да реши по задововилителен начин и проблема за растежа и благоденствието. Струва си документът да бъде прочетен не само защото съдържа разрези, които до този момент не са правени, но и защото е добра основа за практическо действие. Както е добре известно няма съвършен документ - този включително. Винаги има нужда от надграждане за специфика – от отделните засегнати страни. В досегашните програмни документи и най-вече в политиките на правителството липсва визия и стратегическо мислене, особено при опитите за разрешаване на структурните и управленските проблеми, свързани с енергийната сигурност на страната. За мен най-важното послание, което документът отправя е, че каквито и да са резултатите от изборите и развитието на политическия процес, връщането на енергетиката в зоната на минимална стабилност изисква консенсусен подход или поне съгласие на водещите политически сили. Основание за подобен извод се намира в разбирането, че енергийната сигурност е все по-значима част от националната сигурност, което предполага устойчиви и съотнесими критерии за оценка на рисковете, на националния интерес и на политиките в негова защита. Тъй като консенсусът не е достижим при текущите тенденции в обществения и политически процес, той, според авторите на доклада трябва той „да се планира и да се изгражда“, а не да се предполага по дефолт. Документът отделя специално внимание на еврофакторите в развитието на икономиката и енергетиката, като някои и тях могат да се възприемат като рискови за развитието ни, ако България възприеме винаги пасивна и изчаквателна позиция. Докладът отчита нуждата и възможността за реализация на Европейския енергиен съюз като синхронизираща енергийно развитие на европейските региони рамка. Докладът посочва изрично, че съществува ярко „несъответствие между членството на страната в ЕС, декларираното и реалното следване на европейските енергийни стратегии и политики от една страна и зависимостта от проектната обвързаност с Русия. Тези колизии на стратегическо равнище означават само загуби за нас, което лесно може да се проследи чрез повърхностен анализ за „разходи-ползи“ за всеки един от проектите по злополучния Енергиен шлем. По всеки един от тях България загуби огромни средства и време, които можеха да бъдат насочени към усилване на конкурентноспособността на българската енергетика и подготовката и за либерализацията на пазара. България загуби и перспектива защото миналите загуби предвещават бъдещи такива за българските компании – на пазари, на приходи, на работни места. Всичко това е заложено в матрицата на управление на енергетиката в прехода и стратегията на стимулиране на икономическия растеж чрез „големи проектни удари“. Вместо политики и работа по преструктуриране на енергетиката и укрепване на резистентността и към външни и вътрешни дестабилизиращи фактори се премина към мегапроекти с празната надежда, че така с един удар ще се постигнат макроефекти за растежа, работните места и бизнеса. Вместо да се наблегне върху празрочност, насърчаване на конкурентноспособността и възприемане на утвърдените стандарти за проектно управление – българския управляващ елит предпочете политическата целесъобразност. Потенциалните загуби в КТБ - ако се докажат такива - не могат да дестабилизират държавата, защото те ще бъдат отнесени най-напред към сметката на акционери и кредитори. Финансовите дупки в енергетиката обаче могат до потопят икономиката – още повече, че някои от тях могат да бъдат мащабно ускорени от затварянето на ликвидност в блокираната банка. В доклада е направена тревожната констатация, че общественото доверие в българските граждани към възобновяемата енергия е „разбито“, веднъж поради обективните негативни въздествие на непремерените политики в тази област, втори път заради спекулативни интереси. Изключително тревожна е констатация за това, че индексът на енергийна сигурност на България е най-висок в света, според класация на престижния Институт на 21-ви век към Американската търговска камара. Това едва ли изненадва някого – след като и това правителство не направи абсолютно нищо за ускоряване на проектите за диверсификация на източниците на природен газ, а се съсредоточи върху промоцията на предпочитанията от газовия монопол на Газпром проект Южен поток. Не са спестени и заключенията, че основна причина за това е пленената от групови интереси държава, който вместо балансиран национален интерес прокарва интересите на ограничени групи от бизнесмени и политици като „национални“. Така страната ни е попаднала в „капан на енегийната зависимост“, тъй като населението замества скъпия газ с електроенергия за отопление, което принуждава правителството да задържа изкуствено цените на електроенергията, замразявайки технологичното развитие на сектора. Констатирано е наличието на системен и устойчив управленски дефицит както на политическо равнище,така и при управление на енергийните дружества, и в регулаторната сфера. Тези дефицити взаимно се усилват и добиват характер и мащаб извън способността на обществеността да ги оценява и възприеме, което ражда недоверие и затруднява консенсусните политики. Недопустимо високо е равнището на непрозрачност и неинформираност на обществото вследствие с масовата злоупотреба с „търговска тайна“. Без никакви изключение, както показва досегашната история, позоваването на подобни клаузи прикрива остри управленски дефицити и користни практики, в това число при възлагане на тръжни процедури. Няма нито един случай, отказът до достъп до информация да е бил използван в името на защита на легитимни пазарно чувствителни интереси. Тази практика започва и завършва на най-високо управленско равнище. Най-красноречивият пример в тази насока е липсата на всякака информация за проведените срещи на премиера Орешарски с министъра на енергетиката на Русия и шеф на Газпром относно проекта Южен поток. Няма никакъв начин този или който и да друг проект да се ползва с обществена подкрепа без адекватна и балансирана информираност на обществеността. Българското правителство, според авторите на доклада, въвлича държавните енергийни компании в мегаинвестиционни проекти, без ясно договорени параметри и с огромни финансови и управленски изисквания, които далеч надвишават капацитета на дружествата и на държавата за управление на проектни рискове. Обърнете внимание на предупреждението : „дълговата спирала рано или късно ще доведе до натиск върху активите на компанията или до необходимостта държавата да гарантира задълженията и“ Докладът препоръчва серия от неотложни мерки, в това число и т.н. бързи без големи разходи. По-голяма част от тях са просто здрав разум, за другите трябва подходящи изменения в законовата уредба и институционална готовност. Много са и едва ли тук е мястото за тяхното изброяване – вижте ги. Струва си. Но ще отбележа няколко – задължителната изолация на сектора енергетика от политическата турбулентност в страната, възприемането на глобалните стандарти в корпоративното управление за държавните енергийни предприятия, политика на „меко кацане“ в сферата на ВЕИ, преразглеждане на всички възможности за разрешаване за добив на неконвенционален газ въз основа на възприетите от ЕС стандарти за сигурност и опазване на околната среда, приоритизация на големите инвестиционни проекти, укрепване и развитие на регулаторния капаците на националния енергиен регулатор, Като всеки подобен доклад и този има неща за изправяне или допълнителен фокус. Това е съдбата на всяка работа, още повече, че аналитичната му част трудно може да замести или запълни изцяло антикризсната програма или енергийна визия, от която ще има нужда следващите правителства. Има нужда от разработвне на цялата тема около икономиката на сигуността, защото приравняването на енергийната сигурност с националната сигурност крие опасността да се размие ключото послание на доклада, а именно че енергийната сигурност е оптималнато бизнес стратегия на страната. Но това следващия път. Документът може да се свали от сайта на Центъра за изследване на демокрацията

Fasten your seat belts - Putin will rock the world before he goes

Събитията около трагедията с малазийския самолет променят кардинално обществените нагласи на Запад и в света, което ще принуди правителствата на страните от ЕС и САЩ да предприемат дълго отлаганите сурови мерки срещу Русия.Те са неминуеми, макар че има още пространство за приключване на последните сделки, преди да е "хлопнало резето". Формално може да се изчака някакво заключение на международен орган, но обществеността вече е посочила "виновника" - президента на РФ Владимир Путин. Тъй като няма полезен ход е най-вероятно руския президент да стане още по-агресивен, което само ще задълбочи кризата и направи изходът от нея по-тежък за руските компании и граждани. При това не толкова и не само в самата Русия, но в САЩ и особено в Европейския съюз. Конкретна матрица на отражение ще има и върху България, особено в контекста на значителните руски бизнес интереси и дълбокото проникване на корпоративно и институционално равнище. Нашият мини скандал около КТБ също има геополитически измерения и отразява ехото на гибелта близо 300 души - голямата част от които европейци. Не е странно, че българската дипломация и правителство мълчат по една от най-големите драми в съвременната история - и досега няма реакция от страна на премиер и външен министър. Забележете, става дума за гибел на европейски граждани, а не за граждани на далечна страна. По своята яркост и последствия свалянето на малайзиският самолет има всички шансове да изиграе ролята на свалянето на южнокорейския самолет през 1983 година, като постави началото на края на управлението на президента Путин. Една от първите жертви на тези процеси ще бъде проекта Южен поток. Въпреки вложените до този момент инвестици, в това число политически, проектът е неспасяем. Публикациите в българската преса за опити за трескаво търсене на алтернатива на КТБ при издаване на гаранции за изпълнение от българските участници към главния изпълнител и ангажиране на държавните ББР и БАЕЗ, само потвърждават нашата оценка, че КТБ е отказала да издаде тези гаранции. Това пък е отприщило атаката срещу Цветан Василев. Все пак става дума за близо един милиард евро корупционен ресурс. Акционерът в КТБ руската ВТБ попадна в последния американски проект за списък със санкции - преди свалянето на малайзиския самолет. Единствената причина да отсъства в крайния вариант бе съпротивата на седем страни в ЕС /нашите представители също са се противопостовили рязко/. Но всичко си има граници.И без трагедията със самолета, САЩ бяха готови да наложат реални ограничения за финансиране и за оперативен бизнес на руските компании в САЩ и по свързаност с Европейския съюз. Шефът на ВТБ Костин вече предупреди, че американските санкции ще окажат силно негативно въздействие върху банката и нейните клиенти. Направи го така, че да бъде чут в Кремъл. Другите руски олигарси също са в шок. Това е същността на стратегията на Запада - олигарските сами да свалят Путин, като им се отреже достъпа до капитали, технологии, пазари и ограничи правото за пътуване. В същност използва слабото и най-уязвимо място на руската икономика -нейната ниска степен на диверсификация. При Путин тя става още по-зависима от износа на суровини и енергоизточници, което не и дава възмоност за маневриране при кризи. Вероятността от значително разширяване на списъка, което да включва същностни за политическата и икономическа стабилност в Русия компании, особено в сферата на военната индустрия, нефтогазовата промишленост и високите технологии, е не само висока, но и предстояща. Освен ако Путин не предприеме нещо радикално като отстъпка, но това би противоречало на неговата същност.По-скоро той ще се окопае като издигне лозунга „Родината в опасност" и ще се съсредоточи върху защитата на „териториалната цялост" на Русия - разбирай завоеванието на Крим и защита срещу преливен ефект на границата с Източна Украйна - като блокира границата. И за пореден път се опита да накаже Украйна. При това положение, значителна част от руските компании, които действат на територията на Европейския съюз ще бъдат принудени да ограничат, преструктурират, дори преустановят дейността си. Някои могатда бъдат принудени да продават свои активиза да ограничат щетите. Адресът на техния гняв е много вероятно да бъде насочен към Кремъл. Със сигурност ще се увеличи бягството на капитали от самата Русия в търсене на спасение от свързаността с държавата на Путин.България няма да бъде изключение от тези процеси, но поради значителната си обвързаност с руски енергийни и други интереси последствията могат да се окажат значими и да се реализират като ползи, щети и силни трусове както в политически, така и в икономически план. Там където руските капитали нямат монополно положение или силно присъствие - като например банковата и финансова сфера - отражението на нови санкции срещу Русия едва ли ще се отрази значително и негативно. Но там където зависимостта от Русия е значителна - като например вноса на енергоресурси - последствията могат да бъдат от умерено до силно негативни. Не трябва да се забравя, че е малко вероятно частни компании като Лукойл да станат мишена в санкциониращи действия на ЕС и САЩ, най-вече защото са частни структури. При това дори и да бъдат ограничени възможностите им за набиране на капитали или финансиране в дистрибуцията на гориваЛукойл няма монопол. В зависимост от мащаба и дълбочината на изострянето на отношенията между Русия и Запада хипотезата за затруднения в дейността на Нефтохим Бургас е далечна, без да се изключва напълно. Има решения, но затова правителството трябва да бъде готово с реакции. По отношение на влиянието на санкциите върху дейността на Газпром, Роснефт, Газпромнефт, Газпромбанк нещата стоят по друг начин. Западът не може да наложисанкции върху износа на природен газ и нефт от Русия - това не и нужно, но може да наложи контрол и ограничения върху паричните потоци и плащания. Това ще накара руските компании да търсят авансови плащания по доставките на природен газ, като вероятността от прекъсвания на газовите потоци остава висока. Особено интересна е хипотезата за взаимно усилване на санкциите от разследванията върху антимонополните практики на Газпром от ЕК и новата вълна от санкции срещу руски енергийни дружества. Значително по-дълбоки ще бъдат последствията върху дейността на Газпромбанк /да не забравяме, че тя е свързана с руската газова, нефтена и ядрена промишленост/, Газпромнефт и Роснефт /който номинално няма значително присъствие в България/. http://www.csd.bg/artShowbg.php?id=16982

КТБ и конфликтите - на интереси, на мнения и ценностна система - ползите не се виждат, загубите са за всички

"Правен свят" се намеси в казуса КТБ. Прокурор и следовател започнаха "контролирано изпускане на вести" от доклада на одиторите и сведения от квесторите. Другата страна е обвързана с декларации за поверителност и неразпространяване на следствена тайна и на практика не може да опровергае казаното. Прокурорът и следователите много  добре знаят, че от одиторските компании също няма да има опровержение. Колко били кредитите на свързани лица, колко дълбока била финансовата дупка и т.н.  - все теми по мярата на съвременните български прокурори.

Атаките на медийно равнище продължават с търсене на "под вола теле" и опровергаването ми - всичко за да се потопи принципния проблем в множество лични спорове, конфликти и интереси. Оспорва се, поне медийно, правото на вложителите да се борят за спестяванията си, дори ако това означава и за банката си - така както те го разбират, а не както и предлагат чрез закон за КТБ в Парламента и намеса на държавата.

Докато крайния резултат от атаките срещу банката все още е неизвестен - не толкова като знак - със сигурност всички ще загубят, а като дълбочина - е ясно, че с всеки изминат ден стойността на активите на банката ерозира, а заедно с нея и "масата на несъстоятелността" - която е главната опора на надеждите на вложителите с над 100 хиляди евро влог да си върнат в максимално възможен размер парите. Ако Вие сте спестител и виждате, че атаките срещу банката унищожават парите Ви как ще реагирате - независимо, че някои пуритани странно защо виждат в това користно действие.

Слушам някакви пълни абсурди и тези, че еди кой си имал конфликт на интерес, следователно не можел или по-скоро не трябвало да се изказва или да се отчита мнението му по повод на банката.

Гледам часовника и календара - все 2014 година. Няма октомврийска революция и залпове на Авропа не чувам.

В ТВ студиа нарочно показват фотоси на "милионери" вложители в КТБ като дъска на позора . като след 9-те септември. Всичко с надеждата, че "драгия зрител" ще включи първичния си инстинкт и вместо да громи първопричината за този пладнешки обир в КТБ ще започне да мрази богатия и известния спестител в КТБ.

За това пиша тези редове, защото отново манипулират хората.

За съжаление някои уважавани от мен колеги побързаха да се включат в "разпни го" с лошите кредити на КТБ и злото Цветан Василев. Като човек с  опит и с уважение към работата на моите бивши колеги одитори твърдя, че всичко изнесено от тези прокурори и следователи, в това число и "изтичане" на инфо от одити си е част от пропаганден пиар и няма нищо общо с заключенията им за състоянието на банката. Още по-сигурен съм, че те нямат заключения от типа - в банката има 3.5 милиарда проблемни кредити. Няма никакъв начин към днешна дата който и да се професионален одитор да си сложи подписа под такова заключение, защото повтарям тези компании имат изключително строг външен рисков контрол - не само репутационен, но и този свързан със застраховките за професионална отговорност, което не им позволява да подпишат заключение преди да са имали достатъчно време да се запознаят с първичните документи, да са запознали с кредитните досиета, да са говорили с кредитополучателите и да оценят тяхната реакция и способност да обслужват тези кредити. Дори и да има място и да препоръчат форензик анализи - това няма да стане с биене на барабани, а ще огледат от всички страни и тогава, отново, със уговорки да представят своите наблюдения и евентуално препоръки.

Като човек който предполага за какво става реч ще Ви кажа, че свързаните кредити  непременно не означават лоши, проблемни или несъбираеми кредити.  

На моите приятели които сега критикуват бланкетно Цветан Василев, някои с основание защото дълго години бяха обект на безпринципни атаки от негова страна, - ще припомня Волтер - за правото на противника да изрази и защити мнение и интереси. Василев направи куп грешки - лични и професионални /банкерството изисква тишина, а не барабани и политически интервюта в чужди издания/, да не говорим за забранени за банкер "политически" инвестиции, за морално укоримо за доверието в банкери злоупотреба с положение за да си финансира собствени бизнес начинания - т.е. не да се съсредоточи върху управлението на тези ресурси с цел получаване на дивиденти. За това със сигурност ще си плати, но трябва да има процедура и процес, а не нахвърляне и удари под кръста от тълпата. Ако не друго той има активи, които може да загуби. Това е различно от това да имаш кредити, които да искаш да загубиш в "мътната вода" около КТБ.

За бългаската демокрация няма нищо по-опасно да бъдем зомбирани и заслепени за мотивите на атаката и за последствията

Всички приказки за милиарди потенциални загуби, като се внушава предположението, че банката няма да може да бъде спасена означават само едно - едни хора искат да я вземат на безценица, а други да не си върнат кредитите. Това е истинската опасност, а не че някой имал конфликт на интереси защото бил вложител и заинтересована страна.

Между другото не зная откъде тези хора черпят своята увереност, че конфликтът на интереси предпоставя неистинност или манипулативност на казаното. Да припомня, че наличието му не отменя правото, а често и задължението на хората, информирани по дадена тема да говорят публично и заемат активна позиция. Това е от обществена полза. Веднъж деклариран този конфликт освобождава говорещата страна от нуждата да се обяснява и оставя на публиката - читателите и зрителите - да преценят на какво да вярват и на какво не. Но обвинението в конфликт на интереси - реален или предполагаем - по никакъв начин не дава предимство или правото на трети страни да критикуват или омаложават казаното или писаното. Мнението на професионалисти с опит в банковата и финансова сфера, макар и с деклариран конфликт на интерес струва много повече от мнението на неконфликтния, но незнаещ или користен човек. Защо да трябва да се слушат лаици и идеологизирани тролове, само защото нямат спестявания в банката, поради което не са в конфликт на интереси.

Само защото банката е давала по-високи лихви не може да се твърди, че те са непазарни!?! Ако тя междувременно е генерирала печалба означава че е могла да си позволи тези лихви. Следователно вложенията не могат да се смятат за рискови, само защото са в банка с по-висока лихва. Дори да приемем, че нещата не са били наред вътре в банката с отчетността и осчетоводяването, не Ви ли притеснява манипулативното насочване на общественото мнение в погрешна посока обратна на насърчаване на конкуренцията между банките за по-високи лихви по влоговете и по-ниски - по кредитите. Какво печелят спестителите ако средното равнище на лихвите по депозити падне, без от това да паднат лихите по кредитите. Погледнете само лихвения диференциал с еврозоната за да се убедите, че лихвите и най-вече общите разходи които българските кредитополучатели плащат са значително над равнищата от еврозоната. И не всичко е въпрос на връзката риск - доходност. Теглото на т.н. политически или риск на страната, в това число институционален, потвърден от намесата на прокуратура и БНБ - обяснява защото всички българи плащат повече за финансов ресурс.

КТБ и другите български банки нямат привилегията да получават свръхевтин кредитен ресурс от позиционирани в еврозоната майки с достъп до практически безлихвен финансов ресурс от ЕЦБ. Логично е за българските банки да търсят като основен източник на финансиране влоговете на български граждани и фирми.

Е как да стане, ако не предлагат по-високи лихви от чуждестранните банки?

Не искам и не вземам ничия страна в този спор. Нямам и конфликт на интерес. Но шансът за разрешаване на кризата с КТБ докато е в разгара си войната на пиарите и зад кадър се преразпределят власт, пари и влияние, е нищожен.

Парите от Южен поток тръгнаха и България се разтресе

 Този материал не би могъл да излезне, 

ако се приеме текстът на предложената 

поправка "Цонев".

След тайно взетото решение за начина ни на участие в проекта Южен поток през есента на миналата година, която отрази спрозумението за преразпределение на "корупционната възглавница" от 2 милиарда евро между българския и руския управляващ елит, след "тайния" търг за избор на главен изпълнител и още по-тайния процес на селекция на участниците от българска страна, в това число и избор на облужващи банки /отгатнете от веднъж коя българска банка е основен играч/ последва и тайно подписване на договора с главния изпълнител през май. Без политическата подкрепа на посочените влиятелни кръгове, КТБ нямаше как да заеме несъответстваща на тежестта и възможностите и в банковата ни система централна роля. 
 
Веднага след подписването трябваше да тръгнат авансовите плащания по проекта, в това число към българските участници, които пък трябва да се отчетат нататък по веригата и най-вече да осигурят финансиране на поредните избори и да попълнят оформилите се междувременно "дългови дупки" в групови и лични бюджети.

Замислената през есента схема засече, тъй като се появи проблема "Украйна", а собственикът на Стройгазмонтаж попадна в списъка с американски санкции. КТБ,  която бе заплашена от попадане в този, вероятно е отказала да играе предвидената и роля, която може да постави под въпрос целия и бизнес - извън руските и връзки. Вероятно поради тази причини са възникнали трудности с издаването на гаранциите за изпълнение на другите български участници. Без тях те не могат да участват в преразпределителния процес, съответно да изпълнят предназначението си. Зад тях, да припомним, стоят и чакат своя "откат" - лепта - истинските играчи - политици и бизнескръгове.

Първите плащания по Южен поток, за което беше цялата битка около подписването на договора, предпоставя и нуждата от актьорските етюди, който премиерът и енегийния министър раизиграха - от една страна да успокояват Брюксел, че ще съобразят с евродирективи и ще "слушкат", от друга да развият драматургията около "непосредствено предстоящия за подписване седми блок на АЕЦ "Козлодуй" /с което да ангажират политически американците/, като медийно и пред камери "спират" проекта като се представят за жертва на натиск при визитата на американските сенатори. От трета се развива най-важното и главно действие - на корпоративно равнище продължават реално дейностите по Южен поток и се "усвоят" плащанията. Работата не е спирала под радара на обществено внимание. Да сте чули някой да е споменал нещо за проекта Южен поток докато всички сме втренчени в драмата КТБ?

За да излезне от неловкото положение със санкционирания главен изпълнител, министърът Стойнев, чиято роля в процеса е много по-значима отколкото се предполага в аферата КТБ, стана и кандидат-наследник на Станишев на върха в БСП. Той медийно изпробва кьорфишека със смяната на главния изпълнителн с друга руска компания Центргаз, която реализира проекта в Сърбия. Участниците разбират безперспективността на тези опити в средносрочна перспектива, но полезността им като димна завеса в текущата сага с банката и най-вече с реалното разплащане с постъпилите преводи по Южен поток е водеща. Отново с надеждата  /както и при другите проекти от Големия шлем/ нещата да станат необратими. Едни хора да вземат едни пари, други хора да се разположат на удобни и високо платени места в компанията - пък да му мислят следващите правителства и потребителите.

Тук се вписва идеално острата фаза по казуса КТБ през втората половина на месец юни, след като Цветан Василев е разбрал, че е попаднал в центъра на събития и процеси, които не може да контролира и които могат да потопят банката му. От една страна, ако продължи да играе ролята на "обслужваща банка" и при очертаващата се пропаст в развитието на процесите между Русия и Запада, може сам да попадне в кръстосания огън и да изгори заедно с всички придобити активи. Ако не играе "по свирката" на "партньорите" си тогава пък "останалите по веригата на парите" след него компании и кръгове, за които финансовия ресурс е въпрос на живот и смърт - ще го атакуват фронтално, защото са силни и няма какво да губят.

Изглежда Василев е предпочел първия път и това го е превърнало в мишена на втората група, което обяснява и координираната атака срещу КТБ от страна на институции, медии и отделни личности. Именно защото плащанията по Южен поток реално "тръгнаха" и няма място за дипломация.

ВТБ озвучи официалната позиция на руската страна - това не е наша битка. Няма да подкрепим открито банката с наливане на свеж ресурс - достатъчни са преводите по Южен поток. Остава неизменна опцията за влияние върху процесите чрез класическото "ще се присъединим към печелившия". Москва де факто каза - интересува ни Южен поток да тръгне, дори в сегашния вариант при който премиерът декларира едно, а на изпълнителско равнище става друго. За целта започваме да плащаме. Посещението на Лавров само удостовери съгласието на Москва с предложената схема. Да сте чули критика на действията на българските власти от страна на официална Москва!?

Къде в този процес е българския национален интерес, този на данъкоплатците, на потребителите на природен газ, на спестителите в банките? Моят радар не го лови.  Не знам за Вашия.

Затова се случват и абсурдни неща - акционерите искат да внесат допълнително капитали за да попълнят неясната като дълбочина финансова дупка, квесторите /разбирай противниците на Цветан Василев чрез БНБ/ отказват и не публикуват докладите на одиторите и техните заключения!? Тъй като читателят вероятно няма да проумее логиката на случващото се - и за да се ориентира повтарям още веднъж тезата си - битката не е да се спаси или оздрави КТБ, да се върнат парите на вложителите и рестартира банката, а да се вземе контрола и отнеме правото на Цветан Василев и групата около него да  разпределят финансовите потоци както по линия на Южен поток, така от придобитите активи през последните четири години.

Ако не могат, то тогава банката ще се остави да фалира и тогава по принуда ще трябва да бъде заменена с друга. Затова на сценаристите им трябва този абсурден Закон за КТБ - за да намерят правното основание за намеса на контролираната от тях държава като се използва държавния ресурс. Именно поради това трябва да се неутрализират опитите на Василев и компания да спасят и отворят банката възможно най-скоро, тъй като очевидно зад него има достатъчен ресурс за да го стори.

Класически случай на познатата поговорка на Пене - "не е важно аз да съм добре. Важното е на Вуте да му е зле".

Това, че в тази нашенска битка с чуждестранно участие, няколко стотин хиляди души ще загубят спестяванията и работата си, че ще се разстресе банковата ни система, а заедно с нея и свързаните институции и икономически субекти - няма никакво значение. Важното е хората с властта да докажат пред "външните сили", че именно те управляват България, в това число и в случая с проекта Южен поток, да демонстрират, че могат да накажат всеки български бизнесмен или икономически агент, който си въобрази, че може да се измъкне от тресавището наречено Преход.

Ето защо аз не мисля, че изобщо трябва спасяваме КТБ и да се намесва държавата - това е работа на акционерите. Ако трябва ще продадат дялове, ако трябва ще продадат активи, ако трябва ще привлекат допълнително средства - но не е работа на БНБ да национализира или сменя собственици и казва кой трябва да живее и кой не. Това в палитрата на автократичните режими. Ако управниците не го разберат, тежко и горко ни - ще имаме да плащаме много, защото казусът е нарисуван за съдебни искове от страна на акционерите към държавата. Те това и искат да постигнат чрез Закона за КТБ - да размият зад решение на Парламента - персоналната отговорност, като прехвърлят вината на прокуратура, на БНБ и на политическите дейци върху държавата - за да плащаме и ние.
 .

Авторът декларира, че няма никакъв интерес от едно или друго развитие по казуса КТБ извън неговото общо разбиране за обществена полза и национален интерес - разбиран като интерес на данъкоплатеца, на потребителя и на спестителя. Този съкратен анализ е част от текущите анализи за рисковете и развитието на ситуацията, която компанията "Иновейтив Енерджи Солюшънс" изготвя за свои клиенти. Решението за публикация е водено от разбирането за необходимостта от балансирано-информирана и прозрачна обществена среда. Публикува се едновременно и на страниците на информационния бюлетин по въпросите за проучването и добива на нефт и газ на Центъра за изследване на Балканския и Черноморски регион.

Предлагам специална комисия за разследване на казуса КТБ и опитите за дестабилизация на банковата система

 Този материал не би могъл да излезне, 

ако се приеме текстът на предложената 

поправка "Цонев".

Фарсът около КТБ се задълбочава - авторите просто нямат полезен ход. Възмущението ми стигна неподозирани дори за мен висоти - след като видях три жени с вериги, които разкарват в съда и медийно разиграват като "виновни".

Срам, господин Цацаров, срам Господин Искров, срам господин Йовчев - от цялата констинбродска "манджа" около КТБ, която забъркахте с Мистър "Кой" - до три жени ли опряхте за да докажете професионална пригодност, мъжественост и смелост. Те ли са източника на Злото, те ли откраднаха 4 милиарда лева?

Съдът как прецени, след като одиторите не можаха, че има престъпен състав, който налага жените да бъдат задържани с белезници и разкарвани пред камери? Затова ли направихте и изпълнителните директори "защитени свидетели" - с опцията винаги да можете да ги обвините и така направите подконтролни.

Моля незабавно освободете жените, те нямат да избягат - пазете достойнството на хората, докато не бъдат доказани тяхната виновност и съпричастност към престъпления, ако има изобщо такива.. 

Няма никаква логика държавата да спасява с парите на данъкоплатците извадена от равновесие от Вас банка, а да не оставим тази задача на акционерите.

Няма никаква логика да се прибягва до специални закони, след като действащите са достатъчно солидна основа за решение на проблема и преди да се убие медийно или чрез отнемане на лиценз една банка трябва да се докаже нейната неплатежспособност и несъстоятелност в съда. Там Вие сте просто една страна.

Давате ли си сметка, че всички ваши действия могат да вкарат страната в съдебни спорове извън България и можем да бъдем осъдени за милиарди лева нанесети щети на банката заради Вашата немарливост и клиентелизъм? Ако не вярвате вижте делото на акционерите на Юкос срещу руската държава - не зная дали изобщо си давате сметка каква мотика настъпвате с революционното събаряне на КТБ. Именно за това процедурата и законите трябва да се спазват.

Със сигурност в КТБ има какво да се гледа, още повече със сигурно ще се намерят трески за дялане /може и греди:, които личат и с просто око, но с Вашите действия Вие изписахте вежди на господин Цветан Василев. Сега той е в правото си да се смята за обект на несправедлива атака от институциите и на политическа репресия.
.
Призовавам господин Президента, Парламента и политическите партии да създадат специална комисията по случая КТБ и по явния опит за дестабилизация на българската банкова система, в която да влезнат излъчени от Парламент, Празидент и обществени организации по равни квоти представители наши и чужди експерти, които не са свързани с политически партии и имат обществен авторитет. Ако нямате имена ще Ви предложа, защото работата ми всеки ден ме среща с такива забележителни личности, които просто изнемогват като гледат посредствеността в действията по казуса КТБ.. Тази комисия трябва в спешен порядък да разгледа, оцени действията на прокуратуратата, БНБ и другите български институции, да компенсира загубеното обществено доверие към УС на БНБ и прокуратурата, и препоръча мерки за деескалация на ситуацията и неутрализирани на силите, които дестабилизират страната. В нея могат да влезнат омбудсмана на републиката, бившите президенти и премиери с подходящ за целта опит..

Само подобна комисията може да върне вярата в институциите, които вместо да ни пазят, ни вкарват в изкуствени кризи за да удовлетворят амбиците на щепа посредствени политически бизнесмени, които случайно са попаднали във властта..

Турбуленциите особено се засилиха в момента в който започнаха реалните плащания по проекта Южен поток, работата по който никога не е прекъсвала. Привличането около тези финансови потоци и битката за тяхното преразпределение може да тласне България отвъд ръба на пропастта.

Както предупредих, трусовете тепърва предстоят затова Ви моля да действате безотлагателно.

Jul

16

Парите от Южен поток тръгнаха и България се разтресе

 Този материал не би могъл да излезне, 

ако се приеме текстът на предложената 

поправка "Цонев".

След тайно взетото решение за начина ни на участие в проекта Южен поток през есента на миналата година, която отрази спрозумението за преразпределение на "корупционната възглавница" от 2 милиарда евро между българския и руския управляващ елит, след "тайния" търг за избор на главен изпълнител и още по-тайния процес на селекция на участниците от българска страна, в това число и избор на облужващи банки /отгатнете от веднъж коя българска банка е основен играч/ последва и тайно подписване на договора с главния изпълнител през май. Без политическата подкрепа на посочените влиятелни кръгове, КТБ нямаше как да заеме несъответстваща на тежестта и възможностите и в банковата ни система централна роля. 
 
Веднага след подписването трябваше да тръгнат авансовите плащания по проекта, в това число към българските участници, които пък трябва да се отчетат нататък по веригата и най-вече да осигурят финансиране на поредните избори и да попълнят оформилите се междувременно "дългови дупки" в групови и лични бюджети.

Замислената през есента схема засече, тъй като се появи проблема "Украйна" и собственикът на Стройгазмонтаж попадна в списъка с американски санкции. КТБ,  която бе заплашена от попадане в черния списък със санкциите, вероятно е отказала да играе предвидената и роля, която може да постави под въпрос целия и бизнес - извън руските и връзки. Вероятно поради тази причини са възникнали трудности с издаването на гаранциите за изпълнение на другите български участници. Без тях те не могат да участват в преразпределителния процес, съответно да изпълнят предназначението си. Зад тях, припомним, стоят и чакат своят "откат" - лепта - истинските играчи - политици и бизнескръгове.

Първите плащания по Южен поток, за което беше цялата битка около подписването на договора, предпоставяше и нуждата от актьорските етюди, който премиерът и енегийния министър раизиграха - от една страна да успокояват Брюксел, че ще съобразят с евродирективи и ще "слушкат", от друга да разиграват сценката с непосредствено предстоящия за подписване седми блок на АЕЦ "Козлодуй" /с което да ангажират политически американците/, като медийно "спират" проекта при визитата на американските сенатори, а от трета страна - на корпоративно равнище продължават реално важната за тях дейност - като подпишат договора и реално "усвоят" плащанията по Южен поток. Работата по него не спирала под радара на обществено внимание. Да сте чули някой да е споменал нещо за проекта Южен поток докато всички сме втренчени в драмата КТБ?

За да излезне от неловкото положение със санкционирания главен изпълнител, министърът Стойнев, чиято роля в процеса е много по-значима отколкото се предполага в аферата КТБ, стана и кандидат-наследник на Станишев на върха в БСП. Той медийно изпробва кьорфишека със смяната на главния изпълнителн избраника с друга руска компания Центргаз, която реализира проекта в Сърбия. Участниците разбират безперспективността на тези опити в средносрочна перспектива, но полезността им като димна завеса в текущата сага с банката и най-вече с реалното разплащане с постъпилите преводи по Южен поток. Отново с надеждата  /както и при другите проекти от Големия шлем/ нещата да станат необратими. Едни хора да вземат едни пари, други хора да се разположат на удобни и високо платени места в компанията - пък да му мислят следващите правителства и потребителите.

Тук се вписва идеално острата фаза по казуса КТБ през втората половина на месец юни, след като Цветан Василев е разбрал, че е попаднал в центъра на събития и процеси, които не може да контролира и които могат да потопят банката му. От една страна, ако продължи да играе ролята на "обслужваща банка" и при очертаващата се пропаст в развитието на процесите между Русия и Запада, може сам да попадне в кръстосания огън и да изгори заедно с всички придобити активи. Ако не играе "по свирката" на "партньорите" си тогава пък "чакащите по веригата" след него компании и кръгове, за които финансовия ресурс е въпрос на живот и смърт - ще го атакуват фронтално, защото са силни и няма какво да губят.

Изглежда Василев е предпочел първия път и това го е превърнало в мишена на втората група, което обяснява и координираната атака срещу КТБ от страна на институции, медии и отделни личности. Именно защото плащанията по Южен поток реално "тръгнаха" и няма място за дипломация.

ВТБ озвучи официалната позиция на руската страна - това не е наша битка. Няма да подкрепим открито банката с наливане на свеж ресурс - достатъчни са преводите по Южен поток. Остава неизменната опцията за влияние върху процесите чрез класическото "ще се присъединим към печелившия". Москва де факто каза - интересува ни Южен поток да тръгне, дори в сегашния вариант при който премиерът декларира едно, а на изпълнителско равнище става друго. За целта започваме да плащаме. Посещението на Лавров само удостовери съгласието на Москва с предложената схема.

Къде в този процес е българския национален интерес, този на данъкоплатците, на потребителите на природен газ, на спестителите в банките? Моят радар не го лови.  Не знам за Вашия.

Затова се случват и абсурдни неща - акционерите искат да внесат допълнително капитали за да попълнят неясната като дълбочина финансова дупка, квесторите /разбирай противниците на Цветан Василев чрез БНБ/ отказват и не публикуват докладите на одиторите и техните заключения!? Тъй като читателят вероятно няма да проумее логиката на случващото се - и за да се ориентира повтарям още веднъж тезата си - битката не е да се спаси или оздрави КТБ, да се върнат парите на вложителите и рестартира банката, а да се вземе контрола и отнеме правото на Цветан Василев и групата около него да  разпределят финансовите потоци както по линия на Южен поток, така от придобитите активи през последните четири години.

Ако не могат, то тогава банката ще се остави да фалира и тогава по принуда ще трябва да бъде заменена с друга. Затова на сценаристите им трябва този абсурден Закон за КТБ - за да намерят правното основание за намеса на контролираната от тях държава като се използва държавния ресурс. Именно поради това трябва да се неутрализират опитите на Василев и компания да спасят и отворят банката възможно най-скоро, тъй като очевидно зад него има достатъчен ресурс за да го стори.

Класически случай на познатата поговорка на Пене - "не е важно аз да съм добре. Важното е на Вуте да му е зле".

Това, че в тази нашенска битка с чуждестранно участие, няколко стотин хиляди души ще загубят спестяванията и работата си, че ще се разстресе банковата ни система, а заедно с нея и свързаните институции и икономически субекти - няма никакво значение. Важното е хората с властта да докажат пред "външните сили", че именно те управляват България, в това число и в случая с проекта Южен поток, да демонстрират, че могат да накажат всеки български бизнесмен или икономически агент, който си въобрази, че може да се измъкне от тресавището наречено Преход.

Ето защо аз не мисля, че изобщо трябва спасяваме КТБ и да се намесва държавата - това е работа на акционерите. Ако трябва ще продадат дялове, ако трябва ще продадат активи, ако трябва ще привлекат допълнително средства - но не е работа на БНБ да национализира или сменя собственици и казва кой трябва да живее и кой не. Това в палитрата на автократичните режими. Ако управниците не го разберат, тежко и горко ни - ще имаме да плащаме много, защото казусът е нарисуван за съдебни искове от страна на акционерите към държавата. Те това и искат да постигнат чрез Закона за КТБ - да размият зад решение на Парламента - персоналната отговорност, като прехвърлят вината на прокуратура, на БНБ и на политическите дейци върху държавата - за да плащаме и ние.
 .

Авторът декларира, че няма никакъв интерес от едно или друго развитие по казуса КТБ извън неговото общо разбиране за обществена полза и национален интерес - разбиран като интерес на данъкоплатеца, на потребителя и на спестителя. Този съкратен анализ е част от текущите анализи за рисковете и развитието на ситуацията, която компанията "Иновейтив Енерджи Солюшънс" изготвя за свои клиенти. Решението за публикация е водено от разбирането за необходимостта от балансирано-информирана и прозрачна обществена среда. Публикува се едновременно и на страниците на информационния бюлетин по въпросите за проучването и добива на нефт и газ на Центъра за изследване на Балканския и Черноморски регион.

КТБ - след нас и потоп /к/

От това което виждам днес по темата КТБ се налагат няколко извода

- Одиторите, както се и очакваше не могат да дават заключение с ранг на присъди, че кредитите са необезпечени или кредитополучателите не могат да ги върнат. Не могат да дадат и оценка за състоянието на банките. Ако те не могат да видят и искат още време, как БНБ може.  За разлика от политиците, одиторите управляват професионален риск и отговарят финансово ако дадат грешно заключение. Политиците винаги се измъкват.

- БНБ е далеч от стандартите и равнището на поведение, което се очаква от тази институция. Изглежда дългите години на валутен борд са приспали инстинктите на ръководството и способностите им да реагират в условията на криза. Сравнението с времето на Светослав Гаврийски се набива на очи.

- Обяснението, че надзорът на БНБ бил дистанционен, поради което централната ни банка не е отговорна, включително за кредитната експозиция към акционерите и други свързани лица е силно смущаващо и недопустимо за стожер на банковата ни система. БНБ борави с най-важната валута - доверието и трябва да си претегля всяка дума и действие - вместо арбитър, тя вече плътно играе в полето на една от спорещите страни. Страхувам се, че в този си състав Централната банка не може да си върне доверието. Не става само със срещи при президента и политическа воля. Прекалено силни са зависимостите, които пречат на централните ни банкери да си вършат работата.

- Мерките и особено предложението за "специален закон" са опит да се прехвърли топката в полето на чуждата и прикрие собствената отговорност. Това бездействие и липса на упражнен контрол от БНБ ще струват милиарди лева на данъкоплатците и още милиарди единици загубено доверие в тази ключова институция. Законодателната уредба предписва точни процедури  за действие в този случаи - неплатежоспособност или несъстоятелност, но само при независимо мнение, а не по оценка на ангажирани страни. БНБ вече е такава, тъй като започна да прозира обвързаност. Друго няма - външното управление е временна мярка. След това се върви по законовата процедура

- Няма как да се мине без да се поканят акционерите на банката да увеличат капитал или да участват в план по оздравяването - няма как по закон да се прескочи този етап. Няма да стане с извънредо законодателство вкарано в Народното събрание с линейка. И ако някои крупни кредитополучатели гледат в размътената вода да потънат на общия фон, а това обрича възможен план за оздравяване на банката, прокуратурата не трябва да се бави. Цялата словесна щумотевица и целенасочените опити за ограничаване на ударите срещу мажоритарния акционер само усилва ентропията в системата. Да не забравяме, че действията на БНБ подлежат на апелация и съд, при това и в чужбина.

- Оставам с впечатление, че в БНБ се опитват да координира действията си със заинтересована страна и да прехвърли на прокуратурата горещия картоф за последващо разследване може да отстрани мажоритарния собственик. Картината, представена от БНБ за "източването" на банката, е четиво за наивници. Дори да е вярна информацията, че са изтеглени огромни суми /остава загадката как това е станало "в брой"?!/ то линията на отговорността с тегленето е лесно проследима - кой е разрешил това? И изглежда по-скоро маневра отвличаща внимание. Истинският въпрос е кой "изчезна" кредитните досиета, защото някак твърде удобно се нагласяват нещата за кредитополучателите на повече от 5 милиарда лева. Макар, че е твърде наивно да се смята, че така лесно ще се заметат следите и отговорността им.

Моят въпрос е как се съотнася тегленето на сумата от "свързаното лице" с Цветан Василев с тегленията на другите институции и фирми? Как точно се източва по този начин банка от главния акционер, а никой не забелязва свързаните лица и неговите бивши партньори - станали врагове? Ако някои тегли от свои сметки е едно, ако тегли необезпечни кредити - в брой? е друго. Напълно възможна хипотеза е Цветан Василев просто да се е включил във вълна, индуцирана отвън след като е решил, че не може да спаси банката. Тогава цялата тази днешна щумотевица се вписва идеално като опит да се прикрият отговорниците за първоначалната атака срещу КТБ от държавни компании и институции.

Ако КТБ действително е мината с отложено действие, която избухна в ръцете на създателите си - то няма как светлината на отговорността да не се насочи към политици, изпълнителна и съдебна власт и задкулисие.

Въпросът отново е Кой?

Защо прокуратурата не разследва и авторите на първата атака, за да установи причинно-следствената връзка?

- Няма никаква логика и законово основание да се спасяват влоговете извън установения законов лимит за гарантиране. Прекалено късно е - джинът не може да се върне обратно в бутилката. Невразчният опит с потулване на пожара с частта от влоговете на вложители, които останат извън гаранционната схема е заплаха за банковата и финансова сигурност за страната, защото не може да бъде разпространено върху всички вложители и всички граждани - няма толкова средства. Това е публично-частна Понзи схема - последните горят. Министър Чобанов твърди, че схемата за спасение на парите на вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто лиценз ще бъде отнет, ще струва на фиска между 1.5 до 2 млрд. лв. Защо на фиска, нали има Фонд за гарантиране на влоговете на гражданите? Какво става ако трябва да се спасят и други вложители?

Има няколко логични обяснения - но те не са успокоителни. Едното от тях е, че в КТБ са били парите на ключови държавни предприятия и институции, ако те не могат да ги "извадят" - предприятята или институции престават да функционират и кризата ескалира. Затова се търси и намира решенето с намесата на Министерството на финанси за да потули кризата и спаси Системата. Другото е, че освен институциите и държавните предприятия  депозити в банката имат и важни хора, които не трябва да понесат риска на своя избор да държат парите си в КТБ /ако банката действително е в състоянието за което БНБ говори. Повтарям - БНБ направи много за да не и вярваме. Одиторите не искат да поемат отговорност да посочват виновни или да участват в битки и са прави.

Няма съмнение, че в ход е тотална атака от заинтересована и организирана политико-икономическа групировка срещу Цветан Василев съчетана с масова инфопропаганда и  желание за насочване на медийния прожектор върху него, като се спасят бившите му партньори от схемата.

- Българската банка за развитие щяла да вземе "добрата" Креди Агрикол, съответно всички депозити и клиенти, но кой ще вземе кредитите от КТБ? Защото схемата изглежда така : лошите кредити и казуса Цветан Василев да се изолират в КТБ за да се загуби физиономията и отговорността върху кредитополучителите.

А Цветан Василев ще продължи да търси своя отговор - защо БНБ защитава хората, които му дължат пари, а не търси тях? Въпросът е централен - не е все едно, дали кредитите станат лоши и несъбираеми, защото е вероятно те да са раздавани по политическа и групова целесъобразност. Тяхната стойност ще се изпари в условията на пътуваща към несъстоятелност КТБ, а стоящите зад кадър и зад тези заеми хора, ще потънат във фона. Никой няма да потърси обезпечението по заемите или наказателна отговорност на неизрядните кредитополучатели и особено някои заслужили или медийни политици. Самият Иван Искров днес защити пред комисията раздаването на кредити без обезпечение - разбира се в друг контекст. Да не би цялото това упражение е за да се заметат следите на кредитите, на стотици милиони кредити, които се вложиха в медийни проекти без грам идея, че ще се връщат и сега просто присъстваме на последното действие от този медиен театър ?

Това е повече от смущаващо.

Както казва Кевин Дауд, един от най-големите експерти в света по управление на банков и финансов риск, банкирането е проста работа, за която трябва базисен морал. Ако стане сложна, значи някой не си върши работата или няма морал и трябва да очакваме рисково събитие.

Твърде странно и смущаващо е съвпадението между последните дни на Парламент и правителство с "разкритията" за огромно многомилиардни дупки в банки и бюджет и спешните действия в "последния момент". Замитат се следи. Това е сигурно.

Страхувам се, че при това управление БНБ  загуби много "височина" в общественото доверие, което трудно ще компенсира. Единственото което ме спира да продължа разсъжденията в тази посока е колебанието, дали сега е подходящото време за промени. Но класиката е, че загубено доверие на институция не може да се върне по време на криза. Нужни са бързи и рязки промени, защото не виждам дъното на кризата. Убеден съм, че българската банкова система е стабилна, но средната температура в болницата или банковата система не е атестат за състоянието на всеки конкретен пациент или банка. Но ако както по всичко изглежда нестабилността се разпросте върху други банки или най-вече върху реалната икономиката и енергетиката, ключови предприятия и институции, които са държали парите си в КТБ банковата криза ще стане обща икономическа и политическа. Да приемем, че държавата налее 2 милиарда в КТБ, след това излее още три милиарда в енергетиката, още толкова в здравната система, да не говорим за социалната и продължат да гърмят заложените мини на прехода? Мислите ли, че валутния борд ще ни спаси и че уверенията на господин Искров ще намерят слушатели? Ами ако тези схеми не са само в отделената за виновна и "изолиран" случай банка? Човек не трябва да бъде оракул за да види, че зад редица проекти финансирани от КТБ, включително медийни и политически, липсва елементарна икономическа логика - разходите далеч надвишават приходите. Да не би финансираните чрез посредничеството на КТБ придобивания през последните години да блестят със своята бизнес прозорливост?

Медиите ще потърсят отговор на въпроса кой е бил одитор на КТБ и защото банковия надзор е проспал "свързаните " кредити? Това очевидно не се е случило само през последната година, в която подуправител е бил господин Гунев?

Моето заключение е, че трябват бързи и радикални действия за възстановяване на доверието в БНБ и контролните и надзорни органи - за прокуратурата да не говорим. Ако ще се дават милиарди лева, това не може да стане ако системата остане непокътната и същите хора си останат по местата. Няма значение какви са мандатите.

Не завиждам на следващото правителство - то дори няма да знае от каква кота тръгва защото дъното под него няма да се вижда. Затова колкото по-радикално, толкова по-добре.

Отговорът на въпросът Кой остава да блести с класическата си простота и съдбовност?

Следват нови трусове - затегнете коланите. Срива се системата на Прехода. Ще бъде болезнено и грозно - някой се опитва да прехвърли собствените си проблеми върху нашите глави.

Interview Bulgaria on Air - the inner Russian spill over of the EU Gas directive

В Русия има много заинтересувани среди и фирми от това покрай Южен поток да отпадне монопола на Газпром http://youtu.be/uY5Xz9P12cg

The end of Gazprom's monopoly - Kremlin setting the stage

The last week news from Moscow on the fate of Gazprom's monopoly foretell the last moves in the Endspiel that span over almost 15 years to reform a key pivot in Russia's energy policy. 

The change at the top of Gazpromexport where Elena Burmistrova replaces veteran Alexander Medvedev signals growing turbulence in the classic tradition - summer is always hot in Moscow. The official explanation offered was Soviet style simple - expanding business geography with Gazprom targeting Asian gas markets. 

While true, a second interpretation might hold more water, i.e. that Igor Sechin, the Rosneft boss, has succeeded in shifting the stalemate and has finally won President Putin's ear for what in the EC's jargon would sound as "third party access" to Gazprom's new gas export infrastructure - the Power of Siberia pipeline. It is inconceivable for one of the closest friends of Putin to publicly and openly challenge his boss, without receiving an advance nod of approval. Alexei Miller is obviously in a defensive mode amid growing signs that Gazprom will have to let other independent producers into its transport network. 

Igor Sechin never hid his ambition to consolidate under his control the main bits of the Russia's energy asset base. This became increasingly evident as he grabbed the Yukos assets, acquired Itera and other key gas assets across Russia. It has never been a risk free ride for him - while Sechin has found some new allies in his attempts to topple the export monopoly of Gazprom his insatiable appetite for energy assets building on privileged ties with the Kremlin boss have risen growing opposition and resentment in Russia's energy community. While his inclusion in the Ukraine sanctions list has certainly not expanded his power base abroad with limited effect at home, the pending ruling on a 100 billion dollar arbitration case brought by Yukos shareholders might deal a serious blow to his ambitions. 

It seems Mrs. Burmistrova's chances to strike a deal with Sechin are considered greater, sparing President Putin the effort to openly and personally intervene. Miller and Sechin are known to have been at odds for quite time and engaged in turf war recently with unfolding Ukrainian crisis and strategic deals with China tipping the balance in Rosneft's favor. The absence of Miller's name on the sanctions list has also added fresh ammunitions to the siloviki's expanding power base. Being on the sanctions' list these days is a mark of loyalty and a sign of belonging to the inner circle of Putin's entourage.

Gazprom has recently suffered serious blows on the home front following the aggressive line imposed by the siloviki and the geopolitical shifts in Ukraine. What might seem a bane for Gazprom - seeking to expand its presence and hold on to current market shares in Europe - for Igor Sechnin and the sanctioned circle could be considered a boon internally given the rise in nationalistic fervor and euphoria. Gazprom has taken direct hits affecting not only its cashflow streams but also the fate of critical projects like the South Stream, Blue Stream ad Opal. A mind boggling fine of 10 billion USD could follow this month at the end of the 5 year long anti-trust investigation of the European Commission, which too big a sum given the deteriotating sales forecasts. Gazprom not only is about to loose one of its largest customers - Naftogaz, embroiled in geopolitically motivated price dispute, but is forced to cover the piling up heap of unpaid gas bills or heavily subsidized gas prices for Russia's proxy regimes in Transdnestria, Abkhazia, South Ossetia and the Customs Union privileges for Belarus and Armenia. Suffice to say that the  gas debt of tiny Transdnestria of almost 4 billion USD exceeds by a substantial margin the debt of Ukraine. In practice these satellite regimes have ceased to pay their gas bills at all despite extremely low prices. The financial forecast for Gazprom is dipped further in doom and gloom by the poor track record of lost case in arbitration courts over price disputes, often with retroactive clauses and Ukraine is standing in line. We are watching systemic downward price revisions of virtually all contracts with EU customer. So even as physical export volumes remain high, the cash base has been depleting. 

As has been often said in the past - the fall of Gazprom's monopoly is inevitable - the difference today is that it has been made imminent with the new draft of the resolution of the Anti-Trust Agency in Russia and the pending decision of the government, that will add to the list of recently suffered administrative bruises after the lost monopoly in LNG exports. Although the disputed access to critical gas infrastructure has mainly concerned east bound export routes to China and the Far East - the Europe gas export routes will inevitably follow. We have continuously repeated a key theme: in the long run the Kremlin folks will be more interested in the absolute size of the cash inflows from energy exports than in sustaining the monopoly of Gazprom. Should the company prove that it is unable to meet the expectation - the independent gas producers would step in. 

Which makes an interesting match between the interest of the independent producers and the moves of the Anti-Trust authority in Russian and the prime line in the EC efforts to guarantee acceptance of the key provisions of the third energy package beyond the EU territory, 

The imminent fall of Gazprom's monopoly will be the most vivid casualty of the rising tension between Russia and Russia following the annexation of Crimea and a proof of the EU's growing influence on EU's energy policies on Russia's energy sector. In order to survive Putin's regime needs greater access to the EU market and a more versatile pool of levers than the battered Gazprom's monopoly and the oil indexed long term supply contracts can offer. 

Elene Burmistrova's appointment is just the first move in a chain of events that will mark some dramatic shifts on the energy scene in Russia. 

Worth watching closely developments on the South Stream front and the newswire from Brussels and Moscow these days. 

От новия 95 брой на нюзлетъра: Кремъл подготвя края на експортния монопол на Газпром

Две новини от Москва от последната седмица говорят за силните подводни течения в Кремъл и промените, които тепърва предстоят в енергийната област. 

Едната е смяната на върха в Газпромекспорт и назначаването на Елена Бурмистрова. Основното обяснение е разширената „география“ на износа на руски природен газ към Азия. 

Втората е, че Игор Сечин, шеф на Роснефт поднови исканията си до Путин за предоставяне на достъп до „тръбата“ за износ на добития от неговата компания газ. Първоначално по азиатското направление – т.е. по газопровода „Силата на Сибир“. 

Изглежда шансовете на Бурмистрова да постигне корпоративна договореност със Сечин за да не се налага открита намеса на президента Путин са по-големи от тези на Медведев. Не е тайна, че между Милер и Сечин прехвърчат искри, защото амбициите на Сечин да се затвърди като най-силната професионална фигура в енергийни бизнес след насилственото придобиване на активите на Юкос и поредицата стратегически сделки със западни и източни партньори, не могат да се реализират без възможност за износ на природен газ. На първо време към Китай.

В същото време Газпром инкасира много силни удари освен от вътрешни конкуренти и в следствие на агресивната и не щадящи финансовото състояние на компанията геополигически амбиции на Кремъл в Украйна – пример за което е проекта Южен поток. Газпром не само очаква присъдата по антимонополното разследване на ЕК, където може да бъде глобен до 10 милиарда долара – а това е сума, която трудно ще отдели, но и продължава да трупа постоянни загуби от политическата подкрепа на режими кукли – Приднестровието, Южна Абхазия, Южна Осетия или трудни и зависими съюзници като Украйна, Армения и Беларус. Ако добавим към това и постоянните многомилиардни загуби на арбитражни дела с ретроактивни клаузи с купувачи на природен газ в ЕС и натиск за намаляване на цените практически от всички партньори в ЕК  прогнозата за финансвото състояние на газовия монопол става все по-мрачна. Не толкова за физическите обеми на търгувания газ, а за реалните парични постъпления.

Както многократкно сме анализирали – падането на монопола на Газпром,което вече е факт за износа на втечнен природен газ, при износа по газопроводи, вероятно на първо време ще стане по азиатското направление, но неизбежно ще достигне и Европа. Защото Кремъл преди всичко е заинтересован от увеличаване на масата от доходи от износ на енергосуровини, върху които се крепи руския бюджет. Ако монополът Газпром не може да компенсира загубите в парични потоци и пазарни дялове, то тогава в действие ще влезнат и другите руски независими газови производители. Което прави интересно съвпадението на интереси и усилия между руските независими производители на природен газ от една страна и ЕК, която настоява за гаранции за достъп на трети страни до газопроводната инфраструктура, от друга.

Монополът на Газпром ще бъде най-видимата жертва на анексирането на Крим и на авантюрата в Украйна. Кремъл има спешна нужда от приходи и запазване на присъствието на европейския пазар и алтернативни лостове за влияние.

Изглежда Кремъл разчита, че Елена Бурмистрова ще е човекът, който да управлява процесите докато Газпром се лишава от монополното си положение. Следете и преговорите по Южен поток в Брюксел – интересното предстои.

Валутният борд е механизъм, който не е нито панацея, нито индулгенция

Слушам мантрите за невъзможността да се срине валутния борд, защото трябвало решение на Народното събрание. Има разлика между стабилността на банките и на валутния борд - това не са тъждествени понятия. Разбирам необходимостта от поддържане на доверие към борда и към стабилността на банковата система. Напълно поддържам усилията в последните дни за затваряне на темата. Но това трябва да става въз основа на информираност и откровеност, която генерира доверие, а не на религиозна вяра. Бордът има нужда от умело ръководство и политика на БНБ, на правителството, на политиците и на институциите - глупаво е да си мислим, че при всяка политика и при всяко действие на партиите и на обществените фактори той ще остане стабилен. Що се отнася до  аргумента, че само със закон може да падне - то това е болезнено наивно и лесно се оборва - да не би революциите да са станали с законодателен акт или пък кризите, икономическите и социални  катастрофи да чакат санкцията на Парламента?.

Повтарям това което казах - атаката срещу банките и стабилността, ако не успее през парадния вход да срине борда, може да го направи и го прави като ерозира неговите фундаменти - в това число постепенно дестабилизира финансовия сектор и банките, отслабва способността на икономиката да генерира значителни експортни постъпления и усилва слабите звена и "дупките" в политическия процес /отлагането на изборите/, бюджета или банков надзор. Да се говори, че всичко е "цветя и рози" и всички банки са еднакво добре, и че вложителите не трябва да се интересуват от това как банките се управляват е опасна заблуда и по същество представлява престъпно действие. Банките не могат да бъдат изолирани като острови на стабилност от икономическата и политическа реалност. Нито пък могат да бъдат изолирани от дефицитните процеси в икономиката и политиката.

Вече се стига се до абсурди - БНБ ще забранява критиката срещу банките и разкриването на информация, която можела потенциално да ги дестабилизира!? Това си е тоталитаризъм в действие и антипазарна мярка, която е непонятна в България на 2014 година. Въпросът не е само в това, че БНБ и политиците иска да оправдаят собстевните си грешки в реакциите на паниката.

Ами ако действително нещата не са добре и ако има проблеми, за които ръководството и акционерите на банките не искат да се отчитат пред обществото. Ами ако нещата с надзора не са както трябва, както подозира прокуратурата? Това, пак повтарям не означава, че банките са по-здрави или по-слаби, защото няма съмнение, че повечето наши банки са по-стабилни от западните им аналози. Но прозрачността и информираността са най-добрата терапия срещу слухове и панически внушения. Но съждението, че всички наши банки са по дефиниция или само благодарение на борда са еднакво и равно обречени на стабилност си е формено невежество. Тепърва трябва да оценим ефекта на дупката от над 7 милиарда лева в енергетиката, и аналогичните бюждетии дупки в здравеопозването, социалната сфера и т.н.

Политическата нестабилност в България може да срине и ерозира Борда независимо от това, че промяната му формално става чрез акт на Парламента. Така, че стига пустословие и самодоволство. Нещата са сериозни. Хората, които отвътре и отвън искат да дестабилизират България разчитат на внушения, на слухове, на полуистини и на закрити за общественото внимание теми. Паниката стъпи върху липсата на достатъчно информация в обществото за състоянието на банковата система и на конкретните банки, върху необяснимите действия или бездейстивя на конкретни институции и политически лица. Доверието се гради не със забрани, а с информираност и реални реформи, а не с абстрактни и абсолютни мантри.

Тъжното в този нелеп напън на БНБ и на група парламентаристи е, че вместо да добави, той намалява доверието в качествата и здравия разум на лидерите, които са призвани да пазят националната сигурност във финансовата и банкова сфера.

Не мога да не си спомня за класическия цитат от един вече покоен бивш руски премиер - "уж искахме за добро, а се получи както винаги". Във всичко трябва стил и принципност, иначе и най-добрите намерения пропадат в посредствеността на текущата конюнктура и дребните човешки страсти..

КТБ и ПИБ - въпросите остават

БНБ настоява за по-строги наказания "за критика" срещу банките. Да оставим настрана, че една от острите фази на кризата отмина, но има доста въпроси, които останаха без отговор.

Оставаме с впечатление, че има разлика в начина по който се третират КТБ и ПИБ, особено по линия на подкрепата от правителството. Защо? За едната банка имаше наказателна, за другата спасителна операция.

Няма проблем правителството и БНБ да се притичват на помощ, в това число и със средства от фискалния резерв, за да осигурят краткосрочна на ликвидност. Всеки път ли с пари на данъкоплатците ще спасяваме активи на частни акционери в името на "системния риск"? Кой спасява активите на частните собственици в реалната икономика? Те просто фалират.

Средствата в стабилизиращата операция са значителни и може да се окаже, че ще се разходват в подоптимален режим на оценка за целесъобразност, прозрачност и контрол. По стара традиция зад кадър и тихомълком да разпределим огромни ресурси.

Критикувайки прокуратурата да не изпадаме в другата крайност - да оспорваме необходимостта от детайлно разнищване на възможни въпроси към банковия надзор? Следващият път може да бъде прекалено късно и последствията да бъдат непредотвратими.

Истинският проблем на прокуратурата е костинбродския синдром, който очевидно рецедивира в случай с КТБ, този път срещу един от своите.

Няма логика обвинения за всяване на паника да се предявяват само срещу спекуланти със страховете на хората, а реалните герои да остават недосегаеми, включителни и политическите им покровители.

В този контекст съм категорично против да се забранява критика срещу банките - добрите банки нямат нужда от подобна защита, защото тя размива разликата между добре и зле управлявана банка. Въпросът винаги е стоял защо не се прилага закона, а не че законът е бил неадекватен. Никой не може и не трябва да отменя правото и задължението на вложителите да търсят информация за състоянието на банката в която влагат парите и заедно с това да поемат отговорността за своя избор. Банките, както и всяка друга компания, могат да фалират поради лошо управление и хората могат да загубят своите пари в ненегарантираната от закона част.

Никой не е отменял задължението на банковия надзор и на БНБ да прилагат еднакъв и строг аршин към банките и техните акционери и управляващи.

България има нужда от максимално бързо членство в Еврозоната, защото става подозрително несъгласието на ключови фактори у нас с конкретните и обвързващи стъпки. Доверието в банковата система само ще спечели ако имаме външен надзор и достъп до кредитен ресурс от ЕЦБ.

Кризата премина един от Рубиконите си, но вторичните трусове остават. Защото силите, които клатят валутния борд остават неразкрити, непосочени и най-вече ненаказани.