ТВ7 - прелюдия към истинското действие - инвеститорът влиза?

Както винаги и този път в казуса ТВ7 липсва професионализъм в действията на частния съдебен изпълнител- не толкова в правното основание, а в начина по който правото се прилага и се комуникира. Това е силно политизирана тема и да се очаква, че някой няма да я размаха като знаме на "Свободата на словото" е най-малкото наивно. Не трябва да се изключва вариант при който уж уставните действия дават повод за непропорционална реакция с цел да подготвят почвата за влизането на "Спасителя". Макар, че откровено казано не вярвам, някой да покрие загубите на компанията - по-вероятно чакат отписването на задължения или преструкруриране на дълга, така че "Новият" да влезне като придобие активите "евтино". Димната завеса на медийното събитие ще позволи да не си задаваме въпроси към инвеститора и неговите намерения.

Вместо да изпълнят задълженията си по начин по който да съблюдава постепенност и последователност към процедурата - се действа с масирано полицейско присътвие!?! А това е нарисуван сценарий за медиен спектатъл, излъчван "на живо".

Това не е поредното задължение на поредния частен съдебен изпълнител да прибере техника, сървери, оборудвания, а спрягяното като начало на опитите на държавата и на кредиторите да играят по правила, чиято стойност ще се претегли накрая в международен съд. Синдикът като гарант на максималното осребряване на масата на несъстоятелността има изгода да прибере всичко и от всеки, но не по начин, който да налага всеки път да бъде съпровождан от масирано жандармерийски присъствие. Той е длъжен да прецени дали е по-изгодно да запази ТВ7 като функциониращо предприятие, което е способно да генерира доходи, съответно погасява задължения или няма смисъл да се губи време и е необходимо да се преминава към извземане на обезпечанията и осребряването им. Тук разбира се има значение, дали акциите на ТВ7 или на другите компании служат за обезпечение, което би било типично за дружества със специална инвестиционна цел. Но дори обезпеченията да са във вид на оборудване, техника, мебели - винаги има опция как дълга да се превърне в акции или дялове, които да се превърнат в контрол..

При всички случаи изглежда странно, че подобно решение може да се вземе толкова бързо след съдебното решение на несъстоятелност и без цялостна оценка и стратегия. В подобна тромава реакция по-скоро прозират действията на хората, които инициираха атаката срещу КТБ - в крайните кадри отговарящите бяха премиера Борисов и вицепремиера Бъчварова. Кукловодите останаха зад кадър. Само да не се залъгваме, че всичко е станало случайно.


Информацията около ТВ7 е твърде противоречива, но тя беше нещо повече от медийната "перла" в короната на Цветан Василев. Чрез нея се преразпределяха огромни финансови средства, като в същото вреве ТВ7 балансираше-и допълваше медийния ресурс на неговия тандем с Пеевски.

Показният начин на акцията не е просто глупав, той е преднамерено глупав.

Вместо медийни шумови бомби трябва да се подходи тихо и прагматично - срок за погасяване на дълговете, НАП да не спи и ако има някой готов да покрива дълговете и веднага да бъде поканен да го стори.

Трябва да има равнопоставеност между изключителната претенция на журналистите в тази и други медии да работят и влияят върху обществото и задължението им да хигиенизират медийната среда, като принудят собствениците  - стари и нови - да излезнат напред и поемат своята отговорност. Няма как да останеш само в едното поле на Истината, а да не интересуваш за кого работиш, какви са неговите цели, каква телевизия иска да прави и как неговите интереси се съвместяват със собствените ти ценности.

Журналистите в тази телевизия имат минали грехове към обществото, когато мълчаха или не реагираха на начина, по който телевизията им бе използвана в Костинбродската афера. Смешно е да се прехвърля отговорността само върху един Бареков. Тази афера си беше чисто и просто опит за държавен преврат, доколкото допринесе за формиране на правителство извън демократичната представителност и ни прати като държава в продължаваща и досега зона на турбулентност.

Факт е, че ако телевизията не може да се издържа и да си плати кредитите, обезпечение по които са техниката и оборудването в нея - няма никакво основание тя да продължи да съществува. В същност няма такова право - правото да се работи /то е абстрактно, не касае нито една отделна работа/, няма и право да работиш и да те излъчват без сметка за икономиката, задълженията и обществените последствия.

Журналистите трябва да обърнат гнева и исканията си спрямо изпълнителния директор и новите акционери - от там трябва да дойдат парите за покриване на разходите по обслужването на заемите и експлоатационните разходи. Няма как новите собственици или инвеститори да останат зад кадър и от удобството на задкулисието да режисират сблъсъци между журналисти и власт. Телевизията е в зоната на реализиран и подлежащ на трансфер политически проект и държавата не може да остане пасивен наблюдател - защото някой се опитва да си купи пропаганден рупор за да печели гласове и влияе върху нашия избор.

И за всичко това да платим като данъкоплатци да покрият дъговете и сметките за стотици милиони.

Синдиците трябва да поемат контрола върху ТВ 7 и организирано да проведат процедурата по несъстоятелността.

Тази телевизия е куха защото няма как да върне чрез дейност налетите стотици милиони. Но това е теза, която се доказва чрез процедури. Иначе си говорим като революционери по време на пуч - всеки претендира за някакво право, а другите плащат.

Интервю за offnews.bg

Въпросите задава Митко Генчев.
1.Господин Василев, какво е мястото на Русия в днешната геополитическа карта на света? Коя политика е актуална за днешна Москва - тази на "изгорените полета", или тази на един обновяващ се Кремъл, който макар и с непримиримост, но ще подаде ръка на Европа?

М​ястото на Русия е значимо и видимо, без значение дали ще я определим като глобална сила с регионална проекция на мощ, или регионална с глобална значимост. Но е важно да разберем, че тя "тежи" все повече не толкова с позитивната си сила - икономическа и политическа мощ, а с непредсказуемостта си като политическо действие и рисковете, които крие за света със слабата си икономика и ескалиращите социални и демографски дисбаланси. ​ 

2. Кой спечели войната в Украйна, но и кой я загуби?

Не виждам някой да печели от войната в Украйна, а съжденията върху това кой по малко губи не могат да бъдат достойни за Европа от 21 век. Всички губим, някои политици се радват, че може би в края на уравнението ще загубят по-малко, но това е перверзна утеха. Щетите, които Путин причини на Русия ще се измерват с години - погледнете около Русия - колко приятели и останаха. А предстои да видим и тепърва усилващ се вътрешен кипеж. Погледнете "учтивата" размяна между Кадиров и силовиците. Свършиха парите - чеченският вожд показва "рога". ​

3. Защо и кому беше нужно велика държава като Русия да напомня, че още я има?

​
Тук има наслагване на "вини" и на Запада и на Русия. Западът "забрави" Русия и я остави на самотек, давайки и чрез увеличената цена на нефта и природния газ, безпрецедентно финансово богатство. Русия, която не видя своето място в евроатлантическите интеграционни процеси, стигна до заключението, че след като не е "вътре" и "няма реални козове", трябва да напомни за себе си като използва новото си богатство като плаши и разрушава международния ред и сигурност. Но за разлика от Китай, тя не може да стъпи върху устойчива и добре структурирана икономическа, търговска и финансова мощ за бъде устойчив фактор в глобалните отношения. След девалвацията на енергийното оръжие и остана само военния арсенал - но той също е нож с две остриета. В същност употребата на хибридна сила и дрънкането с ядрено оръжие издава ограничеността и неустойчивостта на факторите, които определят в дългосрочна перспектива нейната сила.

4. Можем ли да кажем, че днешна Русия е като ранен звяр?

​Не бих казал звяр, нито ранен, защото по-голяма част от бедите са самопричинени. По-скоро търсещ, лутащ се и стрелящ на посоки недобре облечен, но добре въоръжен човек, който е объркан в своя избор на оптималност между комплексите за превъзходство и малоценност. Но това не е новост за руската история

​. Русия не е нито толкова силна, нито толкова слаба, колкото изглежда. ​Казал го е Бисмарк и много след него.

 5. Москва не е ли готова на значително по-добронамерени стъпки днес, например да влезе в НАТО, да стане част от ЕС, тогава си мисля, че Путин би забранил "Южен поток" с усмивка, а не с размахване на пръсти?

​В началото на века, още докато бях в Москва станах свидетел на желанието на Путин да потърси писта за интеграция в НАТО и ЕС. Проблемът беше, че и САЩ и ЕС бяха фокусирани върху интеграцията на Централна и Източна Европа - просто нямаха капацитет за никой друг. И по-големият проблем - в дискусиите надделя аргумента - Русия е непредсказуема, следователно невъзможен за управление риск, което ще заплаши стабилността на ЕС и НАТО. Русия иска да бъде добре приета в общия европейски дом, но отказва да спазва общите правила. 

6. Такава стъпка на Путин на секундата ще обезсмисли партии като "Атака", може дори да говорим и за БСП, и за АБВ. Те няма да имат причина да съществуват повече, защото няма да имат алиби. Въпросът ми е точно каква е тази зависимост - тя в идеалите ли е, или само в парите?

​
Късно е за Путин да бъде друг. Подобна промяна беше хипотеза в ранния му период. Не сега, когато от толкова дълго пребиваване във властта е загубил инстинкта си за реформи и политически иновации. А и вече на Запад не му вярват - а за подобна промяна трябва две страни. Малцина хора си дават сметка, че той в същност никога не е печелил демократични избори, както Елцин на времето. Той си беше назначен на върха и остана там благодарение на ресурсите на властта и потискането на опозицията и конкурентите си. Не виждам днес как ще излезне от властта по безболезнен за себе си и за държавата начин.​

7. Дори един Румен Овчаров напоследък проявява признаци на човечност. Това означава, че Кремълският вятър вече е в друга посока. Коя е тази посока?

​Не желая да коментирам хора, които са причинили милиарди загуби за държавата и единствения им репер за поведение е собствената им изгода. Те така и не разбраха логиката на промяната и вместо да помогнат на своя народ, консумираха ползите на прехода, като прехвърлиха върху хората щетите му. ​

8. Сега да стигнем до забавачката КТБ. Казахте, че тя се източва пред очите ни и че всичко е лъжа и измама. Защо?

​
Няма нито лъжа, нито измама - всичко е наяве и се случва. Губим на ден с по десетки милиона. Това е перфектното "счетоводно" убийство, а сме тръгнали да търсим "Михал" в чужбина. Посредствено като замисъл, още по-посредствено като изпълнение - само щетите са непредсказуемо високи и за дълго.​

9. Никога не съм разбирал принципът на лакомията - защо да ми трябват толкова имоти, като дори с държавният "Фалкон" не мога да ги облетя, камо ли да ги видя от птичи поглед. Защо го правят това, аз като средностатистически български тъпак наистина не разбирам кому и защо е нужна такава лакомия?

​Е, това е класическия пример с несъвършенствата в човешката природа и отсъствието на страх към бога и на ценностна система. За мнозина у нас ролевия модел не е инициативността и желанието да поемеш риск, след което падаш и ставаш, но в края успяваш или ако не спечелиш поне знаеш, че си опитал, а тихия пристан в политическа партия, в която макар и посредствен и незнаещ един ден можеш да станеш и министър по асансьорите на властта. ​

​Нулев риск, сигурна полза. Е, няма да произведеш добавена стойност, а само ще разпределиш свиващата се обща добавена стойност - но кой обръща внимание на такава дреболия. Тарикатлъкът е национален спорт - затова и четвърт милион в трудоспобна възрасто предпочитат да не работят. Или са в сивата икономика или са в редицата на недоволствуващите.​

10. И накрая - "Южен поток" е фикция, това е проект достоен за въображението на Доктор Хаус. Та кой доктор е нужен на България, за да я излекува от такива болни въобръжения?

 Никой няма да ни излекува, ако не се самоизлекуваме - защото най добре знаем диагнозата и лечението. Това е един порочен кръг на добавената бедност - бедни сме не само защото произвеждаме малко и с малка добалена стойност, но и защото прекалено много хора преразпределят /класата на преразпределителите, която управлява/, докато все по-малко произвеждат. Новопроизведеното богатство е с къс хоризонт, не умеем да го опазваме и мултиплицираме като другите народи, поради което следващите поколения започват от нула. ​

Списание Мениджър: Какво губим като пестим от отбрана

Разглеждането на предложението за финансиране на новите програми, предложени от министър Ненчев е неразривно свързано с оценка на заплахите за националната сигурност и ресурсите, които можем да мобилизираме - самостоятелно или заедно с нашите партньори - за да се справим с тях. Ако не виждаме заплахата, защо да инвестираме в сигурност?
Ако не признаваме, че събитията в Украйна и Черноморския регион ни засягат, ако хибридната опасност от ИДИЛ или от други вътрешни и външни източници в зоната на здрача - там където не работят нито радарите на военните, нито силите на вътрешната сигурност, значи нещата са много зле.
Не става само със системи за ранно предупреждение – най-малкото защото след двадесет и пет години полуреформи и полудействия и цивилното и военното разузнаване са в положение „полу“.
НАТО и ЕС определиха заплахите за колективните система за сигурност - всеки в  рамките на своите компетенции. НАТО определи аграсивната линия на Кремъл като заплаха за колективната сигурност. Ние замълчахме - все едно не сме на 500 км от епицентъра на геополитическа тектоника, а граничим с Атлантика.
ЕС заложи на икономическите санкции, но част от управляващите у нас се стягат да правят референдум и да ги премахват. Не защото търпим огромни загуби от нереализирана търговия или бизнес в Русия, такава просто няма, а защото част от т.нар. елит загуби топлата връзка с посредническите или корупционните парични потоци, които текат към България. Никак не е случайно, че сегашният скандал тръгна от опит за подкуп на министър Ненчев и най-вече от неговите разкрития.
На този фон предложеното от министър Ненчев със сигурност ще бъде представено като "прекалено скъпо" "прекалено много ". Можем да загубим четири милиарда във фалит на банка заради егото на няколко души. Но за армията и за повишаване на отбранителната способност не даваме и грош.
От една страна това е класическия прийом на "снишаването" по живковски - когато проблемът е по-голям от нас, не го разбираме или не знаем кой е правилния път, но у нас не престава да напира желанието да открием „келепир“. От друга, това е челният сблъсък с реалността и осъзнаването, че сигурността струва пари„„. Не случайно имаме малко над 30 хиляди души армия, и още над 40 хиляди вътрешна сигурност, но те не решават уравнението на личната и корпоративна сигурност – за това ни трябват още над 120 хиляди души охранители и частни армии и вътрешна сигурност. Мит е, че пак ние не плащаме или че плащаме по-малко.
КНСН напоследък се използва като място за политически декларации, като за определени лидери има значение само времето в което камерите и микрофоните са включени.
Водещото в предложението на министър Ненчев е признанието, че имаме проблем със сигурността в полето на ангажимент на МО и решаването му струва не само пари, но и решителност. Дори и да приемем, че предложеното от него не е оптималния вариант – програмата е добра основа, върху която могат да се наложат финансови, технологични, икономически и логистични оптимизации.
Разходите могат да бъдат разхвърляни като дълг върху много години или финансирани с целеви облигационен заем, защото е ясно, че това което правим за превъоръжаването на армията са капиталови разходи, които ще се „амортизират от бъдещите военни бюджети. И тези средства могат да произведат значителен мултипликационен икономически и фискален ефект.
В същност България няма алтернатива на увеличаването на военния си бюджет – искаме или не  – достатъчно е да погледнем какво правят нашите съседи и съюзници. Правото да се ползваш от колективната гаранция на защита струва пари. Не може едновременно да отказваме да инвестираме в собствен военен капацитет и да отказваме помощта на другите. Ако искахме да не зависим от никой друг – щяхме да увеличим бюджета си два или три пъти над това, което иска днес министър Ненчев, без никаква гаранция за достатъчност.
Стои и въпросът за хоризонта на военното планиране в рамките на който трябва да се разположи програмата за модернизация. В същност най-добрата защита на предложението на министър Ненчев е съпътствуващия анализ за влияние върху икономиката, бюджета, сигурността, заетостта и технологичното развитие.
Военният бюджет не е задължително нетен отрицателен финансов резултат - разходи без възвръщаемост - а потенциален силен мултипликатор на развитие, ако срещу всеки похарчен лев се търси ефект върху заетост, икономика, бизнес, технологичен трансфер, насрещни ползи и възможности за бизнес или спестяване на други разходи. Ако погледнете в исторически план - с изключение на периодите на войни - оптималните – но не свръхвисоки - военни разходи са били съпровождани от по-големи периоди на относително висок икономически растеж. При всички случаи причините за икономическите рецесии и депресии, за текущата дефлация и ниските темпове на икономически растеж нямат пряка причинна-следственост със смятаните за високи военните бюджети. Обратно, когато военните бюджети не покриват елементарните нужди на националната сигурност, когато институциите, корпорациите и гражданите се чустват уязвими, поради което или не могат да действат оптимално с оглед на постигането на желаните резултите и очаквани изгоди, или са принудени да отчитат чужди интереси преди своите, то тогава това което пестим като нация, като общи разходи по отбраната, го губим индивидуално или колективно.
При това в много по-големи мащаби.
Както е казано - "евтини на брашното, скъпи на триците".
Разговорът за българската отбрана и за противодействието на хибридните заплахи трябва да се състои без отгалане.
Колкото по-късно, толкова по-скъпо ще платим.

168 часа: Европейската комисия защити Централна и Източна Европа от Газпром

Мнозина наблюдатели имаха значителни очаквания за възможностите на Русия да предлага стимули и сключва сепаративни сделки с отделни страни в ЕС и особено в Централна и Източна Европа, там където зависимостта от газовите потоци и енергийните доставки е най-голяма.

Посещението на шефа на Газпром Алексей Милер в Гърция, от което нямаше никакви новини, ярко демонстрира задъдената улица в която попадна руската външна политика през последните месеци. Тя няма активен и полезен ход, особено след като ентусиазмът на Турция към проекта Турски поток рязко се понижи. За разлика от нас, съседите ни спазиха древното правило – ако някой обещава милиони утре, но не дава грош днес не му вярвай – и поискаха незабавни отстъпки в цената, по която купуват природен газ от Газпром. Газпром отказа, защото паричните постъпления се сриват – само за февруари и март – традиционно силни месеци за продажби и приходи – понижението е с 42 процента на годишна база. Ентусиазмът на Ердоган се спихна и Москва загуби самоуверения си тон, че е в състояние сама да прави политика на турска територия и в последващите „територии“ – гръцки, македонски, сръбски, унгарски и други потоци.

В Атина Милер не можеше да постигне нищо конкретно и обвързващо, освен да направи работна група за проучване на въпроса и да потвърди „решимостта“си да потвърди „решимостта“ в бъдеще. Дежа вю – милиарди приходи за бюджета, десетки хиляди работни места. Да Ви звучи познато? В същност цялата драматургия около „потоците“ след архивирането на проекта Южен поток разкри неприкритата същност на руската енергийна дипломация, липсата на скрупули по отношение на балансираност и лоялност към съюзници, партньори и клиенти. 

В началото се опитаха да партнират, след това да пречупят Украйна. След като не успяха  решиха с Южен поток да заобиколят бившите си партньори като предложиха заедно да ги заобикаляме. Сега се опитват да заобиколят България с нови поредни партньори, обещавайки рога на изобилие и бъдеща „манна небесна“ същата тактика, същите маниери.

Ако някой у нас някога е хранил илюзии доколко достоверни са обещаните „мед и масло“ след съгласието си да партнираме с Газпром -– да погледнат какво сега се обещава на Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария. Журналист сполучливо нарече будапещенска група „приятелите на Газпром“, но се оказа, че освен Турция, която скръцна със зъби, вече и в Гърция не хранят илюзии относно възможностите на Газпром да плаща сметките по енергийната си геополитика. Без да престават да търсят възможност за максимална печалба.

 

Може би сте забелязали снишаването на агресивния тон у Путин през последната седмица. Като, че ли 10-дневното му отсъствие е изиграло отрезвяваща роля. Заговори за суверенитета на Украйна, за САЩ като партньори. Щом и най-верният приятел Лукашенко отказа да присъства на военния парад на 9 май, значи е пресечена червената линия – отвъд която не може да „купува“ или „ финансира“ политическите си партньорства. В Европа на практика няма нито един лидер на стара Европа, който да може да замени Берлускони, Шрьодер, като личен приятел на Путин. Гърция и Кипър са много повече пасив, отколкото актив в съвременните геополитически уравнения на Русия със Запада. Няколкото източноевропейски лидери, които флиртуват с Кремъл в отчаяната надежда да получат сравними със Запада цени на природния газ или финансиране за енергиен проект трудно могат да обърнат залозите в играта срещу санкциите на ЕС. Но като, че ли най-големият удар за Путин дойде от Пекин, който отказа да играе поддържата роля в конфронтацията му със Запада и да финансира авансово "Силата на Сибир".

Президентът Путин не може да обещае реално нищо нито на Ципрас, нито на който и да е друг „симпатизиращ“ му европейски политик защото финансовите му възможности са силно девалвирани, а чакащите сметки набъбват отвъд всякакви прогнози както навън, така и у дома. 

Да оставим настрана излезналото от контрол нарастване на сметката по „Крим наш“, финансирането на сепаратистите в Източна Украйна, по новите де факто анексии на Абхазия и Южна Осетия или издръжката на Приднестровието. По-страшното за него е, че вътрешните му сметки са непосилни за покриване. Не само поради ефектът на санкциите и намаляващите приходи от износа на енергосуровини, но и поради провалите в модернизацията и преструктурирането на икономиката. 

Кое по първо да финансира? 

Сметката на Чечня – която изцяло зависи от субсидиите на Москва и вече открито заплашва да излезне извън контрол на централните власти – извън личната преданост на Кадиров на Путин. 

Или сметката по покриване на ескалиращите военни разходи, или скритите до този момент дефицити в регионалните бюджети. Това което става в Москва с лекарите е върха на айсберга – но в столицата пари все още има. Дори мои приятели твърдят, поради изтеглянето на чужденците и съкращаването на гостите животът в руската столица е станал по-поносим. 

Става дума за другата Русия, отвъд МКАД, тази в отделечените региони в която благодарение на местните феодали и ужасяващата корупция се трупат свръхдефицити, които заплашват социалния мир и доходите на населението. Историята с Източния Космодрум, северно от Благовещенск, стана нарицателна за злоупотреби и кражби на публични средства.

Или пък банковата система, която за целия период след кризата от 1998 година така и не успя да се консолидира и оздрави, защото никой няма нужда от ефективни банки, а само от такива които обслужват модела Путин в политиката и икономиката.

От всички сектори в индустрията конкурентноспособност има само военна индустрия, но дори нейната база е силно ерозирана и зависима от вноса и достъпа до нови технологии, иновации и оборудване.

Путин изглежда разбра върху какво буре с динамит стои, разгледа опциите си и .... потъна в размисъл за десет дни.

Защото нищо от това, което му предстои не може да го радва.