Вероятно повечето читатели имат утвърдено мнение относно ограниченията, които се разпространяват относно правата за разпореждане с закупения от нас природен газ от Газпром. Най-видимия знак са заложените в двустранните договори на Булгаргаз ограничение за реекспорт, което се усилва от правилото "вземи или плати", т.е. клаузата за задължителното заплащане на определено количество газ, незавасимо от потреблението.
Тези ограничения намериха своето поле за изпитание в битаката около реверсивните доставки на природен газ, които страни като Словакия, Полша и Унгария предоставят основно на Украйна. След поредица от "случайни" съкращение от страна на Газпром на подаването на природен газ към тези страни с до 30% , някои страни като Унгария се поддадоха на натиска и прикратиха реверса. Други се опитаха да лавират между теоретичната свобода и права, които бяха потвърдени от Европейската комисия и конкретните интереси и изнудване.
Стана нужда Европейската комисия в специално изявление на нейния говорител Хелен Кернс отново да заяви, че страните членки на ЕС могат да се разпореждат с природния газ, купен от Газпром, както намерят за добре - както в отношенията с други страни членки, така и извън. Тя изрази надеждата си, че страните ще продължат да съдействат за изпълнение на решението на Съвета на Европейския съюз за осигуряване на реверсни доставки на природен газ на Украйна.
Това поредно становище от Брюксел не решава автоматически проблема при колизията между ограниченията, приети от страните по двустранните си договори с Газпром и правилата на единния европейски пазар. Още по-малка е неговата стойност пред вид задълженията на всеки европейски лидер да осигури газовите баланси в навечерието на зимния период.
Свободната търговия с природен газ в рамките на Европейския съюз е основно правило, без което не може да съществува единен европейски газов пазар. В този смисъл предизвикателството от страна на Газпром не е само, дори не толкова икономическо, колкото политическо, тъй като поставя под съмнение фундаментален принцип на съществуването на Европейския съюз. Не случайно мнозина наблюдатели и анализатори вече открито говорят, че Русия чрез Газпром реализира водещата си външно политическа цел - а именно разрушаването на Европейския съюз във вида в който го познаваме. След като не може да диктува търговските си условия в рамките на Съюза, свидетелство за което са ограничения върху дейността на Газпром и трудностите за руските енергийни проекти, Кремъл очевидно е решил да играе "твърдо" или ва банк като постоянно повишава равнището на напрежение и разширява фронта на конфронтацията с Европейския съюз по целия периметър на съприкосновения и интереси.
Тази стратегия на сегашното руско ръководство не е лишена от шансове за частичен успех в близък хоризонт, пред вид на високата степен на зависимост от руски газови доставки - особено в навечерието на зимата. Но тя има вроден дефект - тъй като всеки път когато Москва "натисне" бутона на газовата зависимост тя ражда нова воля и решителност. На следващата година Газпром "олеква" със свит пазарен дял, изчезва дългосрочната му перспектива, реализира по-малко доходи от продажби на газ и оставя партньори с устойчиво и безвъзвартно загубено доверие.
Подобни европейски тенденции неизбежно ще си пробият път и в България, въпреки гравитацията от симпатии, интереси и зависимости, породена от милиардните финансови потоци..
Първо, оголването на държаните до скоро истини за "невъзможност" на българските купувачи - в случая основно Булгаргаз да реализират реекспорт или суап със закупения руски газ не могат да не породят обществен натиск и очаквания за по-равноправно третиране и по-ниски цени. В продължение на години тезата, че не можем да правим нищо бе самовнушена мантра на поредица от ръководства на Булгаргаз и на политиците над нях.
Второ, преди и сега въпреки шлемове и политически фойерверки като "стратегическия проект" Южен поток - заради който българските политици са готови да се конфронтират с Брюксел - България продължава да губи чрез по-висока цена на заплащания от нея газ и още повече чрез отказа си да търси - самостоятелно или чрез привличане на чуждестранни инвестиции - алтернативи в страната и зад граница.
За никой вече не е тайна, че ползите от по-високите цени на газа и финансовите потоци от Южен поток се приватизират от отделни политици и бизнесмени, докато рисковете и разходите се социализират.
Трето, становищета на Европейската комисия не само доказва съществуването на по-широка и отворена правна рамка и степен на търговска свобода, които предвещават по-висока конкуренция, но и задължават страните да пренесат във вътрешното си законодателството и търговски практики, в т.ч. договори тези директиви. С други думи, Булгаргаз трябва да да предоговори цяла поредица от договори, както и всеки друг търговец, с Газпром и да ги преведе в съответствие, като не допуска ограничителни клаузи за реекспорт, реверс /иначи за какво са реверсивните връзки/ и разбира се за суапови сделки.
Със становището си Европейската комисия де факто заявява, че тя гарантира юридическата защита на тези права на европейски търговци и потребители и може да се конституира като страна по арбитражни дела с Газпром, ако се стигне до съдебно разбирателство. Това само по себе си е гаранция за успешен изход на делата. Съвсем не случайно Украйна отказа да прекрати арбитражното дело в Стокхолм срещу Газпром, а редица руски експерти предупреждават, че в края на делото може да се окаже, че не Нафтогаз дължи пари на Газпром.
Да се надяваме, че изявлението на говорителката на ЕК ще бъде прочетено правилно в правителството, регулатора и компаниите и от това ще произтекат съответните изводи и действия.
вторник, 30 септември 2014 г.
четвъртък, 25 септември 2014 г.
От новия 104 брой на нюзлетъра: Защо шистовата революция няма да затихне скоро? За технологиите и риска като източник на развитие
След като не успяха да убият „информационно“ шистовата революция, отрицателите и започнаха да внушават мрачни аналогии за съдбата и с борсов сапунен мехур като dot.com във връзка със спадащи добиви от наличните сондажи, растящи разходи и появата на много по-прагматични алтернативи. В тази поредица попада и редовно прилаганата психотерапия с вечния шлагер на „пиковия нефт“ – нефта свършва - след което човечеството е обречено да мине на възобновяеми енергийни източници. Там някъде се намира и дерайлиралата от коловоза на рационалността макроистина на климатичните промени и особено на „глобалното затопляне“, което никак не се вмества в метеорологичната емпирика.
Защо грешат скептиците на шистовата революция?
Първо, те подценяват способността на компаниите, които вече се намират в авангарда на технологичната революция да намират нови иновативни решения и усъвършенстват технологиите. Шистовата революция е преди всичко друго технологична революция, тя стартира и сe определя като посока и динамика от способността на технологията да се надгражда, усъвършенства и саморазвива. Производителността на сондажите расте не само благодарение на „икономиката на мащаба“ и натрупания в процеса опит, но и благодарение на изключителни научни открития и технологични пробиви, които позволяват с един сондаж да се достигне много по-обширни геоложки структури. Фракингът днес е в пъти по ефективен и значително по-безопасен от стандартните му формати от преди десет години.
Вижте по-долната графика. Независимо от стагниращия или намаляващ брой на новите и като цяло на активните сондажи, добивите растат.
Второ, пречката за по-нататъшно взривно развитие на шистовата революция не е в липсата на инвестиции или в съкратена рентабилност, още по-малко във външното търсене, а в ограничения върху износа на природен газ и леки течни фракции, които свиват потенциалното предлагане. Част от причината е в желанието на САЩ да съхранят максимално дълго време предимството на ниските цени на нефт и газ, които да стимулират икономиката и възстановяват нейната конкурентноспособност.
Та нали най-значимите инвестиции в света в момента се реализират в сектора проучване и газ на нефт и газ, в нефтохимическата промишленост и в свързана инфраструктура именно в Северна Америка. САЩ подобриха своя търговски и платежен баланс, както и бизнес перспективата, докато другите икономика регистрират застой или спад. Целият свят инвестира там – и китайци, и европейци и араби. Едните за да получат достъп до определящи икономическото развитие технологии, други за да имат сигурен източник на евтина суровина и за да оцелеят на глобалния пазар, трети за да реализират допълнителни маржове по веригата на стойността. Тези инвестиции усилват и без това огромното откъсване на САЩ и Канада в сферата на новите патенти, иновации и технологичните пробиви. Разликата не е само в тоталното изоставане на Европа по отношение на предприемаческа култура и особено на насърчаването на иновациите, производителния труд и предприемаческия риск, но и в отвореността на Америка към нови идеи, към тяхната подкрепа и конверсия в работещи бизнес проекти при съдействаща финансова и пазарна инфраструктура. Силната конкуренция и незадущаващата регулация осигуряват ефективното функциониране на индустрията и пазарите, докато в Европа преобладават дирижистките уклони и виртуалното глобално визионерство.
Трето, не мислете, че рисувам розови картини - напротив и в САЩ съществува обществено недоволство и определени групи протестират срещу добива на шистов нефт и газ - но на национално равнище никой и не си помисля да превърне тези групови съмнения в национална политика на забрани и ограничения върху предприемаческата активност. Там екоорганизациите си сътрудничат с бизнес в ограничаване на вредните последствия и най-вече в налагането и мониторинга на индустриални стандарти и норми на безопасност, които в редица случаи са в интерес и на самите компании, тъй като при равни други условия ги "натискат" да инвестират в по-добри и безопасни технологии.
Да се върнем на базовата разлика с нещата у нас и причината за тоталния колапс в нашата енергетика и по-конкретно в проучването и добива на нефт и газ, и в по-общ план на полезни изкопаеми. У нас е пленена волята на обществото и държавата да се развиваме по най-оптимален и изгоден за България път – въпреки въшните съображения и интереси. Търсенето и добива на нефт и газ е блокирано от комбинация от външни и вътрешни фактори – както свързани с Газпром структури, така и от местни заинтересовани лица. Ангажираните в тази дейност структури на Газпром у нас имитират дейност без никакви инвестиции и реални сондажни и проучвателни дейности. В редките случаи, когато има чуждестранен интерес, той систематично е обезкуражаван чрез административни и съдебни хватки, чрез мотивиран и насочен еконатиск или административно бездействие или индиферентност. На практика са блокирани всички пътища, които реално водят до енергийна сигурност – от проучавне и добив на местен нефт и газ до "убиване" чрез бездействие на проектите за интерконектори и разширение на газохранилището в Чирен /което би дало възможност за купуване на природен газ по сезонни по-ниски цени/. На практика в енергетиката всичко се регулира и забранява за да няма конкуренция, в това число и сред чуждестранните инвеститори.
Както казах по време на партизанската операция по налагането на мораториума преди вече близо четири години, когато се внушаваше, че Шеврон идва за да ни "пороби" чрез фракинг, да ни отровят земята и водите като за целта ще хвърлят милиарди долари - с или без нас шистовата революция в света ще си продължи по своя възходящ път. Както виждате и революцията и Шеврон са в цветущо здраве. Само гдето ние сме още по-бедни, по-зависими и по-обречени благодарение на зловещия микс от невежество, корупция и безволие.
Ако мислите, че кандидаствуващите за Вашия глас партия имат намерение да променят положението – прочетете програмите и декларациите. С малки изключения, няма да намерите нищо по темата шистов газ дори и в дребния шрифт.
Толкова по-значими за това са изключенията сред кандидатите за депутати , поради което е толкова по-важно да ги открием и подкрепим.
Защо грешат скептиците на шистовата революция?
Първо, те подценяват способността на компаниите, които вече се намират в авангарда на технологичната революция да намират нови иновативни решения и усъвършенстват технологиите. Шистовата революция е преди всичко друго технологична революция, тя стартира и сe определя като посока и динамика от способността на технологията да се надгражда, усъвършенства и саморазвива. Производителността на сондажите расте не само благодарение на „икономиката на мащаба“ и натрупания в процеса опит, но и благодарение на изключителни научни открития и технологични пробиви, които позволяват с един сондаж да се достигне много по-обширни геоложки структури. Фракингът днес е в пъти по ефективен и значително по-безопасен от стандартните му формати от преди десет години.
Вижте по-долната графика. Независимо от стагниращия или намаляващ брой на новите и като цяло на активните сондажи, добивите растат.
Второ, пречката за по-нататъшно взривно развитие на шистовата революция не е в липсата на инвестиции или в съкратена рентабилност, още по-малко във външното търсене, а в ограничения върху износа на природен газ и леки течни фракции, които свиват потенциалното предлагане. Част от причината е в желанието на САЩ да съхранят максимално дълго време предимството на ниските цени на нефт и газ, които да стимулират икономиката и възстановяват нейната конкурентноспособност.
Та нали най-значимите инвестиции в света в момента се реализират в сектора проучване и газ на нефт и газ, в нефтохимическата промишленост и в свързана инфраструктура именно в Северна Америка. САЩ подобриха своя търговски и платежен баланс, както и бизнес перспективата, докато другите икономика регистрират застой или спад. Целият свят инвестира там – и китайци, и европейци и араби. Едните за да получат достъп до определящи икономическото развитие технологии, други за да имат сигурен източник на евтина суровина и за да оцелеят на глобалния пазар, трети за да реализират допълнителни маржове по веригата на стойността. Тези инвестиции усилват и без това огромното откъсване на САЩ и Канада в сферата на новите патенти, иновации и технологичните пробиви. Разликата не е само в тоталното изоставане на Европа по отношение на предприемаческа култура и особено на насърчаването на иновациите, производителния труд и предприемаческия риск, но и в отвореността на Америка към нови идеи, към тяхната подкрепа и конверсия в работещи бизнес проекти при съдействаща финансова и пазарна инфраструктура. Силната конкуренция и незадущаващата регулация осигуряват ефективното функциониране на индустрията и пазарите, докато в Европа преобладават дирижистките уклони и виртуалното глобално визионерство.
Трето, не мислете, че рисувам розови картини - напротив и в САЩ съществува обществено недоволство и определени групи протестират срещу добива на шистов нефт и газ - но на национално равнище никой и не си помисля да превърне тези групови съмнения в национална политика на забрани и ограничения върху предприемаческата активност. Там екоорганизациите си сътрудничат с бизнес в ограничаване на вредните последствия и най-вече в налагането и мониторинга на индустриални стандарти и норми на безопасност, които в редица случаи са в интерес и на самите компании, тъй като при равни други условия ги "натискат" да инвестират в по-добри и безопасни технологии.
Да се върнем на базовата разлика с нещата у нас и причината за тоталния колапс в нашата енергетика и по-конкретно в проучването и добива на нефт и газ, и в по-общ план на полезни изкопаеми. У нас е пленена волята на обществото и държавата да се развиваме по най-оптимален и изгоден за България път – въпреки въшните съображения и интереси. Търсенето и добива на нефт и газ е блокирано от комбинация от външни и вътрешни фактори – както свързани с Газпром структури, така и от местни заинтересовани лица. Ангажираните в тази дейност структури на Газпром у нас имитират дейност без никакви инвестиции и реални сондажни и проучвателни дейности. В редките случаи, когато има чуждестранен интерес, той систематично е обезкуражаван чрез административни и съдебни хватки, чрез мотивиран и насочен еконатиск или административно бездействие или индиферентност. На практика са блокирани всички пътища, които реално водят до енергийна сигурност – от проучавне и добив на местен нефт и газ до "убиване" чрез бездействие на проектите за интерконектори и разширение на газохранилището в Чирен /което би дало възможност за купуване на природен газ по сезонни по-ниски цени/. На практика в енергетиката всичко се регулира и забранява за да няма конкуренция, в това число и сред чуждестранните инвеститори.
Както казах по време на партизанската операция по налагането на мораториума преди вече близо четири години, когато се внушаваше, че Шеврон идва за да ни "пороби" чрез фракинг, да ни отровят земята и водите като за целта ще хвърлят милиарди долари - с или без нас шистовата революция в света ще си продължи по своя възходящ път. Както виждате и революцията и Шеврон са в цветущо здраве. Само гдето ние сме още по-бедни, по-зависими и по-обречени благодарение на зловещия микс от невежество, корупция и безволие.
Ако мислите, че кандидаствуващите за Вашия глас партия имат намерение да променят положението – прочетете програмите и декларациите. С малки изключения, няма да намерите нищо по темата шистов газ дори и в дребния шрифт.
Толкова по-значими за това са изключенията сред кандидатите за депутати , поради което е толкова по-важно да ги открием и подкрепим.
четвъртък, 11 септември 2014 г.
За WebCafe: Рекет даден, рекет приет - забраните като управленска практика
Министерството на околната среда и водите даде поредното доказателство, че в България действа задкулисие, което не е подвластно на обществен, институционален да не говорим за граждански контрол.
Сценарият блести с тривиалност - малка група протестиращи с прилично медийно отражение /със силно присъствие в редиците на "контрапротестиращи"/ оспориха шумно даденото от министър Жекова разрешение за стартиране на проучвателни работи в блок "1-11 Вранино" на американската компания Парк Плейс Енерджи.
В разгърната кампания инициаторите манипулативно вмъкнаха в оригиналния текст на решението на МОСВ и технологията "газификация на въглища". За нея и възможното и използване се говори единствено от местната структура на Газпром - Овергаз в съседния блок "Добрич".
Известно е, че Овергаз редовно участват в търгове и редовно обжалват, като на практика затормозяват работата на компаниите в сектора, привличането на инвестиции и реалните дейности по сондирането. Дълга е историята на обжалване срещу американската компания Парк Плейс Енерджи. Малко преди последната инстанция - петчленен състав на върховния административен съд, възраженията им бяха оттеглени, което говори за договореност или преоценка на шансове.
В статия публикувана в редица интернет издания, един от най-добрите български сондажни инженери Васко Начев за пръв път разкри интересни данни за ролята на Овергаз в проучването и добива на нефт и газ у нас през последното десетилетие.
На този фон не е странно, че екорадикалите селективно атакуват решението за американската компания в съседния блок във връзка с технология, която е визирана от Овергаз с вероятно приложение в техния блок.
Нормално е екопротестиращите, в това число и политическата партия "зелените", да търсят удобни поводи за привличане на внимание в пика на предизборна борба. Тези сили, които Васко Начев нарече "екоджихадисти" - приложиха класическата двойна хватка - заплаха с уличен протест /сториха го/ и ултимативно поведение по време на поискана среща с министър Жекова като основно атакуваха технологията "газификация на въглища", но реално се стремяха да спрат разрешението за Парк Плейс Енерджи.
Основната цел остава неизменна - да не се допусне алтернативен на руските доставки местен добив на нефт и газ, като опитите се задушават в зародиш. Технолоията предвидена от Парк Плейс Енерджи е твърде тривиална и позната, не изисква фракинг. Единственото нещо ново е хоризонталното сондиране, но то няма как да се забрани, както не може да се забранят по отделно природния газ, въглищния метан, шистовия или плътен газ.
Само наивници вече вярват, че мораториумът върху шистовия газ бе наложен по идейните съображения и от чисти подбуди - заради опасения за здравето на хората. Достатъчно е да си отговорим на класическия въпрос: "Кой има интерес?".
В основата на всеки протест, демонстрация, плакати /почти винаги са напечатани фабрично/, медийни изяви - стои нечий интерес или съвпадение на интереси. Без особени затруднения можем да разпознаем, че основен интерес за блокиране на прилагането на нови технологии, които са единствения ни шанс за откриване и добив на местен нефт и газ, има монополния доставчик Газпром. Сходен интерес имат и свързаните с него посредници, политици, бизнесмени и неправителствени организации.
Три години след наложения мораториум нищо от прогнозирания като аргумент за мораториума от екорадикалите шистов апокалипс не се случи. Но реално успяха да осигурят над 300 милиона долара реална монополна рента на руския газов монопол и със сигурност си получиха обратно "своето". На практика у нас Газпром блокира всички опити и проекти за диверсификация. Всичко съществува на хартия, виртуално, но колчем нещата опрат да реален напредък и работа - или няма инвестиции, или няма проектна готовност или влизат в ход "политически съображения". За дялов капитал и инвестиции в Южен поток винаги има. Нали част от тях ще се върнат като конкретна лична изгода.
Газпром спря Набуко и пробута Южен поток като допустима и най-вече персонално по-изгодна версия за дивесфикация - не на източник, а на маршрут. Замразени, прекратени или придвижвани с охлювска скорост бяха проекти като разширението на газохранилището Чирен, интерконекторите, проучването и добива на цялата територия на България. Изгонен от страната беше най-големия инвеститор в тази област в последните десетилетия Шеврон. След атаките срещу американската компания поредица от търгове за лицензиране на блокове останаха без участници.
Единственото изключение бе блока "Хан Аспарух", за който професионалистите прогнозират още дълъг път до доказване на съществени запаси и изгодност за тяхното добиване. Но и там "петата колона" има план за блокиране на дейността. Вече се опитаха, отново през екорадикалите, които поставиха неизпълними изискваиня за преработка на отпадъците от геоложката дейност на морското дъно - нещо което няма аналог в световната практика.
Няма да спрат до тук, включително и като използват нерешени въпроси в българо-румънските отношения.
Някой беше убедил Бойко Борисов, че ГЕРБ могат да си позволят мораториум върху шистовия газ, за да умилостивят Газпром, защото природния газ в блока "Хан Аспарух" е в "кърпа вързан".
Неотдавна проведох разговор в румънската столица, с представители на Ексън Мобил, по темата за очакванията им за блок "Домино", съседен на блока "Хан Аспарух". Там вече е прокаран първи проучватален сондажи и в момента би трябвало да завърши втория дълбоководен сондаж /над 500 метра воден слой/ с който да се установят вероятни търговски обеми на природен газ. Това, което сподели моя събеседник - а той е отговорен фактор в тази компания, е че тези сондажи изискват "дребни" инвестиции - приблизително по 150 милиона долара на сондаж - преди да решат да инвестира многото милиарди. През цялото време представителят на компанията предупреждаваше да не се бърза с оптимистични прогнози, защото в нефтения бизнес има етапност в оценката на находищата и на рентабилността на добива. Може да се окаже в последна сметка, че няма да добием и един кубически метър, завърши моя събеседник.
А у нас, без нито един сондаж, без интерпретирана сеизмика, бързят да тръбят, че имаме стотици милиарди кубически метра запаси.
Политици, да не им се сърдим. Само ще вметна, че след проведени множество разговори с водещи специалисти от много водещи компании, мога еднозначно да твърдя, че рисковете във дълбоководното сондиране са по-големи от тези при аналогична оншорна дейност. Но хората са уверени, че могат да ги управляват и аз им вярвам, защото го правят всеки ден, по хиляди кътчето в света.
Да се върнем на родните картинки.
Надявам се разбрахме каква е стратегическата тежест на високите технологии н проучването и добив на нефт и газ, след като дойде и тяхното време в новия кръг санкции на ЕС и САЩ спрямо Русия. Без западни технологии, капитали и достъп до оборудване нефтогазовата индустрия в Русия ще бъде поставена на колене. Добивите падат, новите находища се откриват все по-трудно, да не говорим в нови територии като Арктика или трудно извлекаемия шистов газ. Ако не друго, поне тази зависимост би трябвало да светне лампичката на читателите за какво става дума, когато у нас забраняват най-доброто от наличните технологии - своеобразния "Мерцедес" в света на нефтената индустрия.
Упованието на азерския газ също не е безпроблемно.
Реактивирането от Русия на "замразения" конфликт между Азербайджан и Армения, както и възможността за удобно размразяване на конфликтите в Южна Осетия и Абхазия, силно увеличават риска от геополитически трусове при реализацията на новите проекти за износ на азерски газ за Европа. Има разлика между износа на азерски петрол по нефтепровода Баку-Джейхан, който се поема от глобалния нефтен пазар и износа на азерски природен газ, който директно конкурира Газпром в непосредствено прилежащ към Русия театъра на стратегическо съперничество.
Агресивността на Путин в Украйна не дава никакви основания за съмнения относно решимостта му за радикални действия за да пресече алтернативни газови доставки. Залогът е възможно най-високия - неговото лично оцеляване на власт в Русия.
Колкото и атрактивни да са доставките на ВПГ, те изискват време и при всички случаи ще бъдат с достатъчно високи цени, тъй като спорадични и няма ликвидна местна газова борса. Реверсни и суапови сделки също са възможни и реални, но отново зависят от фактори извън наш контрол, а в редица случаи предполагат възможна намеса от руска страна.
За това най-силния коз на страната в сферата на енергийната ни сигурност остава местния добив на нефт и газ, колкото и атрактивни в средно и дългосрочна перспектива да изглеждат възобновяемите енергийни източници. Крайно време е нещата да се разглеждат през призмата на заплахите - вътрешни и външни - за националната сигурност. Колкото и да се стремят екорадикалите да вкарат морални или идейни подбуди, крайният резултат от действията им, при този остър дефицит на алтернативи и неблагоприятна външна среда, е също така негативен за България и прикрива реални материални и финансови интереси - за обществото щети и пропуснати ползи, за конкретни компании и лица печалба.
След дълги години и с цената на стотици милиони долари и стотици провалени "сухи" тестови сондажи утвърдили мннието за страната ни като тотално безпереспеиктивна от гледна точка на нефт и газ страна, накрая имаме рядката привилегия и щастливо съчетание на подходящи геоложки структури, инвестиции и технологии. От нас се иска само да не пречим.
Темата е прекалено важна за да маршируват през нея невежи и под идеологическа наркоза хора.
Да ограничаваш съзнателно инвестициите в сектор нефт и газ, защото някой си имал мечта да види света опакован във соларни панели, ветрогенератори и други "зелени" технологии, да спираш прилагането на най-новите технологии в прохождаща българска индустрия, и то в критично време на глобални сътресения и неизбежни ценови шокове на енергията е равносилно на предателство по време на война. В други страни с подобна пета или месианска колона се занимават службите за сигурност и прокуратурата.
Аз също имам доста мечти и визии за това какъв според мен би трябвало да изглежда света, но освен да споделя с приятели и читатели не ми минава и през ум да налагам силово или чрез рекет своите идеи. Ако в очите на някои изглеждам радикално настроен в полза на шистовия газ и фракинг, то е само защото традиционния ми скепсии, балансираност и екосимпатия изглеждат странни на фона на екоджихадистите. Нормалността изглежда като екстремизъм.
Какво направи министър Жекова?
Без да разполага с нужната компетентност относно квалификацията на технологии като опасни и безопасни, като конвенционални и неконверницонални, без да се допита до професионалисти, на своя глава, тя се опита да създаде видимост, че разширява обхвата на мораториума, наложен с решението на Парламента.
Към забрана за ползване на "конвенционалния" /масовостта и история на приложение го правят такъв/ метод фракинг - министър Жекова "забрани" и използването на всички незаконни/неконвенционални /!?/ методи, като например хоризонталното сондиране, което до сега не е прилагано в България.
Стана вече традиция екорадикалите да налагат своята гледна точка чрез влиянието си в МОСВ, без баланс с мнения на Министерството на икономиката и енергетиката, на професионалните организации, профсъюзите или по-широк спектър от неправителствени организации. Това прескачане на нормални управленски процедури и правила,усилва не само управленския хаос, но и често води до откровено глупави решения, като диктуваната от екопартизаните първоначалната версия на мораториума,в която имаше забрана за дейности, които изискват налягане над двадесет бара.
Екорадикалите бягат като дявол от тамян от обществени дискусии и предпочитат да действат зад кадър.
Добра основа за балансиран дебат поставиха заседанията на Парламентарната комисия в 41-то Народно събрание, натоварена с изясняване на рисковете от прилагането на технологията фракинг. В заседанието, което беше отредено за излагане на позицията на екоорганизациите, техните лидери се опитаха да подведат членовете на парламента, представяйки за рискове от фракинг, дейности и "доказателства", нямащи нищо общо с тази технология.
Помня, че дори симпитизиращи на исканията на еколозите народни представители се почустваха неловко, защото се почуствуха "водени за носа".
От тогава екоактивистите избягват всякакви публични диспути, а в медиите излагат своята гледна точка, която комуникират по свои медийни канали в симпатизиращи им издания. Почти не се сещам за участие в дебати с експерти от индустрията на проучването и добива на нефт и газ. Схемата е относително проста - протест, натиск и решение - и пазене на статуквото - мораториума.
Би било сериозна грешка да се смята, че екорадикалите са единствената или главната причина за тези хаотични действия на правителството и за блокирането на тази индустрия у нас. Колкото и да са ефективни техните действия, успехите им се дължат най-вече на основната лобистка дейност, която тече зад кадър по партийна, политическа и бизнес линия. Така, на практика се подменят демократичните процедури и процеси, чрез активизиране на целеви "групи за натиск", които са много по-удобни за реализиране на промени в политика, закони или решения отколкото парламентаристите или откритите политически методи. Политическото представителство на екорадикалите е нищожно, но методите от арсенала на "хибридната политическа война" - политическата конкуренция през посредници - им позволяват да влият силно върху политиката на институциите нерядко в по-значима степен отколкото партиите, бизнеса и неправителствения сектор като цяло.
Не е страшно, напротив добре е, че екоактивните граждански групи могат да балансират екстремни интереси. Лошото е, когато техните усилията се мотивират от конкурентни политически и бизнес интереси, когато монополизират истината и често осуетяват дебата в обществото. Това силно съкращава шансовете за намиране на информирано и балансирано решение.
Абсурдна е, например, споделената при несъстоялия се дебат за шистовия газ теза, че геолозите и инженерите не трябва да бъдат основен репер на общественото мнение в тази сфера, защото "имат интерес", респективно се намират в конфликт на интереси!? Излиза, че незнаещите еколози единствени имат право да формират общественото мнение в тази изключително сложна и интензивна на знания сфера, защото са се самопоставили върху моралния пиедестал като обществени защитници.
От това следва, че информираните професионалисти трябва да гледат дискусията от трибуните.
Както казах на мой познат от техните среди - добре е,че не сте толкова активни в медицината, защото последствията за здравето щяха да бъдат катастрофални. Действително за обществото е опасно всяка "група за натиск", която няма вътрешни баланси и механизми за самоконтрол, която вярва в собствената си непогрешимост и не търси другото мнение, да не бъде балансирана като въздействие от конкуретни влияния и широк дебат.
Убеден съм, мораториумът и всякакви забрани ще паднат - такава е логиката на развитието. Въпросът е на време и на начина, по който това стане. Но никой не може да спре конкуренцията на Газпром за която местния добив е от ключово значение.
При всички случаи са нужни политически лидери, защото обществото не може да осъществи скок в развитието, ако проекцията на бъдещето ни е функция и проекция на текущите ни страхове и неувереност.
Такива лидери водят Полша, Обединеното Кралство, Румъния, дори еколидера в Европа Дания.
Най-оптималният вариант си остава балансирането на обществения интерес, чрез интегриране на силните страни и ресурси на участващите в дебата страни. В този процес екологичните движения могат и трябва да изиграят важна роля както за идентифициране на рисковете от екстремно въздействие върху околната среда на съответните технологии, така и за тяхното управление чрез системи за контрол и мониторинг.
Бланкетното отрицание и презумцията, че като отрицават шистовия газ ще отворят по-голямо пространство за ВЕИ е наивна и единствено може да доведе до тяхната по-нататъшна маргинализация. Колкото и силни да се чувстват при протести и партизански акции, това не може да отмени нуждата от балансирано обществено развитие, доходи, работни места и доминанта на добрите управленски практики.
Сценарият блести с тривиалност - малка група протестиращи с прилично медийно отражение /със силно присъствие в редиците на "контрапротестиращи"/ оспориха шумно даденото от министър Жекова разрешение за стартиране на проучвателни работи в блок "1-11 Вранино" на американската компания Парк Плейс Енерджи.
В разгърната кампания инициаторите манипулативно вмъкнаха в оригиналния текст на решението на МОСВ и технологията "газификация на въглища". За нея и възможното и използване се говори единствено от местната структура на Газпром - Овергаз в съседния блок "Добрич".
Известно е, че Овергаз редовно участват в търгове и редовно обжалват, като на практика затормозяват работата на компаниите в сектора, привличането на инвестиции и реалните дейности по сондирането. Дълга е историята на обжалване срещу американската компания Парк Плейс Енерджи. Малко преди последната инстанция - петчленен състав на върховния административен съд, възраженията им бяха оттеглени, което говори за договореност или преоценка на шансове.
В статия публикувана в редица интернет издания, един от най-добрите български сондажни инженери Васко Начев за пръв път разкри интересни данни за ролята на Овергаз в проучването и добива на нефт и газ у нас през последното десетилетие.
На този фон не е странно, че екорадикалите селективно атакуват решението за американската компания в съседния блок във връзка с технология, която е визирана от Овергаз с вероятно приложение в техния блок.
Нормално е екопротестиращите, в това число и политическата партия "зелените", да търсят удобни поводи за привличане на внимание в пика на предизборна борба. Тези сили, които Васко Начев нарече "екоджихадисти" - приложиха класическата двойна хватка - заплаха с уличен протест /сториха го/ и ултимативно поведение по време на поискана среща с министър Жекова като основно атакуваха технологията "газификация на въглища", но реално се стремяха да спрат разрешението за Парк Плейс Енерджи.
Основната цел остава неизменна - да не се допусне алтернативен на руските доставки местен добив на нефт и газ, като опитите се задушават в зародиш. Технолоията предвидена от Парк Плейс Енерджи е твърде тривиална и позната, не изисква фракинг. Единственото нещо ново е хоризонталното сондиране, но то няма как да се забрани, както не може да се забранят по отделно природния газ, въглищния метан, шистовия или плътен газ.
Само наивници вече вярват, че мораториумът върху шистовия газ бе наложен по идейните съображения и от чисти подбуди - заради опасения за здравето на хората. Достатъчно е да си отговорим на класическия въпрос: "Кой има интерес?".
В основата на всеки протест, демонстрация, плакати /почти винаги са напечатани фабрично/, медийни изяви - стои нечий интерес или съвпадение на интереси. Без особени затруднения можем да разпознаем, че основен интерес за блокиране на прилагането на нови технологии, които са единствения ни шанс за откриване и добив на местен нефт и газ, има монополния доставчик Газпром. Сходен интерес имат и свързаните с него посредници, политици, бизнесмени и неправителствени организации.
Три години след наложения мораториум нищо от прогнозирания като аргумент за мораториума от екорадикалите шистов апокалипс не се случи. Но реално успяха да осигурят над 300 милиона долара реална монополна рента на руския газов монопол и със сигурност си получиха обратно "своето". На практика у нас Газпром блокира всички опити и проекти за диверсификация. Всичко съществува на хартия, виртуално, но колчем нещата опрат да реален напредък и работа - или няма инвестиции, или няма проектна готовност или влизат в ход "политически съображения". За дялов капитал и инвестиции в Южен поток винаги има. Нали част от тях ще се върнат като конкретна лична изгода.
Газпром спря Набуко и пробута Южен поток като допустима и най-вече персонално по-изгодна версия за дивесфикация - не на източник, а на маршрут. Замразени, прекратени или придвижвани с охлювска скорост бяха проекти като разширението на газохранилището Чирен, интерконекторите, проучването и добива на цялата територия на България. Изгонен от страната беше най-големия инвеститор в тази област в последните десетилетия Шеврон. След атаките срещу американската компания поредица от търгове за лицензиране на блокове останаха без участници.
Единственото изключение бе блока "Хан Аспарух", за който професионалистите прогнозират още дълъг път до доказване на съществени запаси и изгодност за тяхното добиване. Но и там "петата колона" има план за блокиране на дейността. Вече се опитаха, отново през екорадикалите, които поставиха неизпълними изискваиня за преработка на отпадъците от геоложката дейност на морското дъно - нещо което няма аналог в световната практика.
Няма да спрат до тук, включително и като използват нерешени въпроси в българо-румънските отношения.
Някой беше убедил Бойко Борисов, че ГЕРБ могат да си позволят мораториум върху шистовия газ, за да умилостивят Газпром, защото природния газ в блока "Хан Аспарух" е в "кърпа вързан".
Неотдавна проведох разговор в румънската столица, с представители на Ексън Мобил, по темата за очакванията им за блок "Домино", съседен на блока "Хан Аспарух". Там вече е прокаран първи проучватален сондажи и в момента би трябвало да завърши втория дълбоководен сондаж /над 500 метра воден слой/ с който да се установят вероятни търговски обеми на природен газ. Това, което сподели моя събеседник - а той е отговорен фактор в тази компания, е че тези сондажи изискват "дребни" инвестиции - приблизително по 150 милиона долара на сондаж - преди да решат да инвестира многото милиарди. През цялото време представителят на компанията предупреждаваше да не се бърза с оптимистични прогнози, защото в нефтения бизнес има етапност в оценката на находищата и на рентабилността на добива. Може да се окаже в последна сметка, че няма да добием и един кубически метър, завърши моя събеседник.
А у нас, без нито един сондаж, без интерпретирана сеизмика, бързят да тръбят, че имаме стотици милиарди кубически метра запаси.
Политици, да не им се сърдим. Само ще вметна, че след проведени множество разговори с водещи специалисти от много водещи компании, мога еднозначно да твърдя, че рисковете във дълбоководното сондиране са по-големи от тези при аналогична оншорна дейност. Но хората са уверени, че могат да ги управляват и аз им вярвам, защото го правят всеки ден, по хиляди кътчето в света.
Да се върнем на родните картинки.
Надявам се разбрахме каква е стратегическата тежест на високите технологии н проучването и добив на нефт и газ, след като дойде и тяхното време в новия кръг санкции на ЕС и САЩ спрямо Русия. Без западни технологии, капитали и достъп до оборудване нефтогазовата индустрия в Русия ще бъде поставена на колене. Добивите падат, новите находища се откриват все по-трудно, да не говорим в нови територии като Арктика или трудно извлекаемия шистов газ. Ако не друго, поне тази зависимост би трябвало да светне лампичката на читателите за какво става дума, когато у нас забраняват най-доброто от наличните технологии - своеобразния "Мерцедес" в света на нефтената индустрия.
Упованието на азерския газ също не е безпроблемно.
Реактивирането от Русия на "замразения" конфликт между Азербайджан и Армения, както и възможността за удобно размразяване на конфликтите в Южна Осетия и Абхазия, силно увеличават риска от геополитически трусове при реализацията на новите проекти за износ на азерски газ за Европа. Има разлика между износа на азерски петрол по нефтепровода Баку-Джейхан, който се поема от глобалния нефтен пазар и износа на азерски природен газ, който директно конкурира Газпром в непосредствено прилежащ към Русия театъра на стратегическо съперничество.
Агресивността на Путин в Украйна не дава никакви основания за съмнения относно решимостта му за радикални действия за да пресече алтернативни газови доставки. Залогът е възможно най-високия - неговото лично оцеляване на власт в Русия.
Колкото и атрактивни да са доставките на ВПГ, те изискват време и при всички случаи ще бъдат с достатъчно високи цени, тъй като спорадични и няма ликвидна местна газова борса. Реверсни и суапови сделки също са възможни и реални, но отново зависят от фактори извън наш контрол, а в редица случаи предполагат възможна намеса от руска страна.
За това най-силния коз на страната в сферата на енергийната ни сигурност остава местния добив на нефт и газ, колкото и атрактивни в средно и дългосрочна перспектива да изглеждат възобновяемите енергийни източници. Крайно време е нещата да се разглеждат през призмата на заплахите - вътрешни и външни - за националната сигурност. Колкото и да се стремят екорадикалите да вкарат морални или идейни подбуди, крайният резултат от действията им, при този остър дефицит на алтернативи и неблагоприятна външна среда, е също така негативен за България и прикрива реални материални и финансови интереси - за обществото щети и пропуснати ползи, за конкретни компании и лица печалба.
След дълги години и с цената на стотици милиони долари и стотици провалени "сухи" тестови сондажи утвърдили мннието за страната ни като тотално безпереспеиктивна от гледна точка на нефт и газ страна, накрая имаме рядката привилегия и щастливо съчетание на подходящи геоложки структури, инвестиции и технологии. От нас се иска само да не пречим.
Темата е прекалено важна за да маршируват през нея невежи и под идеологическа наркоза хора.
Да ограничаваш съзнателно инвестициите в сектор нефт и газ, защото някой си имал мечта да види света опакован във соларни панели, ветрогенератори и други "зелени" технологии, да спираш прилагането на най-новите технологии в прохождаща българска индустрия, и то в критично време на глобални сътресения и неизбежни ценови шокове на енергията е равносилно на предателство по време на война. В други страни с подобна пета или месианска колона се занимават службите за сигурност и прокуратурата.
Аз също имам доста мечти и визии за това какъв според мен би трябвало да изглежда света, но освен да споделя с приятели и читатели не ми минава и през ум да налагам силово или чрез рекет своите идеи. Ако в очите на някои изглеждам радикално настроен в полза на шистовия газ и фракинг, то е само защото традиционния ми скепсии, балансираност и екосимпатия изглеждат странни на фона на екоджихадистите. Нормалността изглежда като екстремизъм.
Какво направи министър Жекова?
Без да разполага с нужната компетентност относно квалификацията на технологии като опасни и безопасни, като конвенционални и неконверницонални, без да се допита до професионалисти, на своя глава, тя се опита да създаде видимост, че разширява обхвата на мораториума, наложен с решението на Парламента.
Към забрана за ползване на "конвенционалния" /масовостта и история на приложение го правят такъв/ метод фракинг - министър Жекова "забрани" и използването на всички незаконни/неконвенционални /!?/ методи, като например хоризонталното сондиране, което до сега не е прилагано в България.
Стана вече традиция екорадикалите да налагат своята гледна точка чрез влиянието си в МОСВ, без баланс с мнения на Министерството на икономиката и енергетиката, на професионалните организации, профсъюзите или по-широк спектър от неправителствени организации. Това прескачане на нормални управленски процедури и правила,усилва не само управленския хаос, но и често води до откровено глупави решения, като диктуваната от екопартизаните първоначалната версия на мораториума,в която имаше забрана за дейности, които изискват налягане над двадесет бара.
Екорадикалите бягат като дявол от тамян от обществени дискусии и предпочитат да действат зад кадър.
Добра основа за балансиран дебат поставиха заседанията на Парламентарната комисия в 41-то Народно събрание, натоварена с изясняване на рисковете от прилагането на технологията фракинг. В заседанието, което беше отредено за излагане на позицията на екоорганизациите, техните лидери се опитаха да подведат членовете на парламента, представяйки за рискове от фракинг, дейности и "доказателства", нямащи нищо общо с тази технология.
Помня, че дори симпитизиращи на исканията на еколозите народни представители се почустваха неловко, защото се почуствуха "водени за носа".
От тогава екоактивистите избягват всякакви публични диспути, а в медиите излагат своята гледна точка, която комуникират по свои медийни канали в симпатизиращи им издания. Почти не се сещам за участие в дебати с експерти от индустрията на проучването и добива на нефт и газ. Схемата е относително проста - протест, натиск и решение - и пазене на статуквото - мораториума.
Би било сериозна грешка да се смята, че екорадикалите са единствената или главната причина за тези хаотични действия на правителството и за блокирането на тази индустрия у нас. Колкото и да са ефективни техните действия, успехите им се дължат най-вече на основната лобистка дейност, която тече зад кадър по партийна, политическа и бизнес линия. Така, на практика се подменят демократичните процедури и процеси, чрез активизиране на целеви "групи за натиск", които са много по-удобни за реализиране на промени в политика, закони или решения отколкото парламентаристите или откритите политически методи. Политическото представителство на екорадикалите е нищожно, но методите от арсенала на "хибридната политическа война" - политическата конкуренция през посредници - им позволяват да влият силно върху политиката на институциите нерядко в по-значима степен отколкото партиите, бизнеса и неправителствения сектор като цяло.
Не е страшно, напротив добре е, че екоактивните граждански групи могат да балансират екстремни интереси. Лошото е, когато техните усилията се мотивират от конкурентни политически и бизнес интереси, когато монополизират истината и често осуетяват дебата в обществото. Това силно съкращава шансовете за намиране на информирано и балансирано решение.
Абсурдна е, например, споделената при несъстоялия се дебат за шистовия газ теза, че геолозите и инженерите не трябва да бъдат основен репер на общественото мнение в тази сфера, защото "имат интерес", респективно се намират в конфликт на интереси!? Излиза, че незнаещите еколози единствени имат право да формират общественото мнение в тази изключително сложна и интензивна на знания сфера, защото са се самопоставили върху моралния пиедестал като обществени защитници.
От това следва, че информираните професионалисти трябва да гледат дискусията от трибуните.
Както казах на мой познат от техните среди - добре е,че не сте толкова активни в медицината, защото последствията за здравето щяха да бъдат катастрофални. Действително за обществото е опасно всяка "група за натиск", която няма вътрешни баланси и механизми за самоконтрол, която вярва в собствената си непогрешимост и не търси другото мнение, да не бъде балансирана като въздействие от конкуретни влияния и широк дебат.
Убеден съм, мораториумът и всякакви забрани ще паднат - такава е логиката на развитието. Въпросът е на време и на начина, по който това стане. Но никой не може да спре конкуренцията на Газпром за която местния добив е от ключово значение.
При всички случаи са нужни политически лидери, защото обществото не може да осъществи скок в развитието, ако проекцията на бъдещето ни е функция и проекция на текущите ни страхове и неувереност.
Такива лидери водят Полша, Обединеното Кралство, Румъния, дори еколидера в Европа Дания.
Най-оптималният вариант си остава балансирането на обществения интерес, чрез интегриране на силните страни и ресурси на участващите в дебата страни. В този процес екологичните движения могат и трябва да изиграят важна роля както за идентифициране на рисковете от екстремно въздействие върху околната среда на съответните технологии, така и за тяхното управление чрез системи за контрол и мониторинг.
Бланкетното отрицание и презумцията, че като отрицават шистовия газ ще отворят по-голямо пространство за ВЕИ е наивна и единствено може да доведе до тяхната по-нататъшна маргинализация. Колкото и силни да се чувстват при протести и партизански акции, това не може да отмени нуждата от балансирано обществено развитие, доходи, работни места и доминанта на добрите управленски практики.
четвъртък, 4 септември 2014 г.
Ще гласувам за ..... - Символ верую на препатил български гласоподавател
Тръгнах с дълъг списък от очаквания. Погледнах какво ми се предлага и за да не изпадна в внезапна и дълбока депресия, реших да се спра върху няколко ключови критерия, които ще определят избора ми.
Предварително казвам, че нямам никакви предразсъдъци за кого да гласувам и съм активен и рационален избирател.
Надявам се читателите да направят свой собствен списък от "ключови" репери - за да изберат за кого да гласуват. Нека ползват написаното по-долу като "пищов".
Първият критерий е най-висшата ценност, която имаме - свободата. По-младото поколение не знае какво е да си лишен от свободата да пътуваш, да се изразяваш и да избираш. Тази свобода е застрашена от вън и от вътре при пряка свързаност на вътрешните и външни фактори. Това заплашва нашата с Вас свобода.
Ще гласувам за партия, която признава и е заявила, че Русия е агресор с окупацията на Крим, с пряката военна намеса в Източна Украйна и представлява заплаха за сигурността на Европа, в това число и на България. Това не е русофобство - правя разлика между режима на Путин и Русия, а утвърдена оценка за заплахата на съюзите в които членуваме - ЕС и НАТО.
Няма да гласувам за хора, които имат комплекс да признаят фактите такива каквито са и в съответствие с тях да действат в защита на българските национални интереси. Както казваше сенатора Даниел Патрик Мойнихън - "имате право на ваше мнение, но не на ваши факти".
Австрийският президент, който въпреки критиките в Европа и САЩ, покани Владимир Путин на посещение във Виена за да демонстрина "добра воля" и най-вече да получи "бизнес" аргументи, рязко смяни тона и заяви еднозначно - "свободата струва много повече от рублите, които ще получим".
Не мога да вярвам на български политици, които се гърчат в опитите да лавират и намират някаква измислена, но не съществуваща "златна среда" и баланс. Това ни поставя в поза "между двата стола" - Русия и НАТО. Това не е проява на дипломатичност, а на липса на трезва преценка, на слабохарактерност и на външна зависимост. В сто процента от случаите, които познавам добре - става въпрос за пряка материална и финансова зависимост, а не за идеи, принципи или идеали. Много от тези политици дори нямат елементарни познания за Русия, за руската култура и история. Именно затова не вярвам, че подобни политици могат да защитят моята и Вашата свобода. За тях няма граници на "гъвкавостта" и "компромисите" които могат да направят за да останат на власт.
Ето защо и поради ангажиментите ни към НАТО, към колективната и национална сигурност настоявам бюджета на армията да се вдигне до 2% - именно защото е налице реална външна заплаха, която е устойчива и непосредствена. Увеличението може да стане за сметка на бюджета на МВР - защото видяхме какви огромни средства се хвърлят в опазване на сградата на Парламенат и удобството на управляващите. По време на протестите дори често си мислех, че полицаите са повече от протестиращите - толкова голям беше страха. Това ли е националната доктрина в областта на сигурността, а именно, че вътрешния враг е по-важен от външния?!
Второ, ще гласувам за всяка партия, която прояви характер и се заеме с реформите - във всички сфери. Тук изборът е особено труден, защото на думи всички обещават да бъдат храбри и да преместят Планината със Сизифовия труд, най-вече на избирателя. Съществува добър тест за истинност на казаното от партийните лидери - и това е историята на собственото им поведение и дела. Ако един човек си мени мнението от сутрин до вечер и при първия полъх на съпротива или дискомфорт се огъва, ако той лесно вдига бял байрак или обратно става ненужно агресивен - такъв политик не може да даде гаранция, че ще бъде истински реформатор.
Изборът, който имаме, не е лек - защото всички традиционни партии имат кусури. Колчем работата опре до саможертва, правила, принципи и посветеност на Делото - веднага на преден план излиза груповия или личен интерес пред общия, солидарния. Затова при равни други условия е добре да преценим качествата на първите партийни лица по отделните реформи. Отделянето на печелившия в процеса на нашия избор въз основа на критерия почтеност и приличие е трудна работа. Отново, щом свестен човек стъпи в политическото блато или заболява от височинна болест, или корист или още по-лошо наложената му отвън партийна дисциплина "гипсира" креативността и инициативата му. Затова моя циничен принцип е да търся професионалиста и експертизата, но не тази набрана на партийната скамейка, а в реалния живот. Дори да не е безгрешен подобен политик, професионалистът в него има голяма вероятност да го принуди да желае да успее, а това е ключов фактор за успешната реформа.
Вижте енергетиката - от години в нея се подвизават хора без особено персонална експертиза, защото моделът е такъв - дошлия от вън човек е зависим и управляем. Това е и общия модел на задкулусието - отпред фасада и управляваеми хора, отзад политически олигарси и бизнес кукловоди. Не са много - вероятно на пръстите на двете ръце. И .... енергетиката се оказа в блатото.
Затова престанах да търся "идеалния" или "неопетнения" човек - гледам експертизата и характера - това което на Запад наричат личностен интегритет. Ако не вярвате, че има такива хора, аз вярвам. Примерно Светослав Гаврийски - ако той беше управител на БНБ нямаше да има криза с КТБ, защото съм го видял в действие - този човек има гръбнак и мнение, което никой не може да промени. Представям си как точно прокурорите щяха да успеят да го "натиснат", след като много добре знаят, че Управителя на БНБ е като върховен главнокомандващ по време на криза, т.е. битка. И то в най-чувствителната сфера на националната сигурност - банковия и финансовия сектор. Нали не си представяте Главният прокурор да си помисли, че може да арестува шефа на генералния щаб или началника на отбраната ей така, като прати няколко прокурорски групи. Нека да опита.
Каквито и съмнения да има за Ваньо Танов - със сигурност има много кусури - но този човек има знания и най-вече характер стои прав при силни течения, които доказа. Той пипна в сферата на горивата, в която никой не искаше да пипа, въпреки заплахите за него и семейството му?! Помните ли колко души, включително от ГЕРБ на високи позиции се опитваха да го сменят, защото не изпълнява поръченията им?
Трето, ще търся да дам своя глас за хора, които са отворени към света и осигуряват максимално моята и на моите сънародници право на инициатива и изява. Писна ми от комплексирани хора, които веднага след като се докопат до властта започват да ограничават правата и свободите на другите и да ме поучават как да живея и да се развивам, като издигат собственото си невежество да ранг на държавна политика. Да вземем технологиите в неконвенционалния газ като припознат символ на "рискова технологии". Технологията е рискова само за невежи и незапознати изобщо с т.н. технологични рискове в индустрията. Иначе са си нормални технологии с по-ниски от средните за индустрията рискове. Но за да ги поставиш в контекст ти трябват знания, информираност и балансиран дебат. А хора, пълни лаици в сферата, започнаха да поучават геолозите и инженери от индустрията какво е допустим и управяем риск в техния бизнес. От вчерашните и днешни новини научавам за смешното положение на лидери на БСП и от "зелените", които са "скочили" на екоминистърката срещу "използваната" според тях рискова технология при проучване в Добруджанския въглищен басейн. Такова равнище на посредственост плаши - и това са хора, които имат претенции да ни водят! Те са опасни не толкова за себе си, но за обществото. Не само защото не правят елементарна разлика между газификация на въглища и въглищен метан, но и защото по принцип нямат и понятие от реалните проблеми, рискове и възможности в индустрията която се нарича проучване и добив на минерални ресурси - в частност нефт и газ.
Това, което отключва първичните им реакции е опасността да не би случайно да започнем добив на собствен нефт и газ и да намалим зависимостта от Газпром. Защото именно руските доставки са свързаващата пъпна връв на съществуване на тези политици, продукт на външен и вътрешен политически инженеринг.
Затова Ви съветвам - всеки който ще забранява нещо и има претенции от мое и Ваше име да пази Природата, Космоса, Водите, житницата на България, въздуха, а пропуска да забележи човека и неговите свободи и права, в това число да му осигури простор да се развива, да поема рискове и предприема инициативи - моля да го подложите на обикновен тест за достоверност. Задайте му въпроса - като забранявате Х или У нещо, дайте моля доказателство, че познавате в детайли това, което ще забранявате, както и последствията от вашите действия и второ, моля дайте равностойна и достоверна алтернатива чрез публично проверими аргументи.
Спомняте ли си как забраниха шистовия газ? Тази кампания беше част от режисирани и платени усилия, които достигнаха своя пик при свалянето на правителството на Бойко Борисов преди година и половина.
Тъй като трудно можеха да го атакуват фронтално по партийна и политическа линия, затова местните му противници сключиха пакт с Газпром и оргинизараха анти-шистовата истерия с апокалиптични сцени, в които знаещите експерти бяха тотално изолирани.
Разбирам решението за мораториума да беше взето след дебат, в който хората да бяха информирани за различните гледни точки, в това число като се опрат на професионалисти за да се балансира гледната точка на еколозите, много от които с партийна обвързаност. Кампанията срещу шистовия газ много напомня на руската анексия на Крим - изпратени бяха "зелени човечека" по улицата - не много, но достатъчно за да създадат впечатление за "масов" протест, който след това беше "медийно" усилен чрез натискане на подходящи зависимости в медийната и политическа среда. И хората загубиха представа, кой носи отговорността и за какво става дума изобщо.
Сега се опитват да направят същото - първо да изплащат хората, че ще гръмне Добруджа, пък след това нека експертите да обясняват, че няма никаква опасност. Именно в такава крачка хванаха Борисов преди мораториума и ..... три години по-късно най-простата сметка какво ни струва това, изчислено през разликата от средно 30 щатски долара в цените за природен газ който плащаме и средноевропейските цени, вече сме загубили 320 милиона долара. Nice, а - както казваше героят от "Мисия Лондон".
И на децата е ясно, че когато преговаряш с Газпром от позиция, че в страната реално работят няколко компании за проучване с вероятност за добив на достатъчни за диверсификацията количества природен газ това означава да принудищ руския газов монопол да се съобразява с достоверна прогноза за свиване на неговия пазарен дял и по-висока конкуренция. То не бе Южен поток, не бяха мораториуми пред Кремъл - и пак плащаме най-високи цени. Така е, след като политиците ни нямат гръбнак и позволяват да ни третират като "мека цел".
Да сте чули след налагането на мораториума някъде по света да се сбъднали тежките предсказания за апокалипсис - за масово и тотално замърсени води, загинали хора, отровени почви, въздух и т.н. Всеки ден новинарските емисии бълват куп подобни новини, но не и от полето на добива на неконвенционален газ. А хората в Северна Америка си реализираха шистовата революция, познаха и упрвляват рисковете, развиха нови технологии, и дават напред. Факт - САЩ излезнаха на първо място в света по нефт и газ, а Канада и Мексико последваха техния пример. Сега "екоосъзната" Европа трепери за своята енергийна сигурност и разчита на Северна Америка за евтин нефт и газ. В пъти по-ниските цени на природния газ и течните фракции рестартираха американската икономика, значително свиха търговския и платежен дефицит, създадоха заетост и благоденствие, което европейците наблюдават от дистанция. Огромните европейски нефтохимически гиганти замразиха на практика инвестициите си в Европа и се местят в Северна Америка.
Преди две седмици в САЩ цените на бензина паднаха под три долара на галон, което преведено в лева означава малко над лев за литър. Психологическия удар за европееца е не само в зрителния шок от цената на бензиновата колона, а в трагичните последствия за нефтохимията, в разликите в цените на електрическата и топлоенергията, в икономическия застой, безработицата и като цяло липсата на "светлина в тунела". Да не говорим, че в Северна Америка регистрираха и най-голям спад в парникови емисии.
Да сте чули, някои от европейските и наши войни срещу шистовия газ да са предложили някаква смислена и равностойна алтернатива.
Просто "забраниха" революцията у нас и изчезнаха в своята анонимност.
Затова ще гласувам за хора, които спазват принципа "бъди свободен и осигури свободата на другите". Аман от месии, нови религии и водачи, от самозвани идеалисти.
Искам и съветвам Вас да искате сметката за всяка политика и проповядвана идея.
Четвърто, ще спра избора си на хора,които "стърчат" и "хвърчат" по Валери Петров-ски. Не "преразпределят", а са поемали риск, падали са и са се изправяли. И въпреки Средата са успели да оцелеят като личности. В същност ние не избираме хората в Парламента и във властта заради тяхните детайлно разработени програми, титли или партийни постове, а заради усещането си, че могат правилно да оценяват ситуацията и промените, да вземат правилни решения от наше име и да разсъждават рационално, просветено и логично. Грешките в управлението, заради които всички страдаме, винаги тръгват от неправилна или лоша преценка, която пък зависи от качеството на информираността, на интелекта, на експертизата и на свързаността /екипа/. Самоизолиралият се и самовглъбен човек няма външен баланс. Куп бели може да направи в своята изолираност, докато за глобално и локално свързания и отворен човек има много по-малка вероятност да сгреши. Той разполага с достъп до знания, има собствен и независим капацитет да усвоява и анализира огромен обем от информация, и нерядко разполага с естествена склонност да се съмнява в собствената си правота и не се срамува да търси друго независимо - второ или трето мнение.
Затова именно е толкова важно хората, на които поверявам своя глас и давам своето доверие е да знаят чужди езици - ако сами не знаят да попитат и споделят, но не през преводач.
И последно - списъкът може да продължи още дълго - но ще търся за своя избор човек, който е просветен националист или по-скоро глобален патриот. Думата национализъм доста се компрометира напоследък от местните превъплощения на национализма. Колкото и да се глобализираме, ние си оставаме локални хора и реализираме своите мечти, въжделения, инициативи, общуваме, създаваме, получаваме и ползваме блага - накратко живеем именно в локалната даденост. Трябва да можем да действаме групово - като екип - и да защитаваме локалните си интереси в невинаги приятелски настоен глобалния свят. Защитата на интересите не се изразява в "оградни" политики, а в просвещения за глобалните свободи, рискове и възможности. Незнанието води до ирационални и най-често вредни или самоограничителни като резултат решения.
Тесногръдият национализъм /този, който все гледа в двора на съседа/ или привнесен отвън национализъм ни затварят в клетката на собствените си страхове и неувереност, а това ни прави лесна плячка. Този тип национализъм ни настройва враждебно към успелите в другия, "външен" свят, като изгражда ментални и ценностни бариери пред усвояване на възможности на глобалната среда от всеки българин. Този тип национализъм изгражда стени от недоверие, а често и омраза срещу другия различен по цвят, раса или религия човек, които се пренасят от външните във вътрешните междуличностни отношения. Тези хора нямат грам идея как да решат демографския проблем и да запълнят растящата етно-културна пропаст, освен с страх, агресия и ограничения.
Едно е, като люксембурците, да решаваш демографския и свързаните с него проблеми чрез съзнателна политика на насърчаваме и направляване на имигрантските потоци, друго е да застанеш в поза на "блестяща" националистическа изолация и да получиш най-лошия варинат от самослучила се миграция навън и навътре.
Едно е да се твърди, че ромите са тежест или проблем на обществото, друго е да признаеш, че нарастването на техния брой е неизбежен и неотвратим факт и качеството на тяхната образованост, просветеност и интегрираност в обществото е от ключово значение за националната сигурност и развитието ни. Или да си заравяш главата в пясъка по темата за ислямския радикализъм и фанатизъм, както и всеки друг екстремизъм на етническа и религиозна основа.
Едно е да подвикваш расистки лозунги по стадионите и да отрицаваш различните по цвят и раса, друго е да видиш в тяхното присъствие възможност да се глобализираш на място, като се възползваш от тяхната инициатива, специфичен опит и култура.
Щеше да бъде много по-лесно и по-честно, ако бях казал "Продавам гласа си" срещу договор за изпълнение на посочените по-горе условия. При сделка и двете страни знаят какво получават. Но не мога поради законови ограничения.
Затова единствената ми възможност е отново да го дам "на вяра", но срещу горните условия.
Сигурното е, че ще гласувам. Живот и здраве.
Предварително казвам, че нямам никакви предразсъдъци за кого да гласувам и съм активен и рационален избирател.
Надявам се читателите да направят свой собствен списък от "ключови" репери - за да изберат за кого да гласуват. Нека ползват написаното по-долу като "пищов".
Първият критерий е най-висшата ценност, която имаме - свободата. По-младото поколение не знае какво е да си лишен от свободата да пътуваш, да се изразяваш и да избираш. Тази свобода е застрашена от вън и от вътре при пряка свързаност на вътрешните и външни фактори. Това заплашва нашата с Вас свобода.
Ще гласувам за партия, която признава и е заявила, че Русия е агресор с окупацията на Крим, с пряката военна намеса в Източна Украйна и представлява заплаха за сигурността на Европа, в това число и на България. Това не е русофобство - правя разлика между режима на Путин и Русия, а утвърдена оценка за заплахата на съюзите в които членуваме - ЕС и НАТО.
Няма да гласувам за хора, които имат комплекс да признаят фактите такива каквито са и в съответствие с тях да действат в защита на българските национални интереси. Както казваше сенатора Даниел Патрик Мойнихън - "имате право на ваше мнение, но не на ваши факти".
Австрийският президент, който въпреки критиките в Европа и САЩ, покани Владимир Путин на посещение във Виена за да демонстрина "добра воля" и най-вече да получи "бизнес" аргументи, рязко смяни тона и заяви еднозначно - "свободата струва много повече от рублите, които ще получим".
Не мога да вярвам на български политици, които се гърчат в опитите да лавират и намират някаква измислена, но не съществуваща "златна среда" и баланс. Това ни поставя в поза "между двата стола" - Русия и НАТО. Това не е проява на дипломатичност, а на липса на трезва преценка, на слабохарактерност и на външна зависимост. В сто процента от случаите, които познавам добре - става въпрос за пряка материална и финансова зависимост, а не за идеи, принципи или идеали. Много от тези политици дори нямат елементарни познания за Русия, за руската култура и история. Именно затова не вярвам, че подобни политици могат да защитят моята и Вашата свобода. За тях няма граници на "гъвкавостта" и "компромисите" които могат да направят за да останат на власт.
Ето защо и поради ангажиментите ни към НАТО, към колективната и национална сигурност настоявам бюджета на армията да се вдигне до 2% - именно защото е налице реална външна заплаха, която е устойчива и непосредствена. Увеличението може да стане за сметка на бюджета на МВР - защото видяхме какви огромни средства се хвърлят в опазване на сградата на Парламенат и удобството на управляващите. По време на протестите дори често си мислех, че полицаите са повече от протестиращите - толкова голям беше страха. Това ли е националната доктрина в областта на сигурността, а именно, че вътрешния враг е по-важен от външния?!
Второ, ще гласувам за всяка партия, която прояви характер и се заеме с реформите - във всички сфери. Тук изборът е особено труден, защото на думи всички обещават да бъдат храбри и да преместят Планината със Сизифовия труд, най-вече на избирателя. Съществува добър тест за истинност на казаното от партийните лидери - и това е историята на собственото им поведение и дела. Ако един човек си мени мнението от сутрин до вечер и при първия полъх на съпротива или дискомфорт се огъва, ако той лесно вдига бял байрак или обратно става ненужно агресивен - такъв политик не може да даде гаранция, че ще бъде истински реформатор.
Изборът, който имаме, не е лек - защото всички традиционни партии имат кусури. Колчем работата опре до саможертва, правила, принципи и посветеност на Делото - веднага на преден план излиза груповия или личен интерес пред общия, солидарния. Затова при равни други условия е добре да преценим качествата на първите партийни лица по отделните реформи. Отделянето на печелившия в процеса на нашия избор въз основа на критерия почтеност и приличие е трудна работа. Отново, щом свестен човек стъпи в политическото блато или заболява от височинна болест, или корист или още по-лошо наложената му отвън партийна дисциплина "гипсира" креативността и инициативата му. Затова моя циничен принцип е да търся професионалиста и експертизата, но не тази набрана на партийната скамейка, а в реалния живот. Дори да не е безгрешен подобен политик, професионалистът в него има голяма вероятност да го принуди да желае да успее, а това е ключов фактор за успешната реформа.
Вижте енергетиката - от години в нея се подвизават хора без особено персонална експертиза, защото моделът е такъв - дошлия от вън човек е зависим и управляем. Това е и общия модел на задкулусието - отпред фасада и управляваеми хора, отзад политически олигарси и бизнес кукловоди. Не са много - вероятно на пръстите на двете ръце. И .... енергетиката се оказа в блатото.
Затова престанах да търся "идеалния" или "неопетнения" човек - гледам експертизата и характера - това което на Запад наричат личностен интегритет. Ако не вярвате, че има такива хора, аз вярвам. Примерно Светослав Гаврийски - ако той беше управител на БНБ нямаше да има криза с КТБ, защото съм го видял в действие - този човек има гръбнак и мнение, което никой не може да промени. Представям си как точно прокурорите щяха да успеят да го "натиснат", след като много добре знаят, че Управителя на БНБ е като върховен главнокомандващ по време на криза, т.е. битка. И то в най-чувствителната сфера на националната сигурност - банковия и финансовия сектор. Нали не си представяте Главният прокурор да си помисли, че може да арестува шефа на генералния щаб или началника на отбраната ей така, като прати няколко прокурорски групи. Нека да опита.
Каквито и съмнения да има за Ваньо Танов - със сигурност има много кусури - но този човек има знания и най-вече характер стои прав при силни течения, които доказа. Той пипна в сферата на горивата, в която никой не искаше да пипа, въпреки заплахите за него и семейството му?! Помните ли колко души, включително от ГЕРБ на високи позиции се опитваха да го сменят, защото не изпълнява поръченията им?
Трето, ще търся да дам своя глас за хора, които са отворени към света и осигуряват максимално моята и на моите сънародници право на инициатива и изява. Писна ми от комплексирани хора, които веднага след като се докопат до властта започват да ограничават правата и свободите на другите и да ме поучават как да живея и да се развивам, като издигат собственото си невежество да ранг на държавна политика. Да вземем технологиите в неконвенционалния газ като припознат символ на "рискова технологии". Технологията е рискова само за невежи и незапознати изобщо с т.н. технологични рискове в индустрията. Иначе са си нормални технологии с по-ниски от средните за индустрията рискове. Но за да ги поставиш в контекст ти трябват знания, информираност и балансиран дебат. А хора, пълни лаици в сферата, започнаха да поучават геолозите и инженери от индустрията какво е допустим и управяем риск в техния бизнес. От вчерашните и днешни новини научавам за смешното положение на лидери на БСП и от "зелените", които са "скочили" на екоминистърката срещу "използваната" според тях рискова технология при проучване в Добруджанския въглищен басейн. Такова равнище на посредственост плаши - и това са хора, които имат претенции да ни водят! Те са опасни не толкова за себе си, но за обществото. Не само защото не правят елементарна разлика между газификация на въглища и въглищен метан, но и защото по принцип нямат и понятие от реалните проблеми, рискове и възможности в индустрията която се нарича проучване и добив на минерални ресурси - в частност нефт и газ.
Това, което отключва първичните им реакции е опасността да не би случайно да започнем добив на собствен нефт и газ и да намалим зависимостта от Газпром. Защото именно руските доставки са свързаващата пъпна връв на съществуване на тези политици, продукт на външен и вътрешен политически инженеринг.
Затова Ви съветвам - всеки който ще забранява нещо и има претенции от мое и Ваше име да пази Природата, Космоса, Водите, житницата на България, въздуха, а пропуска да забележи човека и неговите свободи и права, в това число да му осигури простор да се развива, да поема рискове и предприема инициативи - моля да го подложите на обикновен тест за достоверност. Задайте му въпроса - като забранявате Х или У нещо, дайте моля доказателство, че познавате в детайли това, което ще забранявате, както и последствията от вашите действия и второ, моля дайте равностойна и достоверна алтернатива чрез публично проверими аргументи.
Спомняте ли си как забраниха шистовия газ? Тази кампания беше част от режисирани и платени усилия, които достигнаха своя пик при свалянето на правителството на Бойко Борисов преди година и половина.
Тъй като трудно можеха да го атакуват фронтално по партийна и политическа линия, затова местните му противници сключиха пакт с Газпром и оргинизараха анти-шистовата истерия с апокалиптични сцени, в които знаещите експерти бяха тотално изолирани.
Разбирам решението за мораториума да беше взето след дебат, в който хората да бяха информирани за различните гледни точки, в това число като се опрат на професионалисти за да се балансира гледната точка на еколозите, много от които с партийна обвързаност. Кампанията срещу шистовия газ много напомня на руската анексия на Крим - изпратени бяха "зелени човечека" по улицата - не много, но достатъчно за да създадат впечатление за "масов" протест, който след това беше "медийно" усилен чрез натискане на подходящи зависимости в медийната и политическа среда. И хората загубиха представа, кой носи отговорността и за какво става дума изобщо.
Сега се опитват да направят същото - първо да изплащат хората, че ще гръмне Добруджа, пък след това нека експертите да обясняват, че няма никаква опасност. Именно в такава крачка хванаха Борисов преди мораториума и ..... три години по-късно най-простата сметка какво ни струва това, изчислено през разликата от средно 30 щатски долара в цените за природен газ който плащаме и средноевропейските цени, вече сме загубили 320 милиона долара. Nice, а - както казваше героят от "Мисия Лондон".
И на децата е ясно, че когато преговаряш с Газпром от позиция, че в страната реално работят няколко компании за проучване с вероятност за добив на достатъчни за диверсификацията количества природен газ това означава да принудищ руския газов монопол да се съобразява с достоверна прогноза за свиване на неговия пазарен дял и по-висока конкуренция. То не бе Южен поток, не бяха мораториуми пред Кремъл - и пак плащаме най-високи цени. Така е, след като политиците ни нямат гръбнак и позволяват да ни третират като "мека цел".
Да сте чули след налагането на мораториума някъде по света да се сбъднали тежките предсказания за апокалипсис - за масово и тотално замърсени води, загинали хора, отровени почви, въздух и т.н. Всеки ден новинарските емисии бълват куп подобни новини, но не и от полето на добива на неконвенционален газ. А хората в Северна Америка си реализираха шистовата революция, познаха и упрвляват рисковете, развиха нови технологии, и дават напред. Факт - САЩ излезнаха на първо място в света по нефт и газ, а Канада и Мексико последваха техния пример. Сега "екоосъзната" Европа трепери за своята енергийна сигурност и разчита на Северна Америка за евтин нефт и газ. В пъти по-ниските цени на природния газ и течните фракции рестартираха американската икономика, значително свиха търговския и платежен дефицит, създадоха заетост и благоденствие, което европейците наблюдават от дистанция. Огромните европейски нефтохимически гиганти замразиха на практика инвестициите си в Европа и се местят в Северна Америка.
Преди две седмици в САЩ цените на бензина паднаха под три долара на галон, което преведено в лева означава малко над лев за литър. Психологическия удар за европееца е не само в зрителния шок от цената на бензиновата колона, а в трагичните последствия за нефтохимията, в разликите в цените на електрическата и топлоенергията, в икономическия застой, безработицата и като цяло липсата на "светлина в тунела". Да не говорим, че в Северна Америка регистрираха и най-голям спад в парникови емисии.
Да сте чули, някои от европейските и наши войни срещу шистовия газ да са предложили някаква смислена и равностойна алтернатива.
Просто "забраниха" революцията у нас и изчезнаха в своята анонимност.
Затова ще гласувам за хора, които спазват принципа "бъди свободен и осигури свободата на другите". Аман от месии, нови религии и водачи, от самозвани идеалисти.
Искам и съветвам Вас да искате сметката за всяка политика и проповядвана идея.
Четвърто, ще спра избора си на хора,които "стърчат" и "хвърчат" по Валери Петров-ски. Не "преразпределят", а са поемали риск, падали са и са се изправяли. И въпреки Средата са успели да оцелеят като личности. В същност ние не избираме хората в Парламента и във властта заради тяхните детайлно разработени програми, титли или партийни постове, а заради усещането си, че могат правилно да оценяват ситуацията и промените, да вземат правилни решения от наше име и да разсъждават рационално, просветено и логично. Грешките в управлението, заради които всички страдаме, винаги тръгват от неправилна или лоша преценка, която пък зависи от качеството на информираността, на интелекта, на експертизата и на свързаността /екипа/. Самоизолиралият се и самовглъбен човек няма външен баланс. Куп бели може да направи в своята изолираност, докато за глобално и локално свързания и отворен човек има много по-малка вероятност да сгреши. Той разполага с достъп до знания, има собствен и независим капацитет да усвоява и анализира огромен обем от информация, и нерядко разполага с естествена склонност да се съмнява в собствената си правота и не се срамува да търси друго независимо - второ или трето мнение.
Затова именно е толкова важно хората, на които поверявам своя глас и давам своето доверие е да знаят чужди езици - ако сами не знаят да попитат и споделят, но не през преводач.
И последно - списъкът може да продължи още дълго - но ще търся за своя избор човек, който е просветен националист или по-скоро глобален патриот. Думата национализъм доста се компрометира напоследък от местните превъплощения на национализма. Колкото и да се глобализираме, ние си оставаме локални хора и реализираме своите мечти, въжделения, инициативи, общуваме, създаваме, получаваме и ползваме блага - накратко живеем именно в локалната даденост. Трябва да можем да действаме групово - като екип - и да защитаваме локалните си интереси в невинаги приятелски настоен глобалния свят. Защитата на интересите не се изразява в "оградни" политики, а в просвещения за глобалните свободи, рискове и възможности. Незнанието води до ирационални и най-често вредни или самоограничителни като резултат решения.
Тесногръдият национализъм /този, който все гледа в двора на съседа/ или привнесен отвън национализъм ни затварят в клетката на собствените си страхове и неувереност, а това ни прави лесна плячка. Този тип национализъм ни настройва враждебно към успелите в другия, "външен" свят, като изгражда ментални и ценностни бариери пред усвояване на възможности на глобалната среда от всеки българин. Този тип национализъм изгражда стени от недоверие, а често и омраза срещу другия различен по цвят, раса или религия човек, които се пренасят от външните във вътрешните междуличностни отношения. Тези хора нямат грам идея как да решат демографския проблем и да запълнят растящата етно-културна пропаст, освен с страх, агресия и ограничения.
Едно е, като люксембурците, да решаваш демографския и свързаните с него проблеми чрез съзнателна политика на насърчаваме и направляване на имигрантските потоци, друго е да застанеш в поза на "блестяща" националистическа изолация и да получиш най-лошия варинат от самослучила се миграция навън и навътре.
Едно е да се твърди, че ромите са тежест или проблем на обществото, друго е да признаеш, че нарастването на техния брой е неизбежен и неотвратим факт и качеството на тяхната образованост, просветеност и интегрираност в обществото е от ключово значение за националната сигурност и развитието ни. Или да си заравяш главата в пясъка по темата за ислямския радикализъм и фанатизъм, както и всеки друг екстремизъм на етническа и религиозна основа.
Едно е да подвикваш расистки лозунги по стадионите и да отрицаваш различните по цвят и раса, друго е да видиш в тяхното присъствие възможност да се глобализираш на място, като се възползваш от тяхната инициатива, специфичен опит и култура.
Щеше да бъде много по-лесно и по-честно, ако бях казал "Продавам гласа си" срещу договор за изпълнение на посочените по-горе условия. При сделка и двете страни знаят какво получават. Но не мога поради законови ограничения.
Затова единствената ми възможност е отново да го дам "на вяра", но срещу горните условия.
Сигурното е, че ще гласувам. Живот и здраве.
сряда, 3 септември 2014 г.
ЗА ЦЕНАТА НА ТОКА, ПОПУЛИЗМА И НЕОТЛОЖНАТА НУЖДА ОТ РЕФОРМИ - Интервю пред вестник Трета възраст
- Преди време заявихте, че проблемите в енергетиката не се решават с повишаване цената на тока, а е нужна шокова терапия, която ще доведе до временни, но силни сътресения. Какво включва такава терапия?
- Самото повишаване на цените в изолация от цялостни мерки само ще влоши нещата, защото ще изчерпи и без това отсъстващия ресурс от обществено търпение, критично необходимо за всяка реформа в енергетиката. Има опасност от намаляване и на без това рекордно ниските равнища на потребление, което ще свие натоварването на мощностите и приходите в системата. Без цялостен и балансиран подход, без активиране на системите за социална защита и солидарен подход излизане от кризата в енергетиката няма. Има хора, които не са енергийно бедни сега, но при ново увеличение с над 10% ще станат.
Шоковата терапия предполага задължителна предварителна подготовка и грижливо пресмятане на въздействието върху чувствителните социални групи, индустриалните потребители и компаниите от енергийния сектор. Единственият, подлежащ на защита, трябва да остане само енергийно бедният български гражданин.
- Предупредихте, че евтиният ток убива енергийната система. Увеличение с колко процента от 1 октомври според вас ще спаси тази система?
- Евтиният ток насърчава разхищението и стимулира най-големите консуматори. По-добре е държавата да даде 10 лв. помощ на потребяващия 100 лв. ток при увеличение от 10%, за да неутралириза напълно ефекта от повишаването на цената, отколкото с евтин ток да генерира 100 лв. загуба от консумиращия 1000 лв. ток. В ДКЕВР смятат икономически обоснована цена, но увеличението ще се определи от оценката на социалната търпимост. Но тъй като предишното правителство се заиграваше цяла година с радикален популизъм и Конституционният съд отмени ВЕИ надбавката, се натрупаха няколко отложени увеличения, вероятното увеличение няма да бъда по-малко от 10%.
- Състоятелни ли са твърденията за режим на тока?
- Да, и слабото звено е преносната мрежа, защото ДКЕВР я обезкърви, като отне изобщо възможността Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и ЕРП да инвестират в обновление. Те не могат да покриват дори елементарни разходи. Аварийността нараства, в т. ч. и през летния сезон по морето. Дори в условията на излишък от генериращи мощности при запазване на текущите тенденции прекъсванията на ток през зимата са възможни и вероятни.
- БЕХ, НЕК, ДКЕВР, а сега ще правим и енергиен борд, който ще извършва одит на системата. Има ли нужда от още един енергиен „орган” и с какво ще помогне той на практика?
- ДКВЕР и правителството загубиха обществения кредит на доверие за провеждане на реформа в енергетиката. Затова се налага да прибягваме до външни и временни структури като аналозите на валутния борд в енергетиката. Хората могат да минат през трудни изпитания само ако вярват на своите лидери и на добре аргументираните и комуникирани политики. ДКЕВР, Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията за защита на конкуренцията и други ключови институции са "пленени" от групови интереси. Няма вариант ситуацията да се промени радикално в положителна посока. В енергетиката ни е нужен временен външен репер като енергийния борд с ясни и прости правила, с временен хоризонт и конкретни и ясно разписани задачи – да подпомогне институциите и заинтересованите страни да намерят среднопретеглени интереси. Ако обаче някои мислят да го превръщат в обществен съвет или кръгла маса за говорене, енергийният борд няма никакво бъдеще.
- От година сме в дефлация – свръхпроизводство в определени отрасли и много спестени пари. Тя е най-голяма от 20 г. Инфлация или дефлация – кое е по-голямо зло за икономиката?
- Икономиката отдавна престана да реагира на икономическата политика на правителството, главно защото подобна няма. Слава богу, имаме вече пазарна икономика и не всичко зависи от правителството, но без програма и синхрон между компаниите и държавата не можем да преодолеем вътрешните и външни ограничения в развитието си. У нас от много години не се правят реформи, а реформаторите изчезнаха като политически вид. Сега е времето на популистите и нищоправещите. Така е по-лесно. За другото трябват знания, дързост и самопожертвователност – дефицитна стока в съвременна България.
- Самото повишаване на цените в изолация от цялостни мерки само ще влоши нещата, защото ще изчерпи и без това отсъстващия ресурс от обществено търпение, критично необходимо за всяка реформа в енергетиката. Има опасност от намаляване и на без това рекордно ниските равнища на потребление, което ще свие натоварването на мощностите и приходите в системата. Без цялостен и балансиран подход, без активиране на системите за социална защита и солидарен подход излизане от кризата в енергетиката няма. Има хора, които не са енергийно бедни сега, но при ново увеличение с над 10% ще станат.
Шоковата терапия предполага задължителна предварителна подготовка и грижливо пресмятане на въздействието върху чувствителните социални групи, индустриалните потребители и компаниите от енергийния сектор. Единственият, подлежащ на защита, трябва да остане само енергийно бедният български гражданин.
- Предупредихте, че евтиният ток убива енергийната система. Увеличение с колко процента от 1 октомври според вас ще спаси тази система?
- Евтиният ток насърчава разхищението и стимулира най-големите консуматори. По-добре е държавата да даде 10 лв. помощ на потребяващия 100 лв. ток при увеличение от 10%, за да неутралириза напълно ефекта от повишаването на цената, отколкото с евтин ток да генерира 100 лв. загуба от консумиращия 1000 лв. ток. В ДКЕВР смятат икономически обоснована цена, но увеличението ще се определи от оценката на социалната търпимост. Но тъй като предишното правителство се заиграваше цяла година с радикален популизъм и Конституционният съд отмени ВЕИ надбавката, се натрупаха няколко отложени увеличения, вероятното увеличение няма да бъда по-малко от 10%.
- Състоятелни ли са твърденията за режим на тока?
- Да, и слабото звено е преносната мрежа, защото ДКЕВР я обезкърви, като отне изобщо възможността Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и ЕРП да инвестират в обновление. Те не могат да покриват дори елементарни разходи. Аварийността нараства, в т. ч. и през летния сезон по морето. Дори в условията на излишък от генериращи мощности при запазване на текущите тенденции прекъсванията на ток през зимата са възможни и вероятни.
- БЕХ, НЕК, ДКЕВР, а сега ще правим и енергиен борд, който ще извършва одит на системата. Има ли нужда от още един енергиен „орган” и с какво ще помогне той на практика?
- ДКВЕР и правителството загубиха обществения кредит на доверие за провеждане на реформа в енергетиката. Затова се налага да прибягваме до външни и временни структури като аналозите на валутния борд в енергетиката. Хората могат да минат през трудни изпитания само ако вярват на своите лидери и на добре аргументираните и комуникирани политики. ДКЕВР, Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията за защита на конкуренцията и други ключови институции са "пленени" от групови интереси. Няма вариант ситуацията да се промени радикално в положителна посока. В енергетиката ни е нужен временен външен репер като енергийния борд с ясни и прости правила, с временен хоризонт и конкретни и ясно разписани задачи – да подпомогне институциите и заинтересованите страни да намерят среднопретеглени интереси. Ако обаче някои мислят да го превръщат в обществен съвет или кръгла маса за говорене, енергийният борд няма никакво бъдеще.
- От година сме в дефлация – свръхпроизводство в определени отрасли и много спестени пари. Тя е най-голяма от 20 г. Инфлация или дефлация – кое е по-голямо зло за икономиката?
- Икономиката отдавна престана да реагира на икономическата политика на правителството, главно защото подобна няма. Слава богу, имаме вече пазарна икономика и не всичко зависи от правителството, но без програма и синхрон между компаниите и държавата не можем да преодолеем вътрешните и външни ограничения в развитието си. У нас от много години не се правят реформи, а реформаторите изчезнаха като политически вид. Сега е времето на популистите и нищоправещите. Така е по-лесно. За другото трябват знания, дързост и самопожертвователност – дефицитна стока в съвременна България.
понеделник, 1 септември 2014 г.
ФБ пост - За "заплахата от Русия" и пленената способност на българските правителства да я разпознаят
Заплахата от Русия е реална и непосредствена, не само защото е дефинирана на равнище ЕС и НАТО като колективна - в този смисъл ние не можем да я отменим на своята територия. В по общ план заплахата от Русия - или по-прецизно от политиката на Кремъл - е достигнала у нас непознати за другите страни от ЕС и НАТО равнища при която влиянието и присъствието на Русия у нас е толкова дълбоко и широкообхватно, че не позволява на политическата класа и на институциите в сферата на сигурността дори да посочат Русия като заплаха - толкова дълбок е когнитивния дисонанс на значителна част от политическия ни елит, толкова висока и степента на инфилтрацията и във властовите политически и бизнес структури.
Това е класическата постановка на "пленената държава" - или по-точно на пленената воля на държавните институции и органи.
Още по-страшното е, че за последните двадесет години ние напълно обезличихме собствента си армия и ресурс за защита на териториалната цялост на страната срещу "хибридна война" или подобен конвенционален тип заплаха. Отказът да припознаем заплахата от Кремъл автоматически води до отказ и от защита, отново поради опасност "да не раздразним" Кремъл. Не случайно в плановете на НАТО за реагиране на руската заплаха на практика не се предвижда нищо значимо, като бази или ударни сили на територията на България. Дори и да постигнем процент и половина военни разходи в бюджета, на практика това не означава нищо или почти нищо, тъй като превъоръжаването на армията ще отнеме години, а заплахата е непосредствена. Затова единствения начин за неутрализирането и е пълната интеграция във военното планиране и съвместни планове за отразяване на заплахата както на военно-политическо, така и на икономическо равнище /чрез санкциите/.
Забележете - ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, националисти, Бареков - които гарантират управлямостта на прехода не позволяват пробив на външна сила или партия извън спектъра на одобрените. Тяхната тотална доминация в политическия спектър не отразяват непременно съответна доминация в обществените или електорални нагласи, но при всички случаи осигурят дълбочина на този властови тил, което прави невъзможна защитата на националните интереси в случай - какъвто е сегашния, че Русия тръгне по остро агресивен или неоимпериалистически път на развитие.
Цитираните по-горе ръководства на съответните политически партии, както посочвам в интервюто, не само нямат нужда от експертността на службите или професионалните анализатори за да оценят характера на заплахата в стратегически за отбраната и външната политика документи, но чрез афишираните граници на "политически" позволеното на практика обезсърчават и иммобилизират специалните служби и органи, натоварени да работят в координация с другите служби на страните от НАТО за ранна диагностика и терапия на общите заплахи.
Това ни обрича на изолация и на перманентен патернализъм от страна на Москва, който де факто ни фиксира като "слабото звено" в колективните система за сигурност и икономически развитие, каквито са НАТО и ЕС.
За степента на "залитането" ни красноричево говори фактът, че дори "лявата" Могерини, която стана външен министър в ЕК потвърди, че Русия повече не е стратегически партньор на ЕС, докато нашите политици твърдят, че реализират стратегически партньорски отношения с Русия чрез проекта Южен поток.
Бъдете сигурни, че западни инвестиции у нас, които са функция на доверието на чуждестранните ни партньори, ще пресъхват все повече и повече, което ни обрича на упадък и деградация като нация.
http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/101499
Това е класическата постановка на "пленената държава" - или по-точно на пленената воля на държавните институции и органи.
Още по-страшното е, че за последните двадесет години ние напълно обезличихме собствента си армия и ресурс за защита на териториалната цялост на страната срещу "хибридна война" или подобен конвенционален тип заплаха. Отказът да припознаем заплахата от Кремъл автоматически води до отказ и от защита, отново поради опасност "да не раздразним" Кремъл. Не случайно в плановете на НАТО за реагиране на руската заплаха на практика не се предвижда нищо значимо, като бази или ударни сили на територията на България. Дори и да постигнем процент и половина военни разходи в бюджета, на практика това не означава нищо или почти нищо, тъй като превъоръжаването на армията ще отнеме години, а заплахата е непосредствена. Затова единствения начин за неутрализирането и е пълната интеграция във военното планиране и съвместни планове за отразяване на заплахата както на военно-политическо, така и на икономическо равнище /чрез санкциите/.
Забележете - ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, националисти, Бареков - които гарантират управлямостта на прехода не позволяват пробив на външна сила или партия извън спектъра на одобрените. Тяхната тотална доминация в политическия спектър не отразяват непременно съответна доминация в обществените или електорални нагласи, но при всички случаи осигурят дълбочина на този властови тил, което прави невъзможна защитата на националните интереси в случай - какъвто е сегашния, че Русия тръгне по остро агресивен или неоимпериалистически път на развитие.
Цитираните по-горе ръководства на съответните политически партии, както посочвам в интервюто, не само нямат нужда от експертността на службите или професионалните анализатори за да оценят характера на заплахата в стратегически за отбраната и външната политика документи, но чрез афишираните граници на "политически" позволеното на практика обезсърчават и иммобилизират специалните служби и органи, натоварени да работят в координация с другите служби на страните от НАТО за ранна диагностика и терапия на общите заплахи.
Това ни обрича на изолация и на перманентен патернализъм от страна на Москва, който де факто ни фиксира като "слабото звено" в колективните система за сигурност и икономически развитие, каквито са НАТО и ЕС.
За степента на "залитането" ни красноричево говори фактът, че дори "лявата" Могерини, която стана външен министър в ЕК потвърди, че Русия повече не е стратегически партньор на ЕС, докато нашите политици твърдят, че реализират стратегически партньорски отношения с Русия чрез проекта Южен поток.
Бъдете сигурни, че западни инвестиции у нас, които са функция на доверието на чуждестранните ни партньори, ще пресъхват все повече и повече, което ни обрича на упадък и деградация като нация.
http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/101499