Атаките срещу Вигенин и евроатлантическата интеграция - време е за избори

Не мога да отмина безмълвно атаките срещу министър Вигенин от страна на хардлайнерите в БСП и ДПС, инициирани от Атака по повод заетата от него и от българското правителство позиция при посещението му в Украйна. Ако беше поредната "мокра" поръчка на "троянски коннници" щях да го отмина. Но разменените остри реплики ме карат не само да защитя тази конкретна позиция на министър Вигенин, но и да се спра на първопричината за подобни разминавания с тежки последствия.

Критичен съм към правителството и лично към господин Вигенин и вероятно ще продължавам да бъда критичен. Доколкото нямам партийна обвързаност и предпочитам професионално отношение и експертна позиция, не мога да не защитя принципите и ценностите, които се надявам да стоят зад неговите думи.

Погледнете от къде идват и какво е съдържанието на атаките.

Господин Янко Янков, който забележете е председател на Парламентарната комисия по отбрана (!?), т.е. водещата комисия през която трябва да се реализират ангажиментите и правата ни по членството с НАТО заявява, че Русия е "мопополист ...с който имаме договорености и зависимости, с които трябва да се съобразяваме"?!?! Изказванията на господин Янков поставят под съмнение способностите ни изобщо да реализираме задачи и действия, които противоречат на руските интереси в сферата на сигурността, в това число и енергийната сигурност. Именно тук е разковничето, защото четири години след като ни спряха природния газ през 2009 година нямаме реализирано нито един проект в сферата на реалната диверсификация и алтернативни доставки, като забранихме и проучванията и добива на шистов газ от който се страхуват в Газпром - именно защото тези наши действия  "противоречат на руския енергиен монопол" и трябва да се съобразяваме със съществуващите зависимости. Пленена воля в пленена държава. Няма да квалифицирам допълнително това изказване - зная само как то ще бъде разчетено от нашите съюзници по НАТО и ЕС в контекста на конфликта в Украйна. Има конкретни текстове в НК, който квалифицират този състав.

Политически дейци, като господата Ангелов, Сидеров и Янков, "естествено" посещават Северна Корея, Сирия и всеки друг авторитарен режим като демонстрация на личното си несъгласие и протест срещу геополитеческия ни избор. Със сигурност тайно или все по-явно се молят Путин да "спечели" започнатата от него "битка за Украйна" и от там да продължи да ни "освобождава" за пореден път.

Толкова е силен вътрешния им порив и насъбраната енергия от дълго сдържаната неудовлетвореност, че вече пренебрегват тефлоновия жаргон, иносказанията и рутинната политкоректност, демонстрирана от партийните им лидери които задължително се опират в репери като официално изразените становища на ЕС. Господин Вигенин изрази именно рутинна европейска позиция - нищо повече.

Какво очакват хардовете в БСП, ДПС и Атака? Да не искат да признаем като Москва само Янукович - с надеждата за поредния транш от лични облаги и ползи? Това е същата схема, по която на времето от Кремъл ни предлагаха да заместим членството в НАТО с неутралитет и да признаем Милошевич, както настояваше Първанов, сегашния лидер на АБВ.

От коя страна на историята щяхме да бъдем днес, през 2014 година, ако ги бяхме послушали и къде ще отидем, ако ги послушаме днес?

Какво по-точно в позицията ни не ги устройва: "Подкрепяме суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна". А може би искате да подкрепим разкъсването на Украйна в резултат на агресията на Путин /именно агресия е дефиницията на ЕС/ и да се съгласим с претенциите му, че там където има руски граждани той да има право да изпраща войски? Давате ли си сметка, че руското малцинство в България е най-бързо растящото и по тази клауза в руската доктрина руските войски могат да дебаркират във Варна някой ден? Зная, че това звучи абсурдно и никой руски гражданин не си го пожелава, но е логичното следствие от случилото се в Крим. Единствената причина това да не стане е именно член 5 от договора за НАТО.

Или очаквате българския външен министър да не посещава Киев е да не иска отмяна на ограниченията върху ползването на българския като регионален език.

Или искате в условията на конфронтация между съюзи, на които сме членове, и Москва с мълчание или снишаване да подкрепим другата страна? Като например да гласуваме против санкции или по-твърд курс на защита на цялостта на Украйна за да може да се спечели време и Москва да реализира плана си за присъединяване на Крим?

Или да подминем откровените неистини, изказани от господин Путин по време на пресконференцията му, че войниците в Крим не са руски, въпреки многобройните "живи" доказателства, а са някакви доброволци, който се самофинансират, пазарувайки от местни молове снаряжения и оборудване? Или намерението тези войски да се крият зад граждански лица - жени и деца!? Това вече дори не е смешно - подобно насилие над истината и липса на уважение към публиката е именно доказателството за "откъсване от реалността", за което говори канцлера Меркел.

Или предпочитаме да вярваме, че някакво писмо на президента Янукович е достатъчна легитимация за изпращане на войски, след като е елементарно да се проверят правомощията на украинския президент по Конституция.

Или да признаем легитимността на Парламента в Крим, на новото правителство на АРК и техните решения. Както между впрочем и за скоротечния референдум, с който се подготвя почвата за отделянето на Крим. Да не би случайно да не се знае, че макар и с автономия - Република Крим има право да организира референдуми само по местни въпроси, но не по въпроси на териториалната цялост на Украйна.

Кризата в Украйна за добро или зло отвори отново несъстоялия се дебат в българското общество защо и дали искаме да бъдем членове на ЕС и НАТО, където бяхме приети без същностен и задълбочен дебат. Седем години след влизането ни в ЕС и десет след началото на членството ни в НАТО се налага чрез евровота си отново да се самоопределим - с кого искаме да бъдем - със Запада или с Русия и кой може най-добре да защити интересите ни в този процес.

Мнозина български политици облякоха европейската си премяна поради политическа и житейска целесъобразност и не последно място поради "указания" "от горе". Те и до ден днешен не виждат морален или политически проблем да живеят на Запад и да се ползват от зависимостите от Изток.  Тези хора смятам за нормално да съвместяват визити в Северна Корея или Сирия с членството ни в НАТО и ЕС. Те са склонни да прегърнат всяка идея или позиция на Кремъл без нужда от собствена оценка или анализ. За тях отъждествянето с руските интереси е демонстрация на принадлежност и личностно самоопределение. Пред микрофон, а най-често под сурдинка, те громят западните империалисти и "гнилата" им ценностна система, като превръщат всяка наша вътрешна неудача в пъклено дело на Запада или на т.нар. соросоиди.

Досега тези политици и кръгове удобно се снишаваха, предпочитайки да стоят зад кадър. Спазваха партийната дисциплина и политкоректния евротон. Но дойде Украйна - време разделно, и залозите се повишиха до крайност. Тези хора нямат нужда от прикритие или дипломатически език - собственото им политическо или икономическо благоденствие е производно от режима в Русия. Те са готови да пренебрегнат всякакви вътрешно партийни дисциплини след годините на скриван и натрупван гняв и вътрешна съпротива срещу геополитическата преориентация на България.

Предстоящите избори за европарламент трябва да дадат отговор на въпроса  кого ще подкрепим за да ни представлява в Страсбург и Брюксел. Дали Атака или новия инжинерингов проект ББЦ, които са "беззаветно" предани на Партията ... на господин Путин и могат да изненадат само с времето на реакцията, но не и нейния характер?

Кого ще подкрепим в споровете вътре в БСП, които нямат само вътрешно партиен измерения - БСП на Вигенин или на Страхил Ангелов? Или в спора на БСП с АБВ на експрезидента Първанов, чието формиране странно съвпадна с негови "тайни" визити в Москва за благословия?  Съвсем не е случайно, че господин Калфин се обяви против ЕС санкции срещу Янукович и клика, а сега и срещу евросанкции срещу инвазията на Русия в Крим. Той е главно острие в  кампанията срещу най-ефективното противодействие срещу водещото геополитическо оръжие на Русия - енергийните ресурси - шистовия газ, като превърна битката за забраната му в крайъгълен камък на политическата си кариера.

Изборът е основно наш и за последствията можем да виним само себе си.

Русия се самоопредели като конкурентна сила и глобален център за координация на дейностите за ерозия на ЕС и НАТО. Няма как да бъдем едновременно в два противоборстващи лагера без да се дискредитираме напълно и да завършим за пореден път както през Първата, през Втората и през Студената война .... от "грешната страна" на Историята. 

При това е нужно да правим разлика между интересите на върхушката около Путин в Кремъл и дългосрочните интереси на руския народ и нашите двустранни и многостранни отношения. Обяснявайки на мои руски приятели разликата в отношението към руския и съветски фактор в историята ни дадох пример с отношението ни към паметниците от различните периоди. За тези в памет на падналите в руско-турската война - в това число и за църквите изградени - никога не е възниквал проблем независимо колко е било тежко. Народът ни винаги намира средства , време или цвете за да ги поддържа и почита - местни и централни власти, църковни и общински настоятелства, компании и граждани без шум и без церемония се грижат за тези паметници и нито един не е било оскверняван - защото са безспосрни. Но с паметниците на съветската армия има огромен проблем - с изключение на малцинство от твърда  левица - навлизането на Съветската армия в България и свалянето на законно българско правителство е агресия, в най-мекия вариант - намеса която води до смяна на строя. "Подвизите" на Смерш са свежи в паметта и болезнено отекват. Хората ще продължават да рисуват, окрасяват, демонстрират пред грозните и изкуствени паметници на Съветската армия. Сравнете суровия и с не особено високи художествени качества паметник на Альоша в Пловдив, на войникът от армия която не е била канена - в този паметник дори няма оригиналност, отлят е по калъп на подобни паметници в много съветски градове - огромни, грозни, сиви - от една страна и скромния малък паметник в подножението на Альоша, който е издигнат в памет на загиналите руски и други войни в руско-турската война, от друга. Пирамидата е едва забележим на фона на огромната маса бетон, която виси над нея. Но разликата в историческата чувствителност е огромна - единията е издигнат от непринудена признателност и от вътрешна необходимост, другия от политическа целесъобразност. За единият няма нужда от заповеди, дипломатически ноти, внушения - с и без намеси от Москва - българските граждани и власти ще продължават до поддържат паметниците на руско-турската война, и за тях винаги ще има свежи цветя. На другите бетонните ще има все повече графити, протести и освен по целесъобразност истинска и неподравена признателност все няма да достига. Така стои въпросът и с политиката на господин Путин - той все повече се превръща в съветски и все по малко в руски тип ръководител, все повече Сталин и все по-малко Столипин.
Ако кризата е най-голямото изпитание пред отношенията между Запада и Русия през последните 25 години, то и евроизборите могат да се окажат изключително важни за съдбата на България.
Време е за избор. Вие сте на ход. Залогът е България.