сряда, 2 юли 2014 г.

Валутният борд е механизъм, който не е нито панацея, нито индулгенция

Слушам мантрите за невъзможността да се срине валутния борд, защото трябвало решение на Народното събрание. Има разлика между стабилността на банките и на валутния борд - това не са тъждествени понятия. Разбирам необходимостта от поддържане на доверие към борда и към стабилността на банковата система. Напълно поддържам усилията в последните дни за затваряне на темата. Но това трябва да става въз основа на информираност и откровеност, която генерира доверие, а не на религиозна вяра. Бордът има нужда от умело ръководство и политика на БНБ, на правителството, на политиците и на институциите - глупаво е да си мислим, че при всяка политика и при всяко действие на партиите и на обществените фактори той ще остане стабилен. Що се отнася до  аргумента, че само със закон може да падне - то това е болезнено наивно и лесно се оборва - да не би революциите да са станали с законодателен акт или пък кризите, икономическите и социални  катастрофи да чакат санкцията на Парламента?.

Повтарям това което казах - атаката срещу банките и стабилността, ако не успее през парадния вход да срине борда, може да го направи и го прави като ерозира неговите фундаменти - в това число постепенно дестабилизира финансовия сектор и банките, отслабва способността на икономиката да генерира значителни експортни постъпления и усилва слабите звена и "дупките" в политическия процес /отлагането на изборите/, бюджета или банков надзор. Да се говори, че всичко е "цветя и рози" и всички банки са еднакво добре, и че вложителите не трябва да се интересуват от това как банките се управляват е опасна заблуда и по същество представлява престъпно действие. Банките не могат да бъдат изолирани като острови на стабилност от икономическата и политическа реалност. Нито пък могат да бъдат изолирани от дефицитните процеси в икономиката и политиката.

Вече се стига се до абсурди - БНБ ще забранява критиката срещу банките и разкриването на информация, която можела потенциално да ги дестабилизира!? Това си е тоталитаризъм в действие и антипазарна мярка, която е непонятна в България на 2014 година. Въпросът не е само в това, че БНБ и политиците иска да оправдаят собстевните си грешки в реакциите на паниката.

Ами ако действително нещата не са добре и ако има проблеми, за които ръководството и акционерите на банките не искат да се отчитат пред обществото. Ами ако нещата с надзора не са както трябва, както подозира прокуратурата? Това, пак повтарям не означава, че банките са по-здрави или по-слаби, защото няма съмнение, че повечето наши банки са по-стабилни от западните им аналози. Но прозрачността и информираността са най-добрата терапия срещу слухове и панически внушения. Но съждението, че всички наши банки са по дефиниция или само благодарение на борда са еднакво и равно обречени на стабилност си е формено невежество. Тепърва трябва да оценим ефекта на дупката от над 7 милиарда лева в енергетиката, и аналогичните бюждетии дупки в здравеопозването, социалната сфера и т.н.

Политическата нестабилност в България може да срине и ерозира Борда независимо от това, че промяната му формално става чрез акт на Парламента. Така, че стига пустословие и самодоволство. Нещата са сериозни. Хората, които отвътре и отвън искат да дестабилизират България разчитат на внушения, на слухове, на полуистини и на закрити за общественото внимание теми. Паниката стъпи върху липсата на достатъчно информация в обществото за състоянието на банковата система и на конкретните банки, върху необяснимите действия или бездейстивя на конкретни институции и политически лица. Доверието се гради не със забрани, а с информираност и реални реформи, а не с абстрактни и абсолютни мантри.

Тъжното в този нелеп напън на БНБ и на група парламентаристи е, че вместо да добави, той намалява доверието в качествата и здравия разум на лидерите, които са призвани да пазят националната сигурност във финансовата и банкова сфера.

Не мога да не си спомня за класическия цитат от един вече покоен бивш руски премиер - "уж искахме за добро, а се получи както винаги". Във всичко трябва стил и принципност, иначе и най-добрите намерения пропадат в посредствеността на текущата конюнктура и дребните човешки страсти..

Няма коментари:

Публикуване на коментар