Премиерът призна: договорът за Южен поток е подписан. За доверието, унижението и отсъстващата политическа култура

"Наша задача е да осигурим равни пазарни условия и сигурност на енергийните доставки", Иван Айолов, заместник министър на икономиката и енергетика на среща с евроексперти.

Нарочно започвам с цитат, защото няма как да илюстрирам дълбочината на проблема, респективно на последствията. Европейската комисия и правителството си говорят на различни езици.

Днешният парламентарен дебат също илюстрира тоталното разминаване в ценности и професионална лексика и най-вече разбиране за това къде е заровен проблема. Както и предвидих, премиерът не каза нищо. Общи фрази и заобикаляне на основния въпрос - кой, защо и как реши, че Южен поток си струва и как да си гарантираме интересите? Те, министрите знаели най-добре - народът просто трябва да вярва!?

Не бих отделял внимание на изказването на заместник министъра, не само защото правителството е в оставка и от това което казва сегашното правителство няма да има особено значение за бъдещето на проекта Южен поток. По-важното е усещането за тоталната некомпететност у висши държавни чиновници и неспособност да вникнат в същността на възникналия проблем.

Разминаването с Европейския съюз не е техническо и проблем на лоша комуникация, а ценностно и същностно за начина по който у нас управляващите разбират европейските стандарти в публичното и корпоративно управление.

Тъй като е изключено тези държавни чиновници да са с устойчиви професионални дефицити, остава да приемем по-разумното обяснение, че това е стратегия на поведение внушена "от горе".. Тя вероятно води началото си от хитро-плиткоумните схеми на "другаря Тодор Живков", който на думи възхваляваше и уверяваше съветските лидери във вечна и нерушима дружба в името на някакъв конкретен келепир или аванта.

Проблемът на тази стратегия, че Европейския съюз не е Съветски съюз и колкото и да омайвате евролидерите и еврокомисарите, каквито и банкети да им давате  - пак няма да ги убедите да си "затворят" очите и да "пуснат" по краткия път вашия проект.

Премиерът днес призна, че договорът е подписан и то докато е уверявал висшите ръководители на ЕК в лоялност и солидарност. Само това е достатъчно да се отиде цялото правителство. Защото става дума за безвъзвратно загубено доверие към страната и нейното ръководство.

Не може едновременно да се уверява Барозу, че България ще се съобрази със забележките и няма да допусне Южен поток да се случи против еврозаконодателството и да подписваш договор с фирмата на Тимченко - съзнавайки, че подписите напълно отрицават силата на дадената политическа дума.

Това е основната новина от деня  - поредния земетръс, който ще има тежки последствия за конкретните участници и за страната.  В политиката, особено на високо равнище, личното доверие има изключително голямо значение. Премиери, президенти и министри по силата на огромната си ангажираност имат не толкова чести възможности за пряко общуване със своите партньори и колеги в ЕС и в ЕК. Затова рядко влизат при общуванията в големи детайли - там където експерти и чиновници са в силата си. Затова думата и доверието между лидерите значат много, а понякога всичко.
 
Веднъж загубено това доверие трудно се връща.

Лошото е, че сега няма никакви изгледи българските участници в този процес да са разбрали шизофренното състояние в което са изпаднали и в което се мъчат да вкарат и българската общественост.

Само няколко щриха.

Първо, от цитата на господин Айолов - което е обща позиция и на премиер и на министър - е видно, че изглежда не разбират, че няма как да сте осигурили равни пазарни условия и сигурност на енергийните доставки, ако в същото време работите в условия на тотална секретност и нарушения на правилата за равен достъп до информация и равнопоставеност на участниците в бизнес процеса.

Второ, тъжно е да се гледа как от една страна премиерът твърди, че проект няма да има докато процедурите и правилата на ЕС не бъдат спазени, а това изисква най-вече добра воля от Газпром, която не може да се предпоставя нито като време, нито като дълбочина. А от друга министърът да настоява, че проектът е необратим!?! От трета, което вече е гротеска - председателят на Парламента, който изобщо няма роля в процеса да взема страната на министъра и да вкарва допълнителен институционален шум и шизофренни нотки.

Трето, по евростандартите търговската тайна не може да се използва като щит срещу публичния интерес, в това число и интереса на други засегнати страни - компании, обществени организации и граждани. Ако толкова не могат да го проумеят да прочетат задължителинет правила за банкиране на големи проекти, да прочетат правилата за защита на вътрешния пазар и особено анти-тръстовото законодателство. Там всичко е разписано.

Четвърто, европейската комисия чрез дирекция "вътрешен пазар" е започнала процедурата именно защото на този етап се оспорва начина по който са проведени процедурите по обявяването на обществената поръчка, изготвени и комуникирани тръжните условия, оценени резултати и обявени резулатите. В това число се осветяват проблемите около сключения "на тъмно" договор, което вероятно е най-трудното признание което премиерът е правил през годината свое управление.

Пето,  нашите "комсомолци" толкова са затънали във взаимноизключващи се и нелогично свързани обяснения, че дори не разбират, колко е дълбок проблемът ни. Ако беше техен, да ги оставиш, но той е общ и се налага да пиша подобни анализи.

Намесата на еврокомисията е още в най-ранен етап, но възможностите и за въздействие са огромни - разследвания за злоупотреба с монополно положение, непозволена държавна помощ и непазарни практики.

Трето, не зная какви експерти са наели ог БЕХ да им изготвят правните обосновки и отговорите - но дори с невъоръжено око се виждат ярките несъответствия с евродирективите, които забележете - няма как да се отстранят преди да се забележат и разберат. Да си прочетат директивите - къде са гаранциите за достъп на трети страни /не като пожелателен запис в политически меморандум, а като правно обвързващи документи, които да са закон в работата на оператора на Южен поток и гарантират спазването на това правило/.

Къде са ясните и прозрачни тарифни структури и доказани тарифини равнища /това е една от най-дълбоките причини за държаните в строга тайна договори/ - достатъчно е да видите за какви ценови равнища на тарифите става дума и как се калкулират цените за газосъхранието в лупинг системите - за да Ви "настръхне косата" - Вашата и на комисията? Национален интерес, справедливи пазарни цени, равен достъп? Думи, думи, думи - освободени от смисъл и съдържание.

Къде са гаранциите за независимостта на оператора от монополиста Газпром? Нали това е сърцевината на ключовия за Трети либерализационен пакет принцип на разделянето на собстеността върху стоката - природен газ и върху преносната инфраструктура.  Има различни варианти, но те не са по подразбиране, а се предмет на конкретна комуникационна и съгласувателна процедура от която няма и хабер.

Слушах днес Народното събрание с надеждата, че все пак от приличие премиер, министър и депутати ще покажат уважение към българските граждани и ще обяснят своите действия и ще ни спестят по-наташни унижения.

Не мина много време и разбрах, че няма смисъл да стоя пред телевизора и тръгнах да си върша работата.

Нямам толкова време за губене.