Слуховете за мобилизация в армията или способни ли сме да се защитим?

Мисля, че вече съм достатъчно запознат с методите за манипулации чрез медиите, поради което не ми бе трудно да проследя генезиса на манипулацията с новината, че "тайно" се изпращат повиквателни до резервисти, защото България се мобилизира за да участва в готвено от НАТО нападение срещу Русия. Тази кампания е част от усилията за ерозия на подкрепата в обществото за евроатлантическата ориентация. Тъй като много желаещи за Евразийския съюз няма - програмата максимум е България да се превърне в несъстоял се член на ЕС и НАТО като се плени волята и торпилира решителността на управляващи и управлявани.

Има граници на арогантната лъжа, които не могат да бъдат толерирани. Това, което ме изненада е липсата на филтри в медиите посредници и плахата реакция от управляващите.

Дегизираните като български руски националисти у нас пуснаха анкета с фалшива теза, в която питат дали сме готови да  участваме в нападение на НАТО срещу Русия - разчитайки на традиционните симпатии на българина към историческата ни свързаност с историята на руския народ.

Истинският въпрос в същност е дали сме готови да участваме в защитата на суверенитета си срещу новата руска имперска агреивност и то не на чужда, а на своя територия? Въпросът е и дали и доколко сме съгласни да позволим на партньорите ни да ни помогнат да отразим руската заплаха, при очевидната ни неспособност сами да се защитим? И още - дали сме в състояние да изолираме вирусите на вътрешна дестабилизация и растящата заплаха от вътрешни предателства,  - които в "часа на истината" могат да ни направят лесна плячка и ненадежден партньор

Не войски на НАТО се намират на руска територия, а руски войски се намират на територията на до скоро спрягани за "братски"  Молдова, Украйна, Грузия. Достатъчно е човек да проследи еволюцията във военната доктрина на Кремъл и най-вече географията на "зелените" човечета за да се убеди, че не става въпрос за теоретично "дрънкане" на оръжия, а за реална употреба на военна сила, за инфомационна и пропагандна война.

Не наши или самолети на НАТО лазят  по нервите на руската противовъздушна отбрана над териториалните води на Русия, а руски изтребители принуждават военните ни да харчат оскъден ресурс в нашето въздушно пространство. Руски стратегически бомбардировачи, кораби, подводници, изстребители постоянно провокират  готовността на отбраната на страните от НАТО.

Атаката, която се наддигна срещу "повиквателната" към резервистите не може да се квалифицира по друг начин освен като държавна измяна. Трябва ли да се убеждаваме, че новите поколения българи дори не могат да държат оръжие, да не говорим да имат елементарни бойни умения - самостоятелни и в рамките на колективна военна единица.

Можем да спорим колко голяма и вероятна е заплахата от конфликт, който да изисква боеспособна армия, но тя съществува до степен да не може да бъде пренебрегвана. Не става дума да нападаме когото и да било, а да се отбраняваме и в тази отбрана ни трябват боеспособни войници и бойни единици.

Не само, че нямаме адекватен военен бюджет, но и армията е свита под санитарния минимум и ако имаме боеспособни единици, то те в значителната си част са зад граница. Не можем да воюваме с МВР, макар, че при отразяване на хибридната опасност МВР има водеща роля. Само слепец може да пропусне да забележи връзката между българското задкулисие, организираната престъпност и външните дестабилизиращи фактори.

Моето поколение знае как се воюва - поне бяхме подготвени - и съм сигурен, че за връстниците ми  е непонятно как е възможно български медии да тълкуват като посегателство върху личната свобода или права повиквателна, при това за опресняване на списъците на резервистите. И медиите съучастват в тази манипулация като усилват посланията на чужди нам сили и техните проводници. Няма да казвам колко авторитетни за отслужили като мен в българската армия могат да бъдат призиви от "скатали" се от военна служба.

Прочетете откритите справки за дейността на руските тайни служби и "хибридни" заплахи в страните от ЕС и НАТО - не случайно за пръв път след края на студената война имаме и първите арести и съдебни производства на Запад.

А каква част от тази "тиха" война остава скрита за публиката?

Тревожно е, че българските служби отдавна не работят активно по неутрализирането на подобен тип заплахи, особено по направление проникване в икономиката, в банковата и финансова сфера и неправителствени организации. Надеждата е в интегриране на усилията им заедно с техните западни колеги от ЕС и НАТО. У нас все още се смята за политкоректно да не се назовават нещата със собствените им имена в това число, да не говори за последствията от кризата в отношенията на Запада с Русия.

Почти никой не говори за растящата активност на информационната и пропагандна машина на Кремъл на наша територия и за нуждата от информационно противодействие у нас и зад граница. Отново за да не тревожим "излишно" обществеността.
 
За никой не е тайна свързаността на "Кой?" с руския или кримския фактор - доказателство за което е, че КТБ бе ударена именно когато Цветан Василев отказа да издаде гаранции за посочените от "Кой?" фирми в проекта Южен поток. Пак "Кой?" е мобилизирал целия си ресурс за да докаже, че няма военна заплаха от Русия или от ескалация на събитията в Украйна. Люшкаме се в илюзията, че сме остров на стабилност в бушуващото море на конфликт, който отдавна не е вече само регионален - а глобален и геостратегически - т.е. залозите са на "живот и смърт" и няма как да ни се размине.

Не зная дали си даваме сметка, но нещата в и около Източна Украйна вървят към въоръжен конфликт, чийто граници трудно могат да се предскажат. Както посочих преди време - ясно е, че Путин няма бъдеще, но преди да си тръгне той ще разтърси света и нас.

Освен конкретната зона на бойни действия в Източна Украйна, театър на хибридната война е практически целия фронт на съприкосновение между Русия и Запада. България вече е въвлечена в този конфликт - не по своя воля и трябва да заемем адекватна позиция.

Абстрахирането от кризата, която ни залива не е опция, нито снишаването.

Дестабилизациионните усилия спрямо България са форсирани. Институциите и гражданското общество ще бъдат подложени на стрес тест по целия периметър на зони на уязвимост - като започнем от енергийната ни сигурност и завършим с банковата сфера. Колкото и логични да изглеждат усилията ни да укротим "топката" и да не излъчваме огледална агресивност или силова дипломация - нито НАТО, нито ЕС могат да си позволят да изглеждат слаби или да отстъпят от позициите си. Ако отстъпят те ще престанат да съществуват.

Пропастта между последния шанс на Путин - силовата и военна конфронтация в Украйна и битката за Европа на нерушимостта на границите и позитивната интеграция изглежда непреодолима.

Въоръжен конфликт е само въпрос на време. Западът може да си позволи да не търси военно решение - защото икономическите, търговски и финансови санкции работят и той постига целите си. Путин няма друг полезен ход освен играта "ва банк", включително ескалация на употребата на сила зад граница.

От нас зависи дали ще успеем да защитим европейското си бъдеще и България.

Интервю за OFFNEWS: Гърция в следизборна левитация

Илиян Василев е български дипломат и наш посланик в Русия от 2000 до 2006 г. Днес Василев е политически и икономически анализатор
Господин Василев, след изборите в Гърция се появиха твърдения, че Атина ударила шамар на Брюксел. Дали е така обаче и кой ще се смее последен?
Няма особен смисъл от подобно политическо сеирджийство. Проблемите на Гърция си остават, независимо от това колко ще пострада от нея Европа. Както вече съм казвал, дори и целият дълг да им бъде отписан, Гърция ще продължава да харчи повече, отколкото изкарва и то благодарение на постоянните инжекции отвън.
С популизъм и национализъм доверие сред инвеститорите обаче не може да се спечели. Нищо внятно няма как ще се генерират икономически растеж и повече приходи в бюджета. Няма кого и да облагат с високите данъци сред богатите, защото техните пари са зад граница. С идеология не може да се генерира икономическо развитие!
Идеята през държавната администрация да се създаде заетост е рецепта за още по-дълбок срив. Нека премине следизборният махмурлук и тогава да преценим колко струват илюзиите. Но си мисля, че Гърция е в следизборна левитация.
Европа още помни Хайдер, а Австрия пък помни какво се случи после. Къде се крие силата на такива крайно леви, или крайно десни групировки, за по-удобно наричани партии?
В склонността на хората да живеят в паралелна реалност и да избягват трудните въпроси, които изискват техен личен ангажимент и саможерства. Колко по-лесно е да не се напрягаш, да не пестиш, да не се трудиш упорито, да не рискуваш в частния сектор, а да печелиш чрез власт и влияние в държавната администрация?
Крайните по дефиниция са леви. Не случайно всички подрепят харченето на "чужди пари" на "широка нога", както и руската агресия в Украйна. Но те рядко имат масова, още по-малко вътрешна подкрепа, чрез която да се самоиздържат като партии и политици. Винаги в края на уравнението се мержелее някакъв тип Коминтерн. Вижте кой финансира Льо Пен във Франция. Да не мислите, че друг финансира крайните в Гърция?
Въпреки всичко, случилото се в Гърция как го тълкувате - като камък в позаспалото езеро "Брюксел" или като вироглаво поведение на надменните гърци?
​Европейският съюз има реални проблеми, пред които е изправен и които не решава. Това най-вече е предизвикателството за дългосрочната му конкурентоспособност, а именно - технология на развитие, "мините" в банковата и финансова система, неустойчивите демографските и етно-религиозни баланси.
Но в този контекст, случилото се в Гърция, е символ не на бъдещето, а на миналото на Европа.
Твърде много са европейците, които не разбират, че изоставаме от САЩ и Китай не заради друго, а защото работим по-малко и по-неефективно, но и защото интеграционният модел не е завършен и солидарен - както по отношение на възможностите, така и на ползите и на разходите.
Може ли резултатите от изборите в Гърция да имат пряко отношение към България? Особено в момент, в който пак обявихме, че ще въвеждаме еврото?
​Ефект ще имат, но различен в кратко- и средносрочен хоризонт.
В краткосрочен порядък вероятно ще окуражат българските леви и националпопулисти, които получиха силен удар на последните избори. Но в дългосрочен план по-тревожно за нас е да се справим с последствията от евентуална дестабилизация в южната ни съседка.
Не е изключено след управлението на "Сириза" да последва вълна от нестабилност. Може да се стигне до ръст на национализма и турбулентност, която лесно да прелее през границата.
Има обаче и добри сценарии, но те са свързани с по-умерено управление на Ципрас и с признаване на реалностите, но това няма да се случи нито днес, нито утре.
Ако пък това "чудо" с еврото някога се случи, какво да очаква българинът? Хлябът от 1 лев да стане 1 евро, или нещо друго?
​Проблемът за членството ни в еврозоната не е академичен, или пък привилегия на неколцина просветени и професионално ангажирани с това политици или експерти.
Крайно време е да провеждаме пълноценни и информирани дебати, в които и управляващи, и управлявани, да намерят оптималното съчетание на цели, интереси и ресурси.
Членството в еврозоната е логично, но не е панацея и е свързано с редица неблагоприятни възможни последствия - особено при нереформирани базови системи.
Приемането на еврото не може да замени необходимостта от реформи, от изпреварващи и конкурентни политики и от усилване на конкурентноспособността на икономиката ни. При това не само вътре, но и извън ЕС - там, където дали имаме евро, или не, няма значение.
И сега парите в България, в банките, и в корпорациите, във все по-малка степен се превръщат в инвестиции. Засилва се тревожната тенденция за изтичане на капитали поради невъзможност да бъде намерено ефективно приложение или поради неуправляем политически риск.
Въпросът за добив на шистов газ в България се размахва като плашило. Че има опасни технологии, има, ама те са от средата на миналия век. Кой трябва да се плаши от евентуален добив на шистов газ у нас и защо?
​Посредниците на страх и на нищоправенето! Толкова много пари се наливат в това да се спре инициативността и предприемчивостта на другите...
Ако можехме да продаваме зад граница идеологически предразсъдъци и контрареволюции - щяхме да бъдем Швейцария.
Няма дебат, няма знания и информираност - има забрани и шаманство! Единственото противодействие е светлината - повече светлина и информация.
Хората не са глупави. Затова и противниците на шистовия газ и фракинга бягат като дявол от тамян от открити публични дебати. Силата им е в задкулисието, не в знанието.​
​Те забраниха не само фракинг, а на практика блокираха целия сектор на проучавнето и добива, което на практика торпилира най-важния сегмент на енергийната ни независимост. Тя не е абстрактен лозунг - а пари, заетост, несъстояло се благоденствие.​
Този рязък спад на цените на петрола резултат от какво беше? Не беше ли това част от санкциите срещу Русия?
​Когато отидете на бензиноколонката, не забравяйте да благодарите на шистовата революция в САЩ - на тези милиони заети учени, инженери, търговци, инвеститори, които не престават да удивяват света с възможносите си, да преодоляват граници и предразсъдъци.
Със сигурност са помогнали и санкциите, които на практика ограничиха възможностите на Русия да добива газ и петрол.
Но в основата на ниските цени са пазарни реалии - устойчиво превишаване на предлагането над търсенето. Всичко друго е вторично.
Вие сте бил посланик на България в Русия. Затова ви питам - "Руската мечка" адекватно ли се държи към целия останал свят днес?
​Приемам нещата такива каквито са - това е Русия, това Кремъл, това е Владимир Путин. Никой не може да причини на Русия това, което нейните управници могат да и причинят самите те.
Този национализъм, който руският президент възроди и насърчи, за да запази властта си, трудно ще бъде обуздан - той има нужда от все повече агресия във вътрешен и особено във външен план, за да се оправдаят провалите в икономическата и социална политика. По тази писта Русия върви към новия си Сталин. ​
От прословутия проект "Бургас - Александруполис" досега са построени само Бургас и Александруполис, но и двата града имат хилядолетна история.  Защо същото се случи с "Южен поток" и какъв беше този фокус, че да изчезнат изведнъж към 300 млн. лева без да има нищо на практика?
​Не е толкова трудно да се разбере - има заинтересовани лица, има преразпределителни процеси, които обективно не са преставали да текат. Само външните форми са различни - в дадения случай -  дали ще бъде проект от енергиен шлем, или държавна поръчка, без или с манипулиран търг, дали ще бъде откровена кражба - няма значение. Всичко у нас е безнаказано.​

​​Какво означава да си "идиот" в днешно време - да си държиш парите в банката, примерно КТБ, или поне да идеш да видиш Рио, както казваше Остап Бендер?
​Вероятно, най-близкият признак за обществено призната нерационалност е да не си задаваш трудни въпрси и да се носиш "по течението". Средата у нас не е саморегулираща се, или самоналагаща равновесие и справедливост - затова трябва да бъдем нащрек и проактивни!

От новия 117 брой на нюзлетъра: Геополитическите рискове за енергийната сигурност на Европа - контраиграта на Москва в Кавказ, Турция и Югоизточна ЕвропаГърция

​

През последните месеци и в епицентъра на Украинската криза се наблюдава засилена активност на Москва по цялото трасе на "енергийните надежди" на Европа за диверсификация на енергийните доставки - от Баку, през Тбилиси и Анкара, в Атина, София и Белград. ​

​Не е тайна, че постоянен вектор на руската газпломация е осуетяването на алтернативни газови доставки от Каспийския регион – цел на която бяха посветени както Синия, Южния и последвалия ги нов Турски поток. Особени надежди се възлагат не толкова на единични успехи в някоя от столицити по трасето, а на преливния ефект и информационно усилване на сигнали за проблемност и размиване на ентусиазма на съответните политически елити. Известни шансове за има силовата контраигра на Москва срещу Баку, която поставя пред Илхам Алиев избора – или запазване на властта си или енергийни приходи. В контекста на острото противопоставяне между Запада и Русия залозите за Путин не могат да бъдат по-големи.

Традиционно Москва винаги е спекулирала с​ъс заплахата от "цветна революция" и заиграване с опозицията за авторитарния режим на Алиев. Не за пръв път висши приближени до азерския ръководител атакуват подкрепяни от Запада неправителствени организации, ограничават медийни и политически свободи.

Новото е, че недоволството на управляващия бакински елит се разпространява върху външната политика на Вашингтон и отговорността му за кризата в международните отношения и най-вече за сривът в цената на суровия петрол – често повтарян рефрен и от Москва. Повече от критичните изявления на азерските ръководители се правят и разпространяват на руски език, което е недвусмислен сигнал, че имат за цел да бъдат забелязани в руската столица.

В средата на месец декември офисът на радиостанция "Свободна Европа", която се финансира от Държавния департамент и няколко свързани неправителствени организации, бе атакуван от спецчасти на азерските служби за сигурност. През 2014 година бяха арестувани над 100 опозиционери, а тенденцията е възходяща. Надеждата на Баку, че Западът ще признае привилегирован статут на Азербайджан като единствен до скоро алтернативен източник на нефт и газ за Европа, като го принуди да приглушава критиките си в сферата на човешките права и политическите свободи, не е гарантирана даденост.

Дългоприеманата мантра бе, че б​ез активното участие на Азербайджан няма как да се случат основните проекти за диверсификация в Югоизточна Европа - ТАНАП и ТАП. Икономическата целесъобразност на инвестициите в газова инфраструктура отслабва във връзка със спада на цените на суровия петрол и природния газ, несигурния пазар и слабо търсене от крайни потребители.

​Азърбайджан днес трябва ​да се конкурира с други възможни алтернативни доставчици, в това число и с доставките на втечнен природен газ – в това число и от Америка.

В своята опозиция срещу азерските маршруги през Турция, Русия не е сама – тя се опитва да взаимодейства с Китай, Казахстан и Иран - в това число и като предотврати достъпа на туркменски газ през Транскаспийския газопровод до Европа.

При тези обстоятелства Баку постепенно осъзнава, че не е незаменим, поне до степен да принуди Запада престане да подкрепя опозиционните сили.

​Илхам Алиев е твърде уязвим от позицията на Москва в конфликта с Армения. Русия трудно може да разреши, но може успешно да играе на противоречията между Ереван и Баку. Това налага азерският президент да поддържа прагматична линия към северния си съсед и най-вече да не тества границите на търпение на Русия в условията на ескалираща конфронтация на Путин със западните му партньори.

​Още повече, че САЩ и ЕС отказват реална и значима военна помощ на страните от постсъветското пространство - свидетелство за което бе ненамесата в конфликта в Грузия и сега в Украйна.

​Тази геополитическа парадигма вероятно обяснява и сключения договор за внос на въоръжения и бойна техника от Русия на стойност над 1 милиард долара, както и засиленото сътрудничество между руските и азерски служби за сигурност в противодействие на "цветни" заплахи.

​В приблизително подобно русло се развиват и не особено силно информационно осветяваните преговори между ръководствата на Русия и Грузия. ​

​В Тбилиси проруския елит се чувства обнадежден от по-агресивното поведение и позиции на Русия в Украйна и Азърбайджан, както и от потенциалните проблеми през реализацията на транзитни проекти с неруски газ, които привързват Грузия към Запада.

Няма съмнение, че победата на радикално лявата партия Сириза в Гърция ще даде допълнителен импулс на проруските сили по цялото протежение на трасето на алтернативния газ от Каспийско море до крайните потребители в Италия и Централна и Източна Европа.И най-вече шанс да се реализира неслучилия се вход на Южен поток на територията на ЕС през Гърция - вече през Турския поток и свързващата инфраструктура на европейската част на Турция.

Алексис Ципрас не крие намерението си да се възползва от различията между САЩ и ЕС от една страна и Русия от друга за да отслаби влиянието и натиска на Германия. Отношението му към Ердоганова Турция е много по-меко, което предполага, че независими от Анкара и скъпи проекти за транзит като газопровода от Израел и Кипър към Гърция вероятно ще имат по-нисък приоритет. Трудно е да се допусне, че правителството на Ципрас ще пренебрегне гръцките интереси при реализацията на нови ВПГ терминали на Егейско море – за които лобират ЕС и САЩ, но е също толкова сигурно, че Атина ще се опита да извлече максимум от ползите за себе си при ръчно управление на техния напредък.

Украинската криза провокира мащабно пренареждане на картите в сферата на енергийната сигурност в района на Черно море и Каспийския регион. Много от значителните инфраструктурни проекти за пренос на енергийни суровини – особено на природен газ от Каспийския регион и на Балканите могат да бъдат забавени или ускорени в зависимост от геополитическата конюнктура, като Москва съхранява значителни възможности за противодействие и „размиване на ентусиазма“ на политическите елити в транзитните страни.

Без системна и цялостна ангажираност на водещите страни в ЕС и особено на САЩ за позитивно управление на политическия риск в големите инфраструктурни проекти с цел диверсификация на енергийните потоци, без акцент върху тяхната пазарна и бизнес състоятелност, много от тях ще останат на хартия – започнали и завършени като политическа амбиция.

Никой не може да смята своите интереси за сигурно защитени, а ролята си на основен фактор – газов или политически хъб – за гарантирани. Нито Баку, нито Анкара, нито Атина или София могат да се смятат за незаменими.

Динамиката на процесите е толкова значима и границите на невъзможното в условията на развиващата се украинска криза толкова широки, че втречването в географските карти и в собствените претенции може лесно да отведе всеки политик или страна до невъзстановими стратегически загуби или пропуск на справедлива полза.

Високото говерене в тази сфера не винаги издава увереност, още по-малко е гаранция за по-висока чуваемост.

Гърция получи своя Жан Виденов

Гърция получи своя Жан Виденов.
Разликата с 1997 година и с нашия случай, че тогава не бяхме в ЕС, нито в Еврозоната и България не може да претендира за историческите дивиденти на "люлката на демокрацията".
Последните карти дават на Атина на Ципрас допълнителна негативна сила, с която да рекетира големите донори със заплахата, че ако няма пари ще им се бутне "европейската къщичка".
Днес има и други заплахи, с които Ципрас може потенциално да спекулира - неговата свързаност с Русия и значимостта на Гърция за енергийната сигурност в НАТО и ЕС. Не е лесно и за нас - от едната страна Турция е ухажвана от Русия в усилията и да осуети алтернативни и конкурентни енергийни потоци на азерски, иракси и други газ. От друга с Гърция са свързани основните надежди за свързаността ни с глобалния пазар на ВПГ. Не случайно от доста време твърдя, че алтернативните доставки винаги са прекрасна опция, но не зависят само от нас, докато местния добив на нефт и газ може да ни реши уравнението веднъж и завинаги.
Сега ще бъдем свидетели на вълна от оптимизъм в българската радикална левица, националисти, "зелените" и симпатизиращи на Кремъл и опити за разпространяване на "успеха" в съседа и у нас. Затова предупреждавам с горното сравнение.
Всуе са надеждите - популизмът на Ципрас е достатъчен за да спечели избори, но не и да управлява. 
В същност етапа Ципрас беше задължителен не само за Гърция, но и за ЕС, защото трудно до невъзможност е да спориш с общество, което не е изживяло своите илюзии.
Без да минат през ново дъно и катарзис гръцките избиратели не могат да приемат лишенията и дисциплината, която тепърва ще се налага. Уж затягаха колани, а пак харчат повече отколкото изкарват.

Гръцката икономика и публични финанси все още не са стъпили на здрава основа, за да се обърне тенденцията.
Целта на новите управляващи е през държавата да се генерира заетост и доходи, а това предполага нов ръст на дълга и ново масово несъобразяване с маастрихстките критерии, особено в частта дълг къб БВП и дефицит в бюджета.
Проблемът на Европа с Гърция не е само и толкова равнище но нейния дълг, а това, че тя не е постигнала минимално устойчиво и балансирано състояние на държавата и на икономиката си.Дори Европейският съюз да направи най-големия подарък и опрости целия външен дълг, нашата южна съседка ще продължава да генерира нови и нови дългове. Ето защо сегашния гръцки модел предполага някой друг да налива благоденствие отвън, така както Западна Германия реши да налива в Източните провинции.Трябва да признаем, че Ципрас избра удачно времето за своято победа.
ЕБЦ предлага количествени улеснения. ЕК ще стимулира икономиката /това е ясно, но само на равнище лозунг/. При равни други условия това предполага на пръв поглед повишена чуваемост към желанията на спечелилите изборите.
В този смисъл дилемата е или Гърция на Ципрас или разпад на Еврозоната, а в по-дългосрочна перспектива и на Европейския съюз.
Няма смисъл да се замитат проблемите - изборите в Гърция ще катализират намирането на решение.
Което е добрата новина.

Анализ на структурата на цените на горивата - преразпределение на приходи от хазната към добиващите компании

Повод за долните редове е посочения по-долу линк към сайт, в който се дава структурата на цените на горивата във всички страни членки на ЕС. Много европейски правителства в ЕС използваха намаляването на цените на суровия нефт за да укрепят приходите в бюджета, защото при намалявещи цени на бензиноколонката потребителите няма да усетят ефекта. Трудни времена за балансиране на бюджета - а сривът в цените на суровия петрол бе "манната небесна".
У нас това обачи не се случва - МФ пасува. Не се отчита и ефекта на спестяванията които ще реализират потребителите върху инвестициите, икономеческия растеж и фиска
Няма да изброявам държавите, които взеха мерки за да повишат приходите от ДДС по веригата на стойността на горивата - ще посоча, че сред тях има както страни от Централна и Източна, така и Западна Европа.
У нас имаме все още най-ниските акцизи и държавата печели най-малко. Частта от крайната цена, която остава у търговци, рафинерии и добиващи е висока - близко до средните равнища в ЕС.
Допълнително можем да изследваме у кого точно остава "каймака" - при всички случаи не са ритейлърите - дистрибуторите на дребно. Достатъчно е да погледнем финансовите отчети за последните години - маржовете им се свиват.
Рафинерията в Бургас също не е отчела от години големи печалби, пък и разходите по прерабатка съвсем не са високи в сравнение с другите рафинерии в района.
Остава "входа" на веригата - цената на суровия петрол - именно нейният дял в крайната цена остава най-висок. Това означава, че там контролът е по-слаб и, че интерфейсът - връзката - на България с глобалния пазар на суров нефт е неефективна и скъпа.. 
Вертикално интегрираните нефтените компаниите с добивна дейност, оперират при по-високи маржове именно благодарение на разликата между себестойността на добива и цените на глобалния пазар на суров петрол. При свиващите се разлики нефтените компании имат различна мотивация да оптимизират структурата надолу по веригата. Те се стремят да пренесат тежестта на приходите си надолу по веригата за да компенсират сривът в приходите. В зрели пазари със силни данъчни власти и остра конкуренция  възможностите за допълнителни премии са силно ограничени. Не у нас. Българските данъчни власти на практика не контролират цената на суровия нефт на входа на рафинерията ни, поради свързаност между търговец и рафинерия. Много още може да се желае от одитите за трансферно ценообразуване. Това съждение трябва да се осмисли в контекста и на кампанията срещу "черния пазар" - този който е извън контрола на властите. Не съм сигурен доколко това справедливо отразява истината и доколко темата - за контрабандата - не е част от отвличаща кампания.
Особено ако продължаваме да вярваме, че бензиностанциите и акцизните складове имат онлайн връзка с данъчните и митнически власти.
Слаба държава, слаб контрол, слаба регулация, силна корупция и невъзможни условия за конкуренция на "белите" компании. И много тмедии използвани за дезинформация и за активни информационни войни.
Нищо ново - просто констатация.
Препоръката - усилете контрола, повишете акциза за сметка на компаниите по-нагоре по веригата за да има по-високи приходи в бюджета. И вижте кой води информационни кампании - обикновено там са част от скритите отговори.

 https://www.energy.eu/fuelprices/

Подкрепа на Иноземцев срещу Иван Кръстев

Владислав Иноземцев в остра критика на Иван Кръстев и Марк Леонард заради статията им в западни издания в което правят няколко изключително опасни и абсурдни твърдения /в горната част в дясно има линк към публикацията както е препечатана от AFP/ относно неадекватността на реакцията на Запада към Русия като препоръчват ЕС да работи и признае Евразийския съюз. Тази статия на Иван Кръстев се вписва напълно в кампанията на немски интелектуалци против санкциите и за възстановяване на отношенията с Русия, като и се признае правата върху Крим.
Миналата седмица Иван Кръстев публикува интервю за позициите на Путин на вечерята на Валдай.
Негото право е да излага впечатленията си, Но тъй като публикациите на Иван Кръстев в десни или либертариански издания минават без критичен противовес ще напиша нещо по- обстойно тези дни.
Не искам да влизам в генезиса на нещата и да правя предположения защо Иван прави тези неща. Всеки автор има право на гледна точка и съм последния човек, който ще оспорва това право.
Тъй като съм добре запознат с хората, които стартираха кръга Валдай, неговата цел и тазгодишното му издание - в което отсъстваха ярки критици на Путин (те отказаха) - си позволявам да дам този линк към анализа на един от водещите руски експерти - прочетете и сами си извадете поуките.
Добре е и Дневник и Медиапул да публикуват тази критика във Ведомости на статията на Иван, защото читателите ще си помислят, че всички в Русия аплодират идеята "западни интелектуалци" да подкрепят Путин, като от време на време го критикуват - в умерени граници. Тезата, че Европейския съюз трябва да признае и развива отношенията с Евразийския съюз е пряка подкрепа за Путин и абсурдна от гледна точка на интересите на ЕС да поддържа преки двустранни политически и икономически отношения със страните членки на ЕИС, а не през шапката доминирана от Кремъл.

Контрареволюционно

Вече съм убеден - България е страна на контрареволюциите и контрареволюционерите.

В света върви шистова революция, у нас в ход е шистова контрареволюция и мораториум.

Колчем народът тръгне да протестира - веднага ще се организира "спонтанно" контрапротест и контрамитинг.

Понякога дори предложенията и законопроектите ни тръгват като "контра" на нормалната логика и човешките стандарти.

На всяко нормално действие и човек у нас има поне двама "контра" или противодействащи.

За това и контрата винаги остава у нас.

Когато у нас бе наложен мораториума - в света бяха осъществени 400,000 фракинг операции без медиите да са известили за катастрофични последствия.... технологията бе обявена за не достатъчно безопасна. Без да се дадат критерии или репери за оценка.

След две години, когато фракинг операциите в света станаха милион - пак усилията на световната нефтена индустрия не бяха достатъчни за да променят оценките - технологията за интензификация на добива отново се оказа не достатъчно безопасна.

Днес фракинг операциите са над милион е четиристотин хиляди, рисковете пред енергийната ни сигурност са на непознато високо равнище и пак няма признак за промяна на посока - отново правителството не е убедено.

Въпросът ми е - колко фракинг операции трябва да бъдат извършени преди да приемем, че технологиите за интензификация на добива са съизмерими като риск с другите индустриални технологии, следователно нормални за приложение и у нас?

Както предупреждавах на времето не Шеврон има нужда от България. България има нужда от най-новите технологии и от компании като Шеврон за да ги приложи. От това, че правителството отне разрешението на Шеврон след обявен от него търг американската компания не пострада значително - само през миналата седмица обяви за две големи открития в други части на света. Но ние си останахме там където бяхме преди четири години - без знания за това какво има и дали е изгодно да се добива.

Задълженията за информираност в решенията на всяко правителство си остават пряка отговорност на самите министри . те са длъжни да се информират пълноценно и балансирано и да вземат решенията - кои са и как се управляват рисковете и в последна сметка дали изобщо искат да се проучва и добива нефт и газ и с какви технологии.

Всеки в индустрията на проучването и добива на нефт и газ ще Ви каже - фракингът и добивът на шистов газ не са най-рисковата дейност или технологии, които се прилагат.  Рискът от тяхното приложение е познат, сравним, дори тривиален за управление. Ако има проблеми, които възникват с околната среда, те са в други области и съвсем не във фракинг операциите.

В трудните времена, в каквито живеем, истинските лидери не се познават по движението им по талвега на удобното и целесъобразното, а от визионерството и смелостта им да вземат решения "отвъд хоризонта", който може и в краткосрочна перспектива да не им носят дивиденти.

Нали никой не се съмнява, че в момента в който бъде открит нефт или газ у нас и цените спаднат редицата на желаещите политици да поемат "отговорност за успеха" няма да има чет. Дори радикалните еколози ще се кичат с отговорността за предотвратяване на заплахи, които само те са разпознали.

Многобройните опити за обществена дискусия и дебат се натъкват на нежелание за смислен и пълноценен обществен дебат, в това число и радикалите и стоящите зад тях сили. Статуквото на мораториума напълно ги удовлетворява, както и блокирането на проектите в сферата на проучването и добива, на интерконекторите и на диверсификацията, както и изобщо нищоправенето.

Заблуда е, че може да има някаква устойчива договореност с подобни хора - примерно мораториум върху фракинга срещу снизходително отношения към конвенционалния добив на нефт и газ на сущата или в морето, защото почти винаги е необходимо да се прилагат методи на интензификация за подобряване на икономическата рентабилност. Истерията, която се разгърна около шистовия газ сега преследва всеки опит за изследване и за провеждане на сеизмични проучвания. На практика целия сектор проучване на нефт и газ у нас е под контрола на екорадикалите.

Контрареволюционерите започнаха с ГМО забраната, без изобщо да дадат информация на хората, че на практика цялата съвременна база от храни на човечеството е отдавна генно модифицирана. Ако има нещо да са забранява то това е безкритичното отношения и липсата на работещи контролни и регулаторни институции.

След това атаката на същия микс от леви антиамериканисти, националисти и радикални енвиронменталисти се фокусира срещу шистовия газ - отново без обществен дебат, без дискусия - по класическата за отминали времена схема - "по нареждане от горе". Тези които обществото бе натоварило да го информират по длъжност и занятие - геолози, геофизици, сондажни инженери и други експерти в сферата на добива на нефт и газ бяха лишени от възможността да споделят своите оценки и мнения - затова пък всякакви екорадикали, политици, социолози, инженери по телекомуникации, пиар специалисти громяха фракинга без страх невежеството им да бъде санкционирано.

Утре, а вече и днес, обект на подобни атаки ще бъде и споразумението за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС. И отново във фокуса са страховити прогнози за ужасни последствия, за пъклените планове на американците да пленят и заробят европейците.

Схемата е позната, целта е отново разделяй и владей. В ход е идеологическа и информационна война между Запада и Русия - ако не сте забелязали.

Затова препоръчвам следващия път, преди Парламентът или правителството да вземат решение, което забранява каквото и да било, още повече технологии или процеси, които не познава, поне да организират пълноценна и балансирана обществена дискусия.

Само така решенията могат да бъдат информирани.  

Иначе ще останем в опашката на човешкия прогрес - в царството на контрареволюциите и нищоправенето.

В страната, в която хората са равнодушни дори на приказката за българския казан в Ада.

За връзката между отказа на прокуратурата да преследва Пеевски и скоропостижното решение на Върховния административен съд

Кой? е притеснен и действа "ва банк". Това е кратката оценка на две свързани новини - за решението на ВАС и отказа на прокуратурата да преследва Пеевски.

Странно изтегленото напред решение на ВАС, което потвърди отнемането на лиценза на КТБ от БНБ създава поредния правен абсурд - акционерите нямали пряк правен интерес от загубата на лиценза на банката, поради което не можели да бъдат конституирани като заинтересована страна. Правен интерес имали квесторите на банката, назначени от БНБ, т.е. само БНБ можела да обжалва собственото си решение!?! Винаги съм твърдял, че има граници на приличието, отвъд които просто не може да се мълчи.

Никак не случайно решението на двамата съдии от ВАС съвпадна с друг "епохателен акт" - отказа на прокуратурата да преследва Пеевски с мотиви, които дори неговите защитници ще затруднят да организират. Вече няма никакво съмнение, "сигналът" на протестна мрежа беше хитро използван за саморазправа на Пеевски и подопечната му прокуратура с Цветан Василев и за унищожаване на КТБ. Ако някой е хранил илюзии - то време е да се върне в реалността. Все едно Вишински да разследва Берия, или в по нови времена, главният прокурор Васил Мръчков да беше погнал шефа на ДС Мирчо Спасов.

В момента върви последния епизод, заради който стартира целия процес - грабят се на едро активи - наред са Петрол и Виваком - с основната роля и участие на руската ВТБ. За свързаността между най-голямата външнотърговска банка на Русия, която действа под диктовката на Кремъл, група български посредници и силите на Пеевски - което позволи на "Ню Йорк Таймс" да посочи ДПС като "проруска" партия, се каза нещичко, макар и недостатъчно.

Изглежда вече на никой не му пука, защото твърде умело битката между Пеевски и Василев бе представена дори от сериозни бизнес издания и либерални икономисти като мафиотска разборка. Но "корпулентният" изглежда тефлонов, недосегаем. Той увеличава богатството си, стои зад парламентарен имунитет и над нещата, докато активите на другия се разграбват, а него лично го грози затвор /в добрия случай/, защото държи много тайни на статуквото и модела Кой?.

С небалансираните си критики срещу Цветан Василев, редица либерални медии, икономисти, банкери, бизнесмени, политолози бяха просто употребени от Пеевски и използвани срещу акционерите при унищожаването на КТБ. Това доведе до отнемане на инвестиционния рейтинг на страната и отвори огромна дупка на уязвимост в банковата и финансова сфера, която се използва за външен натиск.

В същото време прокуратурата осигури съдебния заслон на Пеевски и цялата медийна, експертна и политическа котерия около него се нахвърли безнаказано срещу Цветан Василев. Тази енергия се трансформира в политически капитал и материални изгоди за Пеевски без да произведе оздравителен процес за банковата и финансова система. Да не говорим за политическия процес у нас.

Не се заблуждавайте - тук високи идейни подбуди и чисти помисли няма - това бе и остава откровена и груба битка за власт и пари.

Не случайно през цялото време предупреждавах -  големият или системния проблем на България е модела Кой?, олицетворяван от Пеевски и хората зад него. Проблемите на КТБ, макар и с времето да преливаха във все по-черни тонове, бяха решими. Цветан Василев е далеч от добрите стандарти за управленец, вероятно лош банкер /защото не опази банката си и парите на депозантите/, несъстоял се политик /тоталния провал на проекта Бареков/- но той не е системен проблем за държавата. Задкулисието го отстранява за да остане на власт и да управлява в негово отсъствие с неговите активи. Колкото и да се напъва и самооценява - Цветан Василев си остава макар и водещ, но лейтенант на задкулисието. Не е сред генералите.

Дори жалката история с изнесените картини от неговата лична колекция идва да покаже отчаяната липса на интелектуални репери и морални задръжки в битката за активите на КТБ. Съмнявам се, че Пеевски и хората в групировката Кой? ще оставят нещо зад себе си - тяхния родови белег е консумацията в пряк и преносен смисъл.

След нас - и потоп.

Да сте чували Пеевски да е финансирал нещо, да е подпомогнал някой, да се е застъпил за някаква обществена кауза? Няма и да чуете.

Държавната подкрепа, която бе отказана на КТБ, тече и сега при това не като ручей, а като река към други фаворити и банки. КТБ я няма, проблемът остана - следователно не КТБ е била сърцевината на проблема с задкулусието. Неумението или нежеланието да се прави разлика между главно и производно, причина и следствие, както и мълчаливото съгласие на редица либерални политици, икономисти, банкери и обществени дейци да бъдат използвани в атаката срещу банкера Василев означава, че някой е легнал в леглото не с когото трябва.

След фарса във ВАС и решението на прокуратурата е очевидно и окончателно ясно - в България правосъдие няма - ако се търси справедливост, тя е зад граница. Съдебна реформа от еволюционен тип е невъзможна. Именно Кой? осигурява и днес медийния и политически комфорт, който потули темата с оставката на управителя и УС на БНБ и риска, който те представляват за банковата и финансова система. Ясно е, че с това ръководство на прокуратурата, на ДАНС и с подобни на взелите решение във ВАС съдии реформа не може да има - трябват оставки. Както беше поискана и получена оставката на правителството на Орешарски, така може и трябва да се поиска оставката на ръководителите на ключови звена в съдебната система - именно за да стане възможна промяната и реформата в правосъдието. Парламентът, правителството и президентът нямат право да сторят това. Промяна на конституцията е нереалистична опция. 

Нямаме си и посланик, който да се застъпи за нас.

Остана само улицата и нашата решимост.

От новия 115 брой на нюзлетъра - Шансовете на България да привлече инвестиции в проучване и добив на нефт и газ - пред новите търгове в блоковете Терез и Силистар

Първият ни брой за 2015 година е посветен на динамиката в регионалния пазар 

на проучване и добив на нефт и газ и най-вече на влиянието на цените на суровия нефт върху шансовете за привличане на инвестиции. Навсякъде около нас „ври и кипи“ – Унгария, Румъния, Турция /в това число в европейсата част и съседните офшорни/, Гърция, Албания, Хърватска. На практика няма нито една страна, която да не разбира значението на местния добив на нефт и газ. Външните фактори са прекалено рискови, за да може да се гарантира енергийната сигурност и конкурентноспособността на енергията.

Много е показателна пресконференцията на турския министър на енергетиката Танер Илдъз. Обърнете внимание на логиката, която прави привличането на инвестиции първостепен приоритет за Турция.

Програмата за 2015 за сондажи първоначано е включвала 150 сондажа, като с тревога се предполага, че ще бъде съкратена на 75. В България миналата година имаме един сондаж, който се оказа сух. В Турция успеваемостта е 33% и ако приемем, че сме равностойно благословени от съдбата трябва поне да имаме три сонджа на година. С един сондаж играем хазарт. Няма как да бъде иначе, защото имаме мораториум и „лов на вещици“ с истеризирани еколози, които атакуват фирмите дори на равнище сеизмика. Това не е проблем за големите петролни компании – те винаги могат да продължат да ни заобикалят.

Обънете внимание, поради увеличения местен добив на нефт и газ, Турция е спестила за година милиард и осемстотин долара – подобрен търговски и платежен баланс, повече работни места и иневстиции. Ние също можем да спестим към 2.4 милиарда долара годишно, ако развием този сектор.

У нас нещата са не само тревожни, но и трагични. Голямата надежда – сондажът на Тотал в дълбоководието се отлага за 2016 година. Не се предвижда друг сондаж в оншорните зони. За капак сривът в цената на суровия нефт рязко ограничи капиталовите програми на водещите петролни компании и затрудни кредитирането на тази дейност.

Това окончателно погребва възможността за сондажи у нас през настоящата година.

Малко по-добре стоят нещата с проучванията, защото инвестициите са много по-малки и вероятно търговете, които ще се проведат у нас няма да зависят толкова много от цената на суровия петрол, още повече, че се очаква след септември да започне обратна тенденция. Но изнесеното в публикациите за събития в сектора в Унгария, Хърватска и Турция недвусмислено показва, че водещото за интереса на инвеститорите е качеството на подготовка на търговете, предоставената информация и най-вече типа реакция на правителството и

държавната администрация. Действащият в страната мораториум и начина, по който бе отнето вече дадено разрешение на най-големия инвеститор в тази сфера у нас – Шеврон – определено не представлява исторически бонус. Тревожното е, че методите на интензификация като фракинга са ключови при определяне на възможността за определяне на икономическата

рентабилност на много „гранични“ сондажи. Ако Вие отнемете тази възможност на

инвеститорите – очевидно техният ентусиазъм няма да бъде висок и едва ли ще се трансформира в подадени обвързващи оферти.

Добрата вест е, че в съседния на Силистар в турската офшорна зона блок Шел започна

дълбоководен проучвателен сондаж. Проучването и добива на нефт и газ е прекалено сериозен шанс не само за растеж на българската икономика, но и за възстановяване на българската енергетика. Ето защо съдбата на този сектор не може да бъде оставена в ръцете на радикалните

еколози и заинтересованите от руски енергийни доставки.

Терактът във Франция в контекста на конфронтацията между Русия и Запада

Терактът във Франция даде нов контекст за оценка на текущите процеси в международните отношения. Украинската криза не е изключение. Свалянето на малазийския самолет, поредицата знайни и незнайни терактове на територията на Украйна, в това число срещу ключова инфраструктура, повечето от които рядко стигат до големи заглавия в медиите, дават нова плът и репер за осъзнаване на произтичащото. В ход е информационна война и всеки дава своята интерпретация за свързаност между процесите и движещите ги фактори от двете страни на Европейския континент.

Лидерът на кримските татари Джамилев и лидери на украинските сили, които се бият с Кадировци в Източна Украйна твърдят, че има връзка между двамата братя френски терористи и Кадиров. Да приемем, че тъй като са засегната страна не може да им се вярва на сто процента. Единствената доказана връзка на френските терористи до този момент е йеменската.

Това което не може да се отрече обаче, че терорът е част от стратегията за дестабилизация на Украйна, която използват проруските сили. Само за последните месеци има доказана тяхна връзка в над десет теракта в Одеса, Мариопул, Харков. Няма данни за обратното - украинците да използват терор спрямо градове в Русия.

Има данни за взривове на територията на контролираната от проруските сепаратисти, както и за загинали командири, но е сигурно, че голямата част от тях се дължат на вътрешни разборки, включително нуждата от изолиране на най-екстремистките лидери, чийто действия вредят на имиджа на Москва.

Оказа се, че смъртницата при бомбения атентат в Истанбул е руска гражданка, която турските спецслужби установиха, че е дагестанка. Младо момиче, превърнато от немотията и любовта в жертва от радикални ислямисти. И в България има доста млади момичета, които се подмамват от радикални мюсюлмани и стават лесна мишена за манипулиране. Слава богу до този момент няма джихадисти - но е въпрос на време. Уверенията, които идват, че службите контролират ситуацията трудно могат да убедят някого, особено в контекста на провала на много по-обезпечени кадрово и ресурсно френски служби. По-честно и професионално е да бъде казана истината за да могат да бъдат взети корективни мерки от институции и гражданите, отколкото да се бием в гърди, че живеем в пълна сигурност и изолация от тревогите на света.

Преди дни Рамзан Кадиров открито заяви, че Русия няма какво да се страхува от Ислямската
държава (!?), давайки да се разбере, че разполага с достатъчно възможности и средства да влияе върху политиката на основните лидери на ИДИЛ. Дори да се е надценил в стремежа си да се хареса на Кремъл, не може да се отрече, че негови опоненти сред "чеченските" лидери на ислямската държава се простиха с живота си. Кадиров не прикри отговорността си за това. Посланието му към президента Путин и руската общественост е, че той владее ситуацията и гарантира, че енергията и терористическите актове от бойци на ислямската държава ще се насочат срещу Запада и ще заобиколят Русия. Дори да дисконтираме изявленията с обичайната склонност към надценяване, вън от съмнение е, че чеченския лидер разполага със значителни ресурси и способи за контрол и влияние върху ИДИЛ, огромната част от които се реализират през територията на Турция.

Рамзан Кадиров е активен не само на арабския и укранския фронт, той е пръв помощник на Кремъл и на вътрешния идеологически фронт - миналата седмица определи Ходорковски за личен свой враг. Същата съдба последва и главния редактор на Ехото на Москва Алексей Венедиктов. В този смисъл Кадиров вижда битката на Путин за оцеляване като своя лична, а това изпраща определено послание към всички желаещи за най-високия пост в Русия, че ще наследят горещ конфликт в Чечения ако не следват договорките на сегашния режим.

Свой принос към информационните битки със Запада около теракта във Франция имат и приближени до Кремъл медии и политици. Докато Владимир Путин се придържа към политкоректното говорене, като заклейми терористическите актове в Париж, близки медии и парламентаристи, отправиха информационен залп към Запада с внушенията, че "ЦРУ" стои зад атентата срещу Шарли Ебдо и че "французите си получиха заслуженото". Нищо ново и непознато, ако видим реакцията на последователите им в България.

Миналата седмица хакери от киберберкут, които са проруски структури под влияние на обявения за общоевропейско издирване бивш президент Янукович, атакуваха назидателно сайта на канцлера Меркел. Не криеха, че причината е нейната остро критична позиция спрямо Русия по повод на анексията на Крим и действията и в Източна Украйна.

Известни са симпатиите на руския президент към клана Кадиров и ролята, която му е отредена за умиротворяването на размирната чеченска република и най-вече за създаване и промотиране на нова светска форма на исляма, която да се противопостави на радикалните течения на руска територия. В замяна Кадиров получи освен пълен картбланш за действия в Чечня и разрешение да използа на ресурсите под негов контрол /главно приходите от петрола в републиката и федералните субсидии/ за да изгради широка агентурна мрежа. Тя му е лично лоялна и се твърди, че е извън контрола на ГРУ и СВР. Тези мрежи са особено активни на територията на Турция, Ислямската държавата и в района на Залива, което може да се съди от географията на медийните фойерверки около тяхната дейност..

Рамзан Кадиров често се самопредлага в медиите като острие на атаката срещу Запада, което удобно отговаря както на интересите на Путин, така и на ислямистите.

Проблемът е, че неговата медийна хиперактивност крие определени рискове за руския президент, особено в контекста на решителността на Запада да се изправи срещу ислямския фундаментализъм и радикалния национализъм след терористичните актове във Франция.

Освен ако не бъдат взети спешни мерки от Кремъл за прекъсване на антиевропейската му реторика и подкрепа за радикалния национализъм и традиционно симпатизиращите му партии и движения в ЕС, за нормализиране на отношенията около Украйна, Европейския съюз и НАТО няма да имат никаква друга алтернатива освен да третират ислямската държава и заплахата от Русия като свързани или поне взаимно усилващите се.